Решение по дело №838/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260035
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20201420100838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. В., 03.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 838 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл.  ГПК вр. с чл. 49 СК.

Ищцата Н.П.Д. твърди, че на 20.12.2014 г. сключила граждански брак с ответника Р.Е.Д., за което е съставен Акт № ***от същата дата на Община В.. Сочи, че от брака си страните имат едно дете - И.Р.Д., родено на *** г. Твърди се, че семейно жилище на съпрузите е апартамент, собственост на прародителите на ответника. Поддържа, че по време на брачния им живот ответникът напълно абдикирал от задълженията си като родител и съпруг. Демонстрирал пълна незаинтересованост за семейството, включително и за издръжката на детето и домакинството. Поддържал редица извънбрачни връзки. Осъществявал физическо и психическо насилие над ищцата. Отсъствал за продължителни периоди от семейното жилище. Работил в Италия за по няколко месеца. Въпреки това не участвал в покриване на разходите за семейството. Изцяло грижите за детето от раждането му до момента се осъществявали от майката. Сочи, че през 2018 г. ищцата заедно с детето се преместили да живеят в дома на дядото на Д. ***, като от тогава страните са във фактическа раздяла. Твърди се, че от края на 2019 г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, който й оказва помощ в грижите и издръжката за детето. Твърди се в исковата молба, че ищцата Н.Д. работи на постоянен трудов договор в магазин в гр. В., като получава минимална работна заплата. Детето посещава редовно ДГ “***” в гр. В.. Ищцата желае и занапред да полага грижи за детето. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет и възможности. Сочи наличието на силна емоционална връзка и привързаност между нея и детето. Същевременно, от раздялата им, ответникът виждал детето в изолирани случаи за по няколко часа. Същият е дезинтересиран от нуждите на детето.

Моли съда да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Моли съда да й предостави упражняването на родителските права над детето И.Р.Д. с ЕГН **********; да определи местоживеене на същото при майката Н.П.Д. с ЕГН **********; да определи режим на лични отношения на детето с бащата Р.Е.Д. с ЕГН **********, изразяващ се в правото му да го вижда и взема при себе си всяка първа събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото (юли или август), когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли ответникът да бъде осъден на осн. чл.143, ал.2 вр. чл.149 СК да заплати на детето И.Р.Д. чрез нейната майка и законен представител Н.П.Д. издръжка за минал период, а именно: за времето от 14.04.2019 г. до 01.01.2020 г. сумата от в общ размер на 1260 лева или 140 лева месечно и след 01.01.2020 г. до месец март 2020 г. включително сумата от общо 457,50 лева или 152,50 лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата от общо 1717,50 до окончателното й изплащане. На основание чл.143, ал.2 вр. чл. 142 от СК моли ответникът Р.Е.Д. да бъде осъден да заплаща на детето И.Р.Д. чрез нейната майка и законен представител Н.П.Д. издръжка в размер на 152,50 лева месечно, считано от 14.04.2020 г. и платима до 15-то число на текущия месец по банков път, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Ищцата заявява желание ползването на семейното жилище на адрес: гр.В. ***да се предостави за ползване на Р.Е.Д. с ЕГН **********. На основание чл.53 от СК прави искане да възстанови предбрачното си фамилно име - И..

След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от  Община  В. въз основа на акт за граждански брак № 0220 от 20.12.2014 г., съставен  в гр. В., Р.Е.Д. и Н.П. И. сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - Д..

От представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. В. въз основа на акт за раждане № 8/08.01.2015 г., се установява, че от брака си страните имат общо дете – И.Р.Д., родено на *** г.

По делото е приет и трудов договор № *** г., от който се установява, че ищцата Н.П.Д. се намира в безсрочно трудово првоотношение с ***с уговорено възнаграждение в размер на 560,00 лева.

Представено от ищцата е и удостоверение № 60/13.02.2020 г., издадено от работодателя, от което се установява, че получения от нея нетен доход за периода от м. март 2019 г. до м. януари 2020 г.

От приетия по делото социален доклад се установява, че майката на детето желае да упражнява родителските права. Констатирани са необходимите жилищно – битови условия и финансови средства у майката за отглеждане на детето. Посочено е, че бащата се е дезинтересирал от детето.

От разпита на свидетелката Н.К.– баба на ищцата, се установява, че съпрузите не живеят заедно от повече от две години, както и че поддържат връзка само по повод на детето. Не поддържат съпружески отношения помежду си, като ответникът незаплаща издръжка за детето, откакто се е родило. Свидетелства, че ищцата живее заедно с детето и новия си приятел в гр. В..

Показанията на свидетелката кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Изслушана пред съда, ищцата Н.Д. заявява, че не поддържа връзка с ответника. Сочи, че дори тя го търси, за да се види с детето си, но той не изразява желание. Твърди, че детето се вижда много рядко с баща си – ако се срещнат случайно навън.

По иска по чл. 49, ал. 1 СК:

Като основания за разстройството на брака се навежда продължителната раздяла между съпрузите (повече от 2 години), настъпила след напускането на семейното жилище ищцата заедно с детето.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

От събраните по делото доказателства /социален доклад, показания на свидетелката К./ се установява, че страните са във фактическа раздяла от повече от две години, като съпругата напуснала семейния дом заедно с детето поради настъпилите противоречия между страните. Установи се, че страните не поддържат съпружески отношения. Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в един продължителен период от време /повече от 2 години /, като всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

По иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:

При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето.  Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Установи се, че от раждането на детето, за него грижи е полагала основно и приоритетно неговата майка, като от след раздялата между съпрузите бащата се е дезинтересирал от развитието на детето, не е полагал грижи за него и не е имал какъвто и да било принос в неговото възпитание и отглеждане.

От друга страна се установи, че майката Н.Д. разполага с необходимите социално-битови условия за отглеждане на детето. Съгласно приетия социален доклад между майката и детето има силна привързаност, като детето има изградена емоционална връзка със своята майка.

При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето *** Д., и като съобрази, че за ответника не се събраха каквито и да било данни относно родителския му капацитет и възпитателни умения, съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на детето Н.П.Д.. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката – град В., ***.

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

По отношение на личните отношения между детето *** Д. и неговия баща Р.Д., с когото детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:

Личните отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения. Трайната съдебна практика, при определяне на режима на личен контакт, се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взема същото поне два пъти месечно с възможност и за преспиване на последното в определените дни за контакт. Съдът намира, че в настоящия случай също следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в съботата до 17,00 часа в неделята с преспиване, както и един месец през лятото (юли или август), който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Следва да се посочи, че ограниченият режим, предложен от ищцата, включващ правото на ответника да взема и вижда детето само веднъж месечно, не е в интерес на детето. В тази насока следва да се вземе предвид и заявеното от ищцата Н.Д. по време на изслушването й от съдебния състав, че детето *** е привързана към своя баща.

По издръжката:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Предвид факта, че ответникът е в активна трудоспособна възраст следва да се приеме, че същият може да реализира доходи в размер на поне минималната за страната работна заплата. В този смисъл е  Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК.

Съдът при определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на устните състезания е 152,50 лв. В случая преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка, като съдът приема, че с оглед възрастта на детето и липсата на специфични нужди, за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от около 300,00 лева, от които  бащата Р.Д. да заплаща сумата от 152,50 лева, като разликата до определения общ размер се поеме от майката. Съдът намира, че така определената издръжка за детето *** Д. в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на  родителите му.

Следва да бъдат уважени и предявените искове по чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минал период, а именно: за времето от 14.04.2019 г. до 01.01.2020 г. сумата в общ размер от 1260,00 лева или по 140,00 лева месечно и след 01.01.2020 г. до месец март 2020 г. включително сумата от общо 457,50 лева или по 152,50 лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата от общо 1717,50 до окончателното й изплащане. Така претендираната издръжка за минал период представлява минимално дължимата от родителите съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК за съответните периоди. Ответникът не доказа да е заплащал издръжка на детето *** Д. в този период, като ищцата проведе насрещно доказване /което може да не е пълно/, че само тя е давала издръжка за детето си в този период /в този смисъл показанията на свидетелката К./.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име И.. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

По разноските:

Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат в тежест на всяка страна така, както са направени.

Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС В. сумата от 288,30 лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената текуща издръжка на детето, както и върху присъдената издръжка за минало време.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Р.Е.Д., ЕГН: ********** и Н.П.Д., ЕГН: **********, сключили граждански брак на 20.12.2014 г. в гр. В., за което е съставен акт за граждански брак № ***

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над детето И.Р.Д., ЕГН: ********** на неговата майка Н.П.Д., ЕГН: **********, като ПОСТАНОВЯВА същото да живее при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.Е.Д., ЕГН: ********** с детето И.Р.Д., ЕГН: **********, както следва:

-                      всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, като го взема от адреса, на който живее с майката, не по-рано от 09,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в неделята не по-късно от 17,00 ч.;

-                      един месец през лятото (юли или август), който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата Н.П.Д., ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име – И..

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Р.Е.Д., ЕГН: ********** да заплаща на И.Р.Д., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител Н.П.Д., ЕГН: ********** месечна издръжка до 15-то число на всеки месец в размер на 152,50 лева, считано от 15.04.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Р.Е.Д., ЕГН: ********** да заплати на И.Р.Д., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител Н.П.Д., ЕГН: ********** издръжка за минало време в размер на сумата от 1260,00 лева за периода от 14.04.2019 г. до 01.01.2020 г. и сумата от 457,50 лева за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от общо 1717,50 лева, считано от влизане на решението в законна сила до окончателното й погасяване.

ПОСТАНОВЯВА издръжката да бъде заплащана по банкова сметка *** Н.П.Д., разкрита в „Банка ДСК“ АД и IBAN ***, BIC ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Р.Е.Д., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС В. сумата от 288,30 лева, представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената текуща издръжка на детето, както и върху присъдената издръжка за минало време.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. В..

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: