№ 98
гр. Търговище, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200143 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. АЛ. М. от с. ************************* действащ чрез
процесуалния си пълномощник адв. Н.Л. от ТАК, против Наказателно постановление
№22-1292-000096/02.02.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.
Търговище. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения. В жалбата признава, че при тест с Дрегер отчетената
концентрация на алкохол в кръвта му е била 0.87 промила. Сочи, че е имал възражения, но
въпреки това в АУАН било записано, че няма такива. Твърди, че в 3.45 часа са му връчили
талон за медицинско изследване, а в 4.00 часа са му връчили призовка, след което са му
казали да се прибира, като проверката била продължила близо час. Изтъква като неяснота в
НП липсата на посочена изрична санкционна норма от съответната цитирана наредба, въз
основа на която са отнети контролни точки. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
жалбоподателя и адв. Н.Л. от АК – Търговище. Претендира се и присъждане на сторените
деловодни разноски.
Административно – наказващият орган – Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – гр. Търговище, се представлява от гл.юрисконсулт Л.Ж., която моли за
потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е започнало със съставянето на АУАН с.GA, бл.№355639
1
от 01.01.2022г., в който е констатирано, че “на 01.01.2022г., в 03.25ч. в гр. Търговище,
бул.“*****************“ с посока на движение към кръстовището с
бул.“*****************“ М. АЛ. М. от с. **********, общ. Търговище управлява лек
автомобил „Пежо Партнер “ – собственост на „МФМ АУТОТИМ“ЕООД, с рег. №********,
с концентрация на алкохол в кръвта от 0.87 промила, установена чрез издишания от водача
въздух в техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARDN 0044. Издаден талон за
изследване № 073224“. Нарушението е квалифицирано по чл. 5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП. В
АУАН на реда за възражения изрично е записан текста „нямам възражения“. АУАН е
подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител, на когото е връчен и
препис от същия. Налице е издаден талон за изследване №073224, в който е отразено, че в
03.23 часа на 01.01.2022г. е проверено лицето М. АЛ. М. като извършената предварителна
проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARDN 0044 в 3.25 часа е
показала положителен резултат 0.87 промила. В талона за медицинско изследване е
отбелязан избора на провереното лице да бъде изследвано за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, като този избор е
удостоверен с подписа на нарушителя. Издаденият талон е връчен на провереното лице в
03.45 часа на 01.01.2022г. По време на проверката е издадена и призовка до М. за явяването
му на осн.чл. 69 ал.2 ЗМВР, която му е връчена на 01.01.2022г. в 04.00 часа. В законовия
срок е депозирано писмено възражение срещу АУАН, в което са изтъкнати доводите,
изложени по – късно в жалбата срещу НП. За изясняване на фактите по случая и с оглед
подаденото възражение е извършена проверка като са изготвени две докладни записки. След
преглед на съставения АУАН и докладните записки на 02.02.2022г. Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище е издал обжалваното Наказателно
постановление №22-1292-000096, в което са възприети отразените в АУАН фактически
обстоятелства и за установеното административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП са
наложени на основание чл. 174 ал.1 т.2 ЗДвП /управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително/следните административни
наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца,
като на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на водача са отнети общо 10
контролни точки. В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. От
показанията на свидетелите Н.С. – актосъставител, и Й.Й. – свидетел по установяване на
нарушението, следва, че същите изцяло потвърждават констатираното в АУАН, като
уточняват, че преди започване на проверката с техническото средство е изваден от опаковка
и поставен нов мундщук, след което алкотеста е предоставен на нарушителя за проба.
Свидетелите са категорични, че са обяснили на нарушителя два пъти къде и в какъв времеви
интервал да даде кръвната проба. Според тях жалбоподателят не е изявявал желание да
вписва възражения срещу АУАН. Същите описват и видими признаци за употреба на
алкохол от нарушителя, тъй като очите му били кървясали и влажни, и изглеждал да е в
нетрезво състояние. Двамата свидетели уточняват, че в управлявания от жалбоподател
автомобил се возела жена на мястото до водача. Последната е допусната като свидетел по
делото – Б. В., живуща на семейни начала с жалбоподателя. Същата заявява, че във времето
2
преди проверката на - 01.01.2022г. жалбоподателят не бил употребил алкохол, защото
провеждал зъболечение и алкохолът му бил противопоказен. Свидетелката описва, че
резултатът от теста с техническото средство бил показан на жалбоподателя и след това в
продължение на около час полицаите изготвяли документите в служебния си автомобил.
След връчване на документите – АУАН, талон за медицинско изследване и др.,
жалбоподателят бил освободен да си тръгне. Свид. В. сочи, че двамата с него слезли от
автомобила и се прибрали пеш. Тъй като тя не се чувствала добре, жалбоподателят й дал
лекарства и й казал, че ще излезе, за да даде кръвна проба. Според показанията й, той се
върнал бързо и бил изнервен и ядосан, защото не успял да даде кръв, тъй като в талона не
били написани място и време за даване на такава проба и от лечебното заведение отказали
да му вземат кръв, тъй като бил минал повече от час от проверката.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Съставеният АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта
съгласно т.2.1. от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи
с оглед заеманата от това лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42
ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за форма и съдържание на този акт. Същият
е предявен и връчен на нарушителя. Ето защо при съставянето на акта не се установяват
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваното НП е издадено
от надлежно оправомощен АНОрган, чиито правомощия произтичат от т.3.7. на Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При преглед на
съдържанието на НП съдът установи наличие на предвидените в чл. 57 ЗАНН реквизити с
изключение на тези по чл. 57 ал.1 т.8 и т.9 ЗАНН, тъй като липсва отчитане на отегчаващите
и смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
както и не е посочено времето, през което наказаното лице е било лишено по
административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия
или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Липсата на реквизита
по чл. 57 ал.1 т.8 ЗАНН не може да се определи като съществена предвид установяването на
предвидените за нарушението административни наказания в точно определен размер в
приложената санкционна норма. Като цяло не следва извода за допуснато съществено
нарушение на нормата на чл. 57 ал.1 ЗАНН. При преглед на материалите по АНПреписка и
в частност на талона за медицинско изследване съдът установи в същия липса на вписани
данни, които поставят въпроса за засягането на процесуалните права на нарушителя в хода
на АНПроизводство. Въпреки изричното отбелязване, че лицето е избрало да направи
медицинско и химическо изследване, то не са вписани мястото и времевия интервал, в които
3
следва да се направи това изследване. Съгласно препращащата норма на чл. 174 ал.4 ЗДвП
редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.
6 ал.4 от Наредбата в талона за медицинско изследване се отразява изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване като при отказ на
лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство. В случая липсват данни за такъв отказ, тъй като в талона не е налице
отразена констатация, че лицето приема резултата от техническото средство, а е и отбелязан
именно избора му за медицинско и химическо изследване. Съгласно чл. 6 ал.6 от Наредбата
контролният орган вписва в талона мястото, където да се извърши установяването и срока
на явяването на лицето. Разпоредбата на чл. 6 ал.9 от Наредбата регламентира, че
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. Цитираните разпоредби недвусмислено
водят до извода за важното значение на вписването в талона на мястото и срока за явяване
на лицето за изследване. Липсата на тези данни значително ограничава правото на
нарушителя да упражни своевременно избора си да се подложи на медицинско изследване за
наличие на алкохол в кръвта му. Едва при вписан в талона срок на явяване може да се
приложи последицата, визирана в чл. 6 ал.9 от Наредбата, а именно : да се приеме, че лицето
не се е явило в определения срок и на посоченото място и съответно при издаване на НП да
се приемат резултатите от техническото средство. В настоящия случай нарушителят не е
направил нито един от трите отказа, визирани в тази норма. Наред с това нормата на чл. 12
ал.2 от същата наредба регламентира, че в случаите, когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се
извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. В конкретния случай липсват данни нарушителят да е бил съпроводен до
съответното място за медицинско изследване от служители на МВР, дори от показанията на
разпитаните свидетели следва, че след връчване на АУАН и талона за изследване
нарушителят е бил освободен да се прибира и той е сторил това. Ето защо съдът намира, че
независимо от показанията на свидетелите – полицаи, че няколко пъти устно са указали на
водача къде и в какъв срок да даде кръвната проба, липсата на отразяване на тези данни в
талона за изследване съобразно задължителните законови изисквания, води до извода за
нарушени права на този участник в АНПроизводство. Напълно възможно е нарушителят
първоначално да е заявил на полицаите, че няма смисъл да дава кръвна проба, в какъвто
смисъл са показанията на свидетеля С., но тогава би следвало в талона за изследване да е
записано, че нарушителят приема резултата от техническото средство, а не да се отбелязва,
че е избрал да направи медицинско и химическо изследване. При това положение съдът
4
счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на нарушителя. Като не е съобразил това ограничение и е издал НП, с
което е ангажирал АНОтговорност на нарушителя въз основа на резултатите от
техническото средство, АНОрган не е изпълнил правомощието си по чл. 52 ал.4 ЗАНН, с
което е допуснал от своя страна също съществено нарушение на процесуалните правила.
Поради изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представен е договор за правна
защита, който има значението на разписка, тъй като в същия е отразено, че жалбоподателят е
заплатил в брой на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 500 лева.
Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд и в
касационните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000
лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Следователно дължимото в случая минимално възнаграждение е в размер на 300 лева,
какъвто е размера на минималното възнаграждение и при наложени други административни
наказания без материален израз съгласно чл. 18 ал.4 от Наредбата. Съдът като съобрази тези
обстоятелства и дейността на адвоката по написване на жалбата и участието в единственото
проведено по делото съдебно заседание по делото, което не се отличава с фактическа и
правна сложност намира, че възнаграждението е прекомерно завишено, поради което в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер около и над определения в наредбата минимален размер, а именно
сумата от 400 лева. Ето защо ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал.2 т.1 във вр.с ал.3 т.2 от ЗАНН изцяло като
незаконосъобразно Наказателно постановление №22-1292-000096/02.02.2022г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с което за извършено
административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП на М. АЛ. М. от с. **********,
общ. Търговище са наложени административни наказания : глоба в размер на 1000 лева,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и на основание Наредба №Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 и ал.2 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М.М., да заплати на М. АЛ. М. от
с. **********, общ. Търговище ЕГН – **********, сумата в размер на 400.00
/четиристотин/лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6