Решение по дело №141/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 7
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20215400600141
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Смолян, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора Д. Стр.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215400600141 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимият Д. СЛ. СТ. от
гр.Пловдив, чрез защитника си адв. Ив. С. срещу Присъда № 6/24.11.2021г.,
постановена по НОХД № ***/2021г. по описа на Р. с. Ч., с която подсъдимият
е признат за виновен и на осн. чл.343б, ал.4 във вр. ал.3 във вр. чл.28, ал.1 във
вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца и „глоба“ в размер на 500.лв.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На осн. чл.343г във вр. чл.343б, ал.4 във вр. ал.3 във вр. чл.28, ал.1 от
НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Със същата присъда на осн. чл.59, ал. във вр. ал.1 от НК съдът е
1
приспаднал от изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“
времето, през което подсъдимия е бил задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР на 06.11.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На осн. чл.59, ал.4 от НК съдът е приспадна при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, времето през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
06.11.2021г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото – Дрегер
„Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARLK – 0026 да бъде унищожено по надлежния
ред.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, тъй като наложеното наказание е явно
несправедливо. Наложеното наказание не съответства на наличните
смекчаващи вината обстоятелства. Твърди се, че са налице основанията за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради настъпила реабилитация по право.
Освен това, се твърди, че са налице основания за приложението на
чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
Иска се изменение на присъдата, като съдът отложи изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ на осн. чл.66, ал.1 от НК, респ. да се
намали наложеното наказание при приложението на чл.55 от НК.
В с.з. подсъдимият Д.С., редовно призоваван, не се явява. Явява се
защитника му адв. Ив. С., която пледира жалбата да бъде уважена по
изложените в нея съображения.
Представителят на ОКР. предлага жалбата да бъде оставена без
уважение. Постановения съдебен акт е законосъобразен и обоснован и моли
присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становището на страните изразено в с.з. и след анализ на доказателствата по
делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок,
поради което е процесуално допустима.
2
При разглеждане на делото по същество, съдът установи следното:
С Присъда № 6/24.11.2021г. постановена по НОХД № ***/2021г. по
описа на районен съд Ч. подсъдимият Д. СЛ. СТ. е признат за виновен в това,
че на 06.11.2021 г. около 07,20 часа в гр.Ч., на ул. „Б.“ в близост до входа на
ПГСГСТ „Н. Й. В.“, с посока на движение към гр.Пловдив, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № РВ 5717
РК, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по
надлежния ред чрез проверка с техническо средство – Дрегер „Дръг Тест
5000“ / Drager Drug Test 5000/ с фабр. № ARLK - 0026, като деянието е
извършено повторно след като е бил осъден е влязла в сила присъда за друго
такова престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с одобрено споразумение по
НОХД № ****/2017 год. по описа на PC Пловдив, влязло в законна сила на
08.08.2017 год. - престъпление по чл.343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл.28,
ал.1 НК във вр. с чл.58а, ал.1 НК е осъден на осем месеца „лишаване от
свобода” и „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на
Държавата.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК съдът е лишил подсъдимия Д. СЛ. СТ. от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
режим.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца
времето, през което подсъдимия Д. СЛ. СТ. е бил задържан по настоящото
дело за 24 часа по реда на ЗМВР на 06.11.2021 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което
подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред, считано от 06.11.2021 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът е постановил вещественото доказателство Дрегер „Дръг Тест
5000“ /Drager Drug Test 5000/ с фабр. № ARLK – 0026 да се унищожи по
3
надлежния ред
Съдебното производство пред районен съд Ч. се е развило по реда
чл.371, ал.1, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
С определение районния съд е приел, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата събрани на
досъдебното производство, също прие, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от тях.
На осн. чл.373, ал.3 във вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Д.С. е правоспособен водач на МПС, за което има
издадено СУМПС № ********* валидно до 20.04.2026 год. Същият се води на
отчет в сектор „ПП” при ОД на МВР - гр.Пловдив, като до момента е
наказван многократно за допуснати нарушения по ЗДвП. Същият притежава
лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Д“ с регистрационен номер РВ 5717
РК.
Подсъдимият периодично употребявал наркотични вещества, като с
Определение № 650/08.08.2017 год. по НОХД № ****/2017 год. по описа на
PC - Пловдив е одобрено споразумение, влязло в законна сила на
08.08.2017год., с което е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода
за срок от десет месеца, лишаване от право да управлява МПС за срок от
десет месеца /изтърпяно на 30.05.2018 г./ и глоба в размер на 300 лева
/заплатена на 27.02.2019 год./. На основание чл.66 от НК е отложено
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.
С Определение № 688/08.08.2018 год. по НОХД №5113/2018 год. по
описа на PC - Пловдив подсъдимият бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК и му било наложено
наказание глоба в размер на 1000 лева, която е погасена изцяло на
03.08.2020год.
4
На 06.11.2021 год. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на същия ден
свидетелите Н. Р. и Т. М. - полицейски служители в РУ Ч. били назначени в
дежурен наряд по пътен контрол в гр.Ч.. Около 07,20 часа на 06.11.2021г.
полицейските служители били на ул. „Б.“ в близост до входа на ПГСГСТ „Н.
Й. В.“ в гр.Ч.. По същото време видели, че по пътното платно се движел лек
автомобил „БМВ“ с рег.№РВ 5717 РК, с посока на движение към гр.Пловдив.
Полицейските служители решили да проверят водача му и подали сигнал със
стоп палка, след което автомобила спрял. При проверката установили, че
водач на същия бил подсъдимият Д.С., който пътувал сам. Свидетелят Т. М.
поканил подсъдимия С. да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол. След като подсъдимият издишал необходимото количество
въздух в уреда, същият не отчел наличие на алкохол. След това поканил
подсъдимия да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство - Дрегер „Дръг Тест 5000“ c фабр.№ ARLK -0026 и
номер на тестова касета № ARPC - 0771. Техническото средство отчело
положителна проба, реагирайки на наличие на наркотични вещества срещу
индекса „АМР“. Според инструкцията за използване на техническо средство
„Дрегер Дръг Тест 5000“ индекса - „АМР“ съответства на амфетамин.
Във връзка с констатираното, свидетелят М. съставил АУАН серия GA
№187947 от 06.11.2021 год., за допуснато нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, а подсъдимият С. подписал връченият му АУАН без възражения във
връзка с извършената му проверка. Свидетелят М. му издал и талон за
изследване №0011786, в който подсъдимият С. записал, че приема
показанията на техническото средство. След това подсъдимият бил
съпроводен от до сградата на РУ Ч., където бил задържан за срок до 24 часа в
РУ на МВР Смолян на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Със Заповед № 21-0373-000172 от 09.11.2021 г. на Началник РУ Ч. е
наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, като свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия С. е временно отнето /считано от
06.11.2021 год./.
Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и
безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства -
свидетелски показания на М. и Р., които са непротиворечиви, като същите
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства – акт за
5
установено административно нарушение серия GA № 187947/06.11.2021г,
талон за медицинско изследване с номер 0011786/06.11.2021г., протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, протокол за оглед на веществено доказателство от 11.11.2021г.,
справка нарушител - водач, свидетелство съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, характеристична справка.
При така установената фактическа обстановка въззивния съд намира,
че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че от обективна и
субективна страна с деянието си подсъдимият е осъществил състава на
чл.343б, ал.4 във вр. ал.3 във вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като се установява, че
на 06.11.2021 г. около 07,20 часа в гр.Ч., на ул. „Б.“ в близост до входа на
ПГСГСТ „Н. Й. В.“, с посока на движение към гр.Пл., е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № РВ 5717 РК, след
употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред
чрез проверка с техническо средство – Дрегер „Дръг Тест 5000“ / Drager Drug
Test 5000/ с фабр. № ARLK - 0026, като деянието е извършено повторно след
като е бил осъден е влязла в сила присъда за друго такова престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК с одобрено споразумение по НОХД № ****/2017 год. по
описа на PC Пл., влязло в законна сила на 08.08.2017 год.
От обективна страна безспорно е установено, че на инкриминираните
място, дата и час подсъдимият е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество, което е установено по надлежния ред с техническо
средство Дрегер „Дръг Тест 5000“ / Drager Drug Test 5000/ с фабр. № ARLK –
0026. От самопризнанията на подсъдимия и от свидетелските показания се
установява, че подсъдимият е управлявал автомобила. Установен е и видът на
наркотичното вещество – амфетамин. Амфетаминът фигурира в Списък № 1
от Наредбата за растенията и веществата като наркотични, приета с
постановление на МС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011, в
сила от 10.11.2011 г. и издадена на основание изменението на чл.3, ал. 2 и ал.
3 от ЗКНВП, включващ растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна медицина, т.е. касае се за
високорисково наркотично вещество по смисъла на НК.
Налице е и квалифициращият признак на състава по чл.343б, ал.4 вр.
6
чл. 28 НК – повторност. От приложената справка за съдимост на подсъдимият
Д.С., се установява, че по НОХД № ****/2017 год. по описа на PC Пл. е
одобрено споразумение, с което подсъдимият Д.С. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. То е влязло в сила на
08.08.2017 год. Подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение по настоящото дело, по-малко от пет години след
предходното, тоест не е налице пречката по смисъла на чл.30, ал.1, вр. ал.2 от
НК.
От субективна страна, обосновано районният съд е приел, че деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Деянието е умишлено, тъй като подсъдимия е съзнавал, че не следва
да управлява МПС след употреба на наркотично вещество, и че вече е
наказван за подобно деяние, но въпреки това е привел в движение
автомобила.
При определяне на наказанието обосновано районния съд е приел като
отегчаващи вината обстоятелства предишните осъждания, които не са
включени в съставомерните признаци на деянието. Въззивния съд намира, че
като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и многократните
наказания за нарушения на ЗДвП.
Не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство високата
степен на обществена опасност на деянието, тъй като същата е взета предвид
от законодателя при определяне вида и размера на наказанието за това
престъпление.
Въззивния съд намира, че като смекчаващи вината обстоятелства
следва да се отчетат направените самопризнания още в хода на досъдебното
производство, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и
трудовата му ангажираност.
При така определените отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства, което е основание за определяне на наказанието
„лишаване от свобода“ и „глоба“ в минимален размер.
7
Обосновано и законосъобразно районният съд е определил размера на
наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата на подсъдимия
наказанието да бъде определено по реда на чл.55 от НК, тъй като счита, че не
са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. Това, че
съдът приема, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства не
означава, че са налице многобройни такива.
Определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от осем
месеца е справедливо и е съобразено с отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства. Съдът намира, че с налагането на това наказание ще се
постигнат целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата на подсъдимия
за приложението на чл.66 от НК, тъй като не са налице основания за това.
Районният съд е изложил убедителни мотиви защо не следва да се
прилага разпоредбата на чл.66 от НК, които въззивният съд ги подкрепя
изцяло. В конкретния казус не е настъпила реабилитация по чл.86 от НК по
отношение на наложените наказания по НОХД № ****/2017г. по описа на РС
Пловдив, тъй като подсъдимия е извършил друго престъпление от общ
характер, преди да заплати наложената му глоба.
Освен това, приложението на чл.66 от НК не е задължително. Съдът е
в правото си да прецени дали целите на наказанието биха се постигнали с
условно осъждане и дори дееца да не е осъждан, може да постанови реална
присъда. В конкретния казус съдът намира, че у подсъдимия са създадени
трайни навици към нарушаване на установените правила и норми.
Независимо, че веднъж е прилаган институтът на условното осъждане, това
не му е повлияло нито възпиращо, нито превъзпитателно, тъй като само една
година по-късно е извършил друго престъпление от общ характер.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата на
подсъдимия, че при определяне размера на наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ районният съд е взел предвид многобройните наказания
наложени на подсъдимия за допуснати нарушения по ЗДвП. Престъплението
по чл.343б от НК е престъпление по транспорта и поведението на дееца като
8
водач на МПС е от изключително значение. От приложената Справка за
поведението му като водач се установява, че има издадени 7 наказателни
постановления, влезли в сила, 9 акта и 9 фиша, т.е. подсъдимият системно
нарушава ЗДвП.
Въззивния съд намира, че наложеното на подсъдимия наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца
е обосновано и е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.
По гореизложените съображения жалбата на подсъдимия следва да се
остави без уважение, като неоснователна.
При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи
нарушения на процесуалния или материалния закон, които да обуславят
нейното изменение или отмяна и тъй като жалбата е неоснователна, ще
следва да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/24.11.2021год. постановена по НОХД
№ ***/2021 год. по описа на районен съд Ч..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и
обжалване.
Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9