Р Е
Ш Е Н
И Е №722/17.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 17.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............... гражданска колегия в публично
заседание на ........19.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…........................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………...гр.дело N .4621....по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното..........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Бърз Кредит” ЕООД, с която моли на осн. чл.
чл.422 ал.1 от ГПК да се признае за установено, че ответникът Г.Ж.Г. им дължи
сумата 1387.65лв., представляващи неизплатена главница в размер на 901.80 лв.,
неизплатена договорна лихва в размер на 171.90 лв. за периода от 27.01.2017г.
до 27.10.2017г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 313.95 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират за
направените разноски.
Ищецът твърди, че е образувано
ч.гр.д.№ *** ЯРС и им е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника Г.Ж.Г. по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Със свое разпореждане, получено в
дружеството им на 16.10.2018г., ЯРС е предоставил едномесечен срок, съгласно
чл.415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на вземането, което
обуславя наличието на правен интерес от страна на дружеството от завеждане на
настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на
27.10.2016г. „Бърз кредит” ЕООД е сключил Договор за потребителски кредит №***
с ответника Г.Ж.Г..
Кредитодателят
съгласно сключеният договор е изпълнил изискването на чл. 11, ал.1 т.7 от ЗПК,
посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Дружеството е предало
сумата по кредита лично на Г.Ж.Г., като по този начин е изпълнило задължението
си по чл.4 от договора, за което е издаден разходен касов ордер № ***г, който е
подписан от Г. и от дружеството.
Пълният размер на
задължението по посочения договор за потребителски кредит към датата на
неговото сключване( 27.10.2016г. ) е бил 1761.17лв., представляващи главница в
размер на 1000.00 лв., договорна лихва в размер на 258.79 лв. и гаранционна
такса в размер на 502.38лв.
Съгласно погасителния
план, описан в чл.6.1 от договора, приложение и неразделна част към същия,
общото крайно задължение по договора, възлизащо на 1761.17 лв. е разсрочено на
12 вноски - 11 вноски по 146.76лв. и 1 вноска по 146.81лв., срок за погасяване
на кредита -27.10.2017г.
Към момента няма
плащане по 9 вноски -8 вноски по 146.76лв. и 1 вноска по 146.81лв. Изплатени са
изцяло две вноски по 146.76 лв. и частично е платена третата вноска, като по нея
са внесени 80лв. и се дължат още 66.76 лв.,
общо 373.52лв.
Съгласно чл.3.3 от
договора, за връщането на кредита и за другите задължения по същия, лицата
подписали договора като Кредитополучател и Солидарен длъжник отговарят
солидарно.
Ж.Г.В. е подписал
Договор за потребителски кредит №***г и в настоящия случай Г.Ж.Г.
(кредитополучател) и Ж.Г.В. (солидарен длъжник) отговарят солидарно за
изпълнението на договора.
Общата сума, която Г.Ж.Г.
(кредитополучател) и Ж.Г.В. (солидарен длъжник) дължат е 1387.65лв.,
представляващи неизплатена главница в размер на 901.80 лв., неизплатена
договорна лихва в размер на 171.90 лв. за периода от 27.01.2017г. до
27.10.2017г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 313.95лв. До момента
на подаване на искова молба тези суми не са платени, поради което за тях е
възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В съдебно заседание
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита предявените
искове за неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва изцяло по
основание и размер по следните съображения.
Оспорва размера на
претендираната договорна лихва и гаранционна такса, тъй като претенцията е
формирана съгласно погасителен план. Излага възражения, че при настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Изменението на договора поради
неизправност на длъжника има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Според него размерът
на вземането при настъпила предсрочна изискуемост по договор за кредит се
определя в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума - главницата.
Оспорва размера на
главницата, тъй като с платените суми на 30.03.2017 г. и 04.05.2017 г., т.е.
след настъпване на предсрочната изискуемост, следва да е осчетоводено
погасяване само по отношение на главницата.
Прави възражение за нищожност
на клаузата по чл.7 от Договора за кредит и моли да се приеме същата за
неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
ответника и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и длъжника.
Клаузата е нищожна и
на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като е налице противоречие с добрите нрави, тъй
като предвидената такса/ неустойка е в размер на 50 % от размера на
предоставената сума, а следва да се отчете обстоятелството, че кредитът е
обезпечен с поръчителство от Ж.Г.В.. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на неустойката.
В съдебно заседание
моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, т.к. въпреки
задължението си по чл.183 от ГПК ищецът не е представил оригиналите на
приложените към исковата молба писмени доказателства и моли да бъдат изключени
и на това основание съдът да постанови отхвърлително решение. Алтернативно
поддържа направените в отговора възражения.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС „Бърз кредит” ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК , по което съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № ***г., с която длъжникът Г.Ж.Г. е осъден да заплати на „БЪРЗ
КРЕДИТ” ЕООД сумата от 1387,65 лв.,
представляваща неизплатена главница в размер на 901.80 лв. по договор за
потребителски кредит № ***г., неизплатена договорна лихва в размер на 171,90
лв. за периода от 27.01.2017г. до 27.10.2017г., неизплатена гаранционна такса в
размер на 313,95 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2018г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 28.лв.-ДТ и 100лв.адвокатско
възнаграждение. Към заявлението не се представине никакви писмени
доказателства. Същото е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от 12.10.2018г. е указано на заявителя
да предяви иска си против длъжника в едномесечен срок. Това разпореждане е
получено от заявителя на 16.10.2018г., видно от приложената разписка, като иска
е депозиран в съда на 16.11.2018г. в законоустановения срок.
В подкрепа на иска
си с исковата молба и ищецът е представил заверени от адвокат К. преписи от зав.
копие на договор за кредит № *** г., ведно с декларация към него, зав. копие на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и погасителен план към договора, РКО № *** г. за усвояване на средства-
1000лв. , зав. копие на справка от БНБ-Централен кредитен регистър от
27.10.2016 г., зав. копие на актуална справка за пенсионер към 01.10.2016
г., зав. копие на справка за кредити от БНБ-Централен
кредитен регистър от 27.10.2016г., зав. копие на актуално състояние на всички
трудови договори на Г.Ж.Г. издадено от НОИ Регистър на трудовите договори, зав.
копие на лична карта на Г.Ж.Г. № ***, зав. копие на лична карта на Ж.Г.В. № ***, зав. копие на искане за потребителски
паричен кредит от 06.06.2016 г. на „Бърз Кредит” ЕООД Ямбол, зав. копие на уведомително писмо до Г.Ж.Г. и
Ж.Г.В. от „Бърз кредит” ЕООД Ямбол, ведно със зав. копие на известие за
доставка обратна разписка от 23.03.2017 г.
зав. копие на уведомително писмо до Г.Ж.Г. и Ж.Г.В. от „Бърз Кредит”
ЕООД Ямбол, зав. копие на известие за доставяне – обратна разписка от
21.08.2017 г., зав. копие на приходен касов ордер № *** г., зав. копие на
приходен касов ордер № *** г., зав. копие на приходен касов ордер № ***г., зав.
копие на приходен касов ордер № *** г., зав. копие на приходен касов ордер № ***
г., зав. копие на приходен касов ордер №***г. и зав. копие на приходен касов
ордер № ***г.
По направено от особения представител искане на осн.чл.183 от ГПК, съдът е
задължил ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени
доказателства, като му е указано, че при неизпълнение същите ще бъдат изключени
от доказателствата по делото. Такива не бяха представени от ищеца.
По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
дава отговор на въпроса, какъв е размерът на платеното от ответника по
процесния договор за кредит към момента
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно: главница – 154.78 лв.,
договорна лихва за периода 27.10.2016г. – 26.01.2017г. от 97.07лв. и
гаранционна такса по чл.7 от 188.43 лв.; какъв е размерът на останалите
неплатени задължения към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а
именно: главница от 845.22 лв., договорна лихва за периода 27.01.2017г. –
27.10.2017г. от 161.72лв. и гаранционна такса от 313.95лв. ; на коя дата ищецът
е предал заемната сума на кредитополучателя – на 27.10.2016г. „БЪРЗ КРЕДИТ”
ЕООД е изпълнило задължението си по процесния договор и е предало заемната сума
на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК.
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на
ответника – направените възражения в отговора си, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Съдът намира, че на
първо място следва да се произнесе по направеното от особеният представител на
ответника искане за прилагане на правилото на чл.183 от ГПК.
В случая , видно от представените към
исковата молба преписи от писмените доказателства се установява, че те са представени
в заверен вид от пълномощника на ищеца – адв. К.
Съгласно чл. 183 от ГПК страната,
която се позовава на писмени доказателства, може да представи по делото
заверени от нея преписи от тях вместо самите оригинали. Според чл. 32 от
Закона за адвокатурата заверените от адвоката копия имат значението на
официално заверени преписи, стига заверката да е извършена “в кръга на
работата”, т.е. от адвокат, упълномощен да представлява страната по делото,
какъвто е и процесния случай – оспорени
документа са заверени за вярност от представилия ги пълномощник – адв.К. При
това положение щом по делото е представен официално заверен препис (в т.ч..
заверен от адвокат), недопустимо е по реда на чл. 183 ГПК да се изисква за
констатация оригиналът, тъй като законът ги приравнява по значение. Ако
истинността на преписа бъде оспорена, каквато хипотеза не е налице, оригиналът
може да бъде представен от страната, но не и изискан от нея в производството по
чл. 183 от ГПК. С оглед на това съдът не приема направеното в тази връзка
възражение от особения представител на ответника.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът и кредитополучателя Г.Ж.Г. са били във валидно облигационно
отношение по сключен договор за потребителски кредит. Безспорно се
установява още, че
сумата предмет на договора
е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя. Безспорно е
още , че както в заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в настоящото
производство ищецът се е позовал не на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, а на пълното му падежиране на
уговорения краен падеж – 27.10.2017г.. В процесния случай крайния падеж на договорът за
кредит е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
16.04.2018г. , поради което направените
възражения от ответната страна са неотносими в конкретния случай.
С оглед
на горното, съдът намира, че иска е
доказан по основание. По отношение размерът на претенциите, съдът кредитира с
доверие приетата и неоспорена ССЕ. От същата се установява, че ответникът има
непогасена главница от 845,22 лв. и договорна лихва за периода 27.01.2017г. –
27.10.2017г. от 161.72лв., до които размери тези искове съдът намира за
основателни и доказани.
По
отношение на гаранционната такса, съдът приема следното:
Според чл.7 от сключения договор за
кандидатстване за кредит се заплаща такса от 5 лв., а при одобряване,
кредитополучателят заплаща еднократна такса :неустойка, гаранция= от 502.38
лв., платима на равни месечни вноски, без лихви и неустойки.
Видно от клаузата са изброени различни
наименования на този вид задължение, освен такса- гаранция, неустойка.
Разглеждайки предпоставките за възникване на задължението, същото може да се
приеме за съдържащо белезите на различни по вид задължения, т.е. има смесен
характер. Това е така, защото поемането на задължението гарантира сключването
на договора. Това би било оправдано с оглед вида на кредита и договорено ниско
лихвено възнаграждение
В случая обаче лихвата е в границите на
законовата , а кредитът е бил обезпечен от солидарен длъжник Ж.Г.В.. Ищецът не
е посочил какъв характер има тази т.н. „гаранционна такса”. Изхождайки от
наименованието, може да се приеме, че тя има гаранционен характер. По правило
гаранцията обезпечава изпълнението и се задейства само при неизпълнение на
задължението. В случая таксата е включена към месечната вноска към основното
задължение, поради което наподобява допълнителна лихва , освен уговорената в
договора. Съгласно чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не
може да надвишава законна лихва. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата
на чл.7 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики,
като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителя,
към която норма препраща чл.24 от ЗПК , т.к. води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя, поради което е
нищожна на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД. С оглед на изложеното съдът приема , че
искът за дължимост на гаранционна такса от 502.38лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен.
По
разноските:
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.
по т.д.№ 4/2013г.на ВКС - ОСГТК,съдът съобразно изхода на спора разпределя
отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното
производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските,направени и в заповедното производство.
С оглед изхода на делото ответникът
дължи на ищеца разноски в заповедното производство от 92,88лв., а в настоящото
производство от 761,20 лв. по съразмерност.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните,
че Г.Ж.Г., ЕГН ********** ***БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД , с ЕИК ***със седалище:
гр.Ямбол, ул.”Преслав” №82, представлявано от К.Р. Ж. – *** сумата 845,22 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № *** г., неизплатена договорна
лихва в размер на 161,72 лв. за периода
от 27.01.2017 г. до 27.10.2017 г.,.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2018г.,
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2018г., като искът за разликата до предявеният
размер от 1387.65лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г. да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД направените в заповедното
производство разноски в размер на 92,88лв.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г. да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД направените по настоящото
производство разноски в размер на 761,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :