№ 36725
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110147508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. А. П. с ЕГН **********, чрез адв. Б. Г. срещу Л.
И. А., с която е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1620 лв., представляваща дължимо обезщетение за
лишаване от ползването на 9/20 ид.ч. от Апартамент №38, находящ се в гр.
**************************, за периода 21.11.2021г. до 21.05.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че от момента на учредяване на правото му на ползване върху
процесните 9/20 ид.ч. от горепосочения недвижим имот, ответницата самостоятелно ползва
имота, поради което в полза на ищеца следва да се заплати обезщетение за лишаване от
правото му да ползва същия, съобразно с идеалните части от учреденото му право на
ползване. Отправя се искане за присъждане на разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
твърди, че предявената искова претенция е недопустима, а при условията на евентуалност -
неоснователна. Твърди, че ищецът не е отправил покана за заплащането на претендиратана
сума. Поддържа, че е налице висящо делбено производство, решението по което се явява
преюдициално за настоящото производство и на това основание отправя искане за спиране
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С отговора на исковата молба ответницата предявява насрещен осъдителен иск за
сумата от 108 лв., за заплатени данъци и такси за процесния недвижим имот за периода
25.03.2021г. – 06.04.2022г.
Ищецът по първоначалния иск заявява, че оспорва насрещния иск по основание и по
размер.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
По предявените искове с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищцеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право да ползва по
предназначение, съобразно твърдяните като притежавани идеални части от правото на
ползване върху процесния недвижим имот; че през процесния период ответницата изцяло е
ползвала по предназначение целия недвижим имот, с което е налице имуществено
разместване, изразяващо се в обогатяване на същата с твърдените суми за сметка на
1
обедняването на ищеца със същите; да установи конкретния размер на сумите, с които
твърди, че ответницата се е обогатила за сметка на неговото обедняване.
По предявения насрещен иск, в тежест на ищцата е да докаже заплащането на
твърдяните суми и за конкретно посочения период, техния конкретен размер, с което е
налице имуществено разместване, изразяващо се в обогатяване на същата с твърдените суми
за сметка на обедняването на ищеца.
По доказателствените искания.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-оценителна експертиза, с въпроса
посочен в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено.
По искането за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит за един
свидетел на ищците при режим на довеждане, за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба, съдът намира че същото е основателно и следва да бъде
уважено.
По искането на ответницата за събиране на гласни доказателства чрез допускането до
разпит на един свидетел при режим на довеждане, за опровергаване на твърденията на
ищеца по първоначалния иск, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствена
тежест между страните, същото искане е неоснователно и не следва да бъде уважено.
На основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът следва да укаже на ответницата по
първоначалния иск и ищец по насрещния, че не сочи доказателства по предявения насрещен
иск.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По искането с правно основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за спиране на производството
по настоящото дело, поради наличие на друго висящо производство, решението по което
има преюдициално значение, е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като не са
налице предпоставките по чл.229, ал.1 т.4 ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането за спиране на производството
по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задача,
формулирана в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350 лв., вносими от ищците,
в едноседмичен срок от съобщението, по депозитна сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.В.Х..
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен депозит.
2
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит за един свидетел на
ищеца при режим на довеждане, за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно, искането на ответницата за
събиране на гласни доказателства чрез допускането до разпит на един свидетел при режим
на довеждане, за опровергаване на твърденията на ищеца по първоначалния иск, с оглед
разпределената доказателствена тежест между страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3