Р Е Ш Е Н И Е
№ 4144/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми септември през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13117 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „К.Б."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Г.И.Н., с ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати суми в общ размер 249,14 (двеста четиридесет и девет лева и 14 стотинки), от които: сумата
от 200,00 (двеста лева) - неплатена
главница по Договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 27.08.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 49,14 лева
(четиридесет и девет лева и 14 стотинки) - наказателна лихва за период от 01.09.2015г. до 31.01.2018г.
Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2015г.
между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус" и ответника е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР -
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В заявката си Г.И.Н. заявява
желание да му бъде отпусната сума в размер 200,00
лева (двеста лева). Съгласно последната и условията по договора, кредитът е
отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на 31.07.2015г., за период от 30
дни, с падежна дата 30.08.2015г. Към
уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да
заплати на „4финанс" ЕООД сума в общ размер 200,00 лева (двеста лева).
С настъпване на падежа по договора (30.08.2015г.) кредитополучателят не
погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора,
касаещи неизпълнението, „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.
13.3. (а) същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие.
На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.. по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********,
в размер на 200,00 лева (двеста лева) главница и наказателна лихва - 30,00 лева
(тридесет лева) за периода от 01.09.2015г. до 31.01.2018. Посочените вземания
са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. Цесионерът, предвид изричното си упълномощаване да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. От
получаване на уведомлението за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
Моли за положително решение по иска.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, произтичаща от сключен
договор за заем. Твърди, че приложените към исковата молба документи не удостоверяват
съгласие за сключване на договора. Със същия аргумент се оспорва приемане общите
условия по договора. Оспорва получаването на заетата сума. Оспорва се извършената
цесия, с твърдения, че ответникът не е уведомяван от 4финанс ЕООД за наличие на
задължения, както и за извършената цесия. Твърди, че приложеното към исковата
молба уведомление не следва да се счита за връчвано.
Моли се за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
С договор за кредит № ********** от 31.07.2015г.
„4финанс“ ЕООД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 200
лева, за срок от 30 дни с падежна дата 30.08.2015г., като сумата е предадена на
ответника на 30.07.2015г. чрез „Изипей“. Договорът е сключен по реда на предоставянето
на финансови услуги от разстояние, а като писмени доказателства по делото са
представени договорът с общите условия към него – л. 11-17 от делото и разписката за извършения превод
на сумата – л. 92 от делото. Към уговорената дата на връщане на сумата,
кредитополучателят се задължава да заплати на „4финанс" ЕООД сума в общ
размер BGN 200,00.
Съгласно уговорката на т. 13.3. (а) от ОУ
по договора, касаещи неизпълнението, „4финанс" ЕООД (Вивус) има право на неустойка
за забава (формулирана в ОУ като наказателна лихва) върху непогасената
главница, формираща се от сбора на лихвения процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие.
С договор за цесия от 01.02.2018 г. „4финанс“
ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от приложението,
процесният кредит е включен като част от цедираните договори.
Представени са потвърждение за извършената
цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника, върнато в цялост
като „непотърсена“ пратка.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Видно е от приложения по делото Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. (л. 5), потвърждение за цесията (л. 10) и
Приложение № 1 към рамковия договор (л. 7-00), задължението на ответника по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, в
общ размер BGN 478,08. В Приложение № 1 (л. 8), е посочен номерът на договора
за кредит, името на кредитополучателя - ответник, както и размерите на
отпуснатата главница и уговорената възнаградителна лихва по заема,
както и дължимите в пълен размер остатъци от задълженията.
Въз основа на така представените доказателства съдът намира
за доказана по делото материалноправната легитимация на ищеца като
носител по силата на договор за цесия на вземането към ответника по Договор за
заем № **********.
На второ място
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни
ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство
приложеното към исковата молба (на л. 20) уведомление изходящо от цесионера
„4финанс" ЕООД, доколкото в известието за доставяне на л. 21 е отразено,
че пратката не е потърсена от получателя. Същевременно получаването на
уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и
разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед
надлежното връчване на ответника на уведомлението за цесията, като част от
преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем, каквито в случая са
разглежданите договори за кредит, заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, реален договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие
между страните относно заемната сума и нейното предаване в държане на заемодателя.
От този момент за него възниква и задължението да върне сумата, в същата валута и
размер и в определения срок, а когато такъв не е уговорен
– в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).
Фактическият състав
на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния
характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издаденият от
заемателя или трето лице документ, в който се удостоверява получаване на
определена сума, служи като доказателство за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Този документ може да служи като доказателство за
сключване на договор за заем само, ако в документа се съдържа изявление, че
предаването на сумата е свързано със заем, или се дава в заем или препраща към
друг документ отразяващ заема.
В случая документът
удостоверяващ предаване на сумата в общ размер от 200 лева (лист 92 от делото)
съдържа данни, сочещи основанието на плащането ЕГН на ответника и цифрите **********.
Изписването на тези цифри в разписката за получаването на сумата от 200,00 лева
дава достатъчно основание съдът да приеме, че тези плащания са относими към
договора за кредит с № ********** от 31.07.2015г., както и относно наличие на постигнати
уговорки по договор за заем. Съдържащите се в представените документи изявления,
са достатъчни за съда, да приеме че страните са постигнали съгласие относно
основанието на договора и уговорките свързани с размера на заетата сума и
срокът в който същата е трябвало да бъде върната. Яснота е налице и относно
страните по договора.
Предвид изложеното
съдът намира че по делото са налице достатъчно данни от които да се установява,
че ответникът е получил посочената в издадената от него разписка сума, като
заем. Ето защо извършеното, чрез третото неучастващо лице „И.“ АД получаване на
сумата в общ размер от 200,00 лева може да се приеме като достатъчно, че ищецът
е провел пълно и главно доказване на факта на реалното им предаване по договор
за заем.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е релевирал правоизключващо възражение, че получаването на
сумите е на друго основание, различно от удостовереното в разписките. Същият не
е представил и доказателства за връщане на заетата сума.
По изложените
съображения съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД за връщане на заетата сума се явява основателна и следва да бъде уважена
в пълен размер.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за забава в претендирания размер.
Същата се претендира от ищеца съобразно уговорката на т. 13.3. (а) от ОУ
по договорите за кредит на „4финанс" ЕООД (Вивус). Съгласно същата, при
забава в плащанията на кредитополучателя „4финанс" ЕООД (Вивус) има право
на неустойка за забава (формулирана в ОУ като наказателна лихва) върху
непогасената главница, формираща се от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие.
По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че ответникът е бил запознат с тези общи условия и че ги е приел. В
този смисъл неустановена по делото е обвързващата за ответника сила на
уговорките в тези условия и в частност на т. 13.3. (а) от същите. Поради това искът
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
направеното изрично искане, на ищеца следва да се присъдят разноски, които
съобразно представените доказателства и уважената част на иска възлизат общо на
539,68 лева за държавна такса, за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Същите са дължими изцяло от ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.Н.,
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1606 сумата 200,00 лева /двеста лева/, дължима на основание
сключен Договор за кредит № **********
от 31.07.2015 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
27.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление:***, п.к. 1606 иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Г.И.Н., с ЕГН ********** с адрес: ***
да му заплати сумата в размер на 49,14 (четиридесет и девет лева и 14 стотинки), представляваща наказателна лихва (неустойка за забава) за период от 01.09.2015г. до 31.01.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Н.,
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1606, сумата 539,68 лв. (петстотин тридесет и девет лева и 68 ст.),
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………