НОХД 1064/2020г. – Пловдивски районен
съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия И.Г.Н. ЕГН:********** , роден на ***г***,
********, български гражданин, със средно образование, женен, ********* на
„Агро Инвест Груп"ООД, осъждан, с адрес за призоваване: гр. П. , ул.
"Г. Б. " ***, ет. *, ап. **.е повдигнато обвинение в това , че за периода от неустановена дата през м. септември
2016г. до 05.10.2016г., в с. Р. К. , обл.
Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у П.П.П. и С. Й. М.
и двете от с. Р. К. обл.
Пловдив, с което им е причинил имотна вреда в размер на 7469 лева - престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес е предявен срещу
подсъдимия И.Н. граждански от пострадалиите
П.П.П. с ЕГН: ********** и наследника на С. Й. М. –
В.С.С. с ЕГН: ********** за сумата от 7469лева, представляваща причинени
имуществени вреди от деянието по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
считана от 05.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Повереникът на
гражданските и частни обвинители – адв. М., счита , че вината на Н. и доказана
по безспорен начин, поради което предлагта на съда да го признае за виновен по
повдигнатото му обвинени, като му наложи наказание лишаване от свобода езб да
конкретизира размер, а относно предявения от нейните повереници граждански иск,
счита че същият е доказан по основание и размер, поради което да бъде уважен
изцяло.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано
по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимите Н. за виновнеи в извършване на
деянието, за което е даден на Съд, като счита
, че следва да му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода ” чийто размер бъде
определен към минимума, предвиден в закона, като самото наказание бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Счита също така и че предявения от пострадалите
П.П.П. и наследника на С. Й. М. – В.С.С. граждански иск, следва да бъде уважен
изцяло.
Подсъдимия И.Н. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита , че спрямо него
следва да бъде постановена една оправдателна присъда. Защитникът му – адв. М. –
счита, че неговият подзащитен не е осъществил както от обективна , така и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.20,а9л.1 ат НК.
Относно предявения граждански иск , защитникът на подсъдимия не взема становище
в своята пледоария.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено
следното:
През
2016г. П.П.П. потърсила услугите на под. Н., тъй като тя и другата пострадала С.
Й. М. (починала на 25.11.2018г.) и двете от с.Р. К. , обл. Пловдив решили да продадат техни
наследствени идеални части от земеделска земя, находящи се в землището на с. Р.
К. . П. била племенница на М. и се грижела за нея, тъй като последната била
възрастна и нямала други близки. П. познавала
подс. Н. като брокер и вече била ползвала неговите услуги при продажбата на друга земеделска земя. Така
през м. септември 2016г. М. и П. посетили офиса на Н. *** К. , където
постигнали договорка с него относно цената на идеалните части от земеделската
земя на П. и М. . На срещата Н. обяснил, че трябва да го упълномощят, за да
продаде от тяхно име земята, като уговорили сумата по 400лева на декар, която подс.
Н. трябвало да им заплати - общо 4400 лева, тъй като П. имала 1,0951
дка, а М. - 10,9507
дка идеални части от имоти в землището на с. Р. К. .
На
12.09.2016г. П. П., С. М. и подс.
И.Н. отишли в Кметството на с. Р. К. ,
за да го упълномощят , като подпишат комплект документи, сред които и
пълномощното пред Кмета на селото. П. и М. подписали след постигнатата устна уговорка с подсъдимия,
че след продажбата на земята, двете жени ще получат
сумата 4400 лева след продажбата директно от купувача. Освен това, според
постигнатата договорка, П. и **** й С. М.
следвало да бъда извикани при нотариуса,
където да си получат сумата от продажбата. При подписване на пълномощното П. и М.
не обърнали внимание, че освен
обвиняемия Н., двете жени са упълномощили и друго лице - св. И.Д. да продадат или дарят или да заменят
от свое име и за тяхна сметка описаните в пълномощното недвижими имоти.
В показанията си св. П.
потвърждава , че действително в един предходен период , отново със съдействието
на подс.Н. била осъществила друга продажба на недвижим имот , и тъй като
сделката се осъществила бързо , а и договорената сума коректно била получена от
П., същата по никакъв начин не се усъмнила , че и в този случай нещата ще
протекат по същия начин.
Междувременно подс. Н. се свързал със св. И.Н.Д. и
му предложил за продажба идеални части от земи в землището на с. Р. К. , сред които и имотите на св. М. и св. П.. Двамата постигнали договорка, според
която св. Д. дал на Н. сумата от 2000 лева в присъствието на св. В. П. , а подсъдимият
от своя страна му предал пълномощното, с което в последствие Д. да продаде
имотите.
Св. Й.А., изпълняваща към инкриминирания период
длъжност Кмет на с. Р. К. потвърждава , че към инкриминирания период в
кметството действително са идвали св. П.П. и още живата й **** /М. / за да
упълномощят подсъдимия , а и за изваждане на удостоверение за наследници и
други документи , свързани с покупко-продажба на недвижим имот. Св.А. е
категорична , че в периода 2017г.- 2018г. подсъдимият неколкократно е бил
упълномощаван пред нея от различни лица във връзка със сделки със земи.
Впоследствие А. чула , че из селото се говори за недоволни продавачи , което не
си били получили сумите от подс. Н..
В тази насока св. П. е категорична , че до момента
на преговорите по последната сделка , така и не била виждала св. Д., а след
изповядването й последният бил идвал веднъж в с. Р. К. с
обяснението ,ь че трябва да и предаде някаква сума пари от името на подс.Н., но
така и не получила никаква сума. От разговор проведен със псв. Д. , П.
разбарала , че същият работи заедно с подсъдимия и друго едно лице – Р. , чието
име впоследствие разбрала , че е С.Д..*** пред нотариус С.П. била изповядана
сделката, за което бил съставен Нотариален акт с вх.рег.***** от
05.10.2016 г., акт №***, том 87, дело №*****/20** г. на СВ гр. Пловдив и по
силата на който И.Д., действащ като пълномощник на П.П. и С. М. продал на св. С.Д. въпросните имоти, като по
този начин двете пострадали се лишили от въпросните имоти.
От изготвената и приета в съдебно заседание
съдебнооценъчна експертиза, се установява, че към инкриминирания период пазарната
стойност на площ от 1,0951 дка собственост на П.П.П., представляващи 1/70 ид.
част (една седемдесета идеална част) от поземлените имоти, описани в Нотариален
акт с вх.рег.***** от 05.10.2016 г., акт №***, том 87, дело №*****/20** г. на
СВ гр. Пловдив по КККР на с. Р. К. ,
общ. Калояново, обл. Пловдив към месец октомври 2016 г., е в размер на 679 лева. Пазарната стойност на площ от
10,9507 дка собственост на С. Й. М. ,
представляващи 1/7 ид. част (една седма идеална част) от поземлените имоти,
описани в Нотариален акт с вх.рег.32164 от 05,10.2016 г., акт №151, том 87,
дело №*****/20** г. на СВ гр. Пловдив по КККР на с. Р. К. , общ. Калояново, обл. Пловдив към месец
октомври 2016 г., е в размер на 6790 лева.
В
обясненията си пред Съда, Н. сочи , че действително през 2016г. е бил потърсен
от П. и М. във връзка с евентуална
продажба на техен наследствен имот в с. Р. К. , като се били споразумели за продажна цена
от по 400лв. на декар. Тъй като Н. и друг път извършвал съвместни сделки със
св. И.Д., самият той инициирал среща с него, на която му предал копие от
пълномощното, за да може на негова база да подготви необходимите документи за
изповядване на сделката. Това бил момента в който подсъдимият за първи път бил
чул за лицето С.Д., с когото св.Д. бил споменавал , че прави общи сделки. Н. не
се доверил да даде оригинала от пълномощното на Д. , тъй като от предишни техни
общи сделки свидетелят му дължал около 11000лв. Н. твърди , че в деня на самата
сделка двете пострадали били дошли в неговия офис в гр.Пловдив,
ул.“Опълченска“, а също така дошъл и св. Д., на когото подсъдимият дал
оригинала от пълномощното, а след това сделката била и изповядана. Н. чакал
около 2 часа да се появи Д. след сделката , като при пристигането му в неговия
офис , свидетелят дал на Н. сумата от 550лв., с обяснението , че осътатъкът ще
бъде даден от св. Д.. Тъй като подсъдимият се усъмнил , незабавно се свързал
със св. С.Д., който от своя страна му обяснил , че сделката е приключила и
лично той е изплатил на св. Д. сума от 550лв. за всеки от продадените
декари.Тези обстоятелства принудили подсъдимият да потърси среща с Д., който от
своя страна отново отрекъл да е вземал пари от изповяданата сделка.
Св. И.Д.
потвърждава , че действително през 2016г.той и подсъдимият Н. са били
упълномощени от П.П. и С. М. да продадат техен наследствен недвижим имот,
като след уреждането на формалностите , на самото изповядване на сделката
присъствал само той и двете пострадали, като подсъдимият го чакал в офиса си в
гр.Пловдив, ул.“Опълченска“. След като приключили, Д. се отбил при Н. и му
предал сумата от около 4000лева, която предварително му била дадена от св. С. Д..
Пред самия офис , в присъствието на св. В.П., в собствения си автомобил Д.
твърди , че действително е предал на подсъдимия посочената сума.
В тази
насока св.П. заявява пред Съда, че действително е присъствал на среща между
подсъдимия и св. Д.. Срещата се състояла в гр. Пловдив на ул.“Опълченска“
/свидетелят я посочва като улицата на стария магазин „Урал“, на която в
автомобила на Д. се качило непознато на П. лице, на което Д. предал някаква
сума пари. П. не може със сигурност да посочи както размера на сумата , така и
вида на копюрите , но е категоричен , че Н. ги е преброил, след което ги
прибрал, а двамата свидетели си тръгнали по свои дела.Св. Д. предварително бил
обяснил на св.П. че на тази среща той
самият трябва да предаде на подсъдимия някаква/без да конкретизира размер/ сума пари, която идвала от продажбата на
някакви имоти.
В хода на досъдебното производство св. С.Д.
потвърждава , че познава подс. Н. като брокер, с чиято помощ бил закупил
множество парцели земеделска земя, а през м. Септември 2016г. подсъдимият му
предложил такива в землището на с. Р. К.
.Пълномощно за земите на двете пострадали имал св. И. Д., на когото Д.
предварително лично предал сумата от 2000лв., а остатъкът щял да бъде изплатен
след изповядване на сделката.Този свидетел е категоричен , че по конкретната
сделка не е имал взаимоотношения с подсъдимия , а само със св. Д., а какво е
станало впоследствие и как са били уредени отношенията между Д. и подс. Н., той
не може да каже.
В последствие подс. Н. не изпълнил поетата от него
договорка да заплати сумата от 4400 лева на П. и М. , представляваща
договорената цена на земеделските имоти, въпреки че многократно обещавал на
двете, че ще се издължи съгласно договореното между тях.
Така събраните
устни доказателства и по- конкретно показанията на свидетелите П., Д., П., Д. и
А. следва да бъдат кредитирани изцяло от настоящата съдебна инстанция , тъй
като от една страна същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. В
съвкупността си очертават една фактическа обстановка , която във висока степен
се препокрива с тази , изложена в обстоятелствената част на настоящия
обвинителен акт.
В хода на
съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитана и Ц.Д. – живееща на
съпружески начала с подс. Н. след развода им през 2017г.. В показанията си Д.
потвърждава , че действително Н. преимуществено се е занимавал с
покупко-продажби на недвижими имоти и по тази линия е имал и общи сделки със
св. И. Д..Също така от обяснения на Н. знаела , че в същия бизнес е и св.Д.. Във
връзка със случая, лично тя била виждала св. П. П., която предала на подсъдимия
някакъв ключ за жилище. За конкретната среща на св. Д. с Н. ***, Д. твърди , че
такава действително е била проведена. Според нея обаче двамата не са се срещали
в автомобила на Д., а отвън пред офиса, след като Д. бил предал на Н. сума в
размер на 500лв., която му дължал от някаква друга сделка. Д. през цялото време
седяла в автомобила, като имала възможност да ги наблюдава но не и да чува
какво си говорят. Според нея Н. и Д. спорели оживено за нещо, като по жестовете
им разбрала , че се карат.Според тази свидетелка на срещата между двамата не са
били разменяна каквито и да били парични суми.
Настоящата съдебна инстанция намира , че както
обясненията на подс.Н. , така и показанията на св. Д. не следва да бъдат
кредитирани. Както Н. така и неговата бивша ******* неотклонно и последователно
отричат от страна на св. Д. да е била предавана дължимата по сделката с
пострадалите П. и М. сума, които
твърдения категорично се оборват от обсъдените по- горе свидетелски показания
на П., Д., П., Д.. Съдът намира , че както обясненията на подсъдимия, така и
показанията на свидетелката Д. следва да бъдат разглеждани като такива , дадени
от лица , заинтересовани от положителния развой на воденото срещу Н.
наказателно преследване и целящи да изключат участието на подсъдимия в
изпълнителното деяние , инкриминирано в текста на чл. 209,ал.1 от НК.
При така очертаната по- горе
фактическа обстановка, Съдът е на становище, че по безспорен и категоричен
начин бе установено, че подсъдимият И.Г.Н. за периода от неустановена дата през м. септември
2016г. до 05.10.2016г., в с. Р. К. , обл.
Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у П.П.П. и С. Й. М.
и двете от с. Р. К. обл.
Пловдив, с което им е причинил имотна вреда в размер на 7469 лева, поради което
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
Престъплението
е било осъществено от Н. при наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е общественоопасните
последици от измамливите си действия и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено и на подсъдимия Н., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, а и за възпиращото и
предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че най справедливо би било да му бъде наложено наказание от 1/една/ година
„Лишаване от свобода“. Така наложеното наказание от една година лишаване от
свобода на основание
чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС следва да се
изтърпи при първоначален «общ режим». Съдът счита , че целите на споменатите по- горе превенции биха се
постигнали в своята пълнота само при ефективно изтърпяване на това наказание,
още повече , че от приложената по делото справка , касаеща осъжданията на Н. до
момента се установява , че настоящото престъпление е било осъществено в
“изпитателния“ срлак на две негови предходни осъждания , а именно по НОХД
127/2014г. и 969/2014г. и двете по опеса на Районен съд – Пазарджик. От друга
страна ориентацията на това наказания около минималния размер , предвиден в
текста на чл. 209,ал.1 от НК е продиктувано от сравнително ниския обем на
причинената имотна вреда.
Съдът също така намира , че предвид категоричната
доказаност на вината и на подсъдимия Н., то същият следва да бъде осъден да
заплати на гражданските ищци П.П.П. с ЕГН: ********** и наследника на С. Й. М. –
В.С.С. с ЕГН: ********** сумата от 7469лева, представляваща причинени
имуществени вреди от деянието по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
считана от 05.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 550
лева /петстотин и петдесет лева/ направени разноски по упълномощаване на
повереник.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият И.Н.
е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Пловдив сумата от 504 лева/ петстотин и четири лева/ направени разноски в хода
на досъдебното производство за експертизи.
Причини за извършване на престъплението – ниска
правна култура, както и стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.
По горните съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК