№ 872
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215599 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление № 23-4332-002526/22.02.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание
чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е бил водач на посочения в наказателното
постановление автомобил, като АУАН е издаден въз основа на декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП с невярно съдържание. Поддържа се, че К. не е предоставял личните си данни на
лицето, попълнило декларацията, и не е страна по договор за наем на МПС, респективно не
е имал ангажименти към страните по него. Прави се искане наказателното постановление да
бъде отменено.
За проведеното на 06.02.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят К. се представлява от адв. Т..
В дадения ход по същество адв. Т. поддържа доводите, изложени в жалбата, и пледира
в насока отмяна на наказателното постановление, респективно присъждане в полза на
доверителя му на направените по делото разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
Лек автомобил „***“, с ДК № *** е собственост на „***“ ЕООД, като по отношение на
1
него е сключен договор за лизинг с лизингополучател С. Т. П.. Последният предоставил
нотариално заверено пълномощно на свидетеля О. Б. П., в това число да го представлява
пред ОПП КАТ-МВР. По силата на последното, свид. П. имал правомощието да отдава
автомобила под наем посредством притежаваното от него дружество „Дирент БГ“ ЕООД.
През месец септември 2021 г. свид. П. бил поканен от свой познат - Т. И. И., в дома на
последния, по повод сключване на договор за отдаване на автомобил под наем /рент-а-кар/.
При преглед на необходимите документи свид. П. констатирал, че срокът на валидност на
свидетелството за управление на МПС на И. е изтекъл, и му обяснил, че при това положение
не може да му предостави ползването на автомобила. Тогава И. повикал жалбоподателя Е.
К., който също се намирал в дома му, в качеството на охранител на последния, и му казал да
представи свидетелството си за управление на МПС, доколкото щял да бъде вписан като
лицето, което ще управлява автомобила за срока на договора. К. предоставил СУМПС и
контролен талон, при което свид. П. ги снимал, с оглед нуждите на изготвянето на договора.
На следващия ден - 06.09.2021 г., свид. П. предал лек автомобил „***“, с ДК № *** на Т. И.
И., като жалбоподателят К. били заедно с него и към момента на предаването. В изготвения
договор за наем на МПС, подписан между свид. П. в качеството на наемодател, и Т. И. -
наемател, данните на жалбоподателя били вписани като шофьор - лице, което ще управлява
автомобила за срока на договора.
Срокът на договора бил неколкократно продължаван, като към 19.04.2022 г.
автомобилът все още бил във владението на наемателя. След преустановяване на
договорните отношения, жалбоподателят предал владението му на свид. П. на 26.07.2022 г. в
13:30 ч.
На 19.04.2022 г. в 20:40 ч. процесният лек автомобил „***“, ДК № *** бил управляван
в гр. София, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към „***”. Преминавайки
покрай „***“, скоростта му на движение била 100 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 %
от измерената скорост от 103 км/ч./, при разрешена скорост на движение за съответния
участък до 50 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален пътен знак
В26.
Скоростта, с която се движел автомобилът в участъка, била установена и заснета с
АТСС „ARH CAM S1“, № 11743FO, заснемащо и записващо дата, час, скорост и
регистрационен номер на преминаващите МПС-та. Типът на уреда за измерване бил
одобрен и вписан в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрение на типа
десет години, до 07.09.2027 г. Към процесната дата конкретното техническо средство било
преминало последваща проверка за изправност на 29.03.2022 г., със срок на валидност една
година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден електронен фиш
Серия К № 5817026. След връчването му свид. П. подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в
която посочил, че на посочените в електронния фиш време и място автомобилът е бил
управляван от Е. К. К., на когото го бил предоставил за ползване на 06.09.2021 г., след като
се убедил, че е правоспособен водач. П. депозирал и писмено сведение относно
обстоятелствата, при които предал владението на автомобила на И. и К., и представил
преписи от договора за наем на МПС и други относими към него материали, в това число
ксерокопие от СУМПС на Е. К. К. и контролен талон към същото.
Предвид това първоначално издаденият електронен фиш бил анулиран и
жалбоподателят бил призован в ОПП СДВР за даване на сведения. След запознаване с
материалите по преписката К. декларирал, че на посочените дата и час не е управлявал лек
автомобил „***“, ДК № *** и че в договора за наем личните му данни били използвани
неправомерно, без негово знание и съгласие.
Въз основа приобщените по преписката материали, на 26.01.2023 г. свидетелят В. А.,
младши автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил АУАН бл. № 129086/26.01.2023 г., в
2
който описал времето, мястото и обстоятелствата на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Авторството на нарушението от страна на К. приел за
установено въз основа подадената от свид. П. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Като
наказуема скорост на движение на автомобила възприел 100 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс
от измерената скорост от 103 км/ч., с оглед допустимия съгласно спецификите на
техническото средство толеранс. Приел, че нарушението е извършено в условията на
системност - в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия
К № 5116782, в сила от 17.01.2022 г.
Като възражение срещу АУАН К. вписал, че не е управлявал автомобила и личните му
данни били използвани неправомерно.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, Началник Група СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил
на К. административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. А. и О. П.; веществени -
приложен снимков материал; писмени - декларация за предоставяне на информация във
връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП рег. № УРИ 433200-103606/17.10.2022 г.; сведение рег. № УРИ
433200-130174/20.12.2022 г.; сведение от 29.12.2022 г.; сведение рег. № УРИ 433200-
8528/24.01.2023 г.; пълномощно относно лек автомобил „***“, ДК № ***; ЕФ Серия К №
5817026; договор за наем на МПС; копие от СУМПС и контролен талон; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол от проверка № 13-СГ-
ИСИС/29.03.2022 г.; протокол за използване на АГСС рег. № 4332р-21951/20.04.2022 г.;
ежедневна форма на отчет; ЕФ Серия К № 5111356; ЕФ Серия К № 5116782; справка-картон
на водач; заповед № 513з-8975/28.11.2016 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка рег. № УРИ 433200-12583/23.11.2023 г., ведно с
извлечения от информационната система на ОПП СДВР относно момента на влизане в сила
на ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия К № 5116782; отговор от СРП вх. № 6548/09.01.2024
г.; отговор от 06 РУ-СДВР вх. № 13505/16.01.2024 г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. А. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани
и достоверни, съдът ги кредитира в цялост. В корелация с тях са приложените по преписката
писмени доказателства.
Обстоятелствата по сключване на договор за наем на МПС, по силата на който
процесният лек автомобил„***“, ДК № *** бил предоставен на лицето Т. И. и се намирал в
негово владение към момента на извършване на нарушението - 19.04.2022 г., респективно,
че К. бил определен за лице, което да го управлява за срока на договора, се изясняват от
писмените доказателства и показанията на свид. П.. Посредством депозираното от
последния съдът прие за доказано и че жалбоподателят К. е знаел за сключения договор за
наем на МПС, респективно, че е предоставил данните си доброволно на свид. П. и е бил
наясно с обстоятелството, че е посочен като лице, което ще управлява автомобила за срока
на договора.
Кредитирайки дадените от свид. П. показания като обективни, достоверни и лишени
от лична заинтерованост спрямо жалбоподателя, и констатирайки съответствието им с
приобщените писмени доказателства, в това число договор за наем на МПС и ксерокопие от
СУМПС на К. и контролен талон към него, съдебният състав прие за доказано, че
3
последният е имал знание относно сключения договор, респективно е управлявал
процесното МПС за периода, за който владението му е било предадено на наемателя,
включително на 19.04.2022 г. Предвид това и релевираните възражения в обратна насока
бяха преценени като неоснователни.
От приложените писмени доказателства се установява, че типът система за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрен съобразно
нормативните изисквания, и техническото средство е преминало последваща проверка за
изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТСС, ограничението на скоростта
в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и
измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво и от
протокола за използване на АТСС. Посредством последния се доказват датата, началният и
крайният момент на използването на АТСС, наличието на въведено ограничение на
скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
513з-8975/28.11.2016 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Моментът на влизане в сила на ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия К № 5116782 -
17.01.2022 г., се установява от изисканата от ОПП СДВР справка, ведно с приложения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по
извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на
нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е
коректно посочено и кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, и обстоятелствата относно извършването му са ясно и конкретно описани.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП е изпълнена надлежно.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
4
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки като
установена скорост 100 км/ч., вместо 103 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 3 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на
АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Видно от кредитираната доказателствена съвкупност, в настоящата хипотеза се
установи, че заснетото МПС е било отдадено под наем /рент-а-кар/ на лицето Т. И. И., с
посочване в договора за наем, че ще бъде управлявано от жалбоподателя Е. К. К..
Изложените в тази насока от свид. О. П. показания кореспондират с декларираните в
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП обстоятелства. Получената писмена информация от
СРП, че се води досъдебно производство по чл. 313 НК, по което няма привлечено в
качеството на обвиняем лице, респективно влязъл в сила прокурорски акт, не променя
установените факти и не потвърждава тезата на жалбоподателя, че личните му данни са
използвани неправомерно. Тази теза съдът прецени като защитна, предвид установеното в
хода на съдебното следствие, че К. сам е предоставил личните си данни за сключването на
договора за наем на МПС.
Поради това съдът прие за доказано, че на 19.04.2022 г., в 20:40 ч., в гр. София, по ул.
„***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, до „***“, лек автомобил „***“ с ДК
№ *** е бил управляван от жалбоподателя К. в качеството на лице, на което е било
предоставено управлението му. Следователно и административнонаказателната му
отговорност е правилно ангажирана.
Осъществен от обективна и субективна страна е съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено
място, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение
на скоростта до 50 км/ч. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със
скорост от 100 км/ч. /след приспаднат толеранс/, водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал.
2 ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 50 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото К. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
По отношение инкриминираната системност на извършване на нарушението, съдът
прецени следното:
5
Според легалната дефиниция на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5 ЗДвП,
когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
При дадената от закона легална дефиниция на системността, съпоставяйки я с
разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че санкцията по чл.
182, ал. 5 ЗДвП е приложима единствено в случай, че водачът е извършил три или повече
нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
който е наложено наказание отново за такова нарушение. Тоест, законодателната воля е да
бъдат санкционирани значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл. 21
ЗДвП при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при това
системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл не би намерил
логично обяснение фактът, че законодателят е посочил в нормата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, при
това изчерпателно, категорията нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране
в условията на системност.
Предвид това, според настоящия съдебен състав при санкциониране за системност не
следва да бъдат вземани предвид нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-
6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за такова нарушение.
Следователно, за да бъде санкциониран К. по реда на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, следва към
датата на процесното нарушение - 19.04.2022 г., да е бил наказван три или повече пъти с
влезли в сила наказателни постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т.
4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП, и първият от тези актове да е влязъл в сила не
по-рано от 19.04.2021 г.
Доколкото и двата посочени в обжалваното НП електронни фиша са влезли в сила на
17.01.2022 г. - ЕФ Серия К № 5111356 и ЕФ Серия К № 5116782, и процесното нарушение е
първо, извършено след тази дата, то се явява осъществено в условията на повторност, а не
на системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
В случая обаче, в обжалваното наказателно постановление повторността не е въведена
като факт, респективно не е описано и от какво се обуславя - на коя дата, какво нарушение е
било извършено и каква санкция е била наложена за него. Предвид това съдът не може да
въведе съответната квалификация за първи път със съдебното решение, доколкото би
представлявало процесуално нарушение, тъй като нарушителят не е бил запознат с тези
факти и не се е защитавал по тях.
Доколкото обаче съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е
6
извършил процесното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, при наличната еднородност на
фактите и обстоятелствата и при наличието на административно обвинение, наказателното
постановление следва да бъде изменено, като нарушението бъде преквалифицирано по
основния състав по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, без квалифициращия признак „системно“. В
съответствие следва да се приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение, а именно
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, относима към настоящия случай, с оглед
установения размер на превишението на скоростта.
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната част, като вместо по чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, отговорността на К.
бъде ангажирана в съответствие със санкнционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
определяща за превишаване на скоростта с от 40 км/ч. до 50 км/ч., глоба в размер на 600
/шестстотин/ лв.
В останалата част наказателното постановление е правилно и законосъобразно, при
което основания за отмяната му не са налице. Предвид това искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-002526/22.02.2023 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, срещу Е. К. К. за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 182,
ал. 1, т. 5 ЗДвП му НАЛАГА наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7