РЕШЕНИЕ
№872/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 602 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
– Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Б.К., срещу Решение № 2346 от 15.12.2022 г., постановено по а.н.д № 5503 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXII – ри наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление №
639260-F645554/03.06.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция Обслужване при ТД на НАП - Пловдив, с което на „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
********* за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение
на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран
за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на
чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД, не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по
делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу № 639260-F645554/03.06.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция
Обслужване при ТД на НАП - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F645554 от 11.03.2022г., съставен
от А.К.Т.– на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД
на НАП – Пловдив на 15.12.2022г. било установено, че „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на справка -
декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен
период 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. до 14.12.2021 г. включително, с което била
нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е извършено за
първи път.
Справка - декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС по чл. 124 от ЗДДС била подадена в ТД на НАП –
Пловдив на 11.02.2022г. Актът бил връчен на представител на дружеството –
нарушител на 04.05.2022г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер
на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният
съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от
субективна страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въпреки това намерил, че издаденото наказателно постановление се явява в
противоречи с разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на
задължението за подаване на справка – декларация и отчетни регистри реализира
едно административно нарушение, за което се следва едно наказание. В случа след
служебна проверка било установено, че спрямо същото дружество има издаден АУАН
№ 645555 от 11.03.2022 г и НП № 639255-F645555/03.06.2022 г., с които същият
субект е наказан за неподаване на отчетните регистри за същия данъчен период
01.11.2021 г. - 30.11.2021 г.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не
се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се
оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание.
Нарушителят поддържа, че в случая са налице обстоятелства, които налагат
деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Спорът е правен и се
концентрира относно прилагането на материалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с
VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е
поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и
способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест
подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък,
по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие - лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане
на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода,
че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Обсъдената правна регламентация подкрепя доводите на районния съд, че за
извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а видно от
представеното по преписката доказателства е налице и друго наказателно
постановление НП № 639255-F645555/03.06.2022 г., с което задълженото лице е
санкционирано отделно за неподадените в срок отчетни регистри за същия период. След
служебна проверка, се установява, че наказателно постановление № 639255-F645555/03.06.2022 г. е потвърдено с
влязло в сила на 08.04.2023г. решение № 285/15.02.2023г., постановено по а.н.д. № 5504 по описа за 2022г. на Районен
съд –Пловдив. При това положение към настоящия момент действително се
установява основание за отмяна на процесното наказателно постановление поради
нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Според това правило, никой не може
да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Наличието
на окончателно наказване, предхождащо следващото по ред наказване за същото
деяние, разкрива нарушение на принципа „nе bis in idem“, в този смисъл и
задължителната за съда практика, отразена в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015г. на Върховният касационен съд на Република България.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен като
краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил
претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2346 от 15.12.2022 г.,
постановено по а.н.д № 5503 по описа за
2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXII –
ри наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.