Р Е Ш Е Н И Е
…/..
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при участието на секретар Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2193/2020
г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
отрицателен, установителен
иск, с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Д.Д.С. ***,
против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи по ИД № 20158760400214,
по описа на ЧСИ Д. З. при ШОС, парична сума в общ размер на 3 991.81 лв.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 15.04.2015 г. по ИД № 214/2015 г., по описа на ЧСИ –
Д. З., получил ПДИ за парично вземане на сумата 3991.81 лв., произтичащо от
Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 596/2015 г., по описа на ШРС. Твърди, че
повече от три години и половина взискателят не е поискал изпълнителни действия,
поради което счита, че вземането е погасено по давност - последното
изпълнително действие: запор на банкови сметки било от 21.09.2017 г.. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът не подава писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните, не се
явяват и не се представляват. Ищецът подава Писмени бележки рег. №
265255/08.12.2020 г., с които поддържа исковата молба. С Молба рег. №
262316/12.02.2021 г., ответникът иска съдът да се произнесе с решение като
приеме, че процесната сума се дължи. Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищеца. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От изисканото и прието ИД №
20158760400214, по описа на ЧСИ Д. З., се установява, че същото е образувано по
Молба на ТБ „Райфейзенбанк България“ ЕАД гр. София, вх. № 7964/30.03.2015 г.
/л. 1 от ИД/, въз основа Заповед № 244/20.03.015 г., по описа на ШРС, за
изпълнение на парично задължение /л. 8 от ИД/ и Изпълнителен лист от 20.03.2015
г. /л. 3 от ИД/, издадени по ЧГД № 596/2015 г., по описа на ШРС, с които Д.Д.С.,
е осъден да плати 3991,81 (три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 81
стотинки) лева – главница по договор за банков кредит от 19.12.2007 г.; 50,80
(петдесет лева и осемдесет стотинки) лева – възнаградителна лихва за периода от
25.01.2014 г. до 13.03.2014 г., включително; 743,76 (седемстотин четиридесет и
три лева и седемдесет и шест стотинки) лева - наказателна лихва за периода от
14.03.2014 г. до 18.03.2015 г., включително, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението – 19.03.2015 г. до окончателно плащане,
както и 660.73 лева разноски. В молбата взискателят е посочил конкретни способи
за принудително изпълнение: запор върху вземания на длъжника в ТБ
„Райфейзенбанк България“ ЕАД; запор върху трудово възнаграждение, както и след
извършване на съответни справки – възбрани и/или запори върху собствени на
длъжника недвижими имоти и МПС.
Със Запорно съобщение изх. № 6492/14.04.2015
г., по описа на ЧСИ Д. З. /л. 47 от ИД/, получено в с-р ПП – ОД на МВР – Шумен
на 15.04.2015 г., е наложен запор върху л.а. „Фолксваген поло“ ДК № *** ВА.
С Покана за доброволно изпълнение изх. №
6493/14.04.2015 г., по описа на ЧСИ /л. 24 от ИД/, получена на 15.04.2015 г. от
М. Х. И., ищецът в качеството на длъжник, е уведомен, че по образуваното ИД №
2015876040002143, по описа на ЧСИ Д. З., дължи обща сума в размер на 6742.24
лв.; че е наложен запор върху л.а. „Фолксваген поло“ ДК № *** ВА, както и че на 05.06.2015 г. е насрочен опис на
движими вещи на адреса му.
С Призовка за принудително изпълнение
изх. № 10156/05.06.2015 г., по описа на ЧСИ Д. З. /л. 49 от ИД/, получено от М.
Х. И. – баба, със задължение да предаде, длъжникът е уведомен за насрочен Опис
на движими вещи на адреса за времето от 10 до 17 часа на 16.07.2015 г., каквито
съгласно Протокол от същата дата /л. 50 от ИД/ не са открити.
С Молба вх. № 05354/23.01.2017 г., /л.
52 от ИД/, ЧСИ Д. З. е уведомена, че с Рамков договор /л. 55 от ИД/, за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и Конкретен договора за
цесия ТБ „Райфейзенбанк България“ ЕАД гр. София, е прехвърлил вземанията си към
Д.Д.С., предмет на изпълнителното дело на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София, считано от 19.12.2016 г., който въз основа на Молба вх. №
16904/20.04.2017 г., /л. 54 от ИД/, по описа на ЧСИ Д. З. е конституиран като
взискател вместо първоначалния такъв.
С Уведомително писмо от 31.01.2017 г.,
/л. 62 от ИД/, въз основа на Пълномощно от цедента /л. 63 от ИД/, изпратено с
Известие за доставяне /л. 61 от ИД/, цесионерът уведомява длъжника за цесията.
Със Запорно съобщение изх. №
2691/21.09.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З. /л. 75 от ИД/, е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в ТБ „ЦКБ“ АД, а със Запорно съобщение изх. №
2690/21.09.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З. /л. 75 от ИД/ - върху банковите
сметки в ТБ „Райфейзенбанк България“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен със
Съобщение за налагане на запор изх. № 2692/21.09.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З.
/л. 78 от ИД/, връчено на 13.10.2017 г. на К.
И.
С. – майка, със задължение да предаде.
С Молба вх. № 04349/02.02.2018 г., по
описа на ЧСИ Д. З. /л. 79 от ИД/, новият взискател е поискал от ЧСИ да пристъпи
към Опис на движими вещи в дома на длъжника. Следва указание /л. 80 от ИД/ за
внасяне на такси, за изпълнението на което доказателства не са представени.
С Уведомление от 23.02.2018 г. до длъжника,
връчено по реда на чл. 47 ГПК, е изготвена Призовка за принудително изпълнение
изх. № 3183/05.02.2018 г., по описа на ЧСИ Д. З. /л. 82 от ИД/, за насрочен
Опис на движими вещи открити на адреса за времето от 10 до 17 часа на
14.03.2018 г.. Доказателства такъв да е извършен не са представени.
С Постановление изх. № 20042/02.12.2020
г., /л. 102 от ИД/, производството по ИД № 20158760400214, по описа на ЧСИ Д. З.,
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
С оглед така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен, установителен
иск е за установяване несъществуване на право, предмет на принудителното
изпълнение - разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите като се позова на факти, настъпили след издаване на изпълнителен
лист, като: погасяване по давност, плащане, прихващане и др.. В настоящият
случай правният интерес от водене на производството се обосновава с твърдения за
факти, възникнали след издаване на Заповед № 244/20.03.015 г., по описа на ШРС,
за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от
20.03.2015 г., в това число и за сумата 3991.81 лв., по
ЧГД № 596/2015 г., по описа на ШРС, съобразно предвидените в чл.
439 ГПК условия, като ищецът се позовава на изтекла в негова полза давност,
твърдейки, че за периода 15.04.2015 г. до 21.09.2017 г. взискателят не
е поискал извършване на валидни изпълнителни действия по ИД № 214/2015 г., по
описа на ЧСИ – Д. З., поради което вземането е погасено. В
гражданското право давността е правна последица на бездействие - бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му
изпълнение, през определен от закона срок, което води до погасяване на искането
за принудително осъществяване. Погасителната давност изсрочва искането за
принудително осъществяване на субективни граждански права: искане към съд или
арбитраж - да постанови съдебно или арбитражно решение и искане към органите на
принудителното изпълнение – да приведат съдебно или арбитражно решение в
изпълнение. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно
право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно
задълженото лице да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното
лице. Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя
на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява
самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото -
погасява се само правото на иск или правото на принудително изпълнение. В
основата на погасителната давност, като правен институт, стои предположението,
че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му (отказал
се от него), щом като в продължителен период от време не търси помощта от
правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнението, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. По принцип правото на длъжника да се позове на
изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение: пред
съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от
кредитора действия по принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на
изпълнителен лист). По изключение правото на длъжника може да се осъществи и
чрез отрицателен, установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, като извънредно
средство за защита в изпълнителното производство, при наличието на нови факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Предвид изложеното и съобразно твърденията
на ищеца за бездействие на кредитора – взискател по ИД № 20158760400214, по
описа на ЧСИ Д. З., повече от три години, се налага извода, че предявеният иск
следва да се приеме за процесуално допустим, при което съдът дължи произнасяне
по същество.
Страните не спорят, че ТБ „Райфейзенбанк
България“ ЕАД гр. София, се е снабдил срещу ищеца със Заповед № 244/20.03.015
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 20.03.2015 г., издадени по ЧГД № 596/2015
г., по описа на ШРС, за парични вземания, произтичащи от Договор за
потребителски кредит, цедирани на ответника - „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД гр. София, за което длъжникът е уведомен.
По делото е установено, че на 30.03.2015
г. с молба от кредитора вх. № 7964/30.03.2015 г., Заповедта за незабавно
изпълнение и Изпълнителният лист са предявени за принудително изпълнение, като
е образувано ИД № 20158760400214, по описа на ЧСИ Д. З.. С Покана за доброволно
изпълнение изх. № 6493/14.04.2015 г., по описа на ЧСИ, получена на 15.04.2015
г. от М. Х. И. – баба, със задължение да предаде, на длъжника е дадена
възможност, в двуседмичен срок, да обжалва молбата за незабавно изпълнение – по
арг. от разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК, до изменението с ДВ № 100/2019 г..
С изтичането на двуседмичния срока за възражение, давността е прекъсната т. е.
на 29.04.2015 г., когато влиза в сила Заповедта за незабавно изпълнение, е
започнала да тече нова 5-г. давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо (преди това давността е била прекъсната и с наложен на
15.04.2015 г. запор върху л. а. „Фолксваген поло“ ДК № Н 1675 ВА). Прекъсване
на давността е настъпила и с Опис на движими вещи на адреса на длъжника от
16.07.2015 г..
Следващото прекъсване на давността е с
връчването на Съобщение изх. № 2692/21.09.2017 г., по описа на ЧСИ Д. З.,
връчено на 13.10.2017 г. на К. И. С. – майка, със задължение да предаде, за налагане на
запори върху банковите сметки на длъжника в ТБ „ЦКБ“ АД и в ТБ „Райфейзенбанк
България“ ЕАД.
От установеното се налага извода, че за
времето от 29.04.2015 г., когато е влязла в сила Заповед № 244/20.03.015 г., по
описа на ШРС, за незабавно изпълнение на вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо и е започнала да тече новата 5-годишната давност, до 21.09.2017
г., когато е прекъсната със съобщението за налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника, по отношение на ищеца процесното вземане не е погасено по
давност.
Последвалото на 02.12.2020 г.,
прекратяване на ИД № 20158760400214, по описа на ЧСИ Д. З., поради перемция е
без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря. Общото между
двата правни института /давност и перемция/ е, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
изключва принудителното изпълнение – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. От друга страна, когато по изпълнително дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. В разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД изрично
е установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. В ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10 ОСГТК е
посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността
се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността
е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. /В този смисъл е Р. № 37/24.02.2021 г., ГД №
1747/2020 г., 4 г. о. на ВКС/.
В процесния случай преди изтичане на
прекъснатата нова 5-годишна давност - със Съобщението от 21.09.2017 г., за
налагане на запори върху банковите сметки на длъжника връчено на 13.10.2017 г.
на К. И. С.
– майка, със задължение да предаде, с Молба вх. № 04349/02.02.2018 г., новият
взискател е поискал от ЧСИ да пристъпи към Опис на движими вещи в дома на
длъжника, при което съобразно посоченото по – горе, предвид че за образуваното
ИД № 20158760400214, са настъпили предпоставките за прекратяване на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ЧСИ Д. З. е следвало да образува ново изпълнително
дело, като даде съответни указания на взискателя.
Предвид изложетното предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските: Двете страни са
направили искания за присъждане на разноски съгласно представени списъци по чл.
80 ГПК - на ищеца в размер на 839.68 лв. и на ответника в размер на 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора разноските на ответното дружество следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, който може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25
предвижда възнаграждение, по дела с определен материален интерес, в размер от
100 до 300 лева, като съгласно чл. 1 съдът следва да определи размер в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът, като съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ответното
дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният по чл. 439 ГПК от Д.Д.С.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за признаване като установено между
страните, че не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офиссграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 3 991.81
(три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лева,
по Изпълнителен лист, въз основа на който, е образувано ИД № 20158760400214 г.,
по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, като неоснователен.
Осъжда Д.Д.С., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 100.00 (сто)
лева - съдебно-деловодни разноски в производството, съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК, на основание 78, ал. 8 вр. ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:…………