РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. К., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на девети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело №
20245100100013 по описа за 2024 година
Предявени са от Е. Ю. Р. срещу Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество, като правоприемник на Комисията за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) и на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ), искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка
с чл. 7 от Конституцията на Република България, за имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на КУИППД.
В исковата си молба ищецът Е. Ю. Р. твърди, че на 9 юли 2007 г.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
(КУИППД, Комисията) внася в К.йския окръжен съд мотивирано искане за
отнемане на движимо и недвижимо имущество на Е. Ю. Р.. Стойността на
имуществото, чиято конфискация се иска, е 1 719 073. 52 лева. Според
Комисията, налице са предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). В
частност, спрямо Е. Р. има влязло в сила споразумение, с което се признава за
виновен по обвинение за извършване на престъпление, попадащо в обхвата на
чл. З, ал. 1, т. 22 от ЗОПДИППД (отм.) и притежава имущество със значителна
материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни
1
източници на средства. С мотивираното искане Комисията иска от КОС да
постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата следното
имущество, принадлежащо на жалбоподателя:
А) земеделска земя в землището на с. П., общ.К., с площ от 7 900
кв.м., придобита с договор за покупко-продажба от 06.02.1997 г.;
Б) ресторант „Рибарска среща“, находящ се в гр. К., бул. "Б.",
представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда, монолитна
конструкция с РЗП 254 кв.м., състоящ се от зала за консумация (търговска
зала) с площ 83 кв.м., кухненски блок и обслужващи помещения с площ 99, 50
кв.м., задно с прилежащия му подземен етаж - мазе със светла площ от 200
кв.м., както и правото на строеж върху припадащата се част от терена до
размера на застроената площ от 254 кв.м., находящ се в гр. К., придобит с
договор за покупко-продажба от 20.09.1996 г.;
В) „Тракторна база“, с. С., общ. М., състоящ се от: ремонтна
работилница с площ 308 кв.м. - масивна, склад „ГСМ“ - масивна сграда с
оборудване, 59 кв.м., битова сграда - незавършена - 222 кв.м. - масивна,
прилежаща терен - 16 дка с асфалтова площадка с път и паркинг, придобит с
договор за покупко-продажба от 01.07.1996 г.;
Г) два броя стоманено-стъклени оранжерии с котелна сграда със
застроена площ 5000 кв.м., находящи се в складово-промишлена зона на гр. Д.,
обл. Хасковска, в двора на ТКЗС „Д.-басма“, ведно с нормативно
необходимата прилежаща площ - земя в размер на 9800 кв.м., придобити с
договор за покупко- продажба от 03.09.1996 г.
Д) дворно място - нерегулирано, представляващо парцел с
кадастрален № 21101 по плана на земеразделяне на Община М., находящо се в
местността „Ханчето“, спирка „Д.“, в землището на с. Б., общ. М., цялото 1100
кв.м., ведно с построена в същото двуетажна полумасивна сграда с разгърната
застроена площ 154, 08 кв.м., състояща се от: търговска зала с бар, кухня с
подготвителни помещения на първия етаж с пет стаи и два салона - на втория
етаж, придобит с договор за покупко-продажба от 14.02.1997 г.
Въз основа на мотивираното искане било образувано гр. д. № 242/2007
г. по описа на КОС. С решение № 141 от 01.08.2008 г. КОС уважава искането
на Комисията по ЗОПДИППД (отм.) и отнема в полза на държавата описаното
по-горе имущество. Твърди, че КОС не анализира в конкретика дали е налице
2
причинна връзка между престъпленията, за които Е. Р. е признат за виновен, и
конфискуваното имущество. Решението на КОС било обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд. Поради обективна невъзможност да
заплати непоносимо високата пропорционална държавна такса за обжалване
на първоинстанционното решение, Е. Р. поискал освобождаване от държавна
такса. След отхвърляне на искането му от всички съдебни инстанции,
конфискационното решение на КОС от 1 август 2008 г. влязло в законна сила
и било приведено в изпълнение. Законът за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност влязъл в сила в началото на 2005
г. С Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. №
7/2013 г. било прието, че: „ ... Необходимо е да има връзка (пряка или косвена)
между престъпната дейност по чл. З, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и
придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано
да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не
е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то
отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД (отм.)... “. В решение на ЕСПЧ от 13 юли
2021 г. по делото Тодоров и други срещу България (жалба № 50705/11)
(Приложение (Пр.) № 9.8.), както и ВКС в ТР № 7, категорично приемат, че за
да бъде постановена конфискация на имущество, за което държавата твърди,
че е с престъпен произход, следва да бъде установена връзка между
предикатното престъпление, което е основание за образуване на
конфискационното производство и придобиването на вещите, чието отнемане
в полза на държавата се иска. Когато националният съд не изследва и не
обосновава наличието на такава връзка, той допуска нарушение на чл. 1 от
Протокол № 1 към Конвенцията. Твърди се, че тълкувателната дейност на
ВКС, осъществена с цитираното ТР № 7/2014 г., била насочена към
ретроактивно изясняване на смисъла на закон, действащ от 01.03.2005 г. Ето
защо следвало да се приеме, че необходимостта от връзка между престъпната
дейност по чл. З, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и отнетото имущество е
съществувала от влизането в сила на закона, но неправомерно е била
игнорирана. Следователно нуждата от съдебно установяване на такава връзка
е съществувала и на 01.08.2008 г., когато е постановено и влиза в сила
конфискационното решение на КОС. Наличието на такава връзка, като
задължително условие за допустимост на отнемането на частно имущество в
полза на държавата по реда на ЗОПДИППД (отм.), била потвърдена и в
3
решението на ЕСПЧ от 13.07.2021 г. по делото Тодоров и други срещу
България. Твърди, че ТР № 7/2014 г. и решението на ЕСПЧ от 13.07.2021 г. са
задължителни за всички национални публични институции при тълкуването и
прилагането на ЗОПДИППД (отм.). От това следвало, че в конкретния случай
действията на КУИППД и на КОС, довели до отнемане на имуществото на
ищеца, визирано по-горе, били неправомерни. Към 01.08.2008 г., когато влиза
в сила конфискационното решение на КОС, в сила била разпоредбата на чл.32
от ЗОПДИППД (отм.), според която: „За вреди, причинени от незаконни
действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи
отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди“. Когато били постановени ТР № 7/2014 г. и Решението
на ЕСПЧ Тодоров и други срещу България, в сила били чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
предвиждащи отговорност на съдебните органи и на съответната комисия за
незаконосъобразни актове и действия в контекста на конфискационните
процедури. През целия период, от влизането в сила на първия конфискационен
закон, до предявяването на настоящия иск, в сила били чл. 7 от Конституцията
на Република България и чл. 13 от КЗПЧОС, според които: „Чл. 7. Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица“, „ Чл.13 Право на ефективни правни средства за
защита – Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са
нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред
съответните национсшни власти, дори и нарушението да е извършено от лица,
действащи при упражняване на служебни функции“. Според ТР № 5/2013 от
15.06.2015 г. на ВКС, отговорността за вреди носи органът, създал риска от
настъпването им. В случая това била Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество, като провоприемник на КУИППД, инициирала
конфискационната процедура, а не съдът, постановил конфискацията.
Съгласно §3, ал. З от Перходните и заключителни разпоредби на Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество от 2012
г. (отм.): „Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се
поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество“.
Според §6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (в сила от 2018 г.): „Комисията за
4
отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“. Според § 6, ал. 10 от Преходните и заключителни разпоредби на
актуалния Закон за противодействие на корупцията (в сила от 06.10.2023 г.):
„Активите, информационният ресурс, пасивите, архивът, правата и
задълженията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество се прехвърлят на Комисията за
противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество съответно на осъществяваните от тях функции“.
Следователно, налице било законово регламентирано правоприемство между
КУИППД, инициирала конфискуването на процесното имущество на ищеца и
действащата в момента Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Твърди се, че имуществените вреди, претърпени от ищеца, се
съизмерват с цената на отнетото му имущество с решението на КОС от
01.08.2008 г. Според оценъчни експертизи, изготвени през януари 2023 г.,
цената на отнетите в полза на държавата недвижими вещи, собственост на Е.
Р., за които КОС не бил изложил конкретни мотиви, че са придобити във
връзка с установената престъпна дейност на ищеца, била:
А) земеделска земя в землището на с. П., общ.К., с площ от 7 900 кв.
м. – 798 000 лева,
Б) ресторант „Рибарска среща“, находящ се в гр. К., бул. "Б.",
представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда, както и правото на
строеж върху припадащата се част от терена до размера на застроената площ
от 254 кв.м., находящ се в гр. К. – 960 000 лева,
В) „Тракторна база“, с. С., общ. М. – 991 000 лева,
Г) два броя стоманено-стъклени оранжерии с котелна сграда –
971 000 лева,
Д) дворно място - нерегулирано, представляващо парцел с
кадастрален № 21101 по плана на земеразделяне на Община М., находящо се в
местността „Ханчето“, спирка „Д.“, в землището на с. Б., общ. М., цялото 1100
кв.м., ведно с построена в същото двуетажна полумасивна сграда с разгърната
застроена площ 154, 08 кв. м. – 913 000 лева.
5
Общата цена на отнетите имоти възлизала на 4 633 000 лева.
Претендираните неимуществени вреди били причинени от чувствата на
стрес, фрустрация, загуба на доверие в българското правораздаване, както и от
битовите трудности, занижените стандарт и качество на живот на ищеца в
продължителен период - от 01.08.2008 г., когато влиза в сила
конфискационното решение на КОС, до предявяването на настоящия иск.
Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, заедно със
законната лихва върху тях от датата на предявяване на иска до пълното
изплащане на присъдената сума.
Твърди се също, че вредоносните актове срещу ищеца по ЗОПДИППД
(отм.) приключват на 01.08.2008 г., когато е постановено и влиза в сила
конфискационното решение на КОС. Въпреки това счита, че за ищеца право
на иск, респективно на обезщетение, възниква едва след решението на ЕСПЧ
от 13.07.2021 г. Тодоров и други срещу България. Това било така, защото ТР
№ 7/2014 г. само разяснявало начина, по който ЗОПДИППД (отм.) следва да
бъде тълкуван и прилаган, без обаче да установява пряка противоправност на
същия закон или на предприетите от КУИППД действия. За разлика от ТР на
ВКС, решението на ЕСПЧ от 2021 г. директно постановявало, че макар
конфискацията формално да е в съответствие със ЗОПДИППД (отм.), ако не е
изследвана връзката между престъплението, за което ищецът е осъдено и
конфискуваното имущество, тя противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към
КЗПЧОС. Ето защо счита, че в случая следва да се приеме, че погасителната
давност за предявяването на настоящия иск е започнала да тече на 13.10.2021
г. – 3 месеца след постановяването на решението Тодоров и други срещу
България от 13.07.2021 г., в съответствие с т.7 (а) от диспозитива на същото
решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът – Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, в представен по делото писмен отговор,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Прави
възражение за погасяване на исковете по давност. Твърди, че доколкото
решението на Окръжен съд – К. е влязло в сила на 01.08.2008 г., то
петгодишния давностен срок е изтекъл на 01.08.2013 г. Счита, че в случая е
ирелевантна датата на решението на ЕСПЧ, защото решението за отнемане е
влязло в сила на 01.08.2008 г. От тогава течала и петгодишната давност за
6
предявяване на иска за вреди и същата била изтекла към деня на исковата
молба. Ето защо счита, че исковата молба е депозирана извън този
петгодишен давностен срок и се явява недопустима. Искът бил изцяло
неоснователен и необоснован. В конкретния случай производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност било
образувано въз основа на постъпило в ТД на КУИППД Хасково с изх. №
87/20.01.2006 г. на КОС уведомление по § 5, ал, 2 от ПЗР на ЗОПДИППД(отм.)
и Решение № 33/07.02.2007 г. на КУИППД срещу лицето Е. Ю. Р.. В хода на
производството било установено, че на 15.12.2004 г. е сключено Споразумение
№ 55/06.12.2004 г. за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 414ж от НПК /отм./ по НОХД№ 61/2004 г. по описа на Районен
съд – А., потвърдено с определение от 15.12.2004 г. на PC – А., за извършване
от Е. Ю. Р. на престъпление по чл. 327, ал. 1 от НК, което попадало в
приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 22 от ЗОПДИППД (отм.). Видно от
сключеното споразумение, Е. Р. се признал за виновен по обвинение за
извършване на престъпления попадащи в обхвата на чл. 3, ал.1, т.22 от
ЗОПДИППД(отм.). След като ищецът сам признавал своята виновност, както
и извършването от него на престъпление, включено в обхвата на закона по
отнемане, то несъстоятелно оставало неговото твърдение за неимуществени
вреди причинени от чувство на стрес, фрустрация, загуба на доверие във
българското правораздаване. Житейски нелогично било след като признаваш
виновността си и сключиш споразумение по повдигнато обвинение да
претендираш вреди като последица от това твое съгласие и признание.
Претенцията за вреди би била основателна само при наличие на оправдателна
присада, каквато в случая не била налице. В рамките на водената процедура по
закона за отнемане на имещество придобито от престъпна дейност (отм.)
актовете и действията на Комисията и нейните органи са били изцяло
законосъобразни. В настоящия случай не бил налице незаконосъобразен акт
на Комисията, от който да са възникнали вреди за ищеца. Комисията била
специализиран държавен орган, елемент от системата на администрацията, но
въпреки това, нейните актове и действия нямали пряко действие върху
правната сфера на лицата. Анализът на актовете и действията на органите по
ЗОПДИППД (отм.) показвал, че във фазата, в рамките на която се проверява
имущественото състояние на лицата, дейността няма властнически характер,
разбирана като възможност със свои актове Комисията и нейните органи чрез
7
метода на власт и подчинение, да въздействат едностранно в правната сфера
на лицата. Проверката се извършвала от органите на комисията и започвала на
основание уведомление от компетентните и изчерпателно изброени в закона
органи. Органите на Комисията действали в условията на обвързана
компетентност – при наличие на уведомление, изходящо от компетентен
орган, те били длъжни да започнат проверка. Т. е. незаконосъобразно щяло да
бъде да не се образува проверка по годно уведомление или да се образува
такава по негодно уведомление - от некомпетентно лице (напр. сигнал от
гражданин) или по текст от закона, който не е включен в обхвата на
ЗОПДИППД (отм.). Комисията нямала възможност да извършва собствена
преценка във връзка с действията, извършени в досъдебното производство, не
притежавала оперативна самостоятелност да преценява материалната
законосъобразност за иницииране на проверка. Налице ли било уведомление
от императивно и изчерпателно посочените в закона лица, то органите на
комисията следвало да извършат проверка относно обстоятелството налице ли
са данни за имущество придобито от престъпна дейност от проверяваното
лице. Незаконно можело да бъде само това действие или бездействие, което
нарушава забраняваща норма или разпоредба, задължаваща да бъде
предприето определено поведение като последица от сбъдването на някакъв
фактически състав. В конкретния случай не била налице норма, която да е
нарушена от Комисията. Тя и органите й в хода на цялото производство по
специалния закон са изпълнявали законови разпоредби. Твърди ,че в
настоящия случай била налице законосъобразна проверка по ЗОПДИППД
(отм.) срещу Е. Р. – ищец по настоящото дело, въз основа на уведомление от
компетентен орган и извършено престъпление, попадащо в обхвата на
специалния закон по отнемане. Следователно органите на Комисията са
действали след надлежно сезиране от компетентен орган - получено
уведомление с изх. № 87/20.01.2006 г. на КОС, съгл. § 5, ал, 2 от ПЗР на
ЗОПДИППД(отм.). На база полученото уведомление било установено, че Е. Р.
е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление попадащо в
обхвата на ЗОПДИППД(отм.), нещо повече сключил е споразумение с което се
е признал за виновен по обвинение за извършване на престъпление попадащи
в обхвата на чл. 3, ал.1, т.22 от ЗОПДИППД(отм.). При наличието на надлежно
сезиране, както и на останалите предпоставки Комисията нямала друга
законова възможност освен да образува проверка, в обхвата на която е
8
включено проверяваното лице Е. Р. и придобитото от него имущество.
Впоследствие, след установяването на имуществото на лицето, неговата
значителна стойност и липсата на законни средства за придобиването му,
Комисията отново следвало да изпълни законовата процедура, а именно да
поиска обезпечение на бъдещ иск с оглед изпълнение на целите на закона -
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване
на имущество и разпореждането с него, както и да предяви иск за отнемането
му. Нямало акт, респективно действие или бездействие, което да е в
нарушение на специалния закон. Процедурата, както и нормата на закона били
стриктно спазени. Нямало отклонения, още повече неправомерни в нито една
фаза на производството. След извършената проверка органите на Комисията
установили, че е налице имуществото на значителна стойност придобито от
проверяваното лице, за придобиването на което липсват законни средства.
Вследствие на установеното, Комисията е внесла мотивирано искане за
налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество,
собственост на проверяваното лице и в последствие иск за отнемане.
Следователно валидността и допустимостта на решенията и изводите на
Комисията били проверени от съда, който е допуснал обезпечителните мерки
и уважил иска за отнемане. Решението е влязло в законна сила и не е
отменено. Не бил налице незаконосъобразен акт или действие на комисията,
които да представляват материалноправната предпоставка от фактическия
състав на отговорността по закона. Видно било, че в конкретния случай
процедурата, довела до налагане на обезпечителните мерки, и в последствие
внасяне на иска за отнемане била спазена при стриктно съблюдаване на
законовите разпоредби. Не без значение било и обстоятелството, че ищецът е
отказал в производството пред комисията след налагане на обезпечителните
мерки в 14-дневния срок да представи декларация по чл. 17 от
ЗОПДИППД(отм.). Предвид това обстоятелство няма как и не следвало
същият да черпи благоприятни за себе си аргументи от факта че му е отнето
имущество, както и да изразява твърдения за загуба на доверие във
българското правораздаване след като не е проявил активност в
производството по отнемане и е отказал да представи доказателства за
наличие на законни средства за придобиване на имуществото си. Предвид
гореизложеното, следвало да се направи единственият законосъобразен извод,
а именно - в производството за отнемане по ЗОПДИППД (отм.) били спазени
9
законовите изисквания и няма как, и не би следвало да бъде търсена
отговорност от това, че комисията е изпълнявала вменени й със закон
задължения, а не правомощия.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, както и определените
пазарни стойности на посочените в исковата молба недвижими имоти.
Оспорвам изцяло твърдението за настъпили имуществени вреди съизмерими с
отнетото на основание ЗОПДИППД (отм.) имущество. За отнемане на
процесното имущество било налице законово основание и влязло в сила
решение, което не е отменено по съответния ред. Освен това, ищецът твърдял
имуществени вреди, настъпили през 2008 г. с постановеното решение за
отнемане, като е приложил към исковата молба оценки на недвижимите
имоти, изготвени 15 години след постановяване на решението за отнемане -
през 2023 г. Следователно нямало как да е съизмерима стойността на имот
оценен 15 години след отнемането му.
Относно претенцията за неимуществени вреди сочи, че справедливото
обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди означавало определяне на
точен паричен еквивалент на болките и страданията, претърпени от
пострадалото лице и то според случая и приложените доказателства, а не по
общи критерии. Претендираната сума следвало да компенсира доказано
настъпили вреди. Понятието "справедливост" не било абстрактно понятие, а е
свързано с наличие на конкретни обстоятелства от обективната
действителност. Неимуществените вреди били индивидуално определими и
паричното обезщетение за тях следвало да съответства на необходимото за
преодоляването им. Не било проява на справедливост и било в категорична
несъвместимост със справедливостта претендирането на парично
обезщетение за обезщетяване на претърпените вреди да е по-голямо от
необходимото или неясно как и въз основа на какви доказателства е
формирано. В процесния случай не ставало ясно как ищецът е изчислил
претендираното от него обещетение за неимуществени вреди, предвид
липсата на доказателства за настъпването на такива. Твърди също, че в тежест
на ищеца е да установи и докаже, както че са му причинени вреди, така и че те
са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на Комисията. В тази връзка твърди, че не са налице никакви
незаконосъобразни действия на Комисията, които да доведат до твърдените
вреди, още по малко до реализиране на отговорността й с посочените
10
основания в исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя представител по пълномощие,
моли съда да уважи предявине искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по
пълномощие, моли съда да прекрати производството по делото, а при
условията на евентуалност – да отхвърли предявените искове. Представя
писмена защита, в която излага подробни съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – К., в качеството си на контролираща страна,
съгласно процесуалните правила на ЗОДОВ, изразява становище за
неоснователност на предявените искове поради изтекла давност, както и
поради липса на незаконосъобразни актове и действия на ответника.
Представя писмени бележки, в които излага съображения.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното към настоящото дело гр.д. № 242/2007 г. по описа на
Окръжен съд – К. се установява, че същото е образувано по подадено на
09.07.2007 г. от Комисията за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност мотивирано искане по чл. 28 от Закона за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД –
отм.) за отнемане на движимо и недвижимо имущество на Е. Ю. Р. (ищец по
настоящото дело) на обща стойност 1 719 073.52 лева. С мотивираното искане
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
иска от окръжния съд да постанови решение, с което да отнеме в полза на
държавата следното недвижимимо имущество, принадлежащо на Е. Ю. Р.:
1.) земеделска земя в землището на с. П., общ.К., с площ от 7 900
кв.м., придобита с договор за покупко-продажба от 06.02.1997 г.;
2.) ресторант „Рибарска среща“, находящ се в гр. К., бул. "Б.",
представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда, монолитна
конструкция с РЗП 254 кв.м., състоящ се от зала за консумация (търговска
зала) с площ 83 кв.м., кухненски блок и обслужващи помещения с площ 99, 50
кв.м., задно с прилежащия му подземен етаж - мазе със светла площ от 200
11
кв.м., както и правото на строеж върху припадащата се част от терена до
размера на застроената площ от 254 кв.м., находящ се в гр. К., придобит с
договор за покупко-продажба от 20.09.1996 г.;
3.) „Тракторна база“, с. С., общ. М., състоящ се от: ремонтна
работилница с площ 308 кв.м. - масивна, склад „ГСМ“ - масивна сграда с
оборудване, 59 кв.м., битова сграда - незавършена - 222 кв.м. - масивна,
прилежаща терен - 16 дка с асфалтова площадка с път и паркинг, придобит с
договор за покупко-продажба от 01.07.1996 г.;
4.) два броя стоманено-стъклени оранжерии с котелна сграда със
застроена площ 5000 кв.м., находящи се в складово-промишлена зона на гр. Д.,
обл. Хасковска, в двора на ТКЗС „Д.-басма“, ведно с нормативно
необходимата прилежаща площ - земя в размер на 9800 кв.м., придобити с
договор за покупко- продажба от 03.09.1996 г.
5.) дворно място - нерегулирано, представляващо парцел с
кадастрален № 21101 по плана на земеразделяне на Община М., находящо се в
местността „Ханчето“, спирка „Д.“, в землището на с. Б., общ. М., цялото 1100
кв.м., ведно с построена в същото двуетажна полумасивна сграда с разгърната
застроена площ 154, 08 кв.м., състояща се от: търговска зала с бар, кухня с
подготвителни помещения на първия етаж с пет стаи и два салона - на втория
етаж, придобит с договор за покупко-продажба от 14.02.1997 г.
Установява се също, че с влязло в сила споразумение по НОХД №
61/2004 г. по описа на Районен съд – А. ищецът по настоящото дело Е. Ю. Р. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 327, ал. 1 от НК,
за което му е наложено съответно наказание. Извършеното престъпление
попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 22 от ЗОПДИППД (отм.).
С влязло в сила на 02.11.2010 г. решение № 141 от 01.08.2008 г. по гр. д.
№ 242/2007 г. на Окръжен съд – К., на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД
(отм.), е постановено отнемане на гореописаното недвижимимо имущество на
Е. Ю. Р..
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че
предявения иск е погасен по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. В тази връзка, съдът намира, че давността за вземанията
за претендираните вреди от незаконосъобразни актове и действия на
12
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
чийто правопремник е Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, започва да тече от влизане в сила на съдебното решение за
отнемане на имуществото на ищеца, а именно – от 02.11.2010 г., поради което
същата е изтекла на 02.11.2015 г.
На следващо място, с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по
тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК, се прие, че е необходимо е да има връзка
(пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.) и придобиването на имуществото, както и че е достатъчно връзката да
може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по
делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на
имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). В
тази връзка, дори и да се приеме, че давността за вземанията за
претендираните вреди от незаконосъобразни актове и действия на Комисията
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чийто
правоприемник е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
започва да тече от приемането на цитираното тълкувателно решение, то
изискуемата от закона петгодишна давност отново е изтекла.
Съдът намира също, че липсва каквото и да е основание да приеме, че
погасителната давност за претендираното от ищеца вземане започва да тече
едва от 13.10.2021 г. – три месеца след постановяване на решението Тодоров и
други срещу България от 13.07.2021 г., в каквато насока са доводите на ищеца.
Ето защо и доколкото предявените искове са погасени по давност
същите следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото следва да се
осъди ищеца да заплати на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 300
лева, определени съгласно чл. 78, ал. 5 във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ю. Р. с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № *, с ЕГН
**********, против Комисията за отнемане на незаконно придобито
13
имущество гр. С., пл. „Св. Н.“ № *, искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България, за имуществени
вреди в размер на 4 633 000 лева и за неимуществени вреди в размер на 20 000
лева, от незаконосъобразни актове и действия на Комисията за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, чийто правоприемник е
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, изразяващи се в
мотивирано искане на КУИППД за конфискация на имущество на Е. Ю. Р.,
внесено в К.йския окръжен съд, на основание на което е образувано гр. д. №
242/2007 г. на Окръжен съд – К., и действията на КУИППД по поддържане
пред Окръжен съд – К. на претенциите за конфискация, дали основание за
постановяване на съдебно решение № 141 от 01.08.2008 г. по гр. д. № 242/2007
г. на Окръжен съд – К., ведно със законна лихва върху сумата от 20 000 лева,
считано от предявяване на иска, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е. Ю. Р. с адрес: гр. К., ул. „Р.“ № *, с ЕГН **********, да
заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр. С.,
пл. „Св. Н.“ № *, разноски за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Решението е постановено с участие на Окръжна прокуратура – К. като
контролираща страна и подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
14