№ 448
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600346 по описа за 2021 година
разгледа докладваното от съдия Стойчев в.н.ч..д. № 346/2021 г. по описа на САС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на пострадалите Б. Н. М. и И. М. М. срещу
определение на ОС – Враца, по НЧД№99/2021г., с което съдът:
ПОТВЪРДИЛ изцяло Постановление на Окръжна прокуратура гр. Враца от
28.01.2021год. за прекратяване на наказателното производство- по пр.пр. вх.№ 154/2021год.
по описа на ВрОП /ДП № 42-р. п./2020 год. по описа на ВОП- София/ водено за
престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК.
САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Вр.ОС е протекло по реда на чл.243, ал. 4 и сл. НПК и е
образувано въз основа на жалба от Б. Н. М. и И. М. М., против постановление на ВрОП от
28.01.2021год., с което наказателното производство по пр.пр. вх.№ 154/2021год. по описа на
ОП-Враца /ДП № 42- р.п./2020год. по описа на ВОП-София/водено за престъпление по
чл.343, ал.1,б."в НК е прекратено на основание чл 243, ал.1, т.1,вр. чл.24,ал.1, т.1 НПК
поради липса на престъпление.
ОС – Враца обосновано и в пълно съответствие със събраните доказателства е установил
приетата от него фактическа обстановка, а именно:
Прекратеното наказателно производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, с
1
първото извършено ПСД - протокол за оглед на местопроизшествие от 28.06.2020год.
Делото е водено против неизвестен извършител, първоначално от РП-Враца за престъпление
по чл. 343, ал.1, б."б" НК, а впоследствие от ВОП-София за престъпление по чл. 343, ал.1,
б."в" НК, затова, че на 28.06.2020год. около 18,37часа на Главен път Е-79 км 131+000 - гр.
Монтана- гр. Враца, след разклона за с. Краводер е настъпило ПТП, при което мотоциклет
"Хонда ПЦ 34" с per. № *******, собственост и управляван от Н. Ив. М. се е ударил в
крайпътно паркирал на отбивна площадка, вдясно по посока на движение л.а. "Пежо 406" с
per. № ********, вследствие на което е настъпила смъртта на М. на 12.07.2020год. във ВМА
София. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
В хода на ДП са извършени множество ПСД - събрани са писмени и гласни
доказателства, назначени са СМЕ на труп, химически експертизи и КАТОЕ /комплексна,
автотехническа и оценителна експертиза/, чиито заключения са приложени към материалите
от ДП.
Анализирайки събрания доказателствен материал, решаващият прокурор е приел за
установена фактическа обстановка, която се основава изцяло на събрания по делото
доказателствен материал. Безспорно е установено, че на 28.06.2020год. пострадалият Н. М.
и двамата свидетели - негови приятели Б. И. и Б. Ф. били на басейн в с. Краводер,
откъдето си тръгнали около 18,00часа, като се отправили към "караванките" на Гл. път Е-79.
Пострадалият М. управлявал мотоциклет "Хонда ПЦ 34" с per. № *******, а двамата
свидетели И. и Ф. пътували на мотоциклет "Ямаха" с per. № *******. След разклона за с.
Краводер, двамата свидетели с управлявания от св. И. мотоциклет "Ямаха" преминали през
дълъг ляв завой, след което не забелязвали в огледалото за обратно виждане движещият се
зад тях мотоциклет с пострадалия М.. Св. И. забавил движение, за да го изчакат, но след
като не се появил, обърнал управлявания от него мотоциклет и се върнали със св. Ф., за да
потърсят М.. Когато отново навлезли в дългия ляв завой, двамата забелязали от дясната
страна един тир да отбива и спира, а след него видели падналия мотоциклет "Хонда".
Забелязали и падналия мотоциклетист М. да лежи по гръб на средата на пътя. Когато се
приближили до него, установили, че същият е обезобразен и издавал само хрипове. В района
на местопроизшествието на отбивка двамата свидетели забелязали паркиран лек автомобил
"Пежо", а около него разпилени части от друго превозно средство. Автомобилът бил празен,
в него нямало никой. Тъй като св. И. нямал СУ на мотоциклет, двамата дали знаци на
спрелите автомобили и в конкретност на св. Й. Д. да извика Бърза помощ, след което
напуснали местопроизшествието. Св. Д. пътувала от гр. Монтана за гр. София и когато
видяла падналия човек и мотор спряла на платното. Същата се обадила на тел.112 и
уведомила за станалото ПТП в 18,35часа, като преди това наблюдавала действията на
двамата свидетели И. и Ф. и разбрала, че й дават знак да повика помощ. Първо пристигнали
служителите на МВР, а след около 10 минути и линейката на Спешния център. На място
била оказана помощ на пострадалия моторист, след което бил откаран в МБАЛ- Враца, а
впоследствие във ВМА-София. Въпреки своевременната медицинска помощ, включително и
2
направени две операции, на 12.07.202Огод. пострадалият Н. М. починал.
Правилен е изводът на Вр.ОС, че възприетата в атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка се основава изцяло на
събрания по делото доказателствен материал - писмените и гласни доказателства и
специализираните експертизи. Показанията на разпитаните на ДП свидетели са еднопосочни
относно мястото на ПТП и местоположението на пострадалия Н. М. след падането му от
мотора и установяване в покой на пътното платно. Действително, очевидци на самия удар на
мотоциклетиста в спрелия лек автомобил няма, но всички свидетели са категорични, че
лекия автомобил е бил спрял извън пътното платно - на джоб-отбивка и в него не е имало
никой. Нито един свидетел не установява участие на друг субект на движението по пътя в
ПТП. Същото се потвърждава и от писмените доказателства и в конкретност — протокола за
оглед на местопроизшествие и приложеният към него фотоалбум. Установено е точно
мястото на първоначалното съприкосновение между мотоциклета, управляван от
пострадалия М. и спрелия лек автомобил - заден ляв калник и лява гума.
От назначената по делото СМЕ на труп е установено, че причината за смъртта на
пострадалия М. е откритата тежка ЧМТ, която независимо от проведеното лечение е довела
до коматозно състояние на пострадалия с обездвижване и залежаване, от което са настъпили
тежки дегенеративни и възпалителни усложнения, довели до непреодолима многоорганна
недостатъчност, станала причина за смъртта на М.. Получената тежка ЧМТ се дължи на
действие на твърди тъпи предмети и може да бъде получена в условията на ПТП.
Получените увреждания от пострадалия Н. М., подробно описани в заключението на вещото
лице по СМЕ на труп са в пряка причинна връзка с ПТП. В СМЕ на труп са описани и други
увреждания, получени от пострадалия Н. М., в резултат на ПТП - лицево-челюстна травма и
травма на опорно двигателния апарат, които обаче не са в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт.
От заключението на вещото лице по КАТОЕ се установява, че от техническа гледна
точка причината за ПТП е от субективен характер, като водача на мотоциклета по
субективни причини е превишил скоростта на движение на мотоциклета в условие на ляв
завой и се е движил със скорост от 150км/ч., вместо със законоустановената от 80 км/час.
При тази скорост на движение, центробежната сила върху мотоциклета е допринесла за
напускане на платното за движение от страна на мотоциклетиста, който е имал техническа
възможност да възприеме и оцени пътните условия, сигнализирани с пътен знак А2 - завой,
да продължи движението си с максимално разрешената скорост от 80км/час, при което ПТП
е било предотвратимо при правилно движение с органите за управление. Аварийното
използване на спирачната система от пострадалия е довело до блокиране на колелата на
мотоциклета, който е станал неуправляем, запазил е посоката си на движение към джоб-
отбивката, където се е ударил в паркирания на тази отбивка лек автомобил "Пежо 406" със
скорост от 124,7км/ч. Ударът е реализиран на джоб-отбивката, в резултат на който
мотоциклета е загубил напречната си устойчивост, паднал е на лявата си страна, в който
3
момент мотоциклетистът се е отделил от него, продължил е самостоятелно движението си с
посока дясна мантинела. След удара в дясната мантинела, мотоциклетистът се е установил в
средата на пътното платно, където е бил намерен от пристигналите на място свидетели,
полицаи и спешни медици. Мотоциклетът е бил технически изправен и неговото техническо
състояние не е в причинна връзка с настъпилото ПТП, нито характеристиката на пътя,
метрологичните условия и интензивността на движение.
С оглед изложеното дотук следва да бъде споделен и крайния извод на ОС – Враца, че
постановлението на ВрОП, с което е прекратено наказателното производство е обосновано
от доказателствения материал, а оттам е и законосъобразно. На ДП са събрани всички
възможни доказателства, от които не може да се изведе наличие на виновно поведение у
друго лице, извън починалия мотоциклетист М.. Тъй като същият бил военнослужещ,
цялото ДП, след изпращането му от РП-Враца на ВОП-София било проведено под
ръководството на Военно окръжна прокуратура гр. София, след което е било прекратено и
препратено по подсъдност на ОП-Враца.
В жалбата се навеждат доводи в две насоки - за нарушени права на пострадалите и за
допуснато нарушение на правилата за движение от друго лице - водача на лекия автомобил
"Пежо 406", които нарушения са в причинна връзка с ПТП.
Оплакването за нарушени права на пострадалите, както и, че същите не са били
уведомени за правата им в това наказателно производство и въобще не са били разпитвани
правилно е квалифицирано от първия съд като абсолютно неоснователно, дори некоректно.
Действително от приложените на л.58 и л.59 от т.1 от ДП протоколи е видно, че както
пострадалия св. И. М. М., така и св.Б. Н. М. са разпитани на 27.08.2020год. в качеството
именно на пострадали от деянието лица. На същите са разяснени подробно правата и
задълженията както като свидетели, така и най-вече правата им на пострадали, за което и
двамата са се подписали на протокола. Именно при тези разпити и разясняване на права и
двамата пострадали са заявили, че желаят материалите от ДП при приключването му да им
бъдат предявени. След събиране на целия доказателствен материал, обсъден по- горе, на
09.10.2020год. материалите от ДП са предявени на двамата пострадали /л.7 6 и л.77 от т.2 от
ДП/, същите са заявили, че са се запознали с всички материали от ДП и нямат претенции по
воденето му. И двамата пострадали свидетели са се подписали на протоколите за
предявяване. След това предявяване няма събирани доказателства, а само прекратяване на
наказателното производство от ВОП-София, обжалване на това прекратяване от двамата
пострадали и определението на Софийски военен съд, с което е отменено прекратяването.
Препис от това определение е връчен на пострадалите. Следователно, няма материали по
делото, с които двамата пострадали да не са запознати. След препращане на делото от ВОП-
София на ОП-Враца допълнителни доказателства по ДП не са събирани.
Въпреки изложените по – горе мотиви на Вр.ОС двамата жалбоподатели поддържат
оплакването, че правата им не са били разяснени и материалите по делото не са им били
4
предявени, без обаче да коментират писмените протоколи които доказват обратното и в
частност без да оспорват, че са ги подписали. При тези обстоятелства САС няма как да
приеме нещо различно от приетото от Вр.ОС, а именно че оплакването и във въззивната
жалба за нарушени процесуални права на пострадалите е абсолютно неоснователно.
На следващо място, неоснователно се явява и оплакването, че водачът на лекия
автомобил "Пежо 406" е допуснал нарушения на правилата за движение и с това е
допринесъл за ПТП. То също като първото оплакване се поддържа в идентичен вид пред
САС, въпреки че Вр.ОС му е отговорил подробно. САС обаче напълно споделя мотивите на
Вр.ОС в тази насока:
Действително не е налице нито едно от сочените в жалбата нарушения на правилата за
движение от страна на водача на л.а. "Пежо 406". Както беше установено и прието по-горе,
този водач е спрял не на пътното платно, не в аварийна лента, а на джоб - отбивка, извън
платното за движение, което е именно мястото за безопасно спиране на ППС на главен път,
какъвто е пътя Е-7 9. Това спиране по никакъв начин не е в нарушение на чл. 58а или 59а от
ЗДвП и не е необходимо обозначаване на автомобила със светлоотразителен триъгълник
или по друг начин. Както беше посочено вече, този лек автомобил не е бил спрян на
пътното платно /нито в аварийна лента/, за да е необходимо такова обозначаване. Същият е
бил установен на отбивка от пътя, на метър от десния край на пътното платно и по никакъв
начин не е пречел на движението по платното. По тези съображения не са нарушени от
водача на л.а. и разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 97 ЗДвП касае
случаите на аварийно спиране на платното за движение, а както беше посочено по-горе, л.а.
е бил извън платното за движение. Не е налице и нито една от хипотезите на чл. 98 от ЗДвП,
в които е уредена забраната за паркиране. В случая водачът на л.а. "Пежо 406" е спазил
изискванията за спиране за престой извън населени места, уредени с разпоредбата на чл. 94,
ал.1 и 2 ЗДвП - същият е спрял автомобила извън пътното платно, на предвидена за такова
спиране отбивка.
При тези съображения и САС приема извода на окръжна прокуратура, че от събраните
на ДП доказателства няма никакви данни за престъпно действие или бездействие на друго
лице, което да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и смъртта на пострадалия
Н. М. за обоснован и законосъобразен. Ето защо и решението на ВРОС по нчд№99/2020г.
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата против
него следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС - Враца, по НЧД№99/2020г.
5
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6