№ 754
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. В. Д., действащ със съгласието на неговата майка
М. И.А. – взискател по изп. дело № 20118380403961 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. №
838, срещу постановление от 27.10.2021 г., с което е прекратено производството по
изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, тъй като задължението
за издръжка се погасявало със смъртта на наследодателя само занапред. Сочи се, че
настъпилото слИ.е било само по отношение на един от тримата наследници и
останалите двама оставали задължени лица. Възприетата от съдебния изпълнител като
релевантна към случая разпоредба на чл. 150 от Семеен кодекс СК) не следвало да
обхваща вече падежиралите задължения за издръжка. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на процесното постановление по отношение на Р. Д.а и И. Д. – наследници
на починалия в хода на изпълнителното дело длъжник. Не сочи доказателства и не
претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ М.Б., с които
счита жалбата за неоснователна. Твърди, че задължението за издръжка е с оглед
личността и то се погасява със смъртта на дължащия. Поддържа, че разпоредбата на чл.
150 от СК се отнасяла както за минали, така и за бъдещи платежи. Иска да бъде
потвърдено прекратяването на изпълнителното дело. Представя заверено копие от изп.
дело № 20118380403961 по описа на ЧСИ М.Б..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено
следното:
1
Производството по изпълнително дело № 20118380403961 по описа на ЧСИ
М.Б. с рег. № 838 е образувано, след прехвърлянето му от ЧСИ С.Я. с рег. № 844, за
принудително изпълнение на задължение за издръжка на детето В. В. Д. в размер на
200 лв. месечно, считано от 25.03.2009 г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху просрочената
сума до окончателното плащане. За вземането е издаден изпълнителен лист от
06.07.2010 г., по гр. д. № 4390/2010г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.07.2011 г., а
след извършени изпълнителни действия по делото е постъпила информация, че
длъжникът В. И.ов Д. е починал в неговия ход. Представено е служебно заверено
копие на акт за смърт № 0203 от 30.05.2020 г., издаден от Столична община, район
Връбница, от което се установява, че длъжникът В. И.ов Д. е починал на 29.05.2020г.
(лист 137 от изп. дело). В процесното постановление ЧСИ е констатирал, че
задължението е с оглед личността и поради настъпилата смърт на длъжника, то се е
погасило, поради което и изпълнителното производство следвало да бъде прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата по чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – взискателят по изпълнението, в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя
на 28.10.2021 г., а жалбата е подадена на 11.11.2021г. Насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада
в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по
сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Макар в нормата на чл. 433 от ГПК да не е предвидена изрично възможност за
прекратяване на изпълнителното производство по задължение за заплащане на
издръжка на непълнолетно дете поради смърт на длъжника, то в случая се касае до
специфична хипотеза и вярното основание за прекратяването е нормата на чл. 150 от
СК. Задължението за издръжка е строго лично задължение и като такова то е
непрехвърлимо и ненаследимо. Тази негова характеристика се отнася и за двете страни
по възникналото правоотношение и със смъртта на която и да е от тях, то се
прекратява. Поради тази характеристика на задължението за издръжка разпоредбата на
чл. 150 от СК не прави разлика по отношение на платежи с вече настъпил падеж и
такива, чиито падежи предстоят. Предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от СК
следва да се приема, че смъртта на длъжника не лишава лицето, което има право и
нужда от издръжка, да я търси от другите посочените в нормата лица и в определения
от закона ред.
Отделно от изложеното и в самия изпълнителен титул изрично е отразено, че
задължението на длъжника В. И.ов Д. е до настъпването на законна причина, изменяща
размера или прекратяваща издръжката. Именно настъпване смъртта на длъжника е
законната причина, прекратяваща издръжката.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление
на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 е правилно и законосъобразно.
Разноски по делото не се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя В. В. Д., ЕГН
**********, действащ със съгласието на неговата майка М. И.А. срещу
постановление от 27.10.2021 г. по изпълнително дело № 20118380403961 на
ЧСИ М.Б. с рег. № 838, с което е прекратено производството по
изпълнителното дело, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3