№ 215
гр. С.З., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20235500100115 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Г. С. Н. срещу С. М. Д.
кумулативно обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД.
Твърди се, че на 30.08.2022 г. ответникът е извършил престъпление
срещу ищеца – грабеж, придружен със средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на челюстта в областта на дясното рамо, при което се затруднява
дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни, като телесното увреждане
е било извършено посредством нанасянето на силни удари с юмрук в областта
на дясното слепоочие.
За извършването на престъплението С. М. Д. бил признат за виновен с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 957/2022 г. по описа на Окръжен съд –
С.З..
Със същото деяние се твърди ответникът да е причинил на ищеца и
множество други телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане по
проекцията на долната челюст вдясно, ограничило движенията при отваряне
на устната кухина и причинило изтръпване на дясната лицева половина; оток
и кръвонасядане по клепачите на дясното око с хематом, затворил изцяло
окото; кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница, с контузия на
булбата, причинили двоене на зрението във всички посоки. След спадането на
1
отока на лицето било установено вторично комплексно увреждане – лицева
асиметрия в дясната половина, странично хлътване и изместване на дясната
очна ябълка надолу и вляво, причинили проблеми със зрението и деформация
в дясната лицева половина, обезобразяваща лицето и изискващо последващо
лечение, посредством оперативна интервенция и възстановяване от 45 дни.
Твърди се, че от посочените увреждания ищецът се е възстановявал в
домашни условия, като общата продължителност на възстановителния период
от всички травми е бил около 4 месеца, а именно за възстановяване
счупването на челюстта затруднило отварянето на устата, дъвченето и
говоренето за срок от 3 месеца, за възстановяване от кръвоизлив от
слизестата обвивка на дясната очница 1 месец, за възстановяването от оток и
кръвонасядане в проекцията на долната челюст вдясно, ограничило
отварянето на устната кухина, причинило изтръпването на дясната лицева
половина, отока и кръвонасядането на клепачите с хематом затворил изцяло
окото за период от 4 месеца, а за възстановяване от обезобразяването на
лицето възстановяването продължава и към настоящия период.
Твърди се, че през възстановителните периоди ищецът е изпитвал
значителни физически и психически болки и страдания, тъй като не е можел
да се храни нормално и да говори, нарушил се сънят му, приемал
обезболяващи лекарства, в ежедневието си имал нужда от чужда помощ, а
заради обезобразяване на лицето си изпитвал срам, неудобство и ниско
самочувствие, отразило се и негативно на социалните му контакти.
Твърди също така, че заради травмите и техните последици не е имал
възможност да си търси работа по професията си като шофьор, поради което
за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. е пропуснал ползи от по
850 лв. на месец, колкото е била последната му получена заплата през м. юни
2022 г., преди да прекрати трудовия си договор с дотогавашния си
работодател.
Претендира се присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в общ размер от 33 000 лв., както следва: за вредите от
счупването на челюстта, причинило силни болки и значителни затруднения в
отварянето на устата, дъвченето и говоренето за период от 3 месеца – 12 000
лв., за вредите от кръвоизлива под слизестата обвивка на дясната очница,
причинил болки и страдания за период от 1 месец – 2000 лв.; за вредите от
2
оток и кръвонасядане по проекцията на долната челюст вдясно, ограничило
движенията при отваряне на устната кухина и причинило изтръпване на
дясната лицева половина, оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око с
хематом, затворил изцяло окото, общо причинили страдания и затруднение
във функциите на дясната половина на лицето за период от 4 месеца – 3000
лв.; за вредите от обезобразяването на лицето – 15 000 лв.; за претърпените
психически страдания 1000 лв.
Претендира се и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 4 000 лв.
Претендира се и лихва за забава върху обезщетенията, считано от датата
на уврежданията до окончателно изплащане на сумите и присъждането на
разноски.
В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата
молба, с който е оспорил исковете по основание и размер.
Оспорени са твърденията, че при извършването на престъплението
едновременно със счупването на челюстта на ищеца са били причинени и
останалите множество травматични увреждания, причинно-следствената им
връзка с поведението на ответника, техните последици, вида и характера на
търпените от тях вреди, и продължителността на търпенето им.
Оспорва се и причинно-следствената връзка на твърдените имуществени
вреди с противоправното деяние на ответника, за което е бил признат за
виновен в извършването на престъплението.
Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждането на
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за
уважаването им, както и за присъждането на разноски.
Ответникът се явява лично и оспорва исковете и пледира за
отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
Не е спорно между страните, че на 30.08.2022 г. ответникът е извършил
3
престъпление срещу ищеца – грабеж, придружен със средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюстта в областта на дясното рамо, при което
се затруднява дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни.
От събраните писмени доказателства и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, че от проведените на 31.08.2022 г.
медицински изследвания на Г. С. Н. се установява фрактура на ябълчената
кост /ос зигоматикум/, която демонстрира много малка деформация като
резултат от счупването. При освидетелстването на ищеца вещото лице е
установило хлътване в тази част на лицето-назад и надолу, което освен
видимо, се явява и с нова кожна гънка между скулата и очницата, която под
лявото око липсва. Дясното око – очната ябълка е изместено на долу; горният
десен клепач е малко по-спаднал в сравнение с левия; самата очна ябълка е
легнала на пода на очната орбита, който поради прекараната фрактура е на по-
ниско и оттам самата очна ябълка е по-надолу/ с около 2-3 мм/. Вследствие на
фрактурата и открито оперативно лечение зигоматичната кост е зараснала с
лека деформация и по тази причина/тя участва в изграждането на долно
страничната стена на орбитата/ е причинена остатъчната асиметрия между
двете лицеви половини. Ябълчената /зигоматичната кост/ е с период на
срастване на нейни фрактури около 2-3 месеца. От момента на датата на
инцидента, до освидетелстването са изминали около 8,5 месеца, поради което
не може да се определи точно кога е момента на деформацията и на костната
консолидация на фрактурата. Според вещото лице деформацията на скулата и
изместването на дясната очна ябълка е възможно да се случат на датата на
извършване на престъплението – 30.08.2022 г. Това счупване осъществява
медико-биологичните признаци на травма, която при правилно лечение е с
период на възстановяване 2-3 месеца, което покрива критериите за средна
телесна повреда, поради остатъчната видима деформация на дясната очница.
При проведеният на 10.05.2023 г. клиничен преглед вещото лице е
установило, че дясната ябълчена кост от лицето на Г. Н. е срастната и дори
при палпация не е болезнена. Енофталмът продължава да съществува –
дясната очница е разположена с около 2-3 мм. По ниско от лявата. Десният
горен клепач е видимо паднал спрямо левия също с 2-3 мм. Ищецът съобщил,
че зоната около дясното око с широчина 3-4 см. Е изтръпнала. Поради
давността от инкриминираната дата всички останали деформации и
патологични състояния на дясното око според вещото лице биха могли да се
4
коригират единствено по оперативен начин.
Установените посредством медицинските документи травматични
увреждания: счупване на ябълчената кост, голям кръвоизлив под слизестата
обвивка на дясната очница, контузия на дясното око, голям следтравматичен
оток на областта, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по дясната
вежда, отговарят и съответстват да са получени от високо енергийно
въздействие на твърди, тъпи предмети или в конкретния случай могат да са
получени както е описано в документацията множество юмручни удари в
областта на дясното слепоочие. Уврежданията са предизвикали относителна
деформация на дясната половина на лицето в зоната на скулата, асиметрия
между двете лицеви половини, но това не може да се отчете като
обезобразяване на лицето по смисъла, утвърден в съдебната медицина. Не са
налице убедителни данни за двойно виждане, както и за провеждането на
някакво активно лечение. Тези травматични увреждания не представляват
пречка за управление на МПС.
Периодът за пълното възстановяване на ищеца от всички получени
увреждания е 2-3 месеца, като интензивността на болките, които Г. Н. е
изпитвал е била най-висока в първите няколко дни от момента на травмата.
След това болката постепенно е намаляла, успоредно с намаляването на
травматичния оток в зоната на ударите.
От събраните свидетелски показания се установява, че в края на месец
август 2022 г. ищецът е идвал в гр. С.З., където поради някакво
недоразумение негов приятел го е ударил в лицето. След като се прибрал у
дома цялото дясна половина на лицето му била надута и посинена, не можел
да си отваря устата, окото му било затворено, а веждата сцепена. Тъй като не
можел да си отваря устата не можел да говори – фъфлел и нищо не му се
разбирало. Хранел се с течна храна през сламка. Това продължило около два
месеца, през които Г. Н. изпитвал силни болки и пиел обезболяващи
лекарства, близо 2-3 месеца спял само на другата страна, защото подутините
на лицето го болели. Около месец и половина след случката отоците по
лицето на ищеца спаднали напълно и окото му се отворило и тогава
установил, че окото му е паднало надолу и имал червено петно в него.
Лицето му от тази страна също било паднало надолу –скулата му била
изпъкнала, а бузата била по-навътре. Разликата между двете половини на
5
лицето му била очевидна. От датата на инцидента Г. Н. престанал да излиза с
приятели и ограничил излизанията от дома си, т.к. се срамувал от външния си
вид. Понастоящем изпитвал затруднения да вижда нормално, т.к. се налагало
да надига глава, за да може да види добре с дясното си око. През зимата се
оплаквал, че от студеното му изтръпвала дясната половина на лицето и го
наболявала.
От приетите писмени доказателства и от свидетелските показания се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил“. Напуснал работа по свое желание
преди датата на инцидента, а след инцидента не работел, т.к. бил отчаян и
считал, че заради окото не става за шофьор. По тези съображения отказал
интервю за постъпване на работа като шофьор и не си търсел работа. Живеел
със средства, които неговите роднини и близки му давали, както и с тяхна
помощ. Нямал лекарско заключение, че заради увреждането на окото си може
да управлява камион.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове са допустими,
т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежен ответник и при
наличието на правен интерес за ищеца.
Разгледани по същество съдът намира иска за обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане за основателен, а иска за
обезщетение за причинени имуществени вреди - за неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които неправомерно виновно е причинил другиму.
В случая е безспорно установено по наказателно-правен ред, че С. М. Д.
е увредил непозволено Г. С. Н., т.к. е извършил спрямо него противоправно
деяние, осъществяващо състава на престъплението „грабеж“, при което на
ищеца е било причинено счупване на челюстта в областта на дясното рамо,
при което се затруднява дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд, на която по правни последици се приравнява и одобреното от съда
споразумение между прокуратурата и подсъдимия, е задължителна за
6
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че
освен посоченото телесно увреждане, при извършване на престъплението
чрез нанасянето на удари с юмрук в лицето на ищеца, ответникът му е
причинил и редица други увреждания на здравето, а именно счупване на
ябълчената кост, голям кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница,
контузия на дясното око, голям следтравматичен оток на областта, разкъсно-
контузна рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда, а от своя страна
счупването на ябълчената кост е довело до хлътване в тази част на лицето-
назад и надолу, деформация на скулата и изместване на дясната очна ябълка
надолу, като по този начин е причинило остатъчната асиметрия между двете
лицеви половини, която се лекува единствено посредством оперативно
лечение.
Тези физически увреждания са се възстановили за период от около 2 до 3
месеца, през който ищецът е изпитвал физически болки и страдания, които са
били по-интензивни за периода на първия един месец.
Също така е изпитвал и редица ограничения в обичайното си ежедневие,
т.к. за период от около месец и половина му се е налагало да се храни с течна
храна; не е можел да говори с обичайната си артикулация, а е фъфлел, което е
затруднявало общуването му с околните; не е можел да спи нормално, т.к. за
да избегне причиняването на болка е трябвало да не спина дясната си страна;
асиметрията на двете му лицеви половини, причинена от счупването на
ябълчената кост, е довела до загрозяването чу, поради което и ограничил
социалният си живот, т.к. се е срамувал от външния си вид.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а утвърденото в съдебната практика
разбиране е, че съдът следва да направи преценката си въз основа на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите във всеки конкретен
случай.
Такива обстоятелства представляват характера и степента на засягане на
здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително
влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните
7
увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки,
страдания, неудобства, и други, в това число икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-
оправданата мярка за справедливост.
В настоящия случай съдът намира, че на ищецът са били причинени две
сериозни физически увреждания – счупване на дясното рамо на челюстта и
счупването на ябълчената кост, всяко от които с оглед на медико-
биологичните си характеристики има характера на средна телесна повреда по
чл.129 от НК, а второто увреждане е довело и до остатъчно такова,
съществуващо и понастоящем и причиняващо лицева асиметрия, водеща до
загрозяване. Освен това са били причинени и редица други по-леки
увреждания на здравето. Тези увреждания и лечението им са свързани с
продължително, а в началото и интензивно физическо страдание, както и с
емоционално и психическо страдание; ищецът е търпял редица неудобства в
процеса на лечение и възстановяване, нарушен е бил нормалният му ритъм на
живот, като продължава да търпи неудобства и към настоящия момент.
Оздравителният период е продължил около 3 месеца, в първия от които Г. Н.
е изпитвал значителни по сила и интензитет физически болки, а след този
период продължава да търпи неудобства, свързани с причинената
деформация на лицето му, лечима единствено посредством оперативно
лечение, болки при лошо време, които ще следва да търпи и занапред.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди надхвърля
претендираният с исковата молба размер от 33 000 лв., но при спазване на
принципа на диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до
размерът, за който е бил предявен,
Ето защо на Г. Н. следва да бъде присъдено обезщетение от 33 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди, като предявеният иск бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
Сумата на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена ведно
със обезщетението за забава, считано от датата на непозволеното увреждане
на 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
Подлежащото на присъждане обезщетение бива определено от съда като
цяло за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, т.к. искът е един
8
– с него се претендира едно вземане за всички вреди, произтичащи от общото
увреждане на здравето му, а не се касае за кумулативно обективно
съединяване на искове.
Искът за присъждане на обезщетение за причинени от непозволеното
увреждане на Г. С. Н. имуществени вреди.
По силата на чл.45 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от деликта.
В случая се твърди, че поради непозволеното увреждане ищецът е
пропуснал ползи, поради невъзможността да полага труд и да реализира
трудово възнаграждение.
За да е налице имуществена вреда под формата на пропусната полза
следва настъпването на претендираното увеличение на активите в
патримониума на пострадалия да е сигурно и единствената причина то да не
настъпи да е осъщественото спрямо него непозволено увреждане.
В конкретния случай това не е така, т.к. по делото се установи, че ищецът
е прекратил трудовото си правоотношение по собствено желание, а
причинените му от деликта увреждания на здравето не са представлявали
обективна пречка той да управлява МПС.
За исковият период от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. Г. С. Н. не е
работил по трудово правоотношение, и единствено по свое усмотрение не е
предприел необходимото, за да започне отново работа по специалността си
като шофьор на тежкотоварно МПС, т.е. той не е пропуснал да реализира
трудово възнаграждение за тези четири месеца като следствие от
причиненото му от ответника непозволено увреждане.
Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен поради неоснователността
му.
Относно разноските на страните и разноските и държавните такси в полза
на съдебната власт:
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски по за
уважения иск, а за отхвърленият такива не му се дължат.
Тъй като за защита и по двата иска той е заплатил общо адвокатско
възнаграждение от 3610 лв., по съразмерност следва да му се присъдят
разноски в размер от 3220 лв.
9
При предявяване на иска ищецът е бил освободен от заплащането на
държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1 т.4 от ГПК.
Предвид уважаването в пълен размер на иска за обезщетение за
неимуществени вреди и на основание чл.78, ал.6 С. М. Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер 1320 лв. и разноски за платено
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по съразмерност в размер
на 412 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд
– С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите С. М. Д., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплати на
Г. С. Н., ЕГН – **********, с адрес : *** сумата от 33000 лв. /тридесет и три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени му от непозволено
увреждане неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху нея,
считано от датата на увреждането – 30.08.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. С. Н., ЕГН –
**********, с адрес : *** срещу С. М. Д., ЕГН – **********, с постоянен
адрес: *** иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите за
присъждане на сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени на 30.08.2022 г. от непозволено увреждане
имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
С. М. Д., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Г. С. Н.,
ЕГН – **********, с адрес : *** сумата от 3220 лв. /три хиляди двеста и
двадесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско
възнаграждение по съразмерност на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс
С. М. Д., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – С.З. държавна
10
такса в размер 1320 лв. /хиляда триста и двадесет лева/ и съдебни разноски по
съразмерност на уважената част от исковите претенции за платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 412 лв.
/четиристотин и дванадесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
11