Р Е
Ш Е Н И Е
№1038
гр. Перник, 19.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти гражд. състав, в
открито заседание на 04 06 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
54 по описа на съда за 2019 год.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца
„Топлофикация – Перник” АД гр. Перник
Срещу
К.Н.Д. ЕГН ********** ***
за сумата в размер 2018.94лв. представляваща 1/ 2 ОТ
ОБЩИЯ ДЪЛГ 437.88ЛВ. ЗА НЕЗАПЛАТЕНА ТОПЛОЕНЕРГИЯ НА ПОСОЧЕНИЯ АДМ.АДРЕС, ОТ
КОЯТО
СУМАТА 185.89ЛВ.представляваща 1/ 2 от главницата
371.78лв. за периода 01.05.2016-30.04.2018г.
Сумата 33.05лв. представляваща 1/ 2 от изтекла лихва
66.10лв. за периода 10.07.2016-30.10.2018г.
Както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението 13.11.2018 по чгд 8013/2018г. ПРС до окончателното изплащане на
сумата
И разноските в УИ и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорват
предявените искове по основание и размер.
Твърди, че: за периода 31.03.2017-30.04.2018г. не е
бил ползвател на жилището и не дължи за същия период
През целия исков период ползвател е сестра му С.А.Д.по
силата на вл. в сила решение на ВКС относно жилището
И видно от удостоверение за постоянен и настоящ адрес
от 13.09.2018г.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към
настоящето ч.гр.дело на ПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за главница за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в плащанията, ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане
на вземането, както и за разноски - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С възражение по
образец, подадено в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът
е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите, предмет на издадена заповед
за изпълнени, със съображения за изтекла погасителна давност и поради това, че
не ползват услугите за заявителя.
Следователно –
исковете се явяват допустими, поради което следва да се разгледат по същество:
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава.
По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник”
бр.82/ 2008г. /л. 28 от делото/
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална партида на ответника
К.Д.
Ответникът
не е отписал партидата си в дружеството- което
е негов пропуск.
От приетото неоспорено решение на ВКС вл. в сила
30.03.2017 е видно, че жилището е било предмет на делба и е предоставено за
ползване на С.А.Д.Следователно, ответникът дължи само за периода 01.05.2016-
31.03.2017г.
Преизчислено от вещото лице, по пера задължението
изглежда следното :
-главница 84.82лв. за периода 01.05.2016-31.03.2017г.
Изтекла лихва 23.20 лв. за периода
10.07.2016-30.10.2018г.
Сумите не са погасени по давност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150, ал.1
от ЗЕ
продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила
от 17.07.2012 г.)
битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване.
В този смисъл е
решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1
от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната
енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата се сума.
Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника.
От представеното по
делото извлечение от сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи се установява, че за процесния период общо дължимите
се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не се твърди
и не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се
явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Съгласно чл. 34 ал. 1
от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане.
По разноските
Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането
е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК.
С решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
Предвид изхода на делото съдът намира, че :
Ответникът
дължи на ищцовата страна : по УИ 25лв.д.такса и 100лв. за вещи лица както и
50лв. юк.възн., а по запов.производство – 25лв.д.такса и 25лв.юк.възн.
Ищцовата
страна дължи на ответника по УИ 300лв., по запов.производство- не дължи
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Д. ЕГН ********** ***
ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА ДРУЖЕСТВОТО :
-главница 84.82лв. за периода 01.05.2016-31.03.2017г.
Изтекла лихва 23.20 лв. за периода
10.07.2016-30.10.2018г.
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР :
за сумата в размер 2018.94лв. представляваща 1/ 2 ОТ
ОБЩИЯ ДЪЛГ 437.88ЛВ. ЗА НЕЗАПЛАТЕНА ТОПЛОЕНЕРГИЯ НА ПОСОЧЕНИЯ АДМ.АДРЕС, ОТ
КОЯТО
СУМАТА 185.89ЛВ.представляваща 1/ 2 от главницата
371.78лв. за периода 01.05.2016-30.04.2018г.
Сумата 33.05лв. представляваща 1/ 2 от изтекла лихва
66.10лв. за периода 10.07.2016-30.10.2018г.
Както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението 13.11.2018 по чгд 8013/2018г. ПРС до окончателното изплащане на
сумата
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Н.Д.
ЕГН ********** ***
да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, РАЗНОСКИ :
по УИ 25лв.д.такса и 100лв.
за вещи лица както и 50лв. юк.възн., а по запов.производство – 25лв.д.такса и
25лв.юк.възн
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ
НА К.Н.Д. ЕГН ********** ***- в размер
300лв. по УИ за да.С.В.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.