РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Васил Петков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20234500500429 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 244 от 1.03.2023г. по гражданско
дело № 6295/2022г. отхвърля като неоснователен предявения от Н. М. В. с
ЕГН ********** против Б., гр.С., с ЕИК *****, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК, че правото на принудително изпълнение
спрямо ищеца за сумите: 13063,24 лв. - главница и 8 162,51 лв. - непогасена
лихва, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 1034/2013 г. по описа на РС-
Русе и които са предмет на изпълнение по изп.д.№ 7050/13 г. по описа на ДСИ
при РС-Русе, е погасено по давност. Със същото решение Н. М. В. с ЕГН
********** от гр.Р.., бл.“Б., да заплати на Б., гр.С., с ЕИК *****, 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивна жалба срещу това решение подава Н. М. В., подадена чрез
адвокат А. Г. Г.. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила. Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което исковата
претенция да бъде уважена.
Б. чрез ст. юриск. М.а счита жалбата за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск по чл. 439 от ГПК районният съд да постанови
решение с което да признае за установено по отношение на б. че правото й на
принудително изпълнение по отношение на Н. М. В. за сумата от 13063,24 лв.
- представляваща главница и сумата от 8162,51 лв. - непогасена лихва върху
главницата, предмет на изпълнение по ИЛ от 20.02.201 Зг., издаден по ч.гр.д.
№1034/2013г. по описа на PC - Русе, за което е образувано изп.д.7050/13г. по
описа на ДСИ при РРС, са погасено по давност. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът Н. М. В. чрез пълномощник адвокат А. Г. твърди, че
на 05.11.2014г. взискателят - тогава СЖ „Експресбанк“ е поискал от ДСИ да
извърши справка за налично имущество на наследодателите на В. и в случай,
че се установи такова, върху същото да бъде наложена възбрана, респ.запор.
Следващият момент, в който са поискани действия от страна на взискателя по
е 02.07.2020г., когато правоприемника на взискателя - Банка ДСК е поискала
от ДСИ да наложи запор върху банковите сметки на В., а на 24.07.2020г. е
поискано от ДСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. При така изложено за период по дълъг от пет години взискателя не е
поискал и не са предприемани принудителни действия спрямо него.
Съобразявайки изложеното от ВКС в мотивите на т.10 от ТР №2/2013г. от
ОСГК ищецът счита, че правото на принудително удовлетворяване на
ответника по отношение на него е погасено по давност, тъй като за времето от
04.11.2014г. до 02.07.2020г. - период по-дълъг от 5 години взискателят в
изпълнението не е поискал и не са извършвани валидни изпълнителни
действия по отношение на Н. М. В..
2
Изпълнително дело № 7050/2013г. на ДСИ при РРС е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 20.02.2013 по частно гражданско дело №
1034/2013г., съгласно който длъжникът Н. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Р., бул. „Л. и длъжникът И.К. В.а, ЕГН **********, с адрес гр. Р., бул. “Л. да
заплатят солидарно на кредитора „С., Булстат *****, гр. В., чрез
пълномощник юриск. Ц.Т., сумата: 13063,24 лева за погасяване на
задължение главница по договор за кредит от 29.06.2007 г., лихва за периода
от 22.12.2008 до 19.02.2013г. в размер на 4686,67 лева, лихва за забава върху
главницата в размер на 14,07 % годишно, считано от 20.02.2013г. до
изплащане на вземането, както и сумата 355 лева разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за Кредит Експресо №
17815/29.06.2007 г.
Видно от изпълнителния лист ищецът е осъден солидарно с друго лице и
изпълнителното производство се развива срещу двама солидарни длъжници.
По настоящото дело ищец е само единият длъжник.
Юриспруденцията по отношение давността в изпълнителното
производство търпи съществени промени в схващанията. Съгласно
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015
год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд обявява
ППВС № 3/1980 за изгубило сила. Приема, че в изпълнителния процес
давността не спира. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Перемцията настъпва по силата на закона (чл. 433, ал.1, т.8 ГПК)
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години. Съгласно т. 10 когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С тълкувателно
решение 3/2020г. ОСГК на ВКС уточнява, че погасителна давност не тече
3
докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнително дело,
образувано до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/2013г. В мотивите е
посочено, че до 26.06.2015г. давност не тече. За образуваните изпълнителни
дела преди тази дата, давността е започнала да тече от 26.06.2015г. след като
е обявено за загубило сила ППВС 3/1980г.
В настоящия случай взискателят С. е образувала изпълнителното дело на
16.04.2013г. срещу двама солидарни длъжници, един от които е ищецът. До
26.06.2015г. давността спира да тече на основание ППВС № 3/1980 г. След
тази дата започва да тече нова давност, която може да се прекъсне с всяко
предприето изпълнително действие. Според ищеца плащанията от
работодателя на Н. В. по запора върху трудовото му възнаграждение е
продължило до 11.02.2014г., от която дата е последното плащане.
Взискателят е поискал на 4.11.2014г. налагане на запори и възбрани върху
открито имущество на длъжниците. Ищецът твърди, че това е последното
поискано изпълнително действие. Според тези твърдения 2-годишният срок
за перемпция е изтекъл на 4.11.2016г., а 5-годишният давностен срок – на
4.11.2019г. Правоприемникът на взискателя ДСК е конституиран в
изпълнителното производство на 11.05.2020г. (след 5-годишния давностен
срок по горното изчисление) и на 12.06.2020г. е поискал запор и възбрана
върху движимо и недвижимо имущество на длъжниците. На 24.07.2020г. е
наложен запор върху трудово възнаграждение на В. и банкови сметки. Новите
постъпления от работодателя са от 8.10.2020г. до 10.01.2020г. При тези данни
на пръв поглед изглежда, че правото на принудително изпълнение е погасено
по давност. Този извод обаче не е правилен. Видно от отбелязванията на
гърба на изпълнителния лист, редовни постъпления за погасяване на
дължимата сума е имало и след 11.02.2014г., за която дата ищецът твърди, че
е била последната удръжка от трудовото му възнаграждение. Следователно
след 11.02.2014г., както и след 4.11.2014г. по изпълнителното дело са
постъпвали суми от предприетите по-рано изпълнителни действия.
Изпълнителното дело не е било „спящо“ и държавният съдебен изпълнител не
е имал основание да го прекрати по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Обжалваното решение на Русенския районен съд стъпва на извода, че от
26.06.2015г. (ТР 3/2020) са започнали да текат както 2 годишния срок за
перемпция, така и 5-годишния давностен срок, който не е бил изтекъл на
4
12.06.2020г., когато Банка ДСК е поискала извършването на конкретни
изпълнителни действие. Този извод на районния съд е правилен.
Русенският районен съд се позовава също на решение по чл. 290 от ГПК
– Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС ІV г.о. по гр. д. № 1747/2020г., според
което перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Съдебният изпълнител не може да откаже извършването на поискано
изпълнително действие, ако държи изпълнителния лист, дори след изтичане
на 2-годишния срок. В такъв случай трябва да образува ново изпълнително
дело. Но, дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
новото искане в отделно дело, няма значение за прекъсването на давността.
Вярно е, че това схващане донякъде обезсмисля правното значение на
перемцията по право, но окръжният съд се съобразява с това авторитетно
тълкуване. В настоящия случай дори не се налага позоваване на това решение
по чл. 290 от ГПК, защото, както се изтъкна, при положение, че има редовни
постъпления по изпълнителното дело и задължението не е изплатено, не може
да настъпи прекратяване на изпълнителното дело по право на основание чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Окръжният съд съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК приема, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са
направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението
поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на
първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа
обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение
са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на
доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод
се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 1.03.2023г. по гражданско дело №
6295/2022г. на Русенски районен съд.
5
ОСЪЖДА Н. М. В. с ЕГН ********** от гр.Р., бл.“Б., да заплати на Б.,
гр.С., с ЕИК *****, 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6