ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 920
гр. С.З., 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500435 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл.
от ГПК.
По делото е постъпила писмена молба с вх. № 6325/29.11.2021 год. с
ИСКАНЕ за изменение на решението в частта за разноските от „М.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ******,
представлявано от инж. Д.И.К., чрез юрисконсулт Х. Т. К. СРЕЩУ:
Определение № 1293 от 19.05.2022 г. постановено по Частно гражданско дело
№ 20225530**** по описа на Районен съд - С.З. за 2022 година с правно
основание: чл. 414а, ал.6 от ГПК за изменение на решение, в частта му за
разноските.
Частно гражданско дело № 20225530**** е образувано по повод
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено
от кредитора „В.Т.“ ЕООД. В заявлението е посочено, че длъжникът „М.“ АД
не е платил издадени от кредитора фактури с № **********/10.02.2020г. на
стойност 2993.60 лева, № **********/11.12.2020г. на стойност 2945.67 лева,
№ **********/27.01.2021г. на стойност 1679.45 лева и №
**********/28.01.2021г. на стойност 325.43 лева. Общият размер на
задължението за главница по горепосочените фактури е 7 944.35 лева.
Кредиторът претендира и лихви за забава - 785.67 лева за периода от
28.03.2021 г. до 18.03.2022 г., както и 977.36 лева разноски по делото.
На основание чл. 411 от ГПК, съдът е издал Заповед под № 546 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г., препис от
1
която ни беше връчен. Тъй като част от претендираните от кредитора суми
бяха платени преди образуване на ЧГД № 20225530****, срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК подадали две възражения - по чл. 414, ал. 2 от
ГПК и по чл. 414а от ГПК.
С възражението им по чл. 414а от ГПК възразили срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че в срока за доброволно изпълнение са изпълнили
задълженията си за главница до размера 5 939.47 лева, лихва 587.37 лева и
разноски в размер на 573.22 лева. Към възражението по чл. 414а от ГПК
представили съответно: платежно нареждане за кредитен превод №
FT22117019526362 от 27.04.2022 год., от което е видно, че са изплатили
задълженията си за главница по фактури № **********/10.02.2020 г. и №
90000013330/11.12.2020 г., дължимата лихва по тях за претендирания в
Заповед № 546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.03.2022 г. период, както и съразмерната им част от разноските по
процесната заповед за изпълнение.
С възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК възразили, че не дължат
изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата за
главница над 5 939.47 лева до пълния й размер - 7994.35 лева, лихвите за
забава над 587.37 лева до пълния им размер - 785.67 лева. Представили и
платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че част от
претендираните в заповедното производство суми са погасени близо половин
година преди депозиране на заявлението за издаване на Заповед № 546 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. По-конкретно, с
платежно нареждане за кредитен превод № FT21273001747974 от 30.09.2021
г. са платени изцяло претендираните суми по фактури с № ********** от
27.01.2021 г. и № ********** от 28.01.2021 г.
Във връзка с постъпилото възражение по чл. 414а. от ГПК, с
Определение № 1293 от 19.05.2022 г., съдът частично обезсилил Заповед под
№ 546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта до
размера 5 939.47 лева главница, до размера 587.37 лева лихва, както и в частта
за разноските - над размера 229.75 лева. С процесното определение, първата
инстанция правилно обезсилила заповедта за изпълнение в частта за
главницата и лихвите, но неправилно според тях определила и полагаемите се
разноски на заявителя, като приела, че съразмерно му се полагат 802.97 лева.
Изчислената сума не отговаря на действително дължимата от „М.“ АД, като
считат, че на кредитора се полагат съразмерно 726,18 лева разноски. В случая
формулата за изчисление съразмерността на разноските е следната:
обезсилена главница в частта до размера 5 939. 47 лева от общо претендирана
7 994.35 лева т.е. (5 939.47/7 994.35)* 100 = 74.30% от общо претендираните
суми. Тези задължения са погасени доброволно и само върху тях се дължат
разноски. Остатъкът до пълния претендирай от кредитора размер е оспорен
2
като погасен чрез плащане преди завеждане и за него в този етап на процеса
не се дължат разноски. Аналогично е и при лихвата, като формулата и
процентите са същите.
От изложеното по-горе следвало, че на кредитора се дължат съразмерно
726.18 лева, представляващи 74.30 % от направените общо разноски - 977.36
лева. Формулата за пресмятане е следната: (977.36 лева*74.30%=726.18 лева),
а не изчислените от първоинстанционния съд 802.97 лева. Тъй като част
длъжникът е платежно нареждане от 27.04.2022 г. е заплатил част в размер на
573.22 лева от разноските, означава, че остават дължими 152.96 лева.
Със същата частна жалба и предвид гореизложеното, молят, да се
отмени Определение с № 1293 от г. постановено по Частно гражданско дело
(ЧГД) № 20225530**** по описа за 2022 г. на Районен съд (PC) - С.З., в
частта, с която се обезсилва Заповед с № 546 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. за разноските - над размера 229.37
лева и вместо него да се постанови друго, с което съда да обезсили Заповед №
546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. в
частта за разноските - над размера 152.96 лева.
Молят, да им се присъдят направените съдебно-деловодни за
въззивното частно производство в това число и възнаграждение за
юрисконсулт.
По делото е постъпил писмен отговор на жалбата по чл.275 от ГПК от
В.-Т.“ ЕООД, с. Т.. Общ. М., обл. П., Стопански двор № 2, ЕИК *******,
представлявано от управителя Г.Р.В., чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Л.И С.”, вписано в Регистъра на Адвокатските дружества към
Окръжен съд - П. по ф. дело № 1/2019 г., със служебен адрес и адрес за
призоваване: гр. П. ***, ул. „*************, представлявано от адв. И.Л.-Г.
от АК – П. на частна жалба с вх. № 11776 с/у определение №1293/19.05.2022
г., постановено ч. гр. д. 1087/2022 г. - PC С.З., с който вземат становище, че
същата жалба е допустима, но съответно неоснователна и като такава
жалбата следва да бъде оставена без уважение относно изменението на
горепосоченото Решение в частта му за разноските. Излага подробни
съображения по всички оплаквания в подробен писмен отговор вх. №
15891/12.07.2022 год.
По отношение на основателността на частната жалба, съдът счита за
изяснено следното:
В конкретния случай, въззивният съд намира, че ч. гражданско дело под
№ 20225530**** е образувано по повод на заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
подадено от кредитора „В.Т.“ ЕООД. В заявлението е посочено, че длъжникът
„М.“ АД не е платил издадени от кредитора фактури с №
**********/10.02.2020г. на стойност 2993.60 лева, № **********/11.12.2020г.
3
на стойност 2945.67 лева, № **********/27.01.2021г. на стойност 1679.45
лева и № **********/28.01.2021 г. на стойност 325.43 лева. Общият размер на
задължението за главница по горепосочените фактури е 7 944.35 лева.
Кредиторът претендира и лихви за забава - 785.67 лева за периода от
28.03.2021 г. до 18.03.2022 г., както и 977.36 лева разноски по делото.
На основание чл. 411 от ГПК, съдът е издал Заповед под № 546 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г., препис от
която им е бил надлежно връчен. Тъй като част от претендираните от
кредитора суми бяха платени преди образуване на ЧГД № 20225530****,
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадохме две възражения
- по чл. 414, ал. 2 от ГПК и по чл. 414а от ГПК.
С възражението им по чл. 414а от ГПК възразили срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че в срока за доброволно изпълнение са изпълнили
задълженията си за главница до размера 5 939.47 лева, лихва 587.37 лева и
разноски в размер на 573.22 лева. Към възражението по чл. 414а. от ГПК са
представили съответно: платежно нареждане за кредитен превод №
FT22117019526362 от 27.04.2022 год., от което е видно, че са изплатили
задълженията си за главница по фактури № **********/10.02.2020 г. и №
90000013330/11.12.2020 г., дължимата лихва по тях за претендирания в
Заповед № 546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.03.2022 г. период, както и съразмерната им част от разноските по
процесната заповед за изпълнение.
С възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК възразили, че не дължат
изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата за
главница над 5 939.47 лева до пълния й размер - 7994.35 лева, лихвите за
забава над 587.37 лева до пълния им размер - 785.67 лева. Представили и
платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че част от
претендираните в заповедното производство суми са погасени близо половин
година преди депозиране на заявлението за издаване на Заповед № 546 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. По-конкретно, с
платежно нареждане за кредитен превод № FT21273001747974 от 30.09.2021
г. са платени изцяло претендираните суми по фактури с № ********** от
27.01.2021 г. и № ********** от 28.01.2021 г.
Във връзка с постъпилото възражение по чл. 414а. от ГПК, с
Определение с № 1293 от 19.05.2022 г., съдът частично е обезсилил Заповед
под № 546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта до
размера 5 939.47 лева главница, до размера 587.37 лева лихва, както и в частта
за разноските - над размера 229.75 лева. С процесното определение, първата
инстанция правилно е обезсилила и заповедта за изпълнение в частта за
главницата и лихвите, но неправилно според тях определила и полагаемите
се разноски на заявителя, като приела, че съразмерно му се полагат
4
802.97 лева.
От изложеното по-горе въззивният съд следва да отбележи, че правилно
съдът е констатирал, че на въззиваемият “В.-Т.” ЕООД се дължи заплащането
на разноските в посочения размер, тъй като няма условия за прилагане на
разпоредбата чл.414а, ал.2 ГПК. Жалбоподателят с поведението си е дал
повод за завеждане на делото. Въззиваемото дружество е направило
разноските в размера на 977,36 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, видно от представените по делото платежно нареждане и договор за
правна защита и съдействие.
Правилно съдът е приел, че по отношение на сумите, предмет на
възражението по чл.414а ГПК, заплатени след подаване на заявлението,
съразмерно на въззиваемият “В.-Т.” ЕООД се полагат разноските в размер
именно на 802,97 лв.
Правилно съдът е приел, че от горепосочената сума с платежното
нареждане от 27.04.2022 г. длъжникът е заплатил част в размер на 573,22 лв.
Това обстоятелство се вижда от представеното по делото платежно
нареждане, което означава, че остават дължимите разноски в размер на 229,75
лв.
Въззивният съдебен състав счита, обжалваното Определение на Районен
съд – С.З., включително и относно редуцирането на разноските за
адвокатското възнаграждение се явява правилно и законосъобразно с оглед на
гореизложените съображения и като такова следва да бъде изцяло
потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
В заключение настоящият съд намира и преценява, че в случая,
заплатеното и редуцирано възнаграждение, направено и заплатено от
въззиваемия съответства именно на размера на заплатените от жалбоподателя
вноски и частични плащания, поради което съдът не следва да изменя
обжалваното Определение в частта му за разноските, и в тази връзка следва
да остави без уважение частната жалба.
Въззивният съд намира, че жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия по реда на чл. 274 и чл.278 от ГПК, във вр. с чл. 78,
ал.3 и ал.4 от ГПК, направените от този въззиваем разноски по делото,
съобразно гореизложените мотиви и касателно направените от тях разноски
по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция общо в размер на 300
лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
11.07.2022 год. /на лист 23 от настоящото дело/.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1293 от 19.05.2022г., постановено
по Частно гражданско дело № 20225530**** по описа на Районен съд - С.З. за
2022 година с правно основание: чл.414а., ал.6 от ГПК, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., кв. ******, представлявано от инж. Д.И.К., чрез юрисконсулт Х. Т.
К., да заплати на В.-Т.“ ЕООД, с. Т.. Общ. М., обл. П., Стопански двор **,
ЕИК *******, представлявано от управителя Г.Р.В., чрез пълномощника
Адвокатско дружество „Л.И С.”, вписано в Регистъра на Адвокатските
дружества към Окръжен съд - П. по ф. дело № 1/2019 г., със служебен адрес и
адрес за призоваване: гр. П. ***, ул. „*************, представлявано от адв.
И.Л.-Г., член на АК – П., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.248, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ, чрез Окръжен съд – С.З..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6