О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260577
гр. Пловдив, 26.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и шести февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 231 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
262924/27.01.2021г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против
разпореждане от 07.12.2020г., постановено по ч. гр. д. № 16218/2020 по описа на
ПРС, инкорпорирано в заповед № 262185 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 04.12.2020г., с което е отхвърлено заявлението в частта му, с
която се претендира присъждане на сума за 81, 74 лева – договорна лихва,
дължима за периода 12.12.2019г. – 12.05.2020г.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва
се извода на заповедния съд, че разпоредбите, уговарящи размера на
възнаградителната лихва и ГПР в процесния договор, са неравноправни.Търси се
отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за
изпълнение и за претендираната договорна лихва.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Д.И.Д., ЕГН **********,
като същото е било уважено за сумата от 700 лева главница, дължима по договор
за паричен заем от 12.11.2019г., сумата от 39, 57 лв. мораторна лихва за
периода 13.12.2019г. – 03.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от
03.12.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 25 лева – внесена ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане
заявлението е отхвърлено относно претендираната договорна лихва, като
заповедният съд е приел, че в случая клаузите на договора, уговарящи договорна
лихва, процент на ГПР, неустойка
при
непредставяне на обезпечение, при предоставена заемна сума от 700 лева и общо
задължение от 1342, 20 лева, са неравноправни клаузи.Посочил е, че наличието на евентуална неравноправна
клауза сочи дължимост само на главницата.
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае
за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в
размер на 46, 62% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита.
Предвид гореизложеното заповедният
съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва,
поради което разпореждането следва да бъде потвърдено, а частната жалба против
него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид
горните съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.12.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 16218 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд,
с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, със законен представител Д.
Б.
Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д.И.Д., ЕГН **********
***, за сумата от 81, 74 лева договорна лихва, дължима за периода 12.12.2019г.
– 12.05.2020г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :