РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Тутракан, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна искова молба с вх.№ 4084/30.11.2021 на
Р. А. А. с ЕГН ********** срещу много ответници за установяване, че
ищцата е собственица по давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 21230.11.5, находящ се в землището на *** по КККР на ***,
одобрени със Заповед № РД-18-1707/17.10.2018 г. Адрес на поземления имот:
***, площ 12198 кв.м., трайно предназначение Земеделска земя, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята: шеста; номер на предходния
план:011005, при съседи: 21230.11.4, 21230.11.8, 21230.11.17, 21230.11.119.
С оглед на наведени твърдения в уточняващата молба вх.№
4325/15.12.2021 и молба вх.№ 4457/22.12.2021, че единствено Р. М. Й. с ЕГН
********** е предявила вербални претенции към имота на ищцата, съдът
прие, че установителният иск за собственост е допустим единствено спрямо
нея и прекрати производството по делото спрямо останалите ответници с
Определение № 320/29.12.2021, което е потвърдено с Определение №
70/02.02.2022 по в.ч.гр.д.№ 34/2022 на ОС Силистра.
Ищцата Р.А. твърди, че общият наследодател на нея, на ответницата Й.
и на останалите посочени в исковата молба ответници, спрямо които делото е
прекратено, е Ю. А. И. и с Решение № ДИ01 от 0806.1994 г съгласно план за
земеразделяне в землището на ***, им е възстановено правото на собственост
върху процесната нива. А. излага пред съда, че осъществява фактическа власт
върху процесния поземлен имот от 2009 г до настоящия момент, без
прекъсване или смущение от страна на ответницата, от останалите
1
сънаследници и от трети лица, който факт им е известен. Настоява, че
осъществява фактическата власт със съзнанието, че е собственик. Заявява, че
е отблъснала владението на останалите сънаследници. Ищцата обяснява, че от
2009 година е променила намерението си, без да уточнява какво точно и е
̀
било дотогава намерението, но предвид наведените доводи, почерпени от
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 на ВКС по тълк.дело №
1/2012 на ОСГК, очевидно иска да каже, че е било като на държател на
идеалните части на останалите сънаследници, а след 2009 година е започнала
да владее техните идеални части за себе си с ясното съзнание, че целият имот
е само неин. Твърди, че е демонстрирала по явен начин промяната в
намеренията си, а именно чрез действията по сключването на договори за
наем и аренда за целия имот от свое име, като ползвателите по тези договори
са плащали само на нея наемната цена и арендните плащания. Всичките и
̀
действия ищцата настоява, че са били явни и възприети от съсобствениците,
не са били смущавани от никого и не са прекъсвани в продължение на 10
години и повече.
В уточняващата молба с вх.№ 4325/15.12.2021 ищцата уточнява откъде
произтича правният и интерес да води настоящото дело срещу ответницата
̀
Й.. Последната е оспорила правото и на собственост върху процесната вещ и е
̀
заявила, че ще иска нейната делба.
Във втора уточняваща молба с вх.№ 4457/22.12.2021 ищцата А.
пояснява, че е разбрала от дъщеря си С. за намерението на ответницата Р.Й.
да води иск за делба. Дъщерята е подготвяла документи – скица, данъчна
оценка, и др., за да се снабди А. с нотариален акт по давност чрез
обстоятелствена проверка. В хода на подготовката е водила разговори по
телефона с всички ответници (сънаследници), дали имат претенции, като
единствено Р.М. е изявила такива.
Ищцата моли за уважаване на иска.
Ответницата Р.М. Й. не депозира отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, на
твърденията на ищцата и на закона, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 77 ЗС
вр. чл. 79 ЗС.
Съгласно тези законови текстове всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Интересът на ищцата се доказва от твърдението и, че ответницата Й. оспорва
̀
правото и на собственост върху процесната нива, което право на собственост
̀
ищцата А. твърди, че е придобила по давност – чл. 77 от Закона за
собствеността (ЗС). Правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години –
чл. 79, ал. 1 ЗС. Владението представлява упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл.
68, ал. 1 от ЗС. За разлика от владението, държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя (чл. 68, ал. 2
2
ЗС). По принцип намерението е трудно доказуемо и затова е достатъчно да се
докаже фактическата власт, за да се предположи на основание чл. 69 от ЗС, че
владелецът държи вещта като своя. Тази презумпция обаче е оборима, което
прави възможно да се докаже, че въпреки осъществяваната от лицето
фактическа власт върху вещта, намерение му не е било да я свои. Тогава
придобиването на собствеността по давност е изключено, защото
осъществяваната фактическа власт не представлява владение.
Ищцата доказва с Удостоверение за наследници изх.№ 40/27.07.2021,
издадено от ***, че към момента на образуване на делото тя, ответницата Й. и
още седемнадесет лица са наследници на Ю. А. И. С Решение №
ДИ01/08.06.1994 г. на поземлената комисия в гр. Главиница на наследниците
на Ю. А. И. е възстановена собствеността върху процесната нива,
представляваща имот № 011005 по плана за земеразделяне на ***. От
свидетелските показания на Д. К. и Б. Н. се доказва твърдението на ищцата, че
от 2009 година само тя сключва договори за наем на цялата нива. Свидетелят
Н. уточнява, че той е наемателят и договорите ги е сключвал година за
година, като единствено на ищцата А. е плащал наемната цена за цялата нива.
Въз основа на горното съдът приема, че фактическата власт върху
земеделската земя се е осъществявала от ищцата А. от 2009 година насетне,
но тази фактическа власт не покрива признаците на владение, а на държане по
отношение на идеалните части на всички останали сънаследници, в т.ч. на
ответницата Й..
С Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 на ВКС по тълк.дело №
1/2012 на ОСГК е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Тоест, при
наследяването презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за изначално оборена;
сънаследникът владее своята идеална част, но държи вещта като обща. Той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици (сънаследници).
След като фактическата власт по отношение на чуждите идеални части
върху спорния имот е установена като държане от страна на ищцата А.,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното и отношение,
̀
тази фактическа власт не може да доведе до придобиването на чуждите
идеални части по давност. Само ако е променила намерението си и е
превърнала държането във владение, както твърди да е сторила, в нейна полза
би започнала да тече придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице
промяна в намерението и да упражнява фактическата власт вместо за другиго
̀
изключително за себе си, тази промяна е следвало да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите
сънаследници – в този смисъл Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. №
1840/2013 г., ВКС, І г.о.
Сключването на облигационни договори за наем на процесната
земеделска земя не представлява действие, с което се отрича правото на
собственост на останалите сънаследници, а дава основание техните
правоотношения да се уредят въз основа на чл. 30, ал. 3 от Закона за
3
собствеността – така в Решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 763/2016 г.,
I г.о.
Въпреки указаната тежест, ищцата А. не предяви твърдения и не доказа
други фактически действия, с които да е обективирала по несъмнен начин
спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си да осъществява
фактическа власт върху техните идеалните части не като държател, а като
владелец – за себе си.
По принцип в ТР № 1/2012 ОСГК е изведено изключение от
необходимостта да се обективира спрямо останалите сънаследници
намерението да се своят техните идеални части, но само ако това е обективно
невъзможно. В случая такава обективна невъзможност не е налице, след като
ищцата признава, че има телефонна връзка с всички сънаследници,
прозвънила ги е чрез дъщеря си, и само ответницата Й. е проявила несъгласие
с намерението на ищцата да се сдобие с констативен нотариален акт за
собственост. Тоест, А. е имала възможност да сведе до знанието на всички
съсобственици, намерението си да преобърне държането на техните идеални
части във владение за себе си, но не доказва някога да го е сторила. Съдът
приема обратното – че щом ищцата е била несигурна дали останалите
съсобственици ще се съгласят тя да се снабди с нотариален акт за собственост
по давност чрез обстоятелствена проверка, значи едва за първи път с
телефонните обаждания преди завеждане на исковата молба е заявила
собственическите си претенции към техните идеални части.
Не са налице събрани по реда на ГПК годни доказателствени средства,
от които да се установява, че противопоставянето от страна на ответницата Й.
на намерението на ищцата А. да се сдобие с нотариален акт за целия имот не
е било сериозно. Нещо повече, налице са доказателства, а именно
показанията на свидетелят Кара, че и друга наследница, която живее в
Белгия, се е „усукала“, но после са се били разбрали с ищцата. Колко са се
разбрали, не е ясно, но е съвсем ясно, че до провеждането на телефонните
разговори самата А. не е била напълно сигурна дали останалите
съсобственици са я възприемали като владелец на нивата, а и те самите не са
знаели за апетитите на ищцата към техните идеални части.
Дали всички останали сънаследници оспорват правото на собственост
на ищцата, дали въобще ги интересува какво притежават и дали имат някакво
намерение да се ползват от имота си, няма никакво значение за настоящия
спор, защото неупражняването на собственическите права не води от само
себе си до тяхното изгубване. За да се изгубят, съгласно чл. 99 от ЗС, някой
друг трябва да ги придобие, а ищцата не успя да докаже, че е придобила
идеалните части на останалите сънаследници, понеже не доказа някога да е
демонстрирала спрямо тях, че оспорва правото им на собственост, оттам че е
преобърнала държането на техните идеални части във владение за себе си.
При строгото съблюдаване на нормите на ГПК искът следва да се
отхвърли като неоснователен изцяло, защото по отношение на идеалните
части на всички останали сънаследници ищцата А. не доказва да ги е владяла,
а по отношение на своята идеална част, макар да я е владяла, тя не може да се
4
позове на този придобивен способ, тъй като вече е придобила собствеността
на друго правно основание, а именно наследственото правоприемство от Ю.
Алишев Ислямов. След като правото на собственост вече е придобито на едно
основание, докато не се изгуби, по отношение на същата вещ не може
собствеността да се придобие на друго основание. Изгубване, което да се е
случило след решението на поземлената комисия изобщо не се твърди. При
това положение съдът е ограничен от диспозитивното начало,
регламентирано в чл. 6, ал. 2 ГПК, според което предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ищцата
А. не е предявила евентуален иск да бъде призната за собственица поне на
своята идеална част на основание наследственото правоприемство от Ю.
Ислямов, поради което и съдът би излязъл от правораздавателната си власт,
ако го стори. Обаче, същият е пропуснал да съзре нередовност на исковата
молба, като не е изяснил по реда на чл. 145 ГПК, какъв е правният интерес на
ищцата да иска да бъде призната за собственица по давност на своята идеална
част от процесната нива, след като вече е придобила собствеността по
наследство. Според съда, тя няма правен интерес и затова искът е недопустим
за нейната идеална част на придобивното основание, което е заявено с
исковата молба, поради което в тази част производството следва да се
прекрати. Ищцата А. е придобила по наследство 1/18 ид.ч. от недвижимата
вещ.
Водим от гореизложеното, искът за собственост на нивата, основан на
придобивния способ давностно владение, се явява недопустим за 1/18 ид.ч. и
допустим, но неоснователен за останалите 17/18 ид.ч., поради което
Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. А. А. с ЕГН **********, с който да се признае
за установено спрямо Р. М. Й. с ЕГН **********, че ищцата е собственица по
давностно владение на 17/18 ид.ч. (седемнадесет осемнадесети идеални части)
от Поземлен имот с идентификатор 21230.11.5, находящ се в землището на
*** по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-1707/17.10.2018 г., в ***
с площ 12198 кв.м., трайно предназначение Земеделска земя, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: шеста; номер на предходния план:
011005, при съседи: 21230.11.4, 21230.11.8, 21230.11.17, 21230.11.119 и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 596/2021 на Районен съд
Тутракан за останалата 1/18 ид.ч. от правото на собственост върху същата
вещ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
5
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6