Р Е Ш Е Н И Е №706/19.11.2018 г.
гр. ЯМБОЛ 19.11.2018..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд
............... гражданска колегия в публично
заседание на
........18.10.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря
.......................С.М.….............................….........и в
присъствието на
прокурора...........................................................................…като
разгледа докладваното от
.......................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……...……...гр.дело N .218....
по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното......................................................
Производството е
образувано по молба на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против С.Д.И. да бъде установено със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД към С.Д.И., както следва: 109,12 лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
04.07.2014г. - 03.06.2015г., 28,53 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 16.09.2014 г.-07.11.2017 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 08.11.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението. Молят за присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че
на 08.11.2017г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Ямбол за вземанията си към С.Д.И.. По входираните документи е образувано ЧГД №
**г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът е подал възражение в срок, поради което ищецът подава настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди, че „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в с. М..
За С.Д.И. е открит
клиентски номер ***.
Ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27,
ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
доставило на обекта на С.Д.И. за периода 04.07.2014г. - 03.06.2015г.
електроенергия на обща стойност 109,12 лв., която до този момент не е
заплатена.
Поради забава в
заплащане на горепосочената главница, според ищеца ответникът дължи законна
лихва в общ размер от 28,53 лв. за периода 16.09.2014г. - 07.11.2017г. Законна
лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на ответницата на
осн. Чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, в който твърди, че иска е допустим,
но оспорва неговата основателност. Посочва,
че предвид обстоятелството, че за процесния период в жилището не живеел никой иска
е неоснователен, тъй като фактически не е имало консумирана ел.енергия, а
вероятно е извършено корегиране на сметките. На основание чл.111 б.”в” ЗЗД
прави възражение на изтекла погасителна давност на вземането – главница и лихви
за периода от м.04.2014 г. до 04.12.2014 г. В съдебно заседание предоставя на
съда да вземе решение по основателността на иска.
След преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е
депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С.Д.И.,
в което е образувано в ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2017 г. По същото е издадена заповед №
*** г., с която е разпоредено длъжникът С.Д.И. да заплати на кредитора „ЕВН
България Елекроснабдяване” ЕАД сумата от 109.12 лв. – главница, представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 04.07.2014 г. до
03.06.2015 г. , сумата от 28.53 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 16.09.2014 г. до
07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.11.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски общо в размер на 75 лв., от които 25.00 лв. – платена
ДТ и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Като основание за издаване на
заповедта са посочени следните обстоятелства, а именно: неизпълнение
задължението за заплащане стойността на ел.енергия, доставена за периода от
04.07.2014 г. до 03.06.2015 г. на основание Общи услови яза продажба на
ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и чл.98а от Закона за
енергетиката. Посочено е, че ел.енергия е доставена по партидата на С.Д.И. с
клиентски номер ***, отнасяща се до
обект на потребление: с. М., обл. Я.. Заповедта е била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като с разпореждане № *** г. на заявителя е указано
да предяви иск против длъжника в
едномесечен срок. За разпореждането длъжника е уведомен на 28.12.2017 г., като
същия е депозирал ИМ в съда на 11.01.2018 г. в законоустановения едномесечен срок.
С ИМ ищецът е
представил препис-извлечение
от сметката на С.Д.И. с обект на потребление с. М., обл. Я. и кл.номер ***
в която като главница за посочения периода е посочена сумата от 109.12.
лв. и лихва за периода от
16.09.2014 г. до 07.11.2017 г. – 28.53 лв.
В подкрепа на
ИМ ищецът е представил 8 бр. фактури издавани на ответницата обхващащи периода
на задължението й, както и Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране с което са одобрени на
„ЕВН България Елекроснабдяване” ЕАД Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия,
които са представени по делото.
По искане на
ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според
представена от експертизата
заключение вх. № *** г. за периода вещото лице е констатирало, че за периода
04.07.2014 г. – 03.06.2015 г. консумираната от обекта на ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 109.12 лв., за
което са издадени процесните фактури. Размерът на обезщетението за забава
върху фактурите за
процесния период – от датата на падежа на всяка една от тях до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е общо 28.60 лв. При
проучването на ищеца не са се установили данни за извършени плащания по
процесните фактури.
По искане на
ищеца бе назначена и изготвена електро-техническа експертиза. Според представеното
заключение вх. № *** г. за процесния период 04.07.2014 г. – 03.06.2015 г. видно от съставените документи
консумираната електроенергия е отчетена от ел.измервателен уред – СТИ /средство
за техническо измерване-електромер/, за което са приложени необходимите
фактури. Процесният електромер с фабричен номер ***-ИН: ***-кл.№*** стар
механичен е отчитал ежемесечно визуално от инкасатор, като показанията са
записани в детайлната информация към съответната фактура. По процесния
електромер според вещото лице не е констатирано външно вмешателство, което води
до промяна на метрологичните характеристики на СТИ. Процесния електромер е
преминал необходимата метрологична
проверка през м.07.2011 г. и е демонтиран на 29.05.2017 г. за последваща
метрологична проверка в съответствие в действащата нормативна уредба, чийто срок е 6
години. Вещото лице е констатирало, че процесния електромер е под № *** в Списъка за определяне на
периодичността на последващи
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приет със Заповед № ***г. на Председателя на Държавната Агенция за метрологичен и
технически надзор – обн. В Д.в. бр.49от 13.06.2014 г. и подлежи на периодични
проверки на 6 години.
При така
установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86 от ЗЗД.
С оглед събраните
по делото доказателства, като съдът изцяло възприема заключенията на двете
експертизи, като пълни и компетентно дадени, намира, че за процесния период 04.07.2014 г. – 03.06.2015 г. ищцовото дружество е доставило на
ответницата електрически услуги за обект , находящ се в с.М., обл.Я. отразена
по партидата на същата с клиентски номер ***. В съответствие с Общите условия
ищецът е издал 8 броя фактури, чиято обща стойност възлиза на исковата сума от
109.12лв., която сума не е заплатена от клиента.
Ответницата, чрез
назначеният й от съда особен представител е направил възражение за погасяване
на част от вземанията по давност. Съгласно Тълкувателно решение №3 от
18.05.20123г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011г. ОСГКпонятието „периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според
тълкувателното решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност. Като взе предвид датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.11.2017г., съдът намира, че
обективираните във Фактури № ***г. и № ***г. вземания за консумирана ел. енергия на
обща стойност от 3,27лв.
са погасени по давност. Следователно съдът приема, че са погасени по давност
вземанията на ищцовото дружество за сумата от 3.27лв. – главница, както и
обезщетенията за забавеното им плащане на осн.чл.119 от ЗЗД в размер на 1.05лв.
За тези суми исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед
дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят
на ищеца, при основателност на претенцията.
Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца ответницата дължи сумата от 75.00лв. –
разноски по заповедното производство, т.к. са в рамките на минималния размер.
На осн.чл.78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 909,74лв.Ответницата не
претендира разноски.
Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, че С.Д.И.,
ЕГН ********** *** дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на
ЯРС за 2017г. сумата от 105.85 лв. – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 18.11.2014 г. до 03.06.2015 г. ,
сумата от 27,48 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 16.12.2014 г. до 07.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за
разликата до 109,12лв.- главница и искът за разликата до 28,53лв. – лихва –
отхвърля, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.И. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в заповедното
производство разноски в размер на 75.00лв.
ОСЪЖДА С.Д.И. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в настоящото
производство разноски в размер на 909,74лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: