РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. Я. С., с адрес: ***.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 514 от 12.05.2022 по гр.дело № 6242/2021 г. по описа на Районен
съд - Перник, с което е признато за установено в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Перник“ АД,
че съществува изискуемо вземане срещу С. С. С. , ЕГН ********** от ***, за сумата в
размер на 527,47 лева,представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 100,15 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2012 г. до 27.07.2015 г., като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за разликата над 527,47 лева до
пълния предявен размер от 532,11 лева и периода от 01.05.2012 г. до 31.07.2012 г. и този по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 100,15 лева до пълния предявен размер от 100,95 лева за
периода от 09.07.2012 г. до 31.07.2012 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 6094/2015 г. по описа на Районен съд Перник.
Също така С. С. С. е осъден да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник АД разноски
285.85 лв. в исковото производство и 124.32 лв. в заповедното производство.
1
В установения от закона срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от С. С. С. чрез адв.
С. срещу решение № 514 от 12.05.2022 по гр.дело № 6242/2021 г. по описа на ПРС- като се
иска : ДА СЕ ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО посоченото решение и вместо него да се постанови
решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е
взел под внимание факта, че в процесния период, в процесното жилище е имало въведена
съгласно изискванията на закова услуга дялово разпределение, не са представени фактури и
изравнителни сметки, от които да е видно, че през процесния период е имало валидно
избрана фирма и редовно извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от
клиентите във входа на жилищната сграда, както и липсата на сключен договор в
съответствие с чл. 139в, ал.2 ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение. Твърди, че
процесните суми са погасени по давност.
В законноустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е
депозирала отговор.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв. С.,
чрез писмена молба, изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба,
като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във
въззивната жалба доводи, претендира направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител с писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба
Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че исковата претенция се
формира върху изготвени изравнителни сметки, като на ответника не е начислявана
прогнозна сметка за отопление във връзка с подадено от него заявление. При извършване на
съответния индивидуален отчет, сумата за отопление на имота е начислена съобразно
методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Първоинстанционния съд е приел, че задължението за главница, претендирано от
ответника е определено съобразно приложимото право. Това е така, защото при липса на
функциониращи индивидуални измервателни уреди, следва да бъдат приложени
съответните правила. Също така, съгласно чл. 20, ал. 1 от приложимите общи условия,
търговското измерване и отчитане на продаденото количество топлинна енергия се
извършва чрез топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост,
които е уреда, определящ размера на задължението на СЕС – какъвто е налице и чиито
показания са достоверни. По делото се е установило, че разпределението на топлинна
енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за
дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към
процесния период нормативни актове за топлоснабдяването,
При определяне размера на процесното вземане, съдът е съобразил заключението на
вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на
потребената топлинна енергия помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти - отопление 504,77 лв., вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер
на 21,12лв. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е
2
равностойността на предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на посочената
в исковата молба стойност – 532,11 лв. Падежите на всяко месечно задължение са
определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството като
обезщетението за забава е в размер на 100,95 лева.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6094 / 2015 г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил
подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този,
който е клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в процесния период и
дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във
вестник „Новинар“ от 29.04.2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението
между доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на
топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен
размер.
Посочил е, че видно от заключението на съдебно техническа експертиза през
процесния период посочения в исковата молба топлоснабден имот находящ се в ***, бил
свързан със сградната инсталация за топлоснабдяване.
При определяне размера на процесното вземане, съдът е съобразил заключението на
вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на сумата на 504,77 лв., ведно с вноска за услугата
„дялово разпределение“ в размер на 21,12лв. лева, представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлоенергия по отделни компоненти, образуващи цената подробно посочени
от вещото лице за периода 01.05.20125 г. до 30.04.2014 г. и лихва за забава на месечните
плащания в размер на 100.15 лева за периода 09.07.2012 г. - до 27.07.2015 г.
3
Посочените суми се потвърждавали и от заключението на съдебно – икономическа
експертиза, видно от което същите били начислени правилно при спазване изискванията на
действащата нормативна уредба, съобразно изготвени изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение за процесния период. Същите изравнителни сметки не са били
обжалвани от ответника.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени
сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта
е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя, като собственик на имот в такава сграда
е ползвал топлинна енергия.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника Г. М., наведени и като възражения
с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да се посочи, че
действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква -
писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.
дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
Поради което съдът приема, че между ответника С. С. С., в качеството му на
собственик на посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното
4
дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата
на закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
ответника С. С. С. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължил да
заплаща изцяло стойността на топлинната енергия, доставена до посочения в исковата молба
топлоснабден имот. Съдържанието на облигационната връзка е установено от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД
на потребители в гр. Перник, за които на настоящата съдебна инстанция е служебно
известно, че са публикувани в един централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един
местен ежедневник /в-к Съперник“, бр. 82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че между страните е налице валидна облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав
напълно споделя изводите на районния съд, че вземането, представляващо главница за
доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният
давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за
забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на
давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата,
означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.09.2015 г.,
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. По тези
обективни данни и правни изводи, районният съд е приел, че процесните вземания за
главница са погасени по давност за сумите дължими за отчетните месеци до м. юли 2012 г.
включително. Останалите в периода от м. август (изискуемо на 30.09.2012 г.) до м. април
2014 г. вкл. в общ размер на 527,47 лева не се покриват от тригодишна погасителна давност.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените
в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от
ГПК.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
5
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на С. С. С..
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514 от 12.05.2022 по гр.дело № 6242/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100.00 лв. /сто лева / представляваща сторени съдебноделоводни
разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6