Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….2019 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2947 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Бългериън Уайт Шелс" ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 02-0002432/27.05.2019 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Николова, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на "Бългериън Уайт Шелс" ООД, служители на Инспекцията по труда в гр. Бургас установили, че "Бългериън Уайт Шелс" ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, начислил, но към 01.05.2019 г. не е изплатил трудовото възнаграждение за месец март 2019 г. за положения труд на работника А.Г.А., ЕГН **********, в размер на 493,92 лева, работила като "работник риболов" в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, изходящ се в гр. Черноморец. Съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата, трудовото възнаграждение за месец март 2019 г. следвало да бъде изплатено до 30.04.2019 г. Пълномощник на дружеството попълнил декларация, в която посочил, че сумата не била заплатена, поради липса на средства. Направени били предписания до дружеството. На 27.05.2019 г. работодателят изпълнил задължението си и изплатил възнаграждението за месец март 2019 г. на А.Г.А..
С оглед на установеното, на 17.05.2019 г. свиделката Д.Р. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който описаното нарушение е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ.
При тази
фактическа обстановка на 27.05.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл.
270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ,
му е наложена имуществена санкция от 300 лв. Възприетата фактическа обстановка
се установява от показанията на актосъставителя Д.Р. и от писмените
доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното
производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. (л. 27). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към месец март на 2019 г. между дружеството-жалбоподател и работника Ася Аспарухова е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което тя се е задължила да престира своя труд като "работник риболов" в стопанисвания от дружеството цех за преработка на миди в гр. Черноморец, срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение.
В хода на проверката работодателят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е изплатено дължимото възнаграждение към 01.05.2019 г.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда в банка. В случая не се установява трудовото възнаграждение на работника за месец март на 2019 г. да е изплатено своевременно до края на месец април, следващ полагането на труда по един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. До приключване на проверката обаче трудовото възнаграждение е било изплатено, видно от приложеното платежно нареждане (л. 26) и затова административнонаказващият орган е приложил привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено след установяването му по реда предвиден в КТ и от което не са произлезли вредни последици на работодателя се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Определеният размер на наложената имуществена санкция е в максимално предвидения в закона – 300 лв.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на административнонаказателното производство. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, като не се констатират разминавания или несъответствия. Както актосъставителят, така и наказващият орган са изложили подробно всички относими правни норми, като по този начин не само че не са ограничили правото на защита на жалбоподателя, а са му го гарантирали в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението.
В наказателното постановление не са налице мотиви защо е наложено административно наказание в максималния размер от 300 лева, а не в минималния от 100 лева. По делото не се съдържат данни за предишни административни нарушения от страна на дружеството. Размерът на неизплатеното трудово възнаграждение е невисок, а нарушението е отстранено към датата на издаване на наказателното постановление. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че определеното наказание в размер на 300 лева е неоправдано висок. Нарушението е отстранено и не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкцията в максимален размер, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се определи наказание от 100 лв.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен случай, съдът намира следното. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ, като по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002432/27.05.2019 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя "Бългериън Уайт Шелс“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., като намалява размера на имуществената санкция на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ