Решение по дело №2327/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3991
Дата: 29 ноември 2010 г.
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20103110102327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3991/29.11.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 29.11.2010г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2327/2010г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно осн. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищеца „М е” ООД твърди, че в рамките на производството по ч.гр.д.№13932/2009г. на ВРС, ІХ състав в негова полза е била издадена заповед за изпълнение срещу „Е п” ЕООД за сумата от 3 672лв. като дължим сбор по фактури №**********/2.06.2009г. и №**********/17.08.2009г. и за 573.44лв. разноски по делото, като срещу тази заповед е постъпило възражение от ответника поради, което моли да се приеме, за установено, че сумата се дължи и да му се присъдят сторените по делото разноски като посочените суми се претендират съответно като дължими 1 700лв. без ДДС по устен договор за идеен проект и креатив на марка, 800лв. без ДДС по договор за онлайн маркетингово проучване които суми заедно с начисленото ДДС са обективирани във фактура №**********/2.06.2009г. и 500лв. без ДДС по устен договор за изработване на продуктова фото сесия и обработка на снимки.

Ответника „Е п” ЕООД оспорва иска, сочейки, че от страна на ищеца е на лице неизпълнение на задълженията по договорното отношение по повод на което се твърди, че са издадени двете фактури. Освен това се предявява и насрещен иск който е неясен и противоречив, поради което съдът намира, че този иск следва да бъде разделен от настоящото производство и той да се докладва за самостоятелно разглеждане.

Предвид липсата на законово изискване за форма на договора за изработка и с оглед липсата на възражение от страна на ответника съдът приема, че сочените от ищцовата страна договори действително са биле сключени при посочените от нея условия.

По делото е представено копие от договор за изработка от 24.06.2009г. по силата  на който страните по настоящото производство са се договорили ищеца в качеството си на изпълнител да изработи за ответника в качеството му на възложител конкретно описан в т.1 от договора обем от работа срещу възнаграждение в размер на общо 14 200лв. в срок от 30 работни дни, като в последствие с анекс от 31.07.2009г. срока за изпълнение е удължен с 10 дни до 19.08.2009г. Що се отнася до този договор съдът намира, че в него са възпроизведени твърдените от ищцовата страни три предхождащи го договора с цел постигане на ясното на условията на същите.

Видно е от приложеното по настоящото дело заповедно производство, че в рамките на същото е издадена заповед за сумата от 3 672лв. като дължим сбор по фактури №**********/2.06.2009г. и №**********/17.08.2009г. и за 573.44лв. разноски по делото като дължима по договор за изработка от 24.06.2009г.

Представени са по делото също така и два броя фактури издадени от ищеца и едностранно подписани от него съответно №**********/2.06.2009г. и №**********/17.08.2009г. съответно първата от тях за сумата от 3 000лв., а втората за сумата от 672лв.

Страните не спорят, че от страна на изпълнителя има извършени действия по договорите спора е относно това изработеното следвало ли е да се приеме от страна на ответника или е било изпълнено в такъв вид, че не би могло да се разглежда като изпълнение отговарящо на договореното. По делото е разпитан свидетел на ищцовата страна който сочи, че в качеството си на служител на ищеца е изработил възложени му информационни продукти, които свидетелски показания се потвърждават от приетата по делото СТЕ сочеща че в интернет пространството са на лице снимки и представяне на марката „Душица”

Решаващия състав намира, че по делото се е доказало наличието на изпълнение от страна на ищеца, като твърденията на ответника, че е на лице лошо изпълнение приравняващо се на неизпълнение са останали недоказани.

Що се отнася до представените от ответната страна платежни нареждания съдът намира, че те са неотносими към настоящия спор поради това, че с тях са преведени суми по други фактури различни от издадените за спорните задължения.

Воден от горните съображения решаващия състав намира, че предявения иск следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на иска ответника следва да бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 204.94лв.

Ето защо, съдът 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА за установено в спора между „М е” ООД, ***и „Е п” ЕООД, ***че едноличното търговско дружество дължи на „М” ООД сумите присъдени по ч.гр.д.№13932/2009г. на ВРС-3 672лв. главница по договор за изработка от 24.06.2009г., заедно със законната лихва върху тази сума за времето от 16.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата и 573.44лв. разноски в делото.

 

 

ОСЪЖДА „Е п” ЕООД*** да заплати на „М е” ООД*** сумата от 204.94лв. сторени по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: