№ 32
гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Д.а
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500591 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
597/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101772 Пазарджишкият
районен съд е осъдил А. В. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да
премахне изградената от него стена от газобетонни блокчета в приземния етаж
на сградата в гр. П., ул. „М.Т.“ 49, която пречи на ищците Д. К. С., ЕГН
**********, и К. Д. С., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да
преминават от стълбището и главния вход на сградата към притежаваното от
тях с дял 1/2 идеална част при разпределено реално ползване помещение в
югоизточната част на приземния етаж, представляващо магазин, и
прилежащото му санитарно помещение, както и да осигури на ищците ключ
от вратата, поставена от него в същия коридор на мястото на предходно
съществуваща друга врата.
Осъдил е А. В. К. да заплати на Д. К. С. и К. Д. С. разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 850 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от А. В. К. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че ищците
имат достъп до собствения им магазин и санитарното помещение от два други
входа и преграждането на входа през приземния етаж не ограничава
възможността им да ползват собствените си помещения. Тъй като
1
жалбоподателят К. бил собственик на една втора идеална част от приземния
етаж, неправилно районният съд бил приел, че са извършени неоснователни
действия с изграждането на преградна стена и смяната на вратата в обща част
на сградата. По делото било установено от показанията на свидетелите, че не
А., а неговата майка, която е собственичка на жилищния етаж и половината от
приземния етаж, е възложила изграждането на стената и смяната на вратата и
съответно тя е заплатила тези преустройства. Твърди се, че липсва пряка
причинно-следствена връзка между обстоятелството, че К. ползва жилищния
етаж и изграждането на защитната стена и смяната на вратата от приземния
етаж. От факта, че К. евентуално ползва жилищния етаж, не можело да се
направи извод, че той е възложил извършването на строителните работи.
Цитира се съдебна практика в тази насока. Твърди се, че са допуснати и други
процесуални нарушения в хода на производството пред районния съд, като се
определя като процесуално нарушение обстоятелството, че районният съд бил
издал в полза на ищците удостоверение, за да се снабдят те с друго такова за
установяване на техния настоящ адрес и това станало в деня, в който искането
било постъпило в съда. Също така неправилно било издадено това
удостоверение, без да се поиска становището на другата страна и това
представлявало процесуално нарушение. Като процесуално нарушение се
сочи и отразеното в протоколите пред районния съд, че в първото съдебно
заседание, проведено на 17.11.2023 г., районният съд бил постановил като
страна в производството да бъде привлечена и С. К.а, а в съдебното заседание
на 01.03.2024 г. прекратил производството по отношение на нея. Искането е
обжалваното решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено
друго, с което искът по чл.109 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ищците.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при дпазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба ищците Д. К. С. и К. Д. С. са твърдели, че са
собственици на първия жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр. П.,
ведно с 1/2 идеална част от партерния етаж на сградата, с реално ползване на
югоизточната част от него, включително сервизно помещение и съответни
части от избения и таванския етаж на сградата. Обслужването на сервизните
помещения се осъществявало посредством коридор от общото стълбище към
приземния етаж и стълбището към избения етаж. Ищците не живеели
постоянно в град П., а вторият етаж от сградата се притежавал и обитавал от
2
ответника. На 06.12.2022 г. Д. С. отишъл до П. и установил, че коридорът е
преграден със стена от тухли "итонг" и така достъпът до магазинното и
сервизното помещение в приземния етаж станал невъзможен откъм главния
вход и трябвало да се преминава през магазина. Впоследствие се оказало, че
ответникът е сменил и вратата, свързваща коридора със стълбището и
външния вход на сградата и ищците нямат ключ от новата врата. Това било
установено при проверка от комисия при общината. С. изпратил до К.
нотариална покана, с която го предупредил, че ако не възстанови старото
положение, ще предприеме съдебни действия, но реакция нямало.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил иска. На първо място той е отрекъл изграждането на стената и
смяната на вратата да са извършени от него, като не е оспорил самото
извършване на тези действия. Заявил е, че те са възложени от неговата майка,
която е собственичка на втория етаж и съсобственичка на партерните
помещения, и са извършени от нает работник във връзка с бъдещо отдаване от
нея на жилищните помещения под наем. Заявил е, че на ищците е
предоставена собственост в сградата преди години по решение на народния
съвет "без документ за собственост", макар че не оспорва принципно
собствеността им. Твърдял е, че построяването на стената и смяната на
вратата по никакъв начин не препятствали достъпа на ищците до
разпределеното им за ползване магазинно помещение със сервизно
помещение към него. Представеният с исковата молба констативен протокол
не бил пълен - към него било съставено допълнение, видно от което и от
схемата към него, ищците имали свободен достъп до магазина през още два
входа. Тези два входа не съществували при изграждането на сградата, а били
направени допълнително от ищците с цел съответствие на магазина с
нормативните изисквания. Не била налице нито една от предпоставките на чл.
109 от ЗС - да има действие или бездействие на ответника, а не на трето лице,
и това действие или бездействие да пречи на упражняването на правата на
ищеца.
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че ищците Д. и К. С.и са собственици на първия
жилищен етаж, а майката на ответника С. К.а - на втория жилищен етаж от
триетажна сграда, намираща се в гр. П., ул. „М.Т.“ 49. Приземният етаж се
притежава общо от собствениците на двата етажа в дялове по 1/2 идеална
част, „с реално ползване“ на „югоизточната част (...), включително и сервизно
помещение“ за ищците, съответно на югозападната част от приземния етаж
със серзвизно помещение - за К.а. В нотариалния акт на ищците, представен
по делото, са описани като обект на реално ползване още реални части от
избения и таванския етаж, а като обект на собственост - 1/2 идеална част от
3
общите части на сградата.
Реалните части от приземния етаж, върху които страните имат
определено ползване, са следните: собственост на ищците – магазин с площ
42.97 кв.м. и санитарен възел с площ 5.80 кв.м. или общо 48.77 кв.м.;
собственост на К.а – офис с площ 29.01 кв.м. и санитарен възел с площ 4.66
кв.м. или общо 34.57 кв.м.; общи части – стълбище с площ 12.53 кв.м. и
коридор с площ 5.69 кв.м. или общо 18.22 кв.м. – видно от приложената по
делото пред районния съд схема на разпределение. Стълбищната клетка
граничи със санитарните помещения и обособената част на К.и, а коридорът
свързва главния вход на сградата и стълбището с всяко от останалите 4
помещения - двата санитарни възела и двете основни помещения на етажа.
Помещението на ищците е организирано като магазин и има два външни входа
към фасадата и един към коридора; помещението на майката на ответника има
само един вход към коридора.
По силата на саморъчно завещатие В. А.ов К. – баща на ответника А. К.,
е завещал цяло свое недвижимо и движимо имущество, притежавано от него
към момента на смъртта му, на неговата съпруга С. К.а. Завещателят е
починал на 30.07.2014 г., а завещанието е обявено на 21.11.2014 г.
С разпореждане на районния съд от 24.07.2023 г. съдът е указал да се
направи справка за адресната регистрация на ответника А. К. и от нея се
установява, че той е адресно регистриран с постоянен адрес в гр. П., ул. “В.П.“
№ 27, ет.3, ап.7, а като настоящ адрес е посочен гр. П., ул. “М.Т.“ № 49.
В резултат на извършена проверка на 10.02.2023 г. по сигнал на Д. С., на
същата дата от служители на Община П. е съставен констативен протокол, от
който се установява, че е извършена проверка на жилищната сграда, находяща
се на ул.“М. Т.“ № 49; установено е, че няма данни за разделяне на общите
части на сградата между съсобствениците; направена е работна схема на
разпределение, съгласно която на първия етаж от сградата се влиза през врата,
допълнително нанесена на схемата, в помещение № 3, собственост на Д. С..
От там чрез врата се влиза в коридор № 1, който е преграден по средата с нова
стена от газобетонни блокчета „итонг“ – допълнително нанесена на схемата.
Входът на сградата се намира на северозападната страна, като през него се
влиза на етажната площадка на междуетажното стълбище. Между тази
площадка и коридора е монтирана нова врата, която е заключена. Чрез тази
врата и новопостроената стена е прекъснат достъпът на С. към част от
коридора и към неговите помещения откъм входа на сградата.
На 17.02.2023 г.е извършена втора проверка от Община П., при която е
констатирано, че при проверката от 10.02.2023 г. е пропуснато да се отбележи,
че помещението на първия етаж, ползвано от Д. С., освен вход откъм ул.“М.
4
Т.“, има вход и откъм западната фасада на сградата, така че това помещение -
№ 3 по схемата – има два входа. За тази констатация е приложена
допълнителна схема, от която се установява, че освен вътрешния вход към
помещение № 3 (който е преграден с новоизградената стена), до него има
достъп откъм западната и южната фасада на къщата.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и
свидетели. От показанията на свидетеля Н.П. се установява, че А. живее на
втория етаж от къщата и преди една година завел майстори, на които казвал
какво да правят. В началото на м.декември 2022 г. Д. С. извикал свидетеля да
му покаже преградения коридор и поставената нова желязна врата, която била
заключена. Свидетелят твърди, че когато А. сменил вратите, ги на него и той
ги извозил с каруца.
Свидетелят П.Ч. установява, че ищците и ответникът имали по един
магазин на партерния етаж и всеки магазин си имал вход, но К. зазидал входа
откъм фасадата на къщата и си сложил прозорци. К. зазидал вътрешната
врата, която водела до етажите на къщата и сега в магазина на С. можело да се
влезе само откъм фасадата на къщата. Свидетелят твърди, че С. К.а не живее в
тази къща повече от 10 години. Свидетелят предполага, че ответникът е завел
майсторите, а не майка му, защото тя не живеела от 10 години в тази къща.
Като свидетели са разпитани и лицата М.Д. и В.А.. И двамата твърдят,
че те са извършили ремонта н партерния етаж на къщата. Твърдят, че
ремонтът им е възложен от С. К.а и тя им е платила. Синът й само я карал с
колата. Свидетелите твърдят, че помещението, което са ремонтирали, има
един вход, а магазинът в съседство има два входа. По време на ремонта С. (С.)
ходила при майсторите три или четири пъти, а А. я карал с колата. Ремонтът
продължил около месец.
Относно установяването на факта кой е възложил ремонта на партерния
етаж и кой е извършил плащането на ремонтните работи съдът кредитира
показанията на свидетелите И. и А., тъй като те са тези, които са извършили
ремонта. Въз основа на техните показания съдът приема за установено, че
ремонтът е възложен на свидетелите от С. К.а – собственик на ½ ид.ч. от
партерния етаж и тя е тази, която е платила на строителите.
Относно тези спорни обстоятелства съдът не кредитира показанията на
свидетелите П. и Ч., защото те не са били свидетели при сключването на
договора за ремонта и разплащането на извършените СМР, а показанията им
за това, че ремонтът е възложен и заплатен от ответника К., почиват само на
предположения.
Пред районния съд е назначена и приета техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че ищците имат свободен достъп до
5
помещенията на партерния етаж, разпределени им в реално ползване, през два
входа – откъм ул. “М.Т.“, като влизането е от кота 00.00, без стъпало и откъм
втори вход на западната фасада на сградата, където влизането е с едно стъпало
на прилежащия терен. За жилището си ищецът има вход от северната страна
на сградата, който е общ за двете страни на жилищните етажи. Към момента
на извършване на огледа от вещото лице сменената врата към стълбището
(оцветена в червено на скицата на вещото лице) не е била заключена. Вещото
лице е дало заключение и за разходите, които биха били необходими за
премахване на загражденията.
Заключението е прието в съдебно заседание и не е оспорено от страните,
поради което съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно ТР №
4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни
условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са да са налице неоснователни
действия на ответника по негаторния иск и да са създадени пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Следователно за да бъде ангажирана отговорността на ответника по този иск,
трябва да е налице реално установено негово вредоносно поведение или
поддържане на вредоносен резултат. За целта е необходимо ищецът да докаже,
че ответникът е извършил конкретни действия или бездействия, които не му
позволяват да упражнява своето вещно право в пълен обем и ако това не бъде
доказано, искът подлежи на отхвърляне. Към тези принципни разбирания се
придържа и трайната практика на ВКС.
В настоящия спор е от значение установяване на обстоятелствата,
твърдяни в исковата молба, а именно, че ответникът А. К. е възложил
изграждането на стена от газобетонни блокчета, преграждаща достъпа на
ищците до техните помещения на партерния етаж през вътрешно стълбище и
коридор, сменил е съществуваща дървена врата с друга – желязна, която
заключил и/или ответникът поддържа тези ограничаващи правото на
собственост на ищците действия.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от партерния етаж на
сградата, а третото лице С. К.а, която не е конституирана като страна в това
6
производство, е собственик на останалата ½ ид.ч. Въззивният съд приема за
безспорно установено също така, че С. К.а е възложила на строители да
изградят стена от газобетонни блокчета, преграждаща достъпа на ищците до
вътрешния коридор и стълбището към жилищните етажи, както и да сменят
съществуващата към стълбището врата с метална. Извършването на тези
ремонтни дейности не е спорно между страните. Въз основа на служебно
извършената от районния съд справка за постоянен и настоящ адрес, а и въз
основа на показанията на свидетелите П. и Ч. съдът приема, че ответникът К.
живее в жилищния етаж, собственост на С. К.а.
Не е установено ищците да са давали съгласие за извършването на
процесните ремонтни дейности в съсобствения имот.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил предявения
негаторен иск с възражения, че не е участвал в изграждането на процесната
стена и смяната на вратата, а това е извършено от собственика С. К.а. Това
възражение въззивният съд намира за основателно и доказано с оглед
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите,
извършили ремонта на партерния етаж.
Недоказано остана твърдението на ищците, че сменената врата е
заключена. Това се твърди единствено от свидетеля П., но при посещението на
обекта от вещото лице вратата е намерена отключена. Останалите свидетели
не установяват дали вратата е трайно заключена или отключена. Следва да се
посочи, че за да се уважи исковата претенция ответникът да бъде осъден да
даде ключ за вратата на ищците, следва да бъде безспорно доказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е заключил вратата и
той е този, който поддържа това състояние, с което действие пречи на ищците
да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Както беше посочено по-горе, въззивният съд приема за установено, че
третото за спора лице С. К.а – собственик на ½ ид.ч. от партерния етаж, е
възложила смяната на вратата. Този извод не се променя и от установеното от
показанията на свидетеля Ч., че ответникът К. му дал старите врати, които той
извозил с каруца, защото възлагането на ремонта и заплащането на
строителните дейности е извършено от собственика С. К.а. Освен това следва
да се посочи, че ищците не сочат доказателства за това, че вратата е заключена
лично от ответника К. и че той е този, който държи ключа и не дава ключ на
ищците – такива доказателства не са сочени и събирането им не е искано от
ищците, чиято е и тежестта на доказване на твърденията в исковата молба.
В обобщение – не бяха доказани твърденията на ищците, че ответникът
А. К. е възложил изграждането на стена от газобетонни блокчета,
преграждаща достъпа на ищците до техните помещения на партерния етаж
7
през вътрешно стълбище и коридор; че е възложил смяната на
съществуващата дървена врата с метална и я е заключил, както и че
ответникът поддържа тези ограничаващи правото на собственост на ищците
действия. При тези данни следва да се приеме, че исковете спрямо този
ответник следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, след като не се
доказва по делото К. да е участвал в изграждането на процесната пречеща
стена и заключването на врата към вътрешното стълбище, или да поддържа
съществуването им, като вкл. и такова поддържане не може да се презумира,
доколкото се установи по несъмнен начин, че ремонтът е възложен и платен от
трето за спора лице – собственик на ½ ид.ч. от партерния етаж, което означава,
че А. К. не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск с правно
основание чл.109 от ЗС.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което
следва да бъде постановено ново, с което исковете с правно основание чл.109
от ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за две инстанции в размер на 1525 лв. за въззивна инстанция, от
които 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ, а за първа инстанция –
1750 лв., от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв.
възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 597/13.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220101772 по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Д. К. С., ЕГН **********,
и К. Д. С., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, против А. В. К.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да премахне изградената от него
стена от газобетонни блокчета в приземния етаж на сградата в гр. П., ул.
„М.Т.“ 49, която пречи на ищците Д. К. С., ЕГН **********, и К. Д. С., ЕГН
**********, двамата от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да преминават от стълбището и
главния вход на сградата към притежаваното от тях с дял 1/2 идеална част при
разпределено реално ползване помещение в югоизточната част на приземния
етаж, представляващо магазин, и прилежащото му санитарно помещение,
както и да осигури на ищците ключ от вратата, поставена от него в същия
коридор на мястото на предходно съществуваща друга врата.
8
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, и К. Д. С., ЕГН **********,
двамата от гр. П., ул. „М.Т.“ 49, да заплатят на А. В. К., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „М.Т.“ 49, деловодни разноски за две инстанции в общ размер на
3275 лв. (три хиляди, двеста седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9