Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Габрово, 27.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 58 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от А.Х.Ш. *** против Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ш. срещу Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на оспорващия, довело до временна неработоспособност, като е налице функционална зависимост между трудовите му функции, нараняването е настъпило на случайно работно място, указано от работодателя, при извършване на работа по разпореждане на работодателя и в негов интерес. Оспорващият твърди, че не е подписвал декларацията, че не желае или няма възможност да присъства при разследването на трудовата злополука; не е изяснена фактическата обстановка; показанията на разпитаните свидетели се различават от действителните обстоятелства и са противоречиви. Прави се искане за постановяване на решение по същество, с което злополуката да бъде призната за трудова или да бъде отменено разпореждането и преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа
се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в
депозирани по делото писмени бележки /л. 380-383/. В хода по същество се
заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето ѝ по съображения,
развити в депозирана по делото писмена защита /л. 368-370/. В хода по същество
се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „*****” ООД – гр. Трявна се
представлява в открито съдебно заседание от надлено упълномощен процесуален
представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ по съображения, развити в депозирана по делото писмена
защита /л. 374-379/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
А.Ш. е имал сключен трудов договор № 21 от 10.11.2016 година със заинтересованата страна „*****” ООД – гр. Трявна, като е бил назначен на длъжност „машинен оператор, дърводобив” със срок за изпитване /л. 52/. На оспорващия е била връчена длъжностна характеристика за посочената по-горе длъжност /л. 53/. Според записаното в трудовата книжка на оспорващия /л. 55-58/, последният е бил преназначен на същата длъжост от 01.01.2017 година с по-високо трудово възнаграждение.
Заинтересованата страна има сключен Договор за услуга от 06.01.2017 година /л. 40/ и Споразумение за партньорство /л. 41-44/ с „*****” ЕООД – гр. Велико Търново, като последното дружество е изпълнител по Договор за обществена поръчка № 50-8 от 25.10.2016 година с възложител „******” АД – гр. Варна с предмет почистване и направа на просеки по трасета на ВЕЛ /въздушни електропроводи/ СрН за нуждите на „******” АД по определена обособена позиция.
Заинтересованата страна има сключена застраховка „Трудова злополука” /л. 63-65/, като под № 24 в Списъка на работниците и служителите в трудови правоотношения с дружеството към 31.05.2017 година, подлежащи на задължителна застраховка Трудова злополука за 2017 година, фигурира оспорващият А.Ш. /л. 66-68/.
На 07.11.2017 година в 10:55 часа Ш. постъпва в МБАЛ „*****” АД – гр. Габрово с открита рана на дясната предмишница и след извършена оперативна интервенция е изписан на 09.11.2017 година, като му е издаден болничен лист /л. 329-348; 85-88/.
С Декларация вх. № 5101-07-50 от 14.11.2017 година пострадалият А.Ш. е декларирал трудова злополука, станала в 9:30 часа на 07.11.2017 година в местност в с. Стоките, община Габрово, като е посочено, че злополуката е настъпила при почистване на клони и обезопасяване на далекопроводи и направа на просеки, а конкретно - при рязане дърво пада, удря пострадалия, резачката отхвръква и порязва дясната му ръка /л. 101-102/.
На същата дата – 14.11.2017 година – оспорващият Ш. е подписал декларация, че няма възможност да присъства при разследването на трудовата злополука /л. 51. Според заключението на изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, ръкописният текст на декларацията не е писан от Ш., но подписът в декларацията е положен от Ш. /л. 140-147/. В тази насока са и свидетелските показания на свидетелката Р.К. /протокол от о.с.з. на л. 167-172/.
С Декларация вх. № 5101-07-50-1 от 17.11.2017 година и работодателят „*****” ООД – гр. Трявна е дакларирал трудовата злополука /л. 98-100/. Преди подаване на декларацията, управителят на дружеството-работодател е писмено уведомен от счетоводителя на дружеството, че по непотвърдени сведения битовата злополука по болничния лист на Ш. от 09.11.2017 година е трудова /л. 89/, след което със Заповед № 11 от 15.11.2017 година управителят на дружеството е назначил комисия, която да извърши разследване за установяване вида на злополуката и причините, довели до нея /л. 90/. Комисията е изготвила Протокол от 16.11.2017 година относно установените обстоятелства /л. 91/.
Назначена от Директора на ТП на НОИ – Габрово комисия е извършила разследване на декларираната злополука, като комисията е съставила Протокол № 8 от 01.12.2017 година /л. 95-97/.
Издадено е Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука не е приета за трудова, като е посочено, че Ш. е започнал да извършва работа – рязане на дърва без предварителна заявка и проведен инструктаж /л. 23/.
По оспорване на Ш. /л. 21-22/ е издадено процесното Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена като неоснователна.
Решението е връчено на жалбоподателя на 14 или 15.02.2018
година, видно от копие на известие за доставяне /л. 16/ и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което
може да бъде травматично /причинено от външно, обикновено физическо въздействие
върху тялото и организма/. Съществените белези на злополуката са, че тя
представлява внезапно /непредвидено и спонтанно/ увреждане на здравето, което е
резултат /последица/ на вътрешно или външно въздействие върху човешкото тяло
или организъм. Трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/,
станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители
по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните
служител/ работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието /чл. 55, ал. 1 от КСО/. Следователно трудовата злополука, като
внезапно увреждане на здравето, е резултат /последица, следствие/ на
извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде
определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то
трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е
извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени
нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на
труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е
възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на
предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на
работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно
увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това
следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в
причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза /арг. от
нейните чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1/.
Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие
показанията на свидетелката И.К./протокол от о.с.з. на л. 117-119/, тъй като
намира, че същите са конструирани само и едниствено да обслужат защитната теза
на заинтересованата страна – работодател на оспорващия и се подкрепят
единствено и само от присъствената форма, изготвена от същата тази
заинтересована страна, с която свидетелката се намира в трудова зависимост /л.
60-62/. Прави впечатление, че свидетелката има ясни знания и спомени за
определени факти /че от началото на м. ноември 2017 година Ш. спрял да ходи на
работа, като не е бил в отпуск/ и никакви за други обстоятелства /каква е
съдбата на трудовото правоотношение на Ш./. Ако длъжността на свидетелката и изпълняваните
от нея трудови функции предполагат да знае кой от работниците кога е на работа,
кога е в отпуск или отсъства по друга причина, кога има заявки за работа и на
кого е възложено извършването ѝ, то е логично свидетелката да знае и дали
трудовото правоотношение с определен работник продължава или е прекратено. С
подобни аргументи съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетеля С. Е.
– управител на „*****“ ЕООД – гр. Велико Търново /протокол от о.с.з. на л.
117-119/, като намира, че същите са повлияни от наличието на договорни
отношения със заинтересованата страна – работодател по повод на процесната
дейност и целят да подкрепят становището на заинтересованата страна, че
злополуката не е трудова. И тук прави впечатление, че свидетелят не помни или
не помни добре определени обстоятелства, но помни други, които се явяват в
подкрепа на тезата на заинтересованата страна – свидетелят твърди, че са
извършвали работа в с. Стоките, като не помни точно кога, но в същото време е категоричен,
че през м. ноември 2017 не са работили там.
От показанията на останалите свидетели – С.С., М.В., З.К.
/протокол от о.с.з. на л. 167-172/, П.П. /протокол от о.с.з. на л. 313-315/, И.М.
/протокол от о.с.з. на л. 371-373/, както и от обясненията, дадени от
оспорващия /протокол от о.с.з. на л. 167-172/, може да се извлече един
безспорен факт, а именно, че на 06. и 07.11.2017 година А.Ш. е бил на оглед
заедно със служители от „******” АД с месторабота гр. Севлиево, каквито данни
са били събрани и в хода на административното производство. Показанията на свидетелите
сочат и за това, че е обичайна практика с характер на правило да се извършва
оглед преди започване на работа, за да се огледа районът, в който ще се работи,
както и да се преценят възможностите на изпратеното лице за изсичане на
дървесината с оглед особеностите на терена и наличието на опасни дървета. Като
обективни и взаимно непротиворечиви относно цялостната фактическа обстановка по
повод настъпване на злополуката съдът възприема показанията на свидетелите З.К.
/живееща на съпружески начала с оспорващия/ и П.П., като по отношение на
последния свидетел не е налице каквато и да било заинтересованост, като
неговите показания съответстват на тези наК.. Мястото на настъпване на
злополуката се установява от свидетелските показания на С.С. и М.В., както и от
представените по делото пътни листи за служебен автомобил с посочен водач С.С.
/л. 150-159 и 162-164/, като в тази връзка следва да се посочи, че твърденията
на свидетелите С. и В., че на 07.11.2017 година са оставили Ш. иК. в с. Стоките
и са продължили, за да оглеждат далекопровода дали има още за рязане, не се
подкрепят от данните за движение на служебния автомобил според пътните листи –
според последните до 10:29 часа на 07.11.2017 година автомобилът е бил в с.
Стоките, който час съвпада с твърдяния от Ш. и посочен в документите за
настъпване на злополуката, а в 11:02 часа автомобилът е бил в гр. Габрово на
адреса, на който се намира МБАЛ „*****“. Няма логика ако Ш. не е харесал
показаните му до момента обекти, да остане в с. Стоките, а свидетелите да
продължат сами със служебния автомобил извършването на оглед по протежение на
електропровода. В тази връзка съдът намира, че следва да даде вяра на
свидетелските показания наК., според които свидетелите С. и В. са преки
свидетели на злополуката, настъпила по време на рязане на дърво, като
свидетелите са помагали на Ш., поради което е било възможно и незабавното му
транспортиране до болницата в Габрово. По делото не бяха събрани доказателства
за издадено към 07.11.2017 година позволително за сеч за имоти по протежението
на процесния електропровод „Кръвеник“, но това не пречи процесната злополука да
бъде квалифицирана като трудова. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се налага изводът, че злополуката с А.Ш., настъпила около 10:30
часа на 07.11.2017 година, представлява внезапно увреждане на здравето на
лицето, станало по повод на извършваната работа, която е извършена в интерес на предприятието, като
е причинило временна неработоспособност, поради което настоящият съдебен състав
намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ
– Габрово и потвърденото с него Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на
длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово са издадени от
компетентни органи, в изискуемата писмена форма, без да са установени
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, както и в несъответствие
с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на актовете и
съответно основателност на оспорването. След отмяна на процесните актове,
преписката следва да бъде върната на административните органи за ново
разглеждане и произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и частично основателно с оглед крайния изход на спора, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 180 /сто и осемдесет/ лева депозит за възнаграждение на вещо лице и свидетели /л. 113/. Сума за заплатен адвокатски хонорар не следва да бъде присъждана в тежест на ответната страна, тъй като според представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 124/ няма данни договорената сума да е била реално заплатена. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не са представени доказателства за реалното заплащане от страната на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3 от 12.02.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № 50 от 07.12.2017 година на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово.
ВРЪЩА преписката на длъжностни лица по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Габрово да заплати на А.Х.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: