Р Е Ш
Е Н И Е
№…….
Гр. Вeлико
Търново, 21.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и двадесет и осми август
през две хиляди
и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор
Данаилов
при секретаря Милена Радкова и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 1314 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищцата П.П.П.,
чрез процесуалния си представител адвокат Малина Николова, твърди в исковата си
молба, че с ответника били родители на детето Ивелин. Родителите се разделили в
края на м. март 2020 г., като майката
поела изцяло грижите и издръжката за детето. Детето било със заболяване астма и
алергия, посещавало и психолог, защото плачело и се стряскало на сън. С оглед
на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде определено
местоживеенето на детето при майката, да й бъде предоставено упражняването на
родителските права върху детето, като на бащата бъде определен режим на лични
отношения с детето, както и същият да бъде осъден да заплаща на детето
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и сумата от 450 лв., представляваща издръжка от по 150
лв. за периода м. април – м. юни 2020г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът И.А.И.,
редовно призован, не израща отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание и не заема становище по предявения иск.
Съдът
прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са
родители на малолетното дете Ивелин Ивайлов А., роден на *** г. Майката живее в
гр. Велико Търново. Детето живее при нея и тя полага грижи за отглеждането и
възпитанието му, подпомагана от бабата по бащина линия н. Детето страда от
астма и алергии, които налагат специфични грижи. Майката работи в „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД като банков служител с достатъчен доход да обезпечи детето, видно от
приложената по делото служебна бележка за получено трудово възнаграждение от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
От изготвения социален доклад се установява,
че майката задоволява потребностите на детето, като тя полага грижи за детето,
подпомагана от бабата по бащина линия, включена в програмата „Родители в
заетост“ към Агенция по заетостта. Жилищните условия, при които живеят детето и
майката са добри. Детето е в ниска възраст и не подлежи на задължително
обучение. Не е посещавало детска ясла поради заболяването си – астма.
Ангажираните
гласни доказателствени средства по делото – разпит на свидетелката Татяна
Тодорова, колежка на ищцата, установяват твърденията на ищцата за полаганите
изцяло от нея грижи за отглеждането, развитието и възпитанието на детето.
Предвид
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
127, ал. 2 от Семейния кодекс СК) ако родителите не постигнат споразумение по
ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му. Чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 4 повелява, че съдът следва да реши въпросите относно при кого да живеят
децата, на кого да се предостави упражняването на родителските права,
определянето на мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности.
От събраните
данни в производството се налага изводът, че висшият интерес на детето налага
то да живее с майка си, като с решението си следва да се постанови местоживеенето
на детето да бъде при нея, на майката следва да бъде възложено и упражняването
на родителските права по отношение на детето. Този извод се подкрепя, от една
страна, от полаганите грижи за детето единствено от майката след раздялата на
родителите, а от друга – дезинтересирането на бащата от детето и
непредоставянето на издръжка.
По отношение режима на лични контакти
на бащата с детето, съдът намира, че следва да определи обичайния такив, а
именно: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца
от 10 часа до 17 часа, като взема и връща детето от и на местоживеенето му,
както и да взема детето един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Относно претендираната издръжка за
изминал период – м. април до м. юни 2020 г., същата се явява основателна и
следва да се присъди. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Видно от данните
по делото, исковата молба е предявена на 25.06.2020 г., като предхождащите
месеци април, май и юни попадат в обхвата на темпоралното ограничение на чл.
149 от СК. Няма данни ответникът да е превеждал издръжка за посочените месеци.
Въз основа на гореизложеното, претенцията в размер на 450 лв. издръжка за месеците
април, май и юни 2020 г. се явява основателна и следва да се уважи.
Що се отнася до търсената издръжка след
месец юни, съдът приема, че справедлив размер, който ответникът следва да се
осъди да заплаща, е такъв от
200 лв.
Съгласно чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно
чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете
след 01.01.2020 г. е в размер на 152.50 лв. По делото се установи, че бащата не
е давал издръжка и не се е грижила за детето. Съгласно служебно изисканата
справка от Национална агенция по приходите, средномесечният доход на ответника
за периода от август 2019 до юли 2020 е 1115 лв. по две трудови правоотношения.
От сведенията по делото става ясно, че ответникът живее в собствено жилище, а
от свидетелските показания се установява, че отдава под наем къща в гр. Елена.
Въз основа на гореизложеното, здравословното състояние на детето и нуждата от
специфични грижи – медицински и рехабилитационни, както и неговата възраст,
съдът приема, че следва да се определи издръжка в размер на 200 лв. месечно,
считана от влизане в сила на решението. За разликата над 200 лв. до пълния
предявен размер от 250 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Следва да се
отбележи, че при евентуална промяна в обстоятелствата и с физическото израстване
на детето, този режим на лични отношения на родителя с детето винаги може да
бъде изменен по инициатива на всеки от родителите, съобразно настъпилите нови
обстоятелства.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноските по делото за адвокат.
Ищцата претендира разноски за адвокат в размер на 400 лв., но видно от
представения договор за правна защита и съдействие, платената сума е в размер
на 350 лв., която сума следва да се присъди на ищцата, а до разликата от 400
лв. искането следва да се отхвърли. Следва да й се присъдят и 30 лв. държавна
такса.
При този изход на делото,
ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС, сумата от 338 лв., включваща 288 лв. ДТ върху размера на
определената издръжка за детето за напред и 50 лв. ДТ върху претендираната
издръжка за периода м. април – м. юни 2020 г., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Ивелин Ивайлов А.,
ЕГН: **********, роден на *** г., да живее при майката П.П.П., ЕГН: **********,
с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражнаването на родителските права върху малолетното
дете Ивелин Ивайлов А., ЕГН: **********, роден на *** г., на майката П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата И.А.И., ЕГН: **********, с
адрес ***, с малолетното дете Ивелин Ивайлов А., ЕГН: **********, роден на ***
г.: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета неделя от
месеца от 10 часа до 17 часа, като взема и връща детето от и на местоживеенето
му, както и да взема детето един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното
си дете Ивелин Ивайлов А., ЕГН: **********, роден на *** г., действащо
чрез неговата майка и законен представител П.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
на 200 лв. (двеста лева), считано от 01.07.2020г. и до настъпването на
законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата от 200 лв. до пълния му прадявен
размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
И.А.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Ивелин Ивайлов А.,
ЕГН: **********, роден на *** г., действащ чрез неговата майка и законен представител П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 450
лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща издръжка за месеците
април, май и юни 2020 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на П.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева) разноски по делото
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Великотърновския районен съд
сумата от 338 лв. (триста тридесет и
осем лева), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка за детето,
както и 5 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: