гр.
Варна, 13.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на 22.05.2019 год., в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: А. БРАТАНОВА
М. НЕДЕВА
при участието на секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 213/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД – София против Решение № 1014/31.12.2018 год.,
постановено по т.д.№ 528/2018 год. по описа на ОС – Варна, ТО, в осъдителната
му част, с която съдът е:
ОСЪДИЛ ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Б.С. Д.,
ЕГН ********** ***, м-ст „Трака", ул. 4-та, № 5А следните суми, платими по
банковата му сметка в БАНКА ДСК АД: IBAN
***, както следва:
60 000 лв (шестдесет
хиляди лева), представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди като болки и страдания, понесени
поради телесни увреждания (множествени счупвания на подбедрицата — фрактура на тибия
и фибула в дистална трета с дислокация, открито, на десен крайник) наложилото
се лечение и съпътстващите го усложнения (възпаления при оперативно лечение,
наложителна подмяна на поридаца от фиксиращи средства и увреждане на колянна и
глезенна стави) и понесена масивна хронична психическа травма(тревожно
депресивно разстройство), настъпили в
резултат на ПТП на 15.10.2015г., причинено на от водач на МПС застрахован с
полица № BG/02/115002476489, за риск „гражданска отговорност“, за което застрахованият
е бил признат за виновен с решение
по НАХД 897/17 на ВРС 29 с-в,
19 585,47 лв., (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и
пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи сборно обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на разходи за консумативи
и медикаменти за диагностика и лечение на телесното увреждане направени в
периода 16.10.2015 – 18.09.2017, както и заплатено възнаграждение на личен
асистент, обслужвал пострадалия в периода 11.2015г. – 04.2017г,
ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тези две обезщетения, считано от
предявяване на иска на 04.04.2018г до
окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл. 226 КЗ (отм) вр. пар. 22 от
ПР на КЗ.
В предявената въззивна жалба се оспорва
извода на първостепенния съд, че причинените вреди са в резултат на покрит
застрахователен риск. Не е налице ПТП,
тъй като инцидентът е причинен от лек автомобил, който е бил в съС.ие на покой.
Пострадалото лице е водач с липса на достатъчно опит при управление на
мотоциклет и се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Налице е
съпричиняване на вредоносния резултат, обусловен от проявената непредпазливост
във връзка с предвиждането на достатъчно странично разС.ие при преминаване край
паркиран автомобил. Размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Лечението на ищеца е приключило и е
успешно.
Твърди се още, че
представените разходнооправдателни документи във връзка с претендираните
имуществени вреди не отговорят по стойност на претенцията. Същите не обективират ползвателя на услугата,
нейния вид и връзка с произшествието.
Основателността на
предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещните страни.
Предявената жалба е
редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”.
Оспорва се
на първо място настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Оспорва се и извода на
първостепенния съд за липса на съпричиняване от пострадалото лице.
С
влязло в сила решение № 907/27.04.17 г. по
НАХД 897/2017 г. по описа на ВРС, 29 с-в, Даниел Христов
Николов е бил признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343а, ал.1
б.”А” пр. 2 вр. чл. 343, ал.1 б“Б“ пр. 2 вр. чл. 342,
ал.1 НК за което му е наложено
административно наказание. Решението, с което дееца се освобождава от
наказателна отговорност и му се налага административна санкция за престъпление
(чл. 78а ал.1 НК) има значение на присъда (чл. 15 от ТРОСГТК 6/2012). Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата
в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за
съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за
извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия.
На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на
вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008
г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.
Възражението за съпричиняване е надлежно предявено в отговора на исковата молба и е обосновано с твърдения за предприето от ищеца преминаване край спрял автомобил при липса на достатъчна дистанция /странично разС.ие/. Навеждат се още доводи за движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка и употреба на мотоциклет при липса на достатъчно опит у водача.
Не
се спори, че на 15.10.2015 год. Б.Г. е получил средна степен на телесно увреждане
(открито счупване на телата на голям и малък пищял на дясна подбедрица в долна
трета), при удар на управлявания от него
мотоциклет „Пиаджо” с ДК № В 6360 К в отворена врата на спрян автомобил до
десния бордюр на платното за движение по бул. „Осми приморски полк“ в посока
към кръстовището с бул. „Васил Левски“,
като увреждането е причинено при ПТП, възникнало по вина на водача на л.а. „Порше Кайен“ с
ДК № В 2444 ВА, нарушил правилата за движение
по пътищата при отваряне на предна лява врата на спрян за престой
автомобил без да се увери, че не създава опасност за движението - чл. 95, ал.1
от ЗДвП.
Съобразно заключението на
назначената по делото САЕ скоростта, с която е бил управляван мотоциклета не е
превишавала разрешената такава. Няма данни и за нарушаване на правилата от
ищеца. Експертът е категоричен, че разС.ието между двете МПС е било достатъчно
за безопасно разминаване, ако вратата на л.а. не е била отворена.
Мотоциклетистът се е движел с разрешена и съобразена с пътната обстановка
скорост в участък с достатъчна видимост и не е бил длъжен да предвиди
отварянето на вратата на спрелия автомобил. Обратно, задължение на водача е да
спази правилата на чл. 95, ал.1 ЗДП и да
подходи към отваряне на врата на спряно за престой МПС след като се увери, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
ПоС.на и задължителна е практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението
за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното
настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна
на увредения. По делото не са установени действия или бездействия на увреденото лице, с които същото да е нарушило
предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. На посоченото основание твърденията във
въззивната жалба, че ищецът принципно е непредпазлив и неопитен водач, не могат
да обусловят извод за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ /отм./, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Обстоятелството, че автомобилът не е бил в движение не означава винаги, че отговорността на застрахователя е изключена.
Отварянето на страничната врата на МПС безспорно съставлява действие във връзка
с използването му, поради което въззивният съд формира идентични правни изводи
за наличието на покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 257, ал.1 КЗ
/отм./
По
претендираното обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди:
Ищецът
е бил на 17 години към датата на инцидента. Претърпял е средна телесна повреда,
която е обусловила оперативна намеса за наместване и фиксация. Вследствие на инфекция
и възпалителна реакция на фиксиращото устройство, в последващ период от две
години ищецът е претърпял още пет оперативни намеси след първоначалната. Както
първоначалното счупване, така и всяка от оперативните интервенции се характеризират
със силен болков синдром. Такъв е налице и вследствие от наложилите се от
усложнението текущи превръзки и дренажи на продължаваща в двугодишен период
инфекция. Вещото лице дава заключение за
овладяване на инфекцията и стабилизиране на костта, позволило окончателно
премахване на външния фиксатор едва в началото на лятото на 2018г, но при
освидетелстването на ищеца е установило наличие на остатъчна деформация на
крака – скъсяване на подбедрица с 3 см, оток и изкривяване на подколенника,
хипотрофия на мускулатурата на крайника, наличие на козметичен дефект (груби
неотстраними оперативни белези, загрозяващи крайника), ограничение на
движението в глезенна става, изключваща бягане и бързо ходене. В тази насока е
и представеното заключение на ТЕЛК за призната трайна нетрудоспособност от 76%
до 01.04.19 г.
Вещото
лице дава категорично заключение за овладяване на инфекцията, но в
допълнителните си обяснения пред съда в о.с.з. на 11.10.2018 год. акцентира
върху рисковете за допълнително оперативно лечение (удължаване с нова присадка
и външен фиксатор) с цел възстановяване на крака в цялост, вкл. дава неблагоприятна
прогноза по отношение на глезенната става, като сочи че амортизацията й е
резултат от неравномерно натоварване на скъсения крайник и артрозните проблеми
ще се задълбочават с времето като болките ще се засилват.
На
фона на телесните увреждания, ищецът е с тревожно депресивно разстройство,
проявило се в резултат на масивна хронична психотравма, тежък стрес и разстройство на адаптацията,
поради преживяното ПТП /така заключение на СПЕ/.
Тежкият
възстановителен период на ищеца, значителният обем на понеси болки и страдания
са потвърждава и от показанията на св. Д.
Господинова – майка на пострадалия, кредитирани с приложение на чл. 172 ГПК.
Според събраните гласни доказателства преди инцидента ищецът бил общителен
младеж с приятели и спортни навици. Насочил се към продължаване на образование
в инженерна специалност в чужбина, като се подготвял с немски език в
Хуманитарна гимназия. След инцидента и наложилото се продължително лечение,
контактите му рязко се ограничили, пропуснал абитуриентския бал, прекратил
връзката с приятелката си. Ищецът все пак успял да започне висше образование в
чужбина, но с друга специалност и в учебно заведение в нарочно подбран малък
град с облекчено придвижване.
Данните
за тежък възстановителен период се потвърждават в детайли и от показанията на
св Н.Кръстев /семеен приятел и болногледач/. Ищецът и понастоящем куца поради
скъсен крак. Стъпва с периферията на крака и рано или късно му предстои нова
операция.
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението
характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост
и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и
съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищецът е младеж, който е
получил сериозна травма, допълнително усложнена от вторична инфекция. Претърпял е множество оперативни интервенции.
От активен и контактен ученик се е
превърнал в лежащо болен. Телесното увреждане е комбинирано
с увреждане на съС.ието на психическото здраве. Налице е остатъчна деформация и затруднения в
походката. Налага се и последваща оперативна интервенция.
Изложеното в своята съвкупност обуславя извода,
че присъденото на ищеца обезщетение от 60 000 лева следва да бъде
потвърдено без намаление. Въззивната инстанция поставя акцент върху тежките
физически и психически увреждания на ищеца, младата му възраст и нарушената
социална, образователна и трудова адаптивност.
Определеното обезщетение
отговаря на общественоикономическите условия в страната към 2015 год, индиция
за което са лимитите на застрахователни покрития по § 27,
ал.2 от ПЗР на КЗ (отм.), макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедливост /В този смисъл Решение № 31/25 март
2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на Второ т. о. на ВКС, Решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 . на Второ т. о. на ВКС, Решение № 15 от
12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на Второ т. о. на ВКС и мн. др./.
По
претенцията за имуществени вреди:
Претенцията
за възмездяване на направените разходи e установена в производството чрез фактури
и касови бонове, които съобразно експертно заключение съответстват на закупени,
предписани и необходими медикаменти и материали, диагностика и лечение по време
на отделните етапи от възстановяването на здравето на пострадалия. Представянето
на разходнооправдателни документи, съчетани с медицински предписания и
експертно мнение за тяхната необходимост, е достатъчно, за да обуслови извод за
главно и пълно доказване на претенцията. Общия
размер на сумите по представените фискални бонове и фактури изцяло кореспондира
на предявената претенция от 12 385,47лв.
Разходите
за текущо възнаграждение на асистент са установени с приложени 18 разписки и
показанията на св. Н.Кръстев и възлизат на 7200 лева.
Въззивният съд също не кредитира довода на въззивника
за недоказан разход лично на ищеца. Съобразно трайно установената практика,
коментирана и в решението на ВОС, необходимите за възстановяване на
пострадалия разходи за лечение и
болногледач винаги са в тежест на причинителя на увреждането, дори и да не са
заплащани пряко от пациента, а са били осигурени от негови близки.
Разноски:
В
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, които
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 3 600 лева. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възлиза на
2 917, 56 лева. Договореният и заплатен
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, тъй като предмет на въззивно
обжалване са обективно съединени претенции за имуществени и неимуществени
вреди. Въззивната жалба обективира множество доводи против правилността на
постановения съдебен акт, вкл. доводи за липса на покрит застрахователен риск,
за съпричиняване и др. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1014/31.12.2018 год., постановено по т.д.№ 528/2018 год. по описа на ОС –
Варна.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов да
заплати на Б.С.Г., ЕГН ********** ***, м-ст „Трака", ул. 4-та, № 5А сумата
от 3600 лева, представляваща сторени във въззивното производство съдебни и
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: