Решение по дело №1593/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 586
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330201593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201593 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Г. Д. Д. – роден на **** г. в ***, с постоянен адрес и
настоящ адрес в ***, ***, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
17.03.2022 г. около 17:05 ч. в гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 4 е извършил
непристойни действия на публично място пред гражданите и органите на
полицията, с които си действия е нарушил обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6,
ал.1 буква „А” вр. чл.1, ал.1 т.2 и ал.3 от УБДХ му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не е окончателно, подлежи на обжалване в 24-часов срок от
днес пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 18.03.2022г. по АНД № 1593/2022г.

Производството е по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, издаден от
ст. полицай Т.Б., служител при сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив срещу Г.Д.Д., ЕГН: ********** за това, че на 17.03.2022 г. около
17:05 ч. в гр.Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 4, е извършил непристойни
действия на публично място пред гражданите и органите на полицията, с
които си действия е нарушил обществения ред и спокойствие.
Нарушителят дава обяснения по случая, като се признава за виновен.
Сочи, че си е изтървал нервите и че реакцията му е била прибързана. В
личната си защита изразява съжаление, като обещава повече да не се повтори.
С последната си дума моли да му се наложи наказание глоба в нисък размер.
По фактите:
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Нарушителят Г.Д.Д. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес и
настоящ адрес в ***, ***, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 17.03.2022г., в гр. Пловдив била извършвана проверка за спазване на
правилата за правилно паркиране. В хода на проверката бил установен
автомобил, за който било счетено, че е паркиран неправилно на улица
Златарска, поради което бил съставен и на страничното стъкло бил залепен
фиш № ********** за неправилно паркиране. Около 17,05ч. нар. Д.,
виждайки залепения на стъклото фиш, го отлепил и се отправил към
намиращия се на ул. Йоаким Груево № 4 служебен полицейски автомобил, в
който били служителите на сектор „Общинска полиция“-Пловдив – ст. пол.
Б., ст. пол. А., ст. пол. Д. и ст. пол. А.. Нар. Д. замахнал демонстративно с
дясната си ръка и ударил силно и оглушително с дланта си прозореца на
предната лява врата, при което залепил глобата с фиш на стъклото на
полицейския автомобил. Демонстративното поведение на нар. Д. било
възприето както от полицейските служители, така и от преминаващите
граждани.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по
несъмнен начин от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и от
приложените по делото писмени доказателства- обяснения на Р.Т., Р. А., Й.
А., Ч. Д. и от писменото доказателство – фиш № ********** от 17.03.2022г.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
1
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на акта за
дребно хулиганство и призната от нарушителя, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанията на нарушителя, направени в хода на съдебното следствие,
се потвърждават напълно от представените обяснения на очевидците на
инцидента – Т., А., А. и Д.. Съдът напълно кредитира показанията на
посочените свидетели като логични, последователни, убедителни и взаимно
подкрепящи се, като същите си кореспондират едно с друго, без да са налице
съществени противоречия.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа
страна действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място,
представляват непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение
към органите на реда, станали са достояние на множество лица, като в същото
време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, поради което и съставляват акт на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по
същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание
съдът отчете естеството на хулиганското поведение на нарушителя –
действия, показващи явно неуважение към органите на властта и към
установения ред за възразяване срещу наложена санкция, демонстрирани пред
голям кръг хора, както и личностните характеристики на нарушителя- че
същият е работещ, неосъждан, без предишни противоправни прояви. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното самопризнание и
изразеното съжалението за стореното, сторено както при даването на
обяснения пред органите на реда, така и в съдебно заседание.
В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията
задържане от 1 до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на
вътрешните работи и глоба от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в случая
първото по вид наказание по т. 1 – задържане в структурно звено на МВР, би
се явило необосновано репресивно спрямо нарушителя с оглед обществената
му опасност – добрите му характеристични данни, както и с оглед стореното
самопризнание и изразено съжаление за стореното, а и с оглед обществената
опасност на деянието. Поради това съдът намира, че следва наложеното
наказание да бъде глоба.
Съдът, при определянето на размера на санкцията "глоба", съобрази, че
макар деянието във всеки един момент да се е явявало противоправно, не е
било съпроводено с голям интензитет на агресия, нито са били използвани
обидни и оскърбяващи думи и изрази, насочени към органите на реда или към
граждани. В тази насока и с оглед добрите характеристични данни на
нарушителя и особено с оглед изразеното съжаление за стореното и
2
признаването на извършеното, настоящият състав счете, че следва на същия
да се наложи глоба в минималния размер от 100 лв. Този размер на
административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне
за превъзпитанието на нарушителя най-вече да не предприема в бъдеще
такива действия на публични места, като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
тежестта на използваната репресия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

3