№ 75
гр. В, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С, район „***“, бул. „***” № ***, чрез юрисконсулт Л. М. и
заявен съдебен адрес: гр. С, п.к. ***. р-н ***, ул. Т № ***, против Решение № 19 от
10.01.2025г., постановено по гр.д. № 2446/2023г. по описа на Районен съд - В.
С обжалваното решение е отхвърлен иска по чл. 135 от ЗЗД, предявен от "***" АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район „***“, бул. „***” № ***,
против А. Н. Я. с ЕГН: ********** от гр. В, В. В. О. с ЕГН: ********** от гр. В и О. Я. П. с
ЕГН: ********** от гр. В за обявяване за недействителен по отношение на кредитора *** с
ЕИК *** договор за прехвърляне на недвижими имоти, извършен с нотариален акт за
покупко-продажба № 43, том III, рег.№ 3099, нот. дело № 270/2023г. на нотариус *** рег. №
*** от регистъра на НК, с район на действие РС - В, който акт е вписан в СВ – 24 В вх.рег. №
2230/26.05.2023г., акт № 181, том VII, дело № 1192/2023г., сключен между А. Н. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, ул. "***" № 30, действаща лично и като законен представител на
малолетното си дете В. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. "***" № 30 - продавачи и
О. Я. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж.к. „***", бл. *** - купувач, по силата на който
акт първите двама ответници са се разпоредили в полза на ответника О. Я. П. със
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10971.509.737.1.69, находящ се на
стаж 1 в сграда с идентификатор 10971.509.737.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №10971.509.737 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В,
1
одобрени със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 12.06.2014г., който самостоятелен обект е с административен адрес:
гр. В, ж.к. „***", *** десен, с предназначение: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, със застроена
площ 67,04 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта:
1, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 (три) с площ 2,50 кв.м. (две цяло и
петдесет стотни кв.м.), както и припадащите се 5,32 % (пет цяло тридесет и две стотни
процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
до съседи на самостоятелния обект по схема: на същия етаж: 10971.509.737.1.85,
10971.509.737.1.68, над обекта - 10971.509.737.1.72, съседи по нотариален акт: отдясно -
външна стена и вход „Д" на сградата, отляво - ап.№ 68, отгоре - ап. № 72 на НПН и отдолу -
мазета, съседи на избеното помещение: мазе №2, мазе №1 и външна стена на сградата.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на всеки един от ответниците
сумата от по 433,33лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят посочва, че за основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД е
необходимо да бъдат установени две групи предпоставки. Първата група включвала
обективни предпоставки - 1) действително вземане на кредитора спрямо длъжника без да е
необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда
кредитора, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са субективни и са свързани със
знанието на длъжника, а в определени от закона случаи, и на третото лице (съдоговорител)
за увреждането. С установяването на сочените предпоставки се изчерпвал предмета на
доказване по иска по чл. 135 ЗЗД.
Изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд, че е доказал качеството си на
кредитор на първите двама ответници.
Въззивнкът обаче изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че по
делото не било доказано наличието на втората обективна предпоставка - „действие на
длъжника, увреждащо кредитора". В тази насока счита, че Районен съд - В неправилно
приложил материален закон, както и не бил съобразил константната практика на ВКС.
Излага, че съгласно теорията и установената съдебна практика, увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишавал от свое имущество, намалявал го или по какъвто и да
е начин затруднявал удовлетворението на кредитора.
В тази насока посочва съдебна пактика, според която прехвърлителната сделка била
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалявал длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора. Всяко отчуждаване на имот обективно водело
2
до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднявало
изпълнението на задължението.
Формира извод, че упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за
кредитора. До същия извод се достига и при систематично тълкуване на разпоредбата, която
законодателят поставил в глава VII на ЗЗД - „Обезпечаване на вземанията". Като вид
обезпечение, този иск влизал в конкуренция с останалите видове лични и вещни
обезпечения на вземанията, в т.ч. поръчителство, залог, ипотека и т.н. Според жалбоподателя
тази конкуренция се проявявала, когато се касаело за принудително удовлетворяване на тези
вземания, при съблюдаване от страна на съдебния изпълнител на правилата на чл. 136 ЗЗД.
Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че „при наличие на
привилегирован кредитор с вземания към ответниците, надвишаващи по размер
многократно цената на имота, ищецът не се явява увреден кредитор от извършване на
процесната сделка" и, че „ответниците не са увредили ищеца с извършване на процесната
сделка, тъй като той не е имал правото да се удовлетвори от процесния имот преди
привилегирования ипотекарен кредитор дори и имотът да беше продаден на публична
продан след образувано изпълнително производство". Сочи, че едва след успешно
провеждане на предявения Павлов иск ще бъде преценена конкуренцията между различните
привилегии, съответно ще бъдат зачетени правата на кредитора с по-предна привилегия. В
настоящото производство тази конкуренция не би могла да бъде разглеждана, а съдът е
следвал единствено да прецени дали са налице посочените предпоставки за уважаване на
иск.
Наличието на учредени договорни ипотеки в полза на друг кредитор и плащане на
продажната цена на ипотекарния кредитор, счита за неотносими към спора. Посочва, че
съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, поради което следвало да се приеме, че с продажбата на своя имот на свързано с
тях лице длъжниците са извадили от патримониума си вещно право, към което *** би могло
да насочи претенциите си.
Твърди, че със сключената на 26.05.2023г. разпоредителна сделка, първият и вторият
ответни са увеличили платежната си неспособност и по този начин пряко и непосредствено
са увредили кредитора - ***, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за
удовлетворяване на вземанията му.
Твърди, че вземанията на ***-кредитор възникнали преди извършване на процесната
увреждаща сделка. Налице е знание у длъжника за увреждането- разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. Знание било налице и у
приобретателя за увреждащия характер на сделката, съгласно презумцията в чл. 135, ал.2
ЗЗД за знание на увреждането при наличие на родствена връзка.
Моли Съда да отмени решението на РС-В, вместо което да постанови друго, с което
3
да уважи предявеня иск. Иска присъждане на разноските по производството за двете
инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В хода на въззивното производство прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнагаржение на насрещните страни.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответните по жалбата страни А. Н.
Я. с ЕГН: **********, В. В. О. с ЕГН: ********** и О. Я. П. с ЕГН: **********, чрез адв.
*** от АК- В и заявен съдебен адрес: гр. С, ул.“*** е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който оспорват същата по подробно изложените съображения, като неоснователна.
Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
В отговора на ВЖ се излага и несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че по
делото ищецът установил качеството си на кредитор по отношение на първите двама
ответници. От договорите за кредит не се установявало, че сумите от договорените кредити
действително са преведени на „***“ ООД-кредитополучател. Ищецът не доказал наличието
на дълг към момента на предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД.
*** неправилно се позовал на чл.182 от ГПК и приел, че извлечения от счетоводните
книги на жалбоподателя били доказателства за тяхното вземане. По делото липсвали
доказателства, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. По отношение на
извлеченията от сетоводните книги счита, че чл. 417 ал.1 т.2 от ГПК е неприложим в исковото
производство. ССчЕ била изготвена въз основа на оспорените от тях счетоводни извлечения на
жалбоподателя, които не се ползвали с материална доказателствена сила.
Излагат се съображения в насока, че процесната сделка не е увреждаща
жалбоподател, а доводът му за прилагане на чл.136 т.1 от ЗЗД бил неоснователен.
Посочва се, че не била приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, доколкото
роднинската връзка на А. Н. Я. и О. Я. П е по сватовство - между снаха и свекър. О. Я. П е
дядо на малолетния В. В. О., но детето е малолетно и няма правно релевантна воля, за да се
приеме ,че то има „ знание за увреждане“ от процесната сделка.
Отравят искане до Съда да потвърди обжалваното решение. Претендират
присъждането на разноски за въззивното производство.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
*** окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
4
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената
от *** фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на РС-В, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът
да докаже, че е кредитор на ответника; че със сделката, която иска да бъде обявена за
недействителна, същият е увреден и, в случай че сделката е възмездна, че приобретателят по
тази сделка е знаел за увреждането.
В случая не са налице кумулативно посочените по-горе предпоставки на чл. 135, ал. 1
ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на въззивника "***" АД /наричан за
краткост „***“/ на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-
продажба № 43, том III, рег.№ 3099, нот. дело № 270/2023г. на нотариус *** рег. № *** от
регистъра на НК, с район на действие РС - В, който акт е вписан в СВ - В вх.рег. №
2230/26.05.2023г., акт № 181, том VII, дело № 1192/2023г., с който първите двама ответници -
А. Н. Я., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете В. В. О.
продават на О. Я. П.-третия ответник недвижим имот-апартамент с административен адрес:
гр. В, ж.к. „***", ***
От данните по делото се установява наличието на първата предпоставка, а именно, че
ищецът е кредитор на продавачите А. Н. Я. и В. В. О., като наследници на В О. Я. –
солидарен длъжник по приложените договори за банков кредит: Договор за овърдрафт №
7001867-45211 от 06.04.2021 г., Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/
№ 22F-000619/02.06.2022 г. и Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/
№ 21F-000710Z29.06.2021 г. сключени между ищеца-„***, „*** ***“ ООД-
кредитополучател, ВИКсъдължник и В О. Я.-съдлъжник.
5
По делото не е спорно, а и от приложеното удостоверение за наследници се
установява, че А. Н. Я. и В. В. О. са законни наследници – съпруга и син на починалия на
12.11.2022г. В О. Я., който е съдължник по посочените договори за кредит. Следователно
същите се явяват длъжници на въззивника- кредитор с парично вземане по договорите за
кредит.
Наличието на парично вземане на ищеца-кредитора към предявяване на исковата
молба се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
настоящият състав цени като компетентно изготвена и обоснована. Видно от заключението
на експертизата вземането на ищцовата банка-въззивника към датата на депозиране на
исковата молба - 06.12.2023 г. са: 1.По Договор за овърдрафт № 7001867-45211 от 06.04.2021
г. общият размер на задължението е 213 425.57 лева. По този договор при уговорен кредит
от 200 000лв. кредитополучателя „*** ***“ ООД е усвоил сумата от 192 778.11лв.; 2. По
Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ № 22F- 000619/02.06.2022 г. общият
размер на задължението е 884 574.18 лева. По този договор при уговорен кредит от 1 000
000лв./един милион лева/ кредитополучателя „*** ***“ ООД е усвоил сумата от
835 923.50лв.; 3. По Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ № 21F-
000710/29.06.2021 г. общият размер на задължението е 903 287.62 лева. По този договор при
уговорен кредит от 1 000 000лв./един милион лева/ кредитополучателя „*** ***“ ООД е
усвоил сумата от 845 561.97лв.
Предвид изложеното неоснователно се явява възражението на въззиваемите-
ответниците, че ищцовата банка не е кредитор с установено вземане.
Настоящият състав приема, че в случая не е налице втората предпоставка, а именно с
процесната сделка за покупко-подажба, сключена между ответниците, да уврежда
кредитора-въззивника или да затруднява възможността му да се удовлетвори от
имуществото на длъжниците-първите двама ответници, т.е. да накърнява „общото
обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение
на неговите кредитори, които има еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма
законни основания за предпочитане. Видно от приложените по делото нотариален акт №
174, том III, рег. № 4448, дело № 458 от 2020 г. на нотариус *** рег. № 029 /л.150/ и
нотариален акт № 43, том II, рег. № 1876, дело № 194 от 2021 г. на нотариус *** рег. № 029
/л.144/ върху процесния имот е имало учредени две договорни ипотеки от първата
ответница А. Н. Я.-ипотекарен длъжник и починалия В О. Я.-съдължник и ипотекарен
кредитор в полза на кредитора „*** АД за обезпечение на получени кредити от „***-
***“ООД –кредитополучател. Следователно кредитора „*** АД се явява привилигирован
кредитор по смисъла на чл. 136, т. 3 и чл. 173 от ЗЗД с право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той, т.е
налице са законни основания изключващи общото правило на чл.133 от ЗЗД.
Видно от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том III, рег.
№ 3099, нот. дело № 270/2023г. на нотариус *** рег.№ *** от регистъра на НК, с район на
6
действие РС-В първите двама ответници при продажбата на процесния имот не са получили
цената, а тя е платена от купувача на привилигерования кредитор „*** АД, съгласно
издадена от последния Банкова референция от 15.05.2023г. който е удовлетворил частично
паричното си вземане към тях - по Договор за предоставяне на кредитна линия №100-
3717/31.05.2021г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизенес револвираща линия-плюс“
№BL74359/23.10.2020г ., т.е продажбата е извършена със знанието и съгласието на този
обезпечен с ипотеката кредитор, който е получил и продажната цена. Следва да се
отбележи, че ипотеката е учредена за обезпечение вземанията на кредитора „*** АД преди
възникване на вземанията на въззивника –ищеца.
По делото не е спорно, че въззивникът-ищецът не е бил привилигирован кредитор по
чл. 136, т. 3 от ЗЗД. При това положение не е можел да се конкурира с обезпечения кредитор
"*** АД за удовлетворяването си от процесния имот.
С цената, получена при процесната сделка са погасени задълженията на продавачите
като наследници на кредитополучателя към привилегирования кредитор, поради което не
може да се приеме, че тези действия имат увреждащ характер.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че въззиваемите-ответниците не са
увредили въззивника-ищеца с извършване на процесната сделка, тъй като като необезпечен
кредитор не е имал правото да се удовлетвори от процесния имот преди привилигерования
ипотекарен кредитор дори и имотът да беше продаден на публична продан след образувано
изпълнително производство.
Съдът намира, че от страна на въззивника-ищеца, чиято е доказателствената тежест
съгласно чл.154, ал.1 ГПК, не е доказана и третата предпоставка за уважаване на иска -
знание на купувача О. Я. П., че със сключената сделка за покупко-продажба се уврежда
настоящия въззивник в качеството му на кредитор на първите двама ответници.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато увреждащата сделка е възмездна,
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът
е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл.
135, ал. 2 ЗЗД / Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят ***/.
Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Видно от
приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№АО-01-АУ-12-
67/05.06.2024г. за О. Я. П.- купувач по процената сделка за покупко-продажба не се
установява между същия и първите двама ответници наличието на презумираната родствена
връзка. Следователно в процесния случай не намира приложение презумпцията по чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД.
От страна на въззивника-ищеца не са ангажирани други доказателства от които да се
формира извод за знание на купувача-треития ответник, че със сключването на сделката с
7
първите двама ответници се цели увреждане на въззивника-ищеца като техен кредитор.
Презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е установена само по отношение на
ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника и не
се прилага разширително. За всички останали лица, ако те добросъвестно са придобили
възмездно преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД,
недействителността не засяга правата, придобити от тази възмездна сделка /Решение № 50
от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5417/2007 г., IV г. о., ГК/.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на жалбоподателя с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите А. Н. Я. и О. Я. П. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1300.00 лева., съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие то
26.02.2025г. и списък за разноски. В представения Договор за правна защита и съдействие от
26.02.2025г. липсва конкретизация каква сума е заплатил всеки от тях, поради което съдът
приема, че в полза на А. Н. Я. и О. Я. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на по
650 лева, т.е. по ½ за всеки.
Настоящият състав намира наведеното възражение от въззивника за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнагарждение от въззиваемите за неоснователно. При материален
интерес от 9814лв., равняващ се на данъчната оценка на процесния имот, адвокатското
възнаграждение изчислено по реда на чл.7, ал.2 от Наредб №1/09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа е в размер на 1281.40лв., като разликата с
договорения от 1300лв. е незначителна и съответства на извършената от адвоката работа -
изготвен подробен отговор на въззивната жалба, лично явяване в съдебно заседание.
По изложените съображения, *** окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №19 от 10.01.2025г. постановено по гр.д. №2446/2023 год.
по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район
„***“, бул. „***” № ***, да заплати на А. Н. Я. с ЕГН ********** и съдебен адрес:гр.С,
ул.“*** №14, сумата в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
8
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район
„***“, бул. „***” № ***, да заплати на О. Я. П. с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр.С,
ул.“*** №14, сумата в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9