Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260031

 

гр. Тутракан, 03.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 136/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 225, ал. 1, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Х.Н.Х., упълномощил като проц. представител адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 20), за

1.1. признаването за незаконно и отмяната на уволнението му, удостоверено със Заповед № ЧР-02-299/20.02.2020 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ;

1.2. възстановяването му на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ  на заеманата преди уволнението длъжност: „Началник отдел „Общинска собственост”. 

1.3. осъждането на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа дължимо на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 20.02.2020 г. –  19.08.2020 г., вкл., в размер на 5 400,00 лв.; заедно със

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението за оставането му без работа от подаването на исковата молба (07.04.2020 г.) до окончателното издължаване на сумата.

1.5. осъждането на ответника да му заплати обезщетение, дължимо на осн. по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 20.02.2020 г. - 19.03.2020 г., вкл. в размер на 900,00 лв.; ведно със

1.6. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението за оставането му без работа от подаването на исковата молба (07.04.2020 г.) до окончателното издължаване на сумата.

1.7. Като основания за незаконност на уволнението се сочат:

1.7.1. Не било извършено реално съкращаване на щата, тъй като в отдел „Общинска собственост” останали 4 щ. бр. за служители.

1.7.2. Не бил извършен подбор. В щатното разписание имало свободна щатна бройка за длъжността „главен специалист”, която ищецът заемал преди да бъде назначена за началник на отдела.

1.7.3. Назначаването на длъжността  „Началник отдел „Общинска собственост” било временно. В допълнителното споразумение бил предвиден срок „до провеждане на конкурс”. В тази връзка при съкращаването на длъжността „Началник” ищецът е следвало да бъде възстановен на предишната вакантна длъжност „Гл. специалист”.

 

2. Ответникът О.Г.е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез адв. Н. Б., с който оспорва исковете.

2.1. След извършена проверка било констатирани редица нарушения на служителите в отдел „Общинска собственост”, което наложило реорганизация на отдела. Твърди, че с Решение № 19/23.12.2013 г. било утвърдено ново щатно разписание, което е включвано длъжността „Началник отдел”.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 19.01.2018 г. е между страните е сключен Трудов договор № ЧР-02-118/19.01.2018 г., с който ищецът е назначен на длъжността „Главен Специалист „Общинска собственост” в Дирекция „Стопанско управление и хуманитарни дейности”, отдел „Общинска собственост” (л. 145).

4. Считано от 14.01.2019 г. ищецът е преназначен на длъжност „********бственост”, съгласно сключен Допълнително споразумение № ЧР-02-4/11.01.2019 г.  към Трудов договор (л. 15). Въведен е срок на договора: до провеждане на конкурс.

5. Считано от 20.02.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед ЧР-02-299/20.02.2020 г. на Кмета на О.Г.(л. 17) поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищеца на 20.02.2020 г.

6. За периода след уволнението му до 20.08.2020 г. ищецът не е встъпил в друго трудово правоотношение видно от представената справка от НАП (л. 42).

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, в рамките на законоустановения срок.

 

II. Общи положения

 

8. По делото не се спори, че е възникнало трудово правоотношение между страните, което е прекратено от ответника поради съкращаване в щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.

 

III. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ

 

9. От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства относно съкращаването на щата въпреки дадените от съда с проекто - доклада указния. Ответникът е поискал назначаването на съдебна експертиза за установяването на факта на извършеното съкращаване на процесната длъжност. Съдът не отхвърлил искането, тъй като преценката относно това дали е извършено или не реално съкращаване на щата е правна и следва да бъде извършена от съда въз основа на представените по делото доказателства. Такива доказателства (както вече бе посочено не са ангажирани).

10. Тежестта на доказването на законосъобразността на уволнението (в частност съкращаването на щата) се носи от работодателя.

11. В тази връзка, с оглед недоказването на законността на уволнението, последното следва да бъде отменено и ищеца да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.     

 

IV. Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ

 

12. По делото е установено, че ищецът е останал без работа шест месеца след прекратяването на правоотношението. В конкретният случай изпълняването на функциите на управител на търговски дружество от страна на ответника, не предоставя никаква информация относно реализирания от него доход от дейността.

13. В тази връзка искът следва да бъде уважен изцяло до размера от 6 х 900 лв. = 5 400 лв.

14. На осн. чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД върху сумата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава.

 

V. Относно искът по чл. 222, ал. 1 от КТ

 

15. Предпоставка за заплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е надлежно извършено уволнение, като на работника се предоставя гратификация под формата на обезщетение за периода, в който е останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от един месец. Доколкото това обезщетение е обвързано с надлежното извършване на уволнението, то не се дължи при отмяната на уволнението като незаконно. В тези случай обезщетението за оставане без работа се дължи на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което двете обезщетения не могат да се кумулират (Решение № 623 от 24.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о.)

16. В тази връзка този иск се явява неоснователен, както и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД.

 

Разноски

 

17. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените разноски (732 лв.) съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 646,08 лв.

18. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника част от направените разноски (400 лв.) съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 46,95 лв.

19. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от кумулативно съединените искове в общ размер на 210 лв.

20. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Х.Н.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, извършено със Заповед № ЧР-02-299/20.02.2020 г. на ответника О. Г., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Х.Н.Х., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа, на длъжността: „********” при О. Г., с ЕИК *********.

ОСЪЖДА ответника О. Г., с ЕИК *********, да заплати на ищеца Х.Н.Х., с ЕГН **********, обезщетение за оставането му без работа, дължимо на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението - 20.02.2020 г. до  19.08.2020 г. (вкл.),  в размер на 5 400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева), заедно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба (07.04.2020 г.) до окончателното издължаване на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение, дължимо на осн. по чл. 222, ал. 1 от КТ, за периода от 20.02.2020 г. - 19.03.2020 г. (вкл.), в размер на 900 лв. (деветстотин лева); ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за оставането му без работа от подаването на исковата молба (07.04.2020 г.) до окончателното издължаване на сумата.

 

ОСЪЖДА ответника О. Г., с ЕИК *********, да заплати на ищеца Х.Н.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 646,08 лв. (шестстотин четиридесет и шест лв. и осем ст.).

ОСЪЖДА ищеца Х.Н.Х., с ЕГН ********** ***, с ЕИК *********, направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизащи на 46,95 лв. (четиридесет и шест лв. и деветдесет и пет ст.).

 

ОПРЕДЕЛЕЯ държавна такса за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер на по 80 лв.

ОСЪЖДА ответника О. Г., с ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него държавната такса за разглеждането на делото в размер на 210 лв. (двеста и десет лева), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: