РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4591/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 48091/04.04.2018 г., предявена от Б.К.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът,
твърди, че на 17.10.2017 г., около 19.15 часа, в гр. София, на ул. „Атанас
Кирчев“, с посока на движение от ул. „Шемница“ към ул. „Уста Генчо“, неизвестен
водач, управлявал неустановено МПС, нарушил правилата за движение по пътищата,
и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца Б.К.С..
Ищецът
твърди, че в резултат на описаното ПТП е получил: Изкълчване, навяхване и
разтягане на кръстовидна ставна връзка на коляното; Травматична инкомплетна
лезия на задния рог на медиалния менискус; Постравматичен подкожен хематом –
медиално и дорзално от пателата;
Контузия на главата;
Ищецът
твърди, че нараняванията, които е получил, вследствие на описаното ПТП, са
довели до трайно затрудняване на движенията на долните крайници, по-силно
изразени в левия крайник, болки, изтръпване, мравучкане, оток и слабост на
същия, главоболие, отпадналост, лесна уморяемост, обща потиснатост, тревожност,
бледост, вялост, безсъние, залежаване с дни, затрудняване на придвижването с
месеци, необходимост от чужда помощ при обслужването на ежедневните си нужди.
Ищецът не можел да ходи нормално, да кляка, да се движи самостоятелно, като
разчитал изцяло на грижите на семейството си. Оздравителният процес бил много
дълъг и съпътстван със силни болки и страдания. Вследствие на силните болки се
наблюдавало влошаване на общото здравословно състояние на ищеца. Претърпените
от ищеца болки и страдания довели и до срив на самочувствието му и тежък
психически шок. Преди ПТП ищецът се занимавал професионално с футбол, а
получената травма била противопоказна за упражняване на професионална спортна
дейност. Това обстоятелство дало негативно отражение и върху психическото
състояние на ищеца, който бил гневен, че може никога повече да не играе футбол
и изпитвал страх и тревожност за бъдещото си. Освен това, ищецът изключително
трудно преодолявал стреса, предизвикан от ПТП, страхувал се да излиза навън, не
спял спокойно, станал много чувствителен и лесно раздразнителен.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 80 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът - Г.Ф., е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът сочи, че по делото няма категорични доказателства нито за твърдения
механизъм, нито за обстоятелствата и причините, довели до ПТП. Излага
съображения, че представеният констативен протокол е бил съставен изцяло по
данни само на пострадалия. Протоколът представлявал диспозитивен документ, тъй
като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията
на самия пострадал пред длъжностното лице. Освен това, длъжностното лице
констатирало единствено, че на посоченото място се намира ищецът и няма
обективни находки за настъпило ПТП с неидентифицирано МПС. Липсвали други
документи, липсвали и данни да е било образувано досъдебно производство по
случая. Ответникът оспорва твърдяното наличие на противоправно поведение на
водач с неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с описаните
неимуществени вреди. Сочи, че липсват доказателства освен за настъпването на
процесното ПТП, но и за причинната връзка между ПТП и твърдените вреди.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който в нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 1 ЗДвП, като
пешеходец е пресичал пътното платно на необозначено за целта място, без да се
съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение,
като не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението.
Ответникът
оспорва и размера на претендираното обезщетение, тъй като описаните в исковата
молба увреждания не са причинени от ПТП, а вследствие активна и спортна кариера
на ищеца и травмите, получени на терен. Заявява, че размерът на претендираното
обезщетение не кореспондира със
съдебната практика, с принципа на справедливост, с икономическите условия в страната
и стандарта на живот. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен.
На
08.11.2019 г., ищецът е представил по делото писмена защита, в която излага
съображения, че е доказано, че е бил ударен от неустановено МПС, че е бил в
тежко физическо състояние, като полученото травматично увреждане причинило на
ищеца затруднения в движенията на ляв долен крайник за срок около 4-5 месеца.
Представя съдебни решения (решение на СГС, потвърдено от САС), по които за
подобно увреждане в областта на коляното, било присъдено обезщетение в размер
на 40 000 лева.
На
15.10.2019 г., по делото е представена писмена защита от ответника, в която са
изложени доводи, че по делото не е доказано виновно и противоправно поведение
на водач на неидентифицирано МПС, че липсват обективни данни за
местопроизшествието, а заключението по АТЕ се основава на хипотетични отговори.
Ответникът обръща внимание и че според заключението по СМЕ, за сочените увреждания не може да се направи
извод, че са от директен удар от МПС, като увреждането може да бъде получено и
при падане.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за
имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство);
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца, всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя),
както и да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.
Съдът
приема за установено по делото, че на 17.10.2017 г., около 19.15ч., в гр. София, на ул. „Атанас Кирчев“, е реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП) между неидентифицирано моторно превозно
средство, управлявано от неизвестен водач, който е напуснал
местопроизшествието, и ищеца Б.К.С., който е бил пешеходец.
Действително, както сочи и ответникът, разпитаният по делото свидетел не
е видял самия удар, а служителят на СДВР, не е присъствал на самото ПТП. Настъпването
на процесното ПТП, обаче, и участието на Б.К.С. в него се установява при
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства:
По делото е представен Констативен протокол № К-769, съставен на
17.10.2017 г. от мл.инспектор Р.М.- дежурен ПТП – О „ПП“-СДВР, който е посетил мястото
на ПТП – гр. София, ул. „Атанас Кирчев“, срещу бл. 340. Като обстоятелства и
причини за ПТП, в констативния протокол е посочено, че на
17.10.2017 г., около 19.15ч., в гр.
София, по ул. „Атанас Кирчев“, от ул. „Шемница“ към ул. „Уста Генчо“, се е
движил автомобил с неизвестна марка, модел и регистрационен номер, като срещу
бл. 340 участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец Б.К.С.. Взето
административно отношение Д.З.
По
делото е представена Докладна записка К-769 до Началника на Отдел „Пътна
полиция“- СДВР, в която мл.инспектор Р.М.- дежурен ПТП – О „ПП“-СДВР е посочил, че на 17.10.2017
г. е бил дежурен и около 20.30 ч. е бил изпратен в болнично заведение „Пирогов“
във връзка с ПТП, възникнало в гр. София, ул. „Атанас Кирчев“,
срещу бл. 340, между неизвестен автомобил и пешеходец. В докладната записка е
посочено, че на място не са били намерени свидетели и камери, ПТП не е било
запазено, а от пострадалия Б.К.С. са снети писмени сведения.
В
исковата молба се твърд, че неустановеният водач не е пропуснал пресичащият
пътното платно пешеходец Б.К.С.. В „сведението“, дадено на 17.10.2017 г. (след ПТП), имащо
характер на изходящ от ищеца документ (л. 53), ищецът е посочил, че е вървял по
ул. „Атанас Кирчев“ на пътя до бл. 340а и движещ се срещу него
автомобил го е ударил в крака, вследствие на което е паднал и си е ударил
главата и гърба. В открито съдебно заседание на 01.04.2019 г., ищецът е уточнил
твърденията си, а именно: че се е движел по пътното платно плътно вдясно срещу
посоката на движение на процесния автомобил.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.В.М..
Свидетелят
заявява, че си спомня за инцидента преди две години. Двамата с Б. били на гости
в блок 340А, но паркирали автомобила (с който били) пред съседния блок - блок
340, тъй като нямало места пред блок 340А. Отзад имало паркинги. Те били спрели
зад блока. Отпред имало път и тротоар, но на самия завой тротоарът „прекъсвал“.
Привечер,
двамата тръгнали да се прибират. Свидетелят щял да управлява автомобила, поради
което и минал по-напред, за да го докара.
На
уличката нямало тротоар, пътят се състоял от една лента, с остър завой, от
едната страна имало насип, а от другата храсти. Двамата вървели от дясната страна,
плътно. Б. бил на 50-ина метра след
свидетеля.
Ивайло
М.заявява, че е видял кола срещу тях (фаровете й) и чул самия удар. На мястото имало остър завой и колата си
продължила напред. Свидетелят чул удара, ищецът извикал и М.изтичал при него.
Самият
удар свидетелят не видял (сочи, че е бил излязъл от завоя), но го чул, като секунди
преди това видял, че Б. върви плътно в дясно, след него.
Обадили
се на тел. 112. Казали им да изчакат, но след това им казали, че линейката ще
се забави. Свидетелят говорил по телефона, тъй като ищецът изпитвал болки в
краката. Казали им сами да се предвижат
и двамата отишли до „Пирогов“. Там свидетелят дал показания пред полицаите,
които го върнали на самото място на произшествието.
След
като в открито съдебно заседание, свиделетят М.е видял снимките в заключението
по автотехническата – експертиза (и посочените в тях наименования на улици), същият
заявява, че са паркирали на ул. „Шемница“.
Тръгнали от входа на бл. 340А към завоя,
към ул. „Шемница“. Движели се от ул. „Атанас Кирчев“ до ул. „Добротич“ в дясно,
пред блок 340. Движели се един зад друг, на разстояние от 50 метра или
по-малко. Когато чул удара, свидетелят се намирал на ул. „Шемница“, „някъде в
началото на блока“. Автомобилът, който ударил Б.,*** към ул. „Атанас Кирчев“.
След като се обърнал, ищецът бил паднал на земята, „дори извън платното на
зелената площ“. Автомобилът се движел с около 40–50 км.ч. Въпреки че било
сумрак, свидетелят имал видимост към Б. и го виждал.
По делото е прието основното и допълнително заключение по извършената
автотехническа експертиза. Съдът основава изводите си на допълнителната АТЕ,
тъй като същата е извършена след като по делото са събрани гласни доказателства
(чрез разпита на св. М.) за местоположението и посоката на движение на
участниците в процесното ПТП. Видно от допълнителната АТЕ, процесното ПТП е
реализирано при следния механизъм:
На
17.10.2017 г., около 19.15 часа, в гр. София ул. на ул. „Атанас Кирчев”“ от
входа на блок 340-А“ са излезли пострадалият Б.К.С. и свидетелят И.В.М. и са
тръгнали пеш по улица „Атанас Кирчев“, завивайки надясно към ул. „Шемница“,
където в дясно от платното за движение на ул. „Шемница“ е бил паркиран
автомобилът им.
Отпред
е вървял свидетелят М., защото е бил водач на автомобила, а зад него, на
определено разстояние, се е движил пострадалият пешеходец Б.С., като и двамата
са се движили в близост до десния край по платното за движение, защото и на
двете улици в дясно по посоката им на движение не е имало тротоар.
Когато
Б.С. се е движил в десния за него завой, вдясно на който е имало висок скат,
срещу него по ул. „Шемница“ към ул. „Атанас Кирчев“ и към ул. „Уста Генчо“ се е
движил неизвестен автомобил. Първоначално Б.С. и водачът на автомобила не са
имали пряка видимост и водачът по неизвестна причина е отклонил автомобила
наляво в близост да левия край на платното, считано в посоката на движение на
автомобила, където автомобилът е ударил, с предната си крайна лява част, левия
крак на пешеходеца. Според свидетеля автомобилът се е движил с висока скорост
40-50 км/ч., което е предпоставка водачът на автомобила да е предприел така
нареченото „Сечене“ на завоя, и да се отклони. След удара, водачът не е спрял,
а е напуснал местопроизшествието. От удара пешеходецът е паднал на тревата
извън платното за движение, според свидетеля.
Причинната
за настъпване на произшествието е в предприетото от водача на неизвестния
автомобил отклоняване ни автомобила към левия за него край на платното за
движение, в условия на ограничена видимост в завоя от висок стръмен скат в ляво
от платното за движение, с което се е поставил в невъзможност да предотврати
удара с насрещно движещия се пешеходец.
По
делото са представени рецепти от 17.10.2017 г. и от 24.10.2017 г.
На
19.10.2017 г., на Б.К.С. е извършена магнитно – резонансна томография на лява
колянна става. В резултата от изследването е посочено: Постравматичен подкожен
хематом - медиално и дорзално от пателата. Травматична инкомплетна лезия на
задния рог на медиалния менискус. Перитендинит на предната и задна кръстна
връзка. Хоффа синдром. Реактивни бурсит и синовит.
Видно
от медицинско направление № 001033 от 01.12.2017 г., ищецът е насочен за
провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация.
В амбулаторен лист № 000487 от
18.12.2017 г. за преглед на ищеца от физиотерапевт е посочена основна диагноза:
Изкълчване, навяхване и разтягане на (предна) (задна) кръстовидна ставна връзка
на коляното.
В амбулаторен лист №000005 от
03.01.2018 г. също е посочена основна диагноза: Изкълчване, навяхване и
разтягане на (предна) (задна) кръстовидна ставна връзка на коляното.
Представени са и медицинско
направление №000047 от 10.01.2018г. и амбулаторен лист №000245 от 19.01.2018г.
за преглед на ищеца от съдов хирург.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представените по
делото документи и след извършения на 23.03.2019 г. личен преглед на ищеца, е
приело, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания: контузия с хематом на ляво коляно и контузия на главата.
Медико-биологичната
характеристика на контузията с хематом на ляво коляно е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Контузията на
главата е довела до болки и страдания. Механизмът на
получаване на тези увреждания е от въздействие на твърд тъп предмет в областта
на ляво коляно и главата и е възможно да бъдат получени при директен удар в
областта на колената и падане и контакт с терена.
Предприето е лечение с поставяне
на гипсова шина на лява колянна става. След това е проведено лечение -
провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация 45 дни след инцидента. Вещото
лице е констатирало, че по делото няма приложени документи за вида на
приложеното лечение и неговата продължителност. Посочило е, че по принцип
периодът на възстановяване при такъв вид увреди е около 20 дни. Към изготвяне на заключението, състоянието на ищеца Б.К.С. е било добро. При извършения на 23.03.2019 г. преглед,
вещото лице не е установило трайни последствия от полученото увреждане на лява
колянна става и е констатирало запазен обем движение. Посочило е също, че
перспективата за в бъдеще е добра.
Видно
от СМЕ, посттравматичният подкожен хематом - медиално и дорзално от пателата,
травматичната инкомплетна лезия на задния рог на медиалния менискус е възможно
да бъдат получени при травма.
Хоффа
синдрома, както и реактивни бурсит и синовит и паратендинит на предна и задна
кръстни връзки се получават вследствие
на хронично пренатоварване на структурите на коляното.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, същите не са оспорени от страните по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Видно
от състезателна карта, издадена от Български футболен съюз (БФС), ищецът е имал
право да участва в първенствата и турнирите на БФС през сезон 2017 г. – 2018
г., като 08.09.2017 г. му е бил извършен периодичен медицински преглед
(резултатите от който не са представени по делото).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът на неустановеният лек автомобил е допуснал
нарушение на разпоредбата чл. 15, ал. 1, изр. първо от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че на пътя,
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение. Видно от събраните гласни доказателства и допълнителното заключение
по АТЕ, водачът на неустановения лек автомобил, причинната за настъпване
на произшествието е в предприетото от водача на неизвестния автомобил
отклоняване ни автомобила към левия за него край на платното за движение,
където се е намирал пострадалият пешеходец.
Поради изложеното, съдът приема, че събраните по делото доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 557, ал. 1, т.
1 КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Б.К.С..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България.
В
тази връзка, съдът съобрази вида и
характера на доказаните по делото увреждания, които се намират в причинна
връзка с процесното ПТП – контузия с хематом на ляво коляно и
контузия на главата, периодът на възстановяване при такъв вид увреди -
около 20 дни, констатираният от ВЛ
по СМЕ запазен обем на движение, както
и липсата на трайни последствия от
полученото увреждане на лява колянна става.
Съдът съобрази и указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, възрастта на ищеца към
датата на ПТП, претърпените болки и страдания, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП (2017 г.) и към настоящия момент.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства и от заключението по СМЕ, ищецът е футболист и част от
описаните в исковата молба увреждания (и
констатирани при ЯМР) са получени вследствие на хронично пренатоварване на структурите на
коляното.
Представените ведно с писмената
защита на ищеца съдебни решения (с които е присъдено обезщетение в размер на
40 000 лева) касаят различни увреждания – разкъсване на ставна капсула,
предна и задна кръсни връзки и медиалния колатерален лигамент, каквито в
настоящия случай изобщо не са налице. Различно е и проведеното лечение
(оперативно), възстановителният период (6-8 месеца), последиците (трайно и
необратими – затруднено движение, с остатъчен болков синдром и ограничен обем
на движенията).
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Б.К.С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
Неоснователто
е релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, тъй като по
делото липсват каквито и да е доказателства, че същият е пресичал пътното
платно на необозначено за целта място, без да се съобрази с разстоянието на
приближаващото МПС и неговата скорост на движение, или не се е убедил, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 10 000 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 80 000 лева – частичен иск,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т.1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от
съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.2 КЗ – с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.
Няма спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление от 26.10.2017
г., както и че ГФ не е изплатил обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата
върху обезщетението следва да бъде определена от 27.01.2018 г., като претенцията за законна лихва върху сумата от 10 000
лева, следва да бъде отхвърлена за
периода от 09.01.2018 г. до 26.01.2018 г., като
неоснователна.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
– адв. В.В.О., сумата от 380.90 лева, съразмерно
на уважената част от иска (2930 лв. х 0.13).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 348 лева от общо
направените разноски в размер на 400 лева (400 лв. х 0.87) - депозит за АТЕ и СМЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 261 лева (300 х 0.87) за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 491 лева, които
включват: 400 лева – държавна такса (10 000
лв. х 4%) и 91 лева (700 лв. х 0.13) – депозит за вещи лица, от внасянето
на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с
адрес: ***, да заплати на Б.К.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 10 000
лева – главница, представляваща обезщетение
за претърпените от Б.К.С. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2017 г., в гр. София, по вина на
лице, управлявало неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2018
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 10
000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева – частичен иск от
100 000 лева, и претенцията за законна лихва върху
сумата от 10 000 лева, за периода от 09.01.2018
г. до 26.01.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Ф., с
адрес: ***, да заплати на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 380.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.К.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Г.Ф., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 348 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 261
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 491 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: