№ 21376
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20211110167831 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 96365/26.11.2021 г. на „.“ ЕООД, ЕИК *********,
уточнено с молба с вх. № 3977 от 11.01.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 срещу БЛ. БЛ. В. за сумата в сумата от 2 816,99 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 994,73 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 28.08.2019 г., сумата
от 3 273,91 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от
1609,12 лева обезщетение за забава върху главница, възнаграждение за допълнителни услуги
и договорно възнаграждение за периода от 06.06.2018 г. до 25.11.2021 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 2 816,99 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № . от 11.05.2018 г. ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението на 26.11.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 997,73 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.10.2018 г. до 28.08.2019 г., както и сумата в размер на 865,63 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорното възнаграждение за
периода от 06.06.2018 г. до 25.11.2021 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, закупени от
потребителя по Договор за потребителски кредит №./11.05.2018 г., по силата на което Б.В. е
поучил пакет от допълнителни услуги, да който се е задължил да плати възнаграждение в
размер 3 801,96 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за кредит, е нищожено на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които
1
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-
конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между БЛ. БЛ. В. и „.“ ЕООД е сключен договор за кредит в
размер на 3 000 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на
5 270,44 лева, платима на 36 месечни вноски. Чрез клаузата за допълнителен пакет от услуги
е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под формата на
възнаграждение в размер на 3 801,96 лева, тоест е договорена сума по-голяма от главницата
на предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение „.“ ЕООД се е
задължило да представи допълнителен пакет от услуги, а именно приоритетно разглеждане
на кредита, преди клиентите закупили такъв пакет, както и предоставено право на
кредитополучателя едностранно да променя погасителния си план. Предвид изложеното
съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по клаузата за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги. Този резултат е във вреда на БЛ. БЛ. В. и
води до неоснователно обогатяване на .“ ЕООД за сметка на длъжника. Отделно от това,
следва да се посочи, че уговорката за заплащане на възнаграждение по предоставен
допълнителен пакет от услуги противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4
ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т. е.
дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. При всички
положения възнаграждение в такъв размер, който надвишава размера на заетата сума
противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/,
което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.
Тези съображения налагат извод, че клаузата за предоставяне на допълнителен пакет
от услуги срещу възнаграждение от страна на потребителя противоречи на добрите нрави и
следователно е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което същата не е
породила предвидените правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза
на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за обезщетение за
забава върху възнаграждението за предоставен допълнителен пакет от услуги, предвид
акцесорния характер на вземането.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
2
размер на 353,90 лева, от които сумата в размер на 173,90 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 180 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ЕООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 223,90
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 102,45 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ЕООД срещу БЛ. БЛ. В. за сумата 2 816,99 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № ./11.05.2018 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 26.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 994,73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до
28.08.2019 г., за сумата в размер на 865,63 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата и договорното възнаграждение за периода от 06.06.2018 г. до 25.11.2021 г.,
както и за сумата в размер на 102,45 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни
разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 96365/26.11.2021 г. на „.“ ЕООД срещу БЛ. БЛ. В. за сумата в размер на 3273,91
лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата в
размер на 743,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за
закупен допълнителен пакет от 06.06.2018 г до 25.11.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3