РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Гражданско дело №
20202100102133 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковите молби на В. К. В. , ЕГН – ********** – лично и като
законен представител на малолетните деца Г. В. К., ЕГН – ********** , П. СТ. Г., ЕГН –
********** и Н. В. К., ЕГН – ********** и Л. Г. К. , ЕГН – ********** , всички от село
Венец , общ. Карнобат против Агенция „Пътна инфраструктура“ - , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждането
на ответника да им заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на наследодателя им С. Г. К., ЕГН – **********. Сочи се в
исковата молба , че на 18.01.2017 г. около 16.40 ч. С. К. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ модел „Ц 180“ с рег.№А 9684 ВР по републикански път І -6. На км.438 по
посока на движение - гр.Сливен – гр.Карнобат се твърди , че автомобилът е попаднал на
заледен, заснежен и необработен участък от пътя, вследствие на което загубил управление
над МПС , претърпява ПТП , при което загива. Отговорността за ответника А“ПИ“ възниква
на основание разпоредбите на чл.19 и чл.30 от Закона за пътищата съгласно който А“ПИ“
управлява републиканските пътища , което включва… и поддържане на пътищата.
Съобразно чл.3 във вр. с чл.2 от Наредба № РД-02-20-19/2012 г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата ответникът поддържа пътищата чрез комплекс ок дейности и системни
грижи за осигуряване на непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя в т.ч. и
осигуряване проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на
неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията за движение. Сочи се по повод
активната процесуална легитимация , че първата ищца е живяла 10 години при условията на
фактическо съжителство със загиналия С. К. и е майка и на трите му деца – Г. В. К., П. СТ.
Г. и Н. В. К. Последният ищец е негов брат. Обосновава се в исковите молби , че
1
въпросните ищци са всички в кръга на лицата, имащи право на обезвреда за нанесените им
неимуществени и имуществени вреди от загубата на загиналия родственик С. К. – въпреки
липсата на сключен граждански брак с В.В. той е имал пълноценно семейство , грижел се е
за трите си деца, осигурявал е средства за тяхната издръжка. В тази насока се излага
становището, че всички ищци са с налична правна легитимация да предявят претенциите си
съгласно практиката на ВКС. Обосновават се последиците от преждевременната загуба на
С. К. – за ищцата В. живяла на семейни начала с него , за децата , за брата Л. – макар и
неизмерима с пари тази загуба поражда правен интерес от предявяване на исковете за
претърпени неимуществени и имуществени вреди. За децата се обосновава и право на
имуществени вреди – представляващи пропуснати ползи от дължимата от загиналия родител
издръжка.А от датата на непозволеното увреждане – 18.01.2017 г. до окончателното
изплащане се претендират и лихви върху сумите. С оглед на изложеното ищците
претендират ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъден да заплати на
ищцата В.В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. ведно със
законната лихва начиная от 19.01.2017 г., на ищеца Г. В. К. - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие загубата на баща му С. К. в размер на 120 000 лв. ведно
със законната лихва върху сумата начиная от 19.01.2017 г. , обезщетение за имуществени
вреди представляващо издръжка за периода от смъртта на бащата до навършване на
пълнолетие – по 200 лв. месечно в общ размер на 21 800 лв. / 109 месеца ведно със законната
лихва върху сумата начиная от деликта – а именно – 19.01.2017 г., на ищеца Н. В. К. - да
бъде заплатена сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие
загубата на баща му С. К. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите както и обезщетение за имуществени вреди
представляващо издръжка за периода от смъртта на бащата до навършване на пълнолетие на
детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 34 400 лв. 172 месеца ведно със законната лихва
върху сумата начиная от момента на деликта – 19.01.2017 г. до окончателното изплащане;
на ищеца П. СТ. Г. да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000 лв. ведно със законната лихва считано от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите; на Л. Г. К. – сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
вследствие загубата на брат му С. К. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Направени са доказателствени искания. Пред съда
претенциите се поддържат от упълномощен процесуален представител – адвокат.
Представят се подробни писмени съображения за уважаване на претенцията по съществото
на спора с вх.№1607/07.05.2021 г. В срока за произнасяне с решение по делото от страна на
процесуалния представител на ищците е постъпила молба за внасяне на делото отново в
съдебно заседание поради констатации при разпит на свидетел по друго дело - №2749/2020
г. и установяване на обстоятелства досежно разрешената скорост на движение в процесния
участък. При разпита си по гр.д.№2749/20 г. свидетелят С. е изложил , че е допуснал
грешка и допустимата скорост в процесния участък е 90 км/ч , а не 50 км/ч.
С отговора си на исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ –
2
София оспорва предявените искове като изцяло неоснователни , така и по размер.Според
този ответник причините за настъпване на катастрофата се дължат изцяло на
противоправните действия и бездействия на загиналия водач С. К. , който сам се е поставил
в неблагоприятно положение. Чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС при
избиране на скорост да съобразява своето поведение с конкретните атмосферни условия,
релефа на местността , със състоянието на пътя и ред други обстоятелства. В тази връзка са
прави възражение за нарушаване правилата за движение , осъществено включително не
само чрез превишаване на максимално допустимата скорост , липса на непрекъснат
контрол при управление на катастрофиралото МПС, липса на поставен предпазен колан и
повишено внимание от страна на загиналия водач. Оспорва се изцяло механизма и
причините за настъпване на ПТП така както са описани в исковата молба. Оспорва се
твърдяната причинно – следствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния
резултат. Поддържането на пътя – конкретно за процесния участък е възложено на „ПСТ
груп“ЕАД , „Пътстрой Бургас“ЕООД и „Трейс – Бургас“ЕАД - Консорциум „Пътно
поддържане Бургас 2014“като на основание чл.219 от ГПК ответникът прави искане за
привличане като трето лице – помагач на тези участници в консорциума. Съобразно
изискания от Консорциума отчет – видно от данните за дата 18.01.2017 г. са постигнати
изискуемите ниво и степен на поддържане на процесния участък като по данни на GPS
непосредствено преди инцидента автомобил на поддържащата фирма е опесъчил
превантивно пътя , тъй като процесния участък е бил влажен. Приложена към отговора е и
разпечатка от движението по часове и километри на опесъчаващите участъка автомобили.
За да се установи причинно-следствена връзка следва да се установи конкретно нарушение
на разпоредби от Наредба № РД -02-20-19/2012 г. , Оперативния план за зимно поддържане
или Технически правила и изисквания за поддържане на пътища от 2009 г. Исковите
претенции се оспорват като недоказани и необосновани и по размер. Съгласно понятието
„справедливост“ следва да бъдат преценени обективно съществуващи обстоятелства ,
имащи значение за правилното определяне размера на обезщетението. Предявените размер
на обезщетения според ответника са завишени и не отговарят на обществения критерий за
справедливост. От исковата молба не се установяват такива обстоятелства, обосноваващи
подобен висок размер. При условия на евентуалност се прави възражение и за
съпричиняване на резултата - от поне 90% за настъпване на събитието от страна на
загиналия на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД – водачът К. е нарушил разпоредби на ЗДвП и сам
се е поставил в опасност , от която за него са настъпили вредни последици. Прави се
възражение и за изтекла кратка погасителна давност по отношение на акцесорния иск за
лихви. Взема се становище по доказателствата , правят се искания по доказателствата в т.ч.
и назначаване на експертизи. Становището на страната се поддържа пред съда чрез
процесуален представител. В хода на процеса по повод депозираната от вещото лице Г.
единична САТЕ процесуалния представител на страната представя по делото решение по
т.д.№333/2017 г. – с предмет същото ПТП от 18.01.2017 г. и с претенции предявени от
наследниците на починалия баща на водача – Г.К. , по което е извършена САТЕ от същото
вещо лице. В това експертно заключение вещото лице Г. е посочил , че водачът на
3
автомобила е навлязъл в участъка с висока скорост и е бил в обективна невъзможност да
овладее управлението, автомобилът не е бил оборудван със зимни гузи с необходимия
протектор от минимум 5 мм. В тази връзка процесуалният представител на страната е
направил искане за назначаване на нова САТЕ без участието на вещото лице Г. , което
поради неясни причини е дало различно заключение за едно и също ПТП по две различни
дела.
По съществото на спора се представят подробни писмени бележки от процесуалния
представител – юрисконсулт.
Привлеченото като трето лице – помагач „Пътстрой Бургас“ЕООД, представлявано от
двама адвокати – Колева и Николов оспорват исковите претенции като недоказани и
неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени , при условията на евентуалност –
обезщетенията да бъдат намалени при условията на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на С. К..Прилагат се подробни писмени бележки по съществото на спора
от процесуалните представители.
Привлеченото като трето лице“Трейс БГ“ЕАД чрез процесуалния си представител –
адвокат, впоследствие и чрез юрисконсулт също оспорва исковите претенции, моли се
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по аргументите в
представеното становище.При условия на евентуалност се моли при присъждане на
обезщетения същите да бъдат намалени при уважаване на възражението за
съпричиняване.Също се прилага подробно писмено становище по съществото на спора от
процесуалния представител на страната - юрисконсулт Арихтева с вх.№1815/13.05.2021 г.
Третото лице помагач „ПСТ груп“ЕАД не взема становище по исковата претенция , не
изпраща представител пред съда, не излага писмено становище по съществото на спора.
След преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд
установява следното:
На 18.01.2017 г. около 16.40 ч. С. Г. К. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ С180 с
рег.№ А 9684 ВР по главен път І-6 в участъка от с.Венец към гр.Карнобат. на предна дясна
седалка пътувал бащата на водача Г.К.. Времето било студено, духал силен северен вятър,
валял сняг, температурата на въздуха била под нулата. Пътният участък , двупосочен с по
една лента за всяка посока като пътната маркировка не се виждала от снега. Встрани от пътя
имало преспи сняг , достигащи 08 м височина. Лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ С
рег.№СА 9775 РХ влязъл в снежна пряспа вдясно от пътя и водачът му включил аварийните
светлини. В насрещната лента се движел товарен камион „Мерцедес Актрос“ с полуремарке,
който пробоксувал и спрял. Според експертното заключение по назначената и приета по
делото тройна съдебно автотехническа експертиза лекият автомобил Мерцедес се движел с
около 70 км/ч. Навлизайки в процесния участък от пътя неясно по какви причини –
вероятно с цел намаляне на скоростта или маневра за заобикаляне на лекотоварния „Форд“
4
от страна на водача К. лекият автомобил започнал да се завърта надясно с навлизане в
насрещната лента. С. К. изгубил контрол над автомобила си и той достигнал до спрелия
камион „Мерцедес Актрос“ като се ударил с левите си врати в предната дясна част на
кабината на камиона. След удара автомобилът се отблъснал от камиона и се завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка, придвижил се назад с ротация и се върнал в
собствената лента за движение като се установил , където бил намерен при огледа на
местопроизшествието. Вследствие на удара водачът С. К. починал на място , а спътникът
му – неговия баща Г.К. получил травми и починал няколко дни по-късно. В експертизата се
сочи , че съгласно протокола за оглед водачът С. К. е имал поставен предпазен колан.
Вследствие на удара той получил фрактура на ребра вдясно по една фрактурна линия,
контузия на белите дробове, разкъсване на дясна диафрагмална купола, разкъсвания по
черния дроб , кръв в коремната и гръдната кухина, анемия на вътрешните органи, контузно
– разкъсни рани по лицето и главата и др. Вещите лица сочат , че разкъсвания на вътрешни
органи се получават при удари с висока скорост и коланите не могат да предпазят от тежки
травми на вътрешни органи. Коланът предпазва от камшичен удар и предотвратява
прекъсване на гръбначния стълб. Поставения колан е предотвратил удар в предното
обзорно стъкло и пострадалият няма черепно-мозъчна травма. Според наличния по делото /
л.34 от ДП №13/2017 г./ протокол за химическа експертиза от иззетата кръвна проба от
трупа на С. К. е установено наличие на етилов алкохол – 0.11 промила. Вещите лица
посочват , че за запазване устойчивост на лекия автомобил при навлизане в зоната на
заледен пътен участък водачът К. е следвало да отнеме газта, да премине на по-ниска
предавка и да не извършва резки движения с волана. Поради ниския коефициент на
сцепление , употребата на спирачки води до пързаляне и невъзможност за управление с
волана. Извършения оглед на участъка от в.л. Е. сочи , че само този участък от пътя няма
крайпътни дървета, а от двете страни има само ниви, няма и съоръжения за спиране на
вятъра и навявания от сняг, което дава възможност за навявания от сняг директно на пътя.
Участъкът е много открит , както посочват свидетели , разпитани по делото – „образува се
нещо като фуния“. Натрупан сняг може да няма , но да е заледен участъка. Има преспи
отстрани на пътя, като част от тях навлизат в самото пътно платно – тези преспи са от
снегопочистващата техника. Установената скорост на движение на лекия автомобил
„Мерцедес“ според вещите лица е около 70 км/ч.Макар и да е била съобразена с
допустимата за участъка , тази скорост според експертизата се явява несъобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността , състоянието на пътя , конкретните условия
на видимост като експертизата сочи , че „Водачът на л.а. „Мерцедес Ц180“ е бил в
състояние да избегне ПТП при условие, че преди да навлезе в процесния участък се е движел
със скорост , съобразена с пътните условия“ като пред съда сочат и „ че при движение с
по-ниска скорост автомобилът би могъл да бъде овладян. При заледен участък водачът
трябва така да подбира скоростта на движение , че да се съобразява с пътната обстановка,
със собствените си умения, да контролира непрекъснато автомобила и да не напуска лентата
си за движение като се съобразява с пътната обстановка, състоянието на пътя и
собствените си умения“. Относно конкретната обстановка , при която е било причинено
5
процесното ПТП и за състоянието на пътното платно по делото са събрани множество
доказателства : ищцовата страна се позовава на протокола за ПТП , според , който пътната
настилка е била заледена. Събраните гласни доказателства по делото – показания на
свидетели също сочат на една изключително тежка зимна обстановка на въпросната дата –
18.01.2017 г. Свидетелят П. сочи , че обстановката на процесния участък е била „по-тежка
от останалите , характеризира се с по-силен вятър и се образува нещо като фуния което
спомага това , което е наваляло на пътното платно от сняг да го издухва бързо“. В същото
време пояснява обаче , че пътят бил заснежен , не бил заледен“ Дава и преценка , че
„според мен пътят не беше хлъзгав, лично установих това като стъпвах по пътя и от
усещането ми беше, че не е хлъзгаво“. Същият е полицейски инспектор – пътен контрол и
съдът намира , че показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло , тъй като се касае за
показания на лице с опит и нужната професионална квалификация в преценката на пътната
обстановка. Свидетелят сочи също , че процесният участък е бил опесъчен. Сняг не е имало ,
тъй като вятърът издухвал всичко. Същевременно докато са пътували към мястото на ПТП
се е срещнал с машините за снегопочистване и са разговаряли с водачите им – те са били
спрели поради ПТП-то , но участъкът вече е бил опесъчен. Поради проблемността на
участъка свидетелят сочи , че принципно при тежки метеорологични условия се взема
решение за затваряне на този път , но на конкретната дата такива условия не са били
възникнали – вкл. и към момента на ПТП – т.е. – преценката на лице , чиято длъжност е
тясно свързана с проблемите по пътищата и зимната обстановка заключава в показанията
си , че към момента на ПТП пътната обстановка не е налагала затваряне на участъка
поради непроходимост. Свидетелят С. , който е ръководител на пътна служба Карнобат
сочи ,че за процесния участък на 18.01.2017 г. са били изпратени два автомобила да
поддържат пътя – един снегорин и един пясъкоразпръсквач като втората машина
обработвала пътя със специална смес - пясък, сол и калциев двухлорид. Това било
съобразено с конкретните условия на участъка – не се използвала луга , тъй като поради
силните ветрове снега започва бързо да се лепи и лугата замръзва затова този материал не се
използва. Свидетелят сочи , че действително е имало снеговалеж и силен вятър. Пояснява ,
че на въпросния участък от пътя дори и да не вали сняг от силния вятър се навява сняг на
пътя , а и колкото да се опесъчава, пътят остава заледен и е необходимо съобразяване с
пътната обстановка. През целия ден пътят се е престъргвал и се е опесъчавал.
При така събраните доказателства се налага извода , че пътната обстановка в
процесния участък на 18.01.2017 г. след обяд е била сложна – силен вятър и снеговалеж.
Въпреки това обаче участъкът е бил поддържан проходим при зимни условия – обработват
е бил както срещу натрупване на сняг , така и е бил опесъчаван със смеси от пясък и
химикали. Спори се между страните относно допустимата скорост в този участък -
ищцовата страна тъврди , че позволената скорост е 90 км/ч. Това се потвърждава и от
показанията на свид.С. – ръководител на пътна служба и отговарящ ва пътните знаци.
Същият сочи , че към момента на процесното ПТП не е имало ограничения за скоростта и
допустимата е била 90 км/ч. Това опровергава твърденията на ответника за ограничение от
6
50 км/ч. По този повод е и искането на процесуалния представител на ищците за ново
внасяне на делото в открито съдебно заседание. Съдът намира същото за ненужно. При така
събраните доказателства не се установява към момента на ПТП да е имало ограничение на
скоростта. Този спор и това обстоятелство обаче в случая са неотносими. Ограничението на
скоростта би имало значение при една нормална пътна обстановка – нормални температури ,
без валежи, без вятър, нормална видимост. В случая както бе установено и не се спори по
делото по тези факти – налице е сложна пътна обстановка , характерна за зимния период и за
процесния участък – особено утежнена с оглед характеристичните данни на местността,
липсата на насаждения , прегради за вятъра и снега и т.н. Установява се от САТЕ, че
управлявания от С. К. „Мерцедес“ се е движел със скорост от около 70 км/ч. – т.е. –
съобразно ограниченията от 90 км/ч – в рамките на позволената скорост. Същата обаче не е
съобразена със сложната зимна обстановка – снеговалеж , вятър , хлъзгав път / доколкото са
налице доказателства в превес в тази насока/. В процесния случай избраната от водача К.
скорост на движение е в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението , с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато
възникне опасност за движението. В процесния случай съдът намира , че водачът не се е
съобразил с тези изисквания и не е управлявал МПС-то адекватно на всички посочени в
чл.20 ал.2 от ЗДвП фактори. Законът повелява намаляне на скоростта при възникване на
опасност – не се сочи до каква скорост следва да бъде намалена – няма долна граница , а
дори при необходимост и да се спре. Водачът К. не се е съобразил със зимните условия и е
поддържал висока за конкретната пътна обстановка скорост , поради което и впоследствие
се е стигнало до ситуация да не е в състояние да овладее пътното превозно средство –
съответно – изпадане в невъзможност да контролира пътното превозно средство – както
повелява ал.1 на чл.20 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства , които управляват. В случая тези законови разпоредби създават
задължение за водача да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя , с
възможностите на автомобила и да го управлява с такава скорост , с каквато е в състояние
непрекъснато да го контролира. Водачът К. е бил млад водач. Според показанията на
свид.Д. / л.368 по делото/ той е бил шофьор от около 2-3 години. Първоначално е имал и е
карал Лада / или жигули/, „Мерцедесът“ го е имал от около година. Тази свидетелка е к.
н. на с.Венец и има преки впечатления от битието на водача С. К.. Същата сочи , че С.
карал силно из селото, те и братята му били такива, правили изпълнения из селото. В
рамките на населеното място С. и братята му карали с превишена скорост и имало баби ,
които се оплаквали. Макар и да е правно ирелевантно с оглед констатираната концентрация
– кръвната проба от иззетата от трупа на С. К. кръв сочи , че има наличие на етилов
алкохол в кръвта му. Тези характеристични данни относно индивидуалността на загиналия
водач сочат на извода , че изобщо спазването на правилата за движение от негова страна са
7
под съмнение, след като в населено място не се е съобразявал и е допускал превишаване
на скоростта, водещо до недоволство на населението. Допускането на употреба на алкохол в
процесния случай, при който е настъпило ПТП-то също е демонстрация на незачитане на
съществуващите правила по ЗДвП. Макар и с ниска концентрацията – извън релевантните за
закона стойности практически е възможно и това минимално количество алкохол да е
повлияло на неправилната преценка на пътната обстановка и несъобразяване на
поведението от страна на водача, вземането на погрешни в конкретната ситуация решения.
В това състояние обаче водачът С. К. се е поставил сам. Очевидно в конкретната ситуация
водачът С. К. е надценил възможностите си и тези на автомобила си и е проявил
демонстративно несъобразяване с опасностите, които са били налице в конкретната пътна
обстановка , изразяващо се най-вече в несъобразена скорост на движение. Това е довело и
до фаталния за него изход. Свидетелят С. сочи , че след този инцидент на въпросния
участък бил поставен ограничителен знак за 30 км/ч. Без да изразява становище , че
скоростта на движение на С. К. е следвало да бъде ограничена до тази, то същата би
следвало да се възприеме само като примерен критерий за ограничаване на скоростта до
рамките на безопасна такава в една зимна обстановка , каквато е имало при процесното
ПТП. Тази скорост е определена от специалисти като безопасна в зимна обстановка и тя
дава възможност за реагиране на възникнала опасност на пътя адекватно. В случая тази
примерна скорост от 30 км/ч е била значително надвишена от загиналия С. К.. Според
вещите лица процесното произшествие е настъпило поради движение на лекия автомобил
Мерцедес Ц180 с рег.№ А 9684 ВР с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка
както и неправилните действия на водача С. К. при движение по заледен асфалт. Според
вещите лица процесният участък от пътя бил неправилно отворен , тъй като не били
осигурени условия за бързо и безопасно придвижване. От събраните по делото
доказателства обаче се установява , че снегопочистващите машини редовно са минавали по
трасето вкл. и по процесния участък и не са допуснали образуването на навявания и преспи,
натрупване на снежна покривка , пътят е бил чист до асфалт. Съответната комисия – както
сочи свид. П. на 18.01.2017 г. след обяда е обсъждала обстановката по пътя и е бил
направен извода , че затваряне на пътя не се налага, тъй като няма възникнали
предпоставки за това. Поради това този извод на тройната експертиза – за необходимост от
затваряне на пътния участък не се възприема от съда. Според съда една такава преценка е
изключително субективна – в т.ч. и от страна на приетите по делото експертизи – единична
и тройна. Свидетелят П. , който е полицейски инспектор - пътен контрол сочи , че не е
констатирал пътя да е хлъзгав. Свид. С. сочи , че въпреки опесъчаването и химикалите ,
които са били хвърляни пътят бил хлъзгав. Възможностите и опита на водачите и
техническите характеристики на автомобилите, оборудването им с подходящи за зимни
условия гуми също оказват влияние върху преценката за състоянието на пътя. В случая е
налице пътен инцидент от водач с малък стаж като такъв поради несъобразяването с
пътните условия. След като впоследствие след причиняването на ПТП на
местопроизшествието са пристигнали автомобили на полиция , Бърза помощ и др. – не
може да бъде обоснован извода , че пътната обстановка е била толкова тежка, че се е
8
налагало затваряне на пътния участък. Както се изразява в с.з. свидетелят С. – „ там
въпросът е съобразяване с пътната обстановка“ – задължението , което вменява на водачите
и чл.20 ал.2 от ЗДвП. Според съдът причината за процесното ПТП е изключително
субективна и вината е на водача С. К., който не е съобразил поведението си като водач с
конкретната пътна обстановка, изискваща на първо място шофиране със значително
занижена скорост и повишено внимание. Отговорност на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ не може да се търси, тъй като обективно всички дейности по
почистването на пътя са били извършени и причиненото ПТП се дължи на грубо неспазване
на чл.20 от ЗДвП от страна на водача – наследодател на ищците. В тази връзка не може да
се приеме , че нормалното движение по пътя с оглед необработена пътна настилка е било
възпрепятствано както се твърди в исковата молба. Причинно – следствена връзка между
състоянието на републиканския път и настъпилото ПТП няма , което изключва
отговорността на ответника. Доказването на такава причинно – следствена връзка следва да
се установи с конкретно нарушение на разпоредби от Наредба № РД – 02-20-19/2012 г.,
Оперативния план за зимно поддържане или техническите правила и изисквания за
поддържане на пътищата от 2009 г. – документите , които регламентират този вид дейност.
Съгласно така цитираните нормативни актове и технически правила максималният срок за
обработка на пътищата, за борба със зимната хлъзгавост / за процесния път и участък/ е до
два часа. Началният момент е спиране на снеговалежа или от констатиране на заледяването
по пътищата до момента на постигане на изискванията по нормативните актове. В
процесния случай не се установява неспазване на цитираните правила , които биха могли
евентуално да ангажират отговорността на ответника. Констатира се обратното - от
събраните по делото доказателства в т.ч. и показанията на свид.П. и С. се констатира, че още
преди инцидента автомобили на поддържащата фирма са опесъчавали редовно и
многократно пътя. Както се посочи и по-горе критериите за проходимост на пътищата имат
и субективен характер с оглед конкретните възможности и опит на водача и
характеристиките на моторното превозно средство, оборудването му за зимни условия. В
случая се разглежда проходимостта на пътя при зимни условия и то при силен вятър и
снеговалеж. Критериите при една такава обстановка не биха могли да бъдат сравнени с
една нормална зимна обстановка - при сухо време и плюсови температури затова и чл.20
ал.2 от ЗДвП въвежда изисквания при избиране на скоростта водачите на пътни превозни
средства да се съобразяват с редица фактори , които при една зимна обстановка могат да
имат фатални последици при игнорирането им , както в процесния случай.
При така наложилите се изводи , настоящият съдебен състав намира исковете на В.В. –
лично и като майка на Г.К. , П.Г. и Н.К. и на ищеца Л.К. за неоснователни. Процесното
ПТП , при което е причинена смъртта на наследодателя на ищците С. К. се дължи основно
на неговото несъобразено с конкретните пътни условия поведения като водач на лек
автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег.№А 9684 ВР , с което е причинено процесното ПТП на
18.01.2017 г. в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Пряка причинно – следствена
връзка между причиненото ПТП и отговорностите на ответника А“ПИ“ по зимното
9
поддържане на пътната инфраструктура съдът намира , че не е налице. Поради това
предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени ведно
със законните от това последици.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ответната страна – А“ПИ“ следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски - заплатени депозити по сметка на съда за вещо
лице в размер на общо 1400 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт , което с оглед
фактическата и правна сложност на делото следва да бъде в неговия максимален размер от
450 лв. – или общо присъдената сума следва да е в размер на 1850 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. В. , ЕГН – ********** , от село Венец против Агенция
„Пътна инфраструктура“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София
с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата в размер
на 100 000 / сто хиляди/ лева – обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие смъртта на С. К. , починал при ПТП на 18.01.2017 г. лв. ведно със законната
лихва начиная от 19.01.2017 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. К. В. , ЕГН – ********** , от село Венец в качеството й на
майка и законна представителка на Г. В. К., ЕГН – ********** против Агенция „Пътна
инфраструктура“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата в размер на 120
000 / сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди
вследствие смъртта на С. К. , починал при ПТП на 18.01.2017 г. лв. ведно със законната
лихва начиная от 19.01.2017 г. , както и за обезщетение за имуществени вреди
представляващо издръжка за периода от смъртта на С. К. до навършване на пълнолетие – по
200 лв. месечно в общ размер на 21 800 лв. / 109 месеца ведно със законната лихва върху
сумата начиная от деликта – а именно – 19.01.2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. К. В. , ЕГН – ********** , от село Венец в качеството й
на майка и законна представителка на Н. В. К., ЕГН – ********** против Агенция „Пътна
инфраструктура“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата в размер на 120
000 / сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди
вследствие смъртта на С. К. , починал при ПТП на 18.01.2017 г. лв. ведно със законната
лихва начиная от 19.01.2017 г. , както и за обезщетение за имуществени вреди
представляващо издръжка за периода от смъртта на С. К. до навършване на пълнолетие – по
10
200 лв. месечно в общ размер на 34 400 лв. / 172 месеца ведно със законната лихва върху
сумата начиная от деликта – а именно – 19.01.2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. В. , ЕГН – ********** , от село Венец в качеството й на
майка и законна представителка на П. СТ. Г., ЕГН – ********** против Агенция „Пътна
инфраструктура“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата в размер на 120
000 / сто и двадесет хиляди/ лева – обезщетение за причинените й неимуществени вреди
вследствие смъртта на баща му С. К. , починал при ПТП на 18.01.2017 г. лв. ведно със
законната лихва начиная от 19.01.2017 г. , обезщетение за имуществени вреди
представляващо издръжка за периода от смъртта на С. К. до навършване на пълнолетие – по
200 лв. месечно в общ размер на 34 400 лв. / 172 месеца ведно със законната лихва върху
сумата начиная от деликта – а именно – 19.01.2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Г. К. , ЕГН – **********, от село Венец , общ. Карнобат
против Агенция „Пътна инфраструктура“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да му
заплати сумата в размер на 50 000 / петдесет хиляди/ лева – обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му С. К. , починал при ПТП на 18.01.2017
г. лв. ведно със законната лихва начиная от 19.01.2017 г. като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ – „ПСТ Груп“ЕАД , „Пътстрой Бургас“ ЕООД
и „Трейс БГ“ЕАД.
ОСЪЖДА В. К. В. – лично и като майка и законна представителка на малолетните си
деца Г. В. К., П. СТ. Г. и Н. В. К. и Л. Г. К. да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата в размер на 1850 / хиляда осемстотин и петдесет/ лв. – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд в двуседмичен
срок от уведомяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11