№ 64
гр. Силистра, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Съдия:Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500053 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 739 от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 1328/2022г. по
описа на СРС, съдът е изменил размера на определената с определение №
100/14.03.2018г., постановено по гр.д.№ 92 / 2018 г. по описа на СРС
издръжка, дължима от С. Ж. Х. на детето Ж. В. Й., като я завишил от 170 лева
на 300 лева и е осъдил С. Ж. Х. да заплаща на Ж. В. Й., със съгласието на
нейния баща и законен представител В. Й. С., месечна издръжка в размер на
300,00 / триста / лева, считано от 12. 09. 2022 г. до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Допуснато е предварително изпълнение на
решението. Осъдена е С. Ж. Х. да заплати на Ж. В. Й. с ЕГН **********, със
съгласието на нейния баща и законен представител В. Й., сумата от 240.00 /
двеста и четиридесет /лева- разноски по делото, както и да заплати по
сметката на СРС сумата от 145.60 лв. - ДТ по производството.
Недоволна от решението, е останала С. Ж. Х., която чрез процесуалния
си представител го обжалва в законоустановения срок. Излага доводи за
неправилност на решението и претендира неговата отмяна, като се
постановяви друго, с което да се измени размера на определена издръжка от
170.00 лева на 250.00 лева. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна Ж. В. Й., със съгласието на нейния баща и законен
представител В. Й. С., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде
потвърдено решението. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
1
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0563/27. 12. 2006г. е видно, че
ищцата е дете на жалбоподателката С. Ж. Х.. Не се спори също, че с
определение № 100/14. 03. 2018 г., постановено по гр.д. № 92 / 2018 г. по
описа на СРС, е одобрена спогодба между страните, като ответницата се е
съгласила да заплаща на детето Ж. ежемесечна издръжка в размер на 170.00
лева.
Ищцата твърди, че от тогава обстоятелствата са се променили, като с
увеличаване на възрастта й са се увеличили и нейните потребности, свързани
както с израстването й, така и с образователната й ангажираност,
включително и извънкласните форми на обучение.
Ответницата и настояща жалбоподателка признава претенцията по
основание, както и частично по размер - до 250 лв., като твърди, че няма
възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като не
реализира трудови доходи поради наличие на здравословен проблем. Изтъква
като довод и обстоятелството, че бащата реално не полага грижи за детето и
то живее при баба си.
Безспорно е по делото, че през изминалите четири години нормативно
определеният минималния размер издръжка е увеличаван неколкократно,
както че и потребностите на детето Ж. са се увеличили с нарастване на
нейната възраст и образователна ангажираност.
Всичко това налага извода, че е налице промяна на обстоятелствата,
при които е постановено съдебното решение, определящо размера на
издръжката и производството по предявеният иск е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.1 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие дете.
В ППВС № 5/70 г. е прието, че не се освобождават от задължението да
дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая, като родителите дължат
безусловно издръжка на непълнолетните си деца. Задължението за издръжка е
безусловно, независимо дали родителят е работоспособен и дали може да се
издържа от имуществото си /чл. 143, ал.2 СК/, защото то произтича от
основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите
пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за
развитието им /Р. по гр. д. № 2/11 г. на IV г. о., Р. по гр. д. № 6927/14 г. на III
г. о., О. № 601/2020 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2020 г., III г. о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи, като минималният размер издръжка на едно дете е равна на една
2
четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/, която към
момента е 780.00 лв., т.е. 195 лв. е минималният размер месечна издръжка.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се
установява, че детето Ж. е ученичка в 11 клас, както и че посещава редовно
балетна школа със съответна месечна такса, като активното участва в
концерти и фестивали. Макар и по делото да не са представени писмени
доказателства за разходите, необходими за репетиционно и сценично облекло
и обувки, както и за участията на различни форуми, то в тази връзка по
делото са събрани гласни доказателства - свидетелските показания на
ръководителката на балета – св. Мумджиева, от които се установява, че
детето има достатъчно голям и регулярно необходим разход, с оглед
необходимостта и от допълнителни средства, които са пряко необходими във
връзка с това извънкласно занимание.
Бащата на детето реализира доходи от труд, като средномесечното му
брутно трудово възнаграждение е в размер на 271 – 306 лв., видно от
удостоверения с изх. № 0006 / 11. 11. 2022 год. и изх. № 0008/22.02.2023г.,
издадени от „Мили транс 05“ ЕООД. От представените пред настоящата
инстанция удостоверение от АСП – Силистра и НАП-Силистра, се
установява, че получава също помощи в размер на около 100 лв. месечно и
пенсия от 490 лв. месечно. Тези средства обаче са недостатъчни да задоволят
разходите за домакинството и нуждите на единайсетокласничката, която има
различни интереси и посещава извънкласни форми на обучение, за които се
изискват допълнителни средства.
Ответницата и настояща жалбоподателка твърди, че възможностите не
й позволяват да заплаща издръжка в размер, по - висок от 250 лева месечно.
Твърди пред СРС, че към момента е безработна и не реализира доходи от
труд от около една година. Това обстоятелство е свързано с период на рискова
бременност, завършила неблагоприятно, но както правилно е посочил СРС,
липсват данни за увреждане на здравето на майката и невъзможност на
същата да реализира доходи от труд, още повече че събитието с
мъртвороденото й дете е от преди година и половина. Не се оспорват, а и от
представените по делото писмени доказателства и от показанията на св. Х. се
установяват обстоятелствата, че майката притежава собствено имущество, от
което би могла да реализира доходи, няма задължения към трети лица и извън
периода на временна нетрудоспособност реализира доходи в прилични
размери. Според твърденията на свидетелката Х., макар и да няма официални
данни за реализирани доходи, майката работи нерегламентирано и реализира
доходи в размер на 5 евро на час. Както правилно е посочил СРС, не без
значение е и обстоятелството, че същата трайно живее в Италия с новия си
съпруг, с когото е сключила граждански брак и няма задължения към трети
лица.
От изложените обстоятелства става ясно, че жалбоподателката няма
финансови задължения, живее в жилище по отношение на което тя самата не
дължи месечен наем и не страда от заболявания, които да го препятстват да
реализира доходи от трудова дейност или да са източник на разходи.
Предложеният от нея размер от 250.00 лева е малко над нормативно
3
установения минимален размер на издръжка, съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК и е несъответен на нуждите на 17 годишното дете, а от друга
страна майката разполага с добри възможности за реализиране на доходи,
поради което не следва да се пренебрегват задълженията й към
ненавършилата пълнолетие дъщеря Ж.. Напротив, тъй като С. Х. не полага
реално грижи за отглеждането и възпитанието на детето, нейно законно и
морално задължение е да компенсира това чрез издръжката.
Що се касае до изложеното в жалбата, че дъщеря й се отглежда от
бабата и е дете в риск, то това не освобождава жалбоподателката от
заплащане на издръжка на детето в съответния размер. В тази насока е
разпоредбата на чл. 143, ал.3 СК, съгласно която родителите дължат
издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Нещо повече, при
действителна загриженост за състоянието на детето и рисковете, свързани с
него, тя би могла да предприеме други съответни действия, които една
сериозно загрижена майка би предприела.
Предвид всичко изложено до тук, съобразявайки разпоредбата на чл.
142, ал. 1 от СК, според която релевантни при определяне размера на
издръжката са нуждите на лицето, което я претендира и възможностите на
задълженото лице, съдът счита, че искът за изменение на издръжката е
основателен в предявения размер от 300 лева. Като е достигнал до същия
краен извод, СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на процеса, жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на ответната страна направените разноски по производството,
които са в размер на 360 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 739 от 19.12.2022г., постановено по гр. д.
№ 1328/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Ж. Х., с ЕГН ********** и адрес: с.Айдемир, обл.
Силистра, ул. Каменно цвете № 2, да заплати на Ж. В. Й. с ЕГН **********,
със съгласието на нейния баща и законен представител В. Й. С., с ЕГН
**********, сумата от 360 /триста и шейсет лева/лв. - разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в
отпуск, решението по в.гр.д № 53/2023г. по описа на СОС да бъде вписано с
два подписа.
4
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5