Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 14052 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 166173 от 15.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 22097/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, са
отхвърлени предявените от З. „Б.И.“ АД искове срещу З. „О.З.“ АД, с правно
основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ (отм.) - за заплащане на сумата от 2 263, 05
лв., представляваща неиздължена част от сбора от непогасения остатък неплатено
от ищеца застрахователно обезщетение (2 248, 05 лв.) по риска
„Автокаско“ по щета № 14015201021547 за имуществени вреди на автомобил
„Мерцедес“, рег. № ******, причинени при реализираното на 06.08.2014 г. на
„Самоковско шосе“ – 34 км. Посока гр. София ПТП и ликвидационни разноски (15 лв.). Ищецът е
осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 95 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и да заплати на основание
чл.78, ал.8 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца З. „Б.И.“ АД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Обстоятелствата, поради които е
отхвърлен предявеният иск, не са спорни между страните. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи предявеният иск изцяло. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, в какъвто
смисъл е изготвения доклад на делото. Същият е приет от страните без
възражения. Въпреки това ищецът не е ангажирал в първоинстанционното
производство доказателства в тази насока. Счита, че правилно решаващият съд е
приел, че непредставянето на застрахователна полица от ответника не е
достатъчно, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на
застрахователен договор, тъй като това не е единствения процесуален ред за
ищеца да се снабди с този документ. Обосновани са и изводите на съда, че
констативният протокол за ПТП не може да замести застрахователната полица и
съответно да се приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение. На
основание чл.184, ал.3 КЗ (отм.) застрахователният договор се сключва писмено, във формата на
застрахователна полица или друг писмен акт със задължителни реквизити. Тази
норма има императивен характер и това е единствената правна предпоставка за
валидност на застрахователния договор. С оглед на това при липса на
застрахователен договор, сключен със собственика на МПС, в писмена форма и с
изискуемите реквизити, означава и писа на застрахователно правоотношение между
застрахователя и собственика на МПС. С оглед на това счита, че правилно
решаващият съд е приел, че предявеният регресен иск е неоснователен. Моли съда
да потвърди обжалваното решение и да му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 06.08.2014 г., на „Самоковско
шосе“ – 34 км., посока гр. София, е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******, собственост на НАП и
управлявано от Б.М.Т.и автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ******, собственост
на „Кар Партнер“ ЕООД и управляван от С.Й.К.съгласно съставения протокол за ПТП
причините за настъпването му са поведението на водача на лекия автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“, който поради несъобразена скорост е реализирал ПТП с
насрещно движещия се автомобил марка „Мерцедес“. За последния е сключена застраховка
„Автокаско“, валидна към датата на ПТП. Във връзка с настъпилия инцидент при
ищца е заведена щета № 14015201021547.
След направена оценка на получените щети по застрахования автомобил е
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 11 882, 62 лв.
Собственикът на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника за 2014 г.
Ответникът е платил част от дължимото обезщетение в размер на 9 634, 57 лв.,
като разликата възлиза на 2 248, 05 лв., която не е възстановена на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 2 263, 05 лв. – застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Сумата от 9 634, 57 лв. е
погасена чрез извършено между страните прихващане по желание на самия ищец,
който се е съгласил с определения размер на обезщетението. В противен случай
същото не би било ликвидно и не би могло да се извърши прихващане. С оглед на
това поддържа, че предявеният иск е изцяло неоснователен. В условията на
евентуалност поддържа, че част от сочените от ищеца вреди не са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че с погасяване на горепосочената
сума е изпълнил задължението си към ищеца. Поддържа, че претендираното от ищеца
обезщетение е в завишен размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Липсва спор между страните, че
ищецът е сключил със собственика на товарен автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ******
договор за застраховка „Автокаско +“, действала към датата на ПТП, в каквато
насока е и представената по делото застрахователна полица.
Видно от представения по делото констативен
протокол № 1572847 на 06.08.2014 г. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******,
собственост на НАП и управляван от Б.М.Т.и
товарен автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ******, собственост на „Кар Партнер“
ЕООД и управляван от С.Й.К.. В протокола за ПТП е удостоверено, че за лекия
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е представена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ № 223114000091810, със срок на действие от
09.01.2014 г. до 08.01.2015 г., сключен с ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Като
причини за настъпилото ПТП е посочено, че на пътя „Самоковско шосе“ – 34 км.,
вход, лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******, поради несъобразена
скорост, е реализирал ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Атего 816“, рег. № ******. Съставена е схема за ПТП.
На 06.08.2014 г. „Кар Партнер“ ЕООД
е депозирал при ищеца уведомление за щета № 14015201021547 от 06.08.2014 г. във
връзка с настъпилото на същата дата ПТП. В уведомлението са описани участниците
в инцидента, мястото, на което е настъпил, както и причинените щети на
застрахования при ищеца автомобил.
С възлагателно писмо от 08.08.2014
г. ищецът е възложил на автосервиз „Бългериан Трак Сървисис“ ООД ремонта на
застрахования при него автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“, рег. № ******.
Увреденият автомобил е върнат от сервиза
на 28.10.2014 г., съгласно представения по делото приемателно - предавателен протокол, без възражения.
Във връзка с извършения ремонт на
увредения автомобил е представена фактура № 1534/27.11.2014 г., ведно с
калкулация към нея, стойността на новите части, труд и материали възлиза на 10
481, 52 с ДДС. Представени са също така
фактура № *********/15.09.2014 г. стойността за репатриране на увредения
автомобил възлиза на 1 083, 60 лв. Съгласно фактура № 28052/31.03.2015 г.
стойността на закупената нова гума е 317, 50 лв. Така общият размер на
платените суми за ремонти репатриране възлиза на 11 882, 62 лв.
Видно от представения по делото
ликвидационен акт от 12.05.2015 г. стойността на определеното застрахователно
обезщетение на застрахования при ищеца лек автомобил възлиза на 11 882, 62 лв.
Ищецът е ангажирал по делото
извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно което за периода 09.01.2014 г. – 08.01.2015 г. за лек
автомобил рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
С определение, постановено в проведеното
на 21.11.2018 г. открито съдебно заседание, на основание чл.190, ал.1 ГПК,
съдът е задължил ответника най - късно в следващото съдебно заседание за
представи застрахователна полиза по застраховка „Гражданска отговорност“ №
23114000091810, валидна за 2014 г.
В изпълнение на процесуалното му
задължение и в рамките на определения от съда срок ответникът е депозирал
становище вх. № 5111879/28.06.2019 г., на стр.77, към което е приложен заверен
препис - извлечение от горепосочената застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“. От нея се установява, че между ответника и НАП е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******.
Уговореният срок на договора е 09.01.2014 г. – 08.01.2015 г. дължимата застрахователна
премия е в размер на 97 лв.
С платежно нареждане от 17.05.2015
г. ищецът е превел по банков път в полза на извършилия ремонта на застрахования
автомобил автосервиз сумата от 10 481, 52 лв. по фактура № 1534/27.11.2014 г.
на 13.10.2014 г. е преведена сумата от 1 083, 60 лв. по фактура №
*********/15.09.2014 г.
Ищецът е изпратил до ответника
регресна покана от 02.06.2015 г., с която го е уведомил за изплатеното
обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 11 882, 62 лв. претендира и
15 лв. – ликвидационни разноски. Така общият размер на претендираната сума
възлиза на 11 897, 62 лв.
От заключението на вещото лице инж. Ж.Х.Е.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза, се установява, че механизмът
на ПТП е следният: на пътя „Самоковско шосе“ – 34 км, вход, лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******, поради несъобразена скорост реализира ПТП
с насрещно движещ се товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Атего 816“, рег.
№ ******. Предвид съставената схема в протокола за ПТП, ударът е настъпил между
предни леви части на двата автомобила, като след първия удар лекия автомобил се
е завъртял и се е установил в посока, обратна на първоначалната си. Видимите
щети по товарния автомобил са: предна броня, преден капак, ляв фар, мигач,
степенка, гума, джанта, халоген, ходова част и др. вещото лице приема, че
получените от товарния автомобил вреди отговарят на механизма на настъпване на
произшествието, като щетите по него са в причинна връзка с настъпването на ПТП
на 06.08.2014 г. на „Самоковско шосе“, 34 км. Към датата на ПТП 06.08.2014 г.
автомобилът е на 5 г. 8 м. и 25 дни, при начална регистрация на 12.11.2008 г.
Увреденият автомобил е ремонтиран в доверен сервиз, като стойността на новите
части, труд и материали съгласно фактура № 1534/27.11.2014 г. е в размер на 10
481, 52 лв. с ДДС. Вещото лице приема, че стойността на новите части отговоря
на цени на алтернативен вносител. Стойността на труда е 25 лв. без ДДС, която е
по – ниска от средната пазарна цена за труд за 2014 г. – 28 лв./с. ч. за ремонт
на товарни автомобили. Стойността на боята (акрил) е
определена по пазарна цена. Съгласно фактура № *********/15.09.2014 г. за
репатриране е на стойност 1 083, 60 лв., а съгласно фактура № 28052/31.03.2015
г. за закупуване на нова част – гума, е на стойност от 317, 50 лв. вещото лице
приема, че общият размер на причинените щети на застрахованият при ищеца
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 816“, рег. № ******, определен към
датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 11 882, 62 лв.
Стойността на новите части е по цени на алтернативен вносител и стойността на
ремонта е определена по средни пазарни цени. Всички фактурирани нови части,
описани в процесната фактура отговарят на описа на щетите, извършен от
специалист на застрахователя – ищец. Всички увреждания по процесния автомобил е
в зоната на удара.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел С.Й.К. се установява, че не си спомня през 2014 г. какъв автомобил
е управлявал. Не си спомня да е управлявал автомобил марка „Мерцедес“ през 2014
г. участвал е в едно ПТП, но не си спомня кога. Било е преди няколко години,
през лятото. След предявяване на представения по делото протокол за ПТП №
1572847 от 06.08.2014 г. свидетелят е заявил, че не може да разчете добре
написаното, не си спомня за такова ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между ищеца и собственика на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 816“, рег. № ******,
е сключен застрахователен договор по застраховка „Автокаско+“. През време на действието му – 06.08.2014
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******.
Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на на
лекия автомобил марка „Форд“, модел “Фокус” се е движил с несъобразена скорост. Деянието е противоправно,
тъй като е извършено в нарушение изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. С оглед на
това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******.
Спори се между страните в производството относно размера на имуществените
вреди, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато
застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в сервиз ремонт
за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ (отм.). В този
случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение,
тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от
застрахования разходни документи за извършен ремонт (решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Атегро 816“, е извършен в автосервиз Бългериан Трак Сървис“ ООД. Стойността на ремонта на увредения автомобил,
ведно с разноските за репатрирането му, възлиза на 11 882, 62 лв. Застрахователят по застраховка „Каско +“ е
изпълнил договорното си задължение, като е осигурил извършването на ремонт на
застрахования при него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атегро 816“ в
сервиз на стойност 11 882, 62 лв.
Нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към
момента на възникване на регресното право, регламентира, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател,
е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Спори се между страните в
производството дали ответникът има качеството застраховател на виновния водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******.
За установяване на наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника за горепосочения лек автомобил, при управлението на който
са причинени процесните щети, ищецът е представил протокол за ПТП,
удостоверяващ представянето на застрахователна полица № 23114000091810/20..12.2013
г. със срок на действие 09.01.2013 г. – 08.01.2015 г., сключена с ответното
дружество.
Съдържанието на протокола за ПТП е
законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Трайната
съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице -
служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І
ТО; решение
№ 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др.
Относно доказателствената сила
протокола за ПТП по отношение на съдържащата се в него информация за наличието
на застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването му водач е
постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 7/12.09.2013 г. по т. д. № 492/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С него е разяснено, че след като протоколът за ПТП
съставлява официален документ и същият обвързва съда с присъщата му материална
доказателствена сила, то с такава той се ползва и в частта му, съдържащ
информация за наличието/отсъствието на застрахователна полица. Застрахователят
по застраховка „Каско“
не е страна по застрахователния договор, поради което при оспорване на
пасивната си материалноправна легитимация ответникът е този, който следва да
установи по надлежния ред, че не е застраховател на делинквента, оборвайки
материалната доказателствена сила на официалния документ.
Отделно от това по делото е представено
извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лекия автомобил с рег. № ******. В него са удостоверени същите
обстоятелства относно застрахователя, номерът на застрахователната полица и
срокът на действие на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В изпълнение на процесуалното му
задължение ответникът е представил извлечение от горепосочената застрахователна
полица. Действително това извлечение не носи подписите на страните, доколкото
същото е от системата на застрахователното дружество – ответник по делото.
Правно релевантно обаче е обстоятелството, че наличието на валидно сключен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******, не е спорно в отношенията между страните.
В тази насока са вписаните в информационната система на Гаранционен фонд
обстоятелства, както и удостоверяването в съставения по делото протокол за ПТП.
Предвид изложеното и доколкото
ответникът не е оспорил пасивната си материално-правна легитимация по
предявения спрямо него иск, следва да се приеме, че с представения по делото
протокол за ПТП, удостоверяващ представянето на застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника и действаща към
датата на ПТП, представеното извлечение от извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, както и представеният препис – извлечение
от застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“, ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи това обстоятелство, което е и
безспорно в отношенията между страните.
Нужно е да се отбележи също така, че
частичното погасяване на задължението на ответника съставлява конклудентно
действие, чрез което ответникът е признал осъществяването на предпоставките на
чл.213, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране на регресната му отговорност. Такова
оспорване не е направено и в рамките на съдебния процес. Релевираните от
ответника възражения са единствено относно размера на дължимото от него
обезщетение, но не и във връзка с наличието на предпоставките за възникване на
регресната му отговорност. Тези обстоятелства също следва да се отчетат при
извършване на преценка относно осъществяването на релевантните за спорното
право обстоятелства, като съдът не следва да въвежда спор за безспорните между
страните обстоятелства.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че релевираните от жалбоподателя доводи относно изпълнение на
доказателствената му тежест за установяване съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника за лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, са основателни.
Отговорността на ответника се
определя в рамките на вредата, пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая това е стойността на вредата, определена въз основа на средните
пазарни цени на необходимия ремонт за отстраняване на причинените на товарния
автомобил марка „Мерцедес“ вреди. Съгласно заключението на вещото лице инж. Ж.Е.по изслушаната пред СРС авто -
техническа експертиза общият размер на причинените щети на застрахования при
ищеца автомобил, определен към датата на настъпване на застрахователното
събитие по средни пазарни цени възлиза на 11 882, 62 лв. – стойността на
извършения ремонт на увредения автомобил. Ето защо следва да се приеме, че
ищецът е встъпил в правата на увредения до размера на посочената сума, ведно с
15 лв. ликвидационни разноски или общо 11 897, 62 лв. Ответникът е погасил част
от това свое задължение – сумата от 9 634, 57 лв. С оглед на това задължението
му към ответника, формирано като разлика между дължимото и изплатеното
обезщетение, възлиза на 2 263, 05 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният
иск следва да се уважи изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски. Техният размер възлиза на 43, 26 лв. – заплатена дължана такса за въззивно
обжалване, както и сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така общият размер на разноските за настоящата инстанция възлиза общо на 443,
26 лв.
На ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството пред СРС в размер на 350 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 95 лв. – възнаграждение за вещо лице, 50 лв. –
възнаграждение за призоваване на свидетел. Така общият размер на сторените
разноски в производството пред СРС възлиза на 495 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 166173
от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 22097/2018 г. по описа на СРС,
II ГО, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*******, с адрес гр. София, ул. „*****, ет.5, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
с адрес ***, на основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ (отм.), сумата от 2 263, 05
(две хиляди
двеста шестдесет и три лева и пет стотинки) лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени вреди на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 816“, рег.
№ ******, причинени при настъпилото на 06.08.2014 г. на „Самоковско шосе“ – 34
км. посока гр. София ПТП, ведно с ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата
от 443, 26 (четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във
въззивното производство, както и сумата от 495 (четиристотин деветдесет и пет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.