Определение по дело №1474/2016 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 96
Дата: 14 февруари 2017 г. (в сила от 21 февруари 2017 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20164310201474
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .............

 

ГР.ЛОВЕЧ,  14.02.2016 г.

 

В  И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

                             ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                в открито съдебно заседание   на  четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ Х.

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Н.Г.

                                   2. А.П.

 

секретар  Н.Б.

и прокурор  АНЕТА ПАЧКОВА   сложи за разглеждане                           

НОХД  N  1474 по описа     за    2016    год.      докладвано                         

От   с ъ д и я т а

 

Производство по чл.309, ал.1 от НПК.

 

Съдът, като съобрази, че се е произнесъл с присъда, с която е наложил на подсъдимите Д.Ю.М. и С.М.А. наказания „лишаване от свобода”, които да изтърпят при първоначален строг режим в затвор и като съобрази, че на досъдебното производство № 434/2016 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, по отношение на същите не е била взета мярка за неотклонение намира, че следва по отношение на същите да се вземе мярка за неотклонение „подписка”. Независимо, че към момента двамата изтърпяват присъди „лишаване от свобода” в Затвора Плевен, е налице реална опасност да се укрият, в случай, че до влизане в сила на настоящата, срокът на търпените към момента присъди изтече или бъде прекъснат.

С оглед на тези съображения и на основание чл.309, ал.2 от НПК, съдът   

    

ОПРЕДЕЛИ

 

      ВЗЕМА мярка за неотклонение “подписка” по отношение на подсъдимия   Д.Ю.М., ЕГН **********.

      ВЗЕМА мярка за неотклонение “подписка”  по отношение на подсъдимия С.М.А.,  ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се  обжалва  и протестира в 7 дневен срок от днес пред ЛОС.

 

                            РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

 

 

                            СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                      

                                                                   2.

 

Съдържание на мотивите

                    

Мотиви на Присъда № 6 от 14.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1474/2016 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч. 

 

Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинения :

 

срещу подсъдимият Д.Ю.М. ***, за престъпления :

- по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.297, ал.3 от НК, за това, че на 19.05.2016 г. в гр.Ловеч, като „затворник" - изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в затвора Ловеч, затворническо общежитие „Полигона" - Ловеч, наложено му с присъда № 2/22.01.2015 г. по НОХД № 1212/2914 г., в сила от 07.02.2015 г. на Районен съд гр.Търговище и затворника -„лишения от свобода" С.М.А., ЕГН : **********, изтърпяващ наказанието си в същия затвор, се наговорили да избягат чрез задружни усилия, като пристъпили към изпълнение на замисленото бягство, избягали от външен работен обект, където работели - обект в ЗВЧ "Осъм" АД гр.Ловеч ;

- по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т. 3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1 и чл.26, ал.1, чл.28, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че през нощта, за времето от 21:45 часа на 19.05.2016 г. до 01:00 часа на 20.05.2016 г., в с.Умаревци, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, при условията на повторност, в съучастие като съизвършител със С.М.А., ЕГН : ********** ***.Търново /лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Ловеч/, противозаконно отнел, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, с намерение да ги ползва чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и са били изоставени без надзор, както следва : 1. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ РР 5379 АР, на обща стойност от 2 066,40 лева, от владението на собственика М.С.С., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Васил Левски" № 3, последвала е повреда на превозното средство /счупено стъкло на предна дясна врата, свален и повреден „кожух" на волана, повреден заключващ механизъм на предна дясна врата, повредена ел.инсталация за запалване и ключ, светлини и мигачи, откъртена кора пред тях/, с причинени щети в общ размер на 233,98 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 19.05.2016 г. в с.Умаревци, на ул."Никола Томов", до дом № 15; 2. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген пасат" с рег.№ ОВ 09-39 АМ, на обща стойност от 1 886,85 лева, от владението на собственика Ц.Т.Е., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието й, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор, паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Драгоман" № 3, последвала е повреда на превозното средство /спукано предно панорамно стъкло и повреда в предна ходова част/, с причинени щети в общ размер на 755,90 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 20.05.2016 г. в землището на с.Александрово, област Ловеч, на път 31 /Ловеч – Левски/, при км.24, в близост до ЖП прелез  ;

- по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, за това, че на 20.05.2016 г., около 02:30 часа в с.Александрово, област Ловеч, ул."Гено Димов" № 48, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С.М.А. ЕГН : ********** ***.Търново, отнел чужда движима вещ - лек автомобил - микробус „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, на стойност от 2 425,50 лева, без знанието и съгласието на собственика - В.Н.К.,***, с намерение противозаконно да го присвои, като открадната вещ - лекия автомобил не е била под поС.ен надзор и

 

срещу подсъдимият С.М.А. ***.Търново, за престъпления :

 

- по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.297, ал.3 от НК, за това, че на 19.05.2016 г., в гр.Ловеч, като „затворник" - изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в затвора Ловеч, затворническо общежитие „Полигона" Ловеч, наложено му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода» в размер на 8 години, на основание чл.23 - 25 от НК, с определение по НЧД № 377/2015 г. на РС Търговище по присъди по НОХД № 30/2011 г. на PC Търговище и ЧНД № 212/2011 г. на ОС Пазарджик, с което е заменен остатък от наказание „пробация" по НОХД № 99/2007 г. на PC Пещера и затворника - „лишения от свобода" Д.Ю.М., ЕГН : ********** ***, изтърпяващ наказанието си в същия затвор, се наговорили да избягат чрез задружни усилия, като пристъпили към изпълнение на замисленото бягство - избягали от външен работен обект, където работели - обект в ЗВЧ "Осъм" АД - гр.Ловеч ;

- по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т. 3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1 и чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че през нощта, за времето от 21:45 часа на 19.05.2016 г. до 01:00 часа на 20.05.2016 г., в с.Умаревци, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, в съучастие като съизвършител с Д.Ю.М., ЕГН : ********** *** /лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Ловеч/, противозаконно отнел, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, с намерение да ги ползва чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и са били изоставени без надзор, както следва : 1. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ РР 5379 АР, на обща стойност от 2 066,40 лева, от владението на собственика М.С.С., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Васил Левски" № 3, последвала е повреда на превозното средство /счупено стъкло на предна дясна врата, свален и повреден „кожух" на волана, повреден заключващ механизъм на предна дясна врата, повредена ел.инсталация за запалване и ключ, светлини и мигачи, откъртена кора пред тях/, с причинени щети в общ размер на 233,98 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 19.05.2016 г. в с.Умаревци, на ул."Никола Томов", до дом № 15; 2. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген пасат" с рег.№ ОВ 09-39 АМ, на обща стойност от 1 886,85 лева, от владението на собственика Ц.Т.Е., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието й, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор, паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Драгоман" № 3, последвала е повреда на превозното средство /спукано предно панорамно стъкло и повреда в предна ходова част/, с причинени щети в общ размер на 755,90 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 20.05.2016 г. в землището на с.Александрово, област Ловеч, на път 31 /Ловеч – Левски/, при км.24, в близост до ЖП прелез  ;

- по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, за това, че на 20.05.2016 г., около 02:30 часа в с.Александрово, област Ловеч, ул."Гено Димов" № 48, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Д.Ю.М., ЕГН : ********** ***, отнел чужда движима вещ - лек автомобил - микробус „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, на стойност от 2 425,50 лева, без знанието и съгласието на собственика - В.Н.К.,***, с намерение противозаконно да го присвои, като открадната вещ - лекия автомобил не е била под поС.ен надзор.

Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявените обвинения срещу подсъдимите по текстовете от обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посочените престъпления са извършени по начина описан в обвинителния акт. По отношение и на двамата подсъдими предлага и по трите обвинения да им бъдат определени наказания към оптималния предвиден от закона размер, при отегчаващи вината обстоятелства, които на основание чл.58а от НК да бъдат намалени с 1/3 предвид проведеното съкратено следствие и които наказания двамата следва да изтърпят при първоначален строг режим в затвор. Излага доводи относно наличието на предпоставки за приложението на чл.23 от НК и предлага наказанията по отделните обвинения и за двамата да бъдат групирани, като им се наложи най-тежкото от тях. Излага доводи и относно разпореждането с иззетите по делото веществени доказателства.

Подсъдимите Д.М. и С.А., редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК и двамата се признават за виновни, изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тях. Категорично потвърждават дадените от тях на досъдебното производство обяснения, имащи характера на самопризнания.  

При дадената му последна дума подсъдимият Д.М. заявява, че моли за по-лека присъда, тъй като има приятелка и малко дете, иска да работи и да се грижи за тях. Служебно назначения му защитник – адвокат И.М. от ЛАК, не оспорва приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства, като направените на досъдебното производство самопризнания и оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина и пледира за приложението на чл.58а от НК. Счита исканите от прокурора наказания за прекалено завишени и че наказания в по-нормални граници биха изиграли целения от закона ефект.

Подсъдимият С.А. в защита заявява, че не е съгласен с исканите от прокурора наказания и счита, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които не налагат такъв висок размер. Изтъква, че в затвора няма как да се промени човек и колкото по-дълго стои там, това се отразява негативно върху него. При дадената му последна дума заявява, че се признава за виновен и моли за по-леко наказание. Служебно назначеният му адвокат В.Н. от ЛАК сочи, че делото е изяснено от правна и фактическа страна и не оспорва приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Също пледира за приложението на чл.58а от НК и изтъква доводи за наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства, от заключението на вещите лица по назначените дактилоскопна, видеотехническа и три автотехнически експертизи, от свидетелските показания, както и от самопризнанията на подсъдимите, направени на досъдебното производство и потвърдени от тях по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Д.Ю.М. имал поС.ен адрес ***. Многократно бил осъждан за престъпления от общ характер /справка за съдимост л.158-163 от том V/.

Подсъдимият С.М.А. бил с поС.ен адрес *** и с настоящ адрес ***. Също бил осъждан многократно за престъпления от общ характер /справка за съдимост л.132-136 от том V/.

Двамата подсъдими били роднини, първи братовчеди. Към 19.05.2016 г. и двамата изтърпявали наложени им наказания „лишаване от свобода" в един и същи затвор - затворническо общежитие „Полигона" към Затвора гр.Ловеч. Заедно работели и в един и същи външен работен обект – ЗВЧ "Осъм" АД - Ловеч. И двамата подсъдими имали качеството „затворник" по смисъла на чл.298, ал.З от Наказателния кодекс, тъй като изтърпявали наказания „лишаване от свобода", наложени им с влезли в сила присъди.

Последното осъждане на подсъдимия Д.М. било по НОХД № 1212/2014 г. по описа на Районен съд гр.Търговище, по което му е било наложено наказание 2 /две/ години лишаване от свобода, което следвало да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. Наказанието било за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 и по чл.206, ал.З от НК. Видно от приложената справка от Затвора Ловеч, първоначално за изтърпяване на наказанието си подсъдимият М. *** на 22.12.2014 г., като му е зачетено начало на наказанието, считано от 30.09.2016 година. С протокол № 6/01.02.2015 г. и № 1/02.02.2016 г., комисията по чл.73 от ЗИНЗС при Затвора Плевен, за остатъка от наказанието му е бил изменен режима на изтърпяване от строг в общ, като М. е бил настанен в Затворническо общежитие от открит тип „Полигона" при Затвора Ловеч. На 30.03.2016 г. подсъдимият М. ***, а от 04.04.2016 г. е бил настанен в ЗО "Полигона" при Затвора Ловеч. На 05.04.2016 г., комисия по чл.35 от ППЗИНЗС го е разпределила на работа във външен работен обект, намиращ се в „ЗВЧ "Осъм" АД - Ловеч.

Подсъдимият А. е бил осъден с присъда по НОХД № 30/2011 г. по описа на Районен съд гр.Търговище, за престъпление по чл.157, ал.2 от НК, като му е било наложено наказание 8 /осем/ години „лишаване от свобода", което наказание трябвало да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. На 18.01.2011 г. подсъдимият А. постъпил за изтърпяване на наказанието си в Затвора Плевен, като му било зачетено начало на изтърпяване на наказанието - 18.10.2010 година. На 26.09.2011 г. подсъдимият А. бил приведен в Затвора Ловеч, за да може да се обучава в училището при затвора. С протоколи № 6/05.12.2014 г. и № 3/05.06.2015 г. на комисията по чл.75 от ЗИНЗС при Затвора Ловеч му е бил изменен режима от строг в общ, като на 08.06.2015 г. е бил настанен в ЗО "Полигона" при Затвора Ловеч. С решение на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС от 17.06.2015 г., подсъдимият А. е бил разпределен на работа във външен работен обект - ЗВЧ „Осъм" АД - гр.Ловеч. Междувременно, с определение по ЧНД № 377/2015 г. на РС Търговище, на основание чл.23-25 от НК, на А. е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 години „лишаване от свобода" по НОХД № 30/2011 г. на РС Търговище и по определение № 237 от 27.05.2015 г. по ЧНД № 212/2011 г. по описа на РС Пазарджик.

На 19.05.2016 г. сутринта, както обикновено, двамата подсъдими М. и А., заедно с другите затворници, били отведени до външния работен обект в ЗВЧ „Осъм" АД - Ловеч. Двамата работели на една машина. Около 10:30 часа на 19.05.2016 г., подсъдимият М. казал на подсъдимия А., че същия ден, докато са на работа, има намерение да избяга. М. попитал подсъдимия А. дали и той ще избяга с него и последния се съгласил. Малко преди 11:00 часа, двамата казали на другите затворници, че отиват да обядват в столовата на завода, която се намирала на територията на завода, на втория етаж на сградата. На първия етаж на тази сграда имало санитарни помещения - бани и тоалетни. Отивайки към столовата, двамата подсъдими не се качили на втория етаж, а отишли в дамската тоалетна на първия етаж. Прозорците на дамската тоалетна гледали към външен паркинг, където цивилните работници си оставяли автомобилите. През едно прозорче на банята двамата се промъкнали, излезли на паркинга и напуснали територията на завода. За да осъществят придвижването си по време на бягството решили да отнемат от паркинга на завода един автомобил - л.а. „ВАЗ 2107" с рег.№ ОВ 50-03 АС, който бил собственост на Н. К. В. от гр.Ловеч /за това деяние е било водено отделно досъдебно производство, което приключило със споразумение № 116 от 25.07.2016 г. по НОХД № 850/2016 г. на PC Ловеч, по което и двамата подъсъдими са били осъдени/. С отнетия автомобил подсъдимите М. и А. се придвижили по асфалтовия път в посока гр.Левски. Стигнали обаче малко преди изхода на гр.Ловеч за гр.Левски /в близост до фуражния завод/. Там изоставили отнетия автомобил на един паркинг в близост до изхода на града, тъй като горивото му свършило. След това двамата подсъдими продължили бягството си, като се предвижвали пеш в посока гр.Левски, с намерение в първото населено място да потърсят друго МПС, което да отнемат и с него да продължат да се предвижват по време на бягството си. Пеша, около 17:00 часа на 19.05.2016 г. подсъдимите М. и А. стигнали в землището на с.Умаревци, област Ловеч. Решили да обиколят селото, за да си набележат автомобил, който да отнемат. Видели такъв в края на селото, пред дом на ул."Васил Левски" №3, където бил паркиран лек автомобил марка „Фолксваген голф 3", с рег.№ РР 53-79 АР. След това се скрили и изчакали да се стъмни.

Набелязаният автомобил „Фолксваген голф 3", с рег.№ РР 53-79 АР бил собственост на свидетеля М.С. ***. На 19.05.2016 г., около 13:00 часа, свидетелят С. пристигнал с автомобила в с.Умаревци, област Ловеч на гости на своя приятел - свидетелят Д. М. С., който живеел на ул."В.Левски" № 3 в селото. С. паркирал автомобила си пред дома на свидетеля С.. Около 20:00 часа свидетелят С. излязъл и отишъл до автомобила си, за да си вземе дрехи и пари. Взел ги и заключил автомобила, след което се върнал в къщата и седнали да вечерят със семейството на свидетеля С.. Около 21:30 – 22:00 часа свидетелят С. излязъл на двора да нахрани пилетата си и видял, че автомобила на приятеля му е на мястото, където го е паркирал.

След 22:00 часа на 19.05.2016 г., двамата подсъдими отишли до оставения без поС.ен надзор лек автомобил „Фолксваген голф" на свидетеля С.. Имали отверки взети от първия отнет от тях автомобил, с които се опитали да разбият заключващия механизъм на предна дясна врата, но не успели. След това счупили стъклото на вратата. Подсъдимият М. се качил в автомобила, освободил от скорост, а подсъдимия А. започнал да бута автомобила, за да не се създава шум. След като избутали автомобила на безопасно разС.ие и подсъдимия А. се качил в него. Двамата, с взаимни усилия успели да счупят заключващия механизъм на волана. Придвижили автомобила до едно нанадолнище. Подсъдимият А. отново слязъл да бута. След това подсъдимият М. изкъртил кората на таблото и извадил ел.кабелите, като ги свързал, но отново не успял да я запали автомобила. Тогава двамата решили да изоставят този автомобил, да обиколят селото и да си потърсят друг.

Около 23:20 часа същата вечер, на двора в дома си излязла съпругата на свидетеля С. и видяла, че лекия автомобил на свидетеля С. го няма на мястото, където преди това го бил паркирал. Всички излезли и се убедили, че автомобила го няма, за което свидетелят С. съобщил в полицията. Двамата със свидетеля С. тръгнали да обикалят улиците в с.Умаревци, за да търсят автомобила. По пътя срещнали полицейския инспектор отговарящ за селото, който ги уведомил, че автомобила на свидетеля С. е бил намерен изоставен на ул."Никола Томов", до дом №15, като стъклото на предната дясна врата било счупено и кората на таблото откъртена и са извадени кабелите. Казал им, че за случая е уведомен дежурния в РУ на МВР Ловеч и от града пристига дежурната оперативна група, която ще извърши оглед на местопроизшествието.

В хода на досъдебното производство е била назначена автотехническа оценителна експертиза и видно от заключението на вещото лице, стойността на отнетия лек автомобил „Фолксваген голф 3" с рег.№ РР 53-79 АР, собственост на свидетеля С. възлиза на стойност от 2 066,40 лева, като насените му щети са в общ размер на сумата 233,98 лева.

Междувременно, след като двамата подсъдими изоставили лекия автомобил на свидетеля С.,***, където до дом № 3 видели паркиран и оставен без поС.ен надзор друг лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" - комби, с рег.№ ОВ 09-39 АМ. Пробвали вратите му, при което установили, че не са заключени, а контактния ключ бил на таблото. Подсъдимият Д.М. влязъл в автомобила, седнал на шофьорското място, а подсъдимия А. седнал на предна дясна седалка. М. привел автомобила в движение и потеглили в посока от с.Умаревци към гр.Левски. Малко след като минали и излезли от с.Александрово, област Ловеч, след един завой водача – подсъдимият М.,*** - Левски, при километър 24, в близост до ЖП - линията, в землището на с.Александрово, загубил контрол върху автомобила, той напуснал пътното платно и настъпило пътно-транспортно произшествие. В резултат на произшествието последвала повреда на автомобила - счупено предно панорамно стъкло и повреда в предната ходова част. Автомобилът подсъдимите изоставили на мястото на ПТП. Пеш се върнали обратно в село Александрово, за да търсят друг автомобил, с който да продължат да се придвижват.

В хода на разследването било установено, че лекия автомобил „Фолксваген Пасат" комби, с рег.№ ОВ 09-39 АМ е собственост на свидетелката Ц.Т.Е., живуща ***. От показанията й става ясно, че на 19.05.2016 г., около 22:00 часа, последно съпругът й паркирал автомобила пред дома им. Тъй като автомобила не можел да се заключва, ключовете по принцип оставяли в самия автомобил. Около 01:00 часа на 20.05.2016 г. свидетелката и съпруга й били събудени от техен познат от селото, който дошъл да ги уведоми, че техния автомобил е бил намерен катастрофирал в близост до с.Александрово, област Ловеч. Когато свидетелката станала и излязла на улицата установила, че в действителност автомобила им го няма на мястото, където последно е бил паркиран.

В хода на досъдебното производство е била назначена и реализирана автотехническа оценителна експертиза и видно от заключението на вещото лице, стойността на отнетия лек автомобил „Фолксваген Пасат" комби, с рег.№ ОВ 09-39 АМ, собственост на свидетелката Ц.Е., възлиза на 1 886,85 лева. Нанесените му в резултат на причиненото ПТП щети са в общ размер на 755,90 лева.

След като изоставили и третия, катастрофиралия лек автомобил собственост на свидетелката Е., около 02:30 часа на 20.05.2016 г. двамата подсъдими се върнали пеш в с.Александрово, област Ловеч. Докато обикаляли селото, на улица "Гено Димов", пред дом № 48 видели паркиран микробус марка „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, червен на цвят, оставен без поС.ен надзор. Вратите на микробуса били заключени, но подсъдимите забелязали, че чопчето на прозореца на страничната плъзгаща се врата е счупено. Подсъдимият М. отворил този прозорец, от там отключил предната дясна врата и влязъл в микробуса. Пробвал да запали микробуса с контактния ключ, който взел от фолксвагена на свидетелката Е., като същият станал, дал контакт, но не запалил. За да приведат в движение микробуса подсъдимият А. започнал да го бута по един наклон. Подсъдимият М. също слязъл и започнали да бутат двамата. След като микробуса набрал скорост подсъдимият М. се качил и го запалил, спрял, без да гаси двигателя, за да се качи и А., след което тръгнали отново в посока гр.Левски. От показанията на собственика на автомобила – свидетелят В.К., в микробуса имало различни вещи, между които помпа, ъглошлайф и други. В обясненията си подсъдимите заявяват, че са ги изхвърлили по пътя, но в хода на разследването тези вещи не са били намерени. В жабката подсъдимите намерили регистрационния талон на автомобила, както и едно свидетелство за управление на МПС с № *********, на името на К. Н.К., ЕГН : **********.  След това с отнетия микробус двамата подсъдими се придвижили до гр.Търговище, като минали през градовете Левски, Павликени и Велико Търново.

В хода на разследването било установено, че отнетия микробус „Фолксваген Транспортер", с рег.№ ОВ 48-50 АМ е собственост на свидетеля В.Н.К. ***. Последно той бил паркирал микробуса пред дома си на 19.05.2016 г., около 22:00 часа. Липсата му установил на 20.05.2016 г., около 07:00 часа, за което сигнализирал органите на полицията и автомобила бил обявен за издирване.

След като отнели „Фолксваген Тронспортер"–а на свидетеля К., няколко дни подсъдимите се укривали, като обикаляли с автомобила из различни села в областите Търговище и Шумен, а нощем се криели и спели в микробуса.

На 24.05.2016 г., около 20:00 часа, двамата подсъдими се намирали в с.Осмар, област Шумен, когато решили да се разпоредят с микробуса, като го продадат или разменят за друг автомобил. Преминавайки през центъра на селото подсъдимите спрели и попитали случаен минувач – свидетелят Атанас И. Колев, дали има автомобил за продажба или дали знае някой в селото да продава лек автомобил. Основно разговора водел подсъдимият Д.М., който обяснил на свидетеля Колев, че иска да направи бартер, като замени микробуса за лек автомобил. Свидетелят Колев му казал, че брат му има автомобил за продажба. Качил се при подсъдимите в микробуса и заедно отишли до дома на брат му в с.Осмар, ул."Васил Коларов" № 70. Колев извикал брат си – свидетеля С. И. П.. На двамата свидетели подсъдимият Д.М. се представил с истинското си име „Д.". След проведения разговор между подсъдимият М. и свидетеля С. П., двамата постигнали съгласие М. да даде на П. л.а.„Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, а от своя страна свидетеля П. да му предаде владението на лек автомобил марка „Форд Екскорт", с рег.№ Н 15-48 АК, като му доплати и още 50 лева. При предаване на владението на микробуса, подсъдимият Д.М. дал на П. и 2 броя регистрационни талони, като му заявил, че микробуса не е краден, не е обявен за издирване и че е негов, но не го е прехвърлил на свое име.

След това с лекия автомобил „Форд Екскорд" с рег.№ Н 15-48 АК, двамата подсъдими напуснали селото.

На 25.05.2016 г., двамата подсъдими с лекия автомобил „Форд Екскорд" с рег.№ Н 15-48 АК се намирали в гр.Попово. При преминаването през едно кръстовище регулирано със светофарна уредба, забелязали полицейски автомобил, който тръгнал след тях. За да избяга от полицейския патрул подсъдимият Д.М. напуснал града и тръгнал по един междуселски път. Тъй като поведението като водач на подсъдимия М. се сторило съмнително, полицаите продължили след автомобила на подсъдимите. Притеснени да не ги спрат и заловят, а и горивото им свършвало, двамата подсъдими решили да насочат автомобила към една нива и да скочат в движение, след което да избягат. Подсъдимият М. рязко насочил автомобила към нивата, като напуснал пътното платно, двамата скочили, а автомобила се обърнал по таван. Подсъдимите побягнали през нивата и успели да се скрият в намиращата се в близост гора. След това пеш се придвижили до с.Еленово, където пренощували в една изоставена къща. На другия ден - 26.05.2016 г., през гората, пеш стигнали до с.М.ци, област Търговище. В селото отишли до един магазин за храна и кафе. След което излезли извън селото, седнали да се хранят и да си изсушат дрехите и там били заловени и задържани от служители на полицията от РУ на МВР Търговище – свидетелите А. Г. С. и М. И. А.. Двамата подсъдими били задържани за 24 часа със заповеди по ЗМВР, след което по надлежния ред били приведени и върнати в Затвора Ловеч.

При задържането на подсъдимия Д.М. от свидетеля М.А., М. с протокол за доброволно предаване от 26.05.2016 г. предал 1 брой СУМПС с № *********, на името на К. Н.К., който бил брат на собственика на отнетия микробус „Фолксваген Транспортер" – свидетеля В.Н.К. ***.

От показанията на свидетеля М. Д. М. - служител на РУ на МВР Велики Преслав става ясно, че по повод обявен за общодържавно издирване автомобил микробус, марка „Фолксваген Транспортер", с рег.№ ОВ 48-50 АМ, той е извършвал обиколка на селата Кочаново и Осмар, област Шумен и така на 25.05.2016 г., в с.Осмар, пред дом на ул."В.Коларов" № 70, свидетелят намерил паркиран обявения за издирване микробус. От материалите по досъдебното производство се установява, че микробуса е бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващ полицай от РУ Велики Преслав, като е било образувано досъдебно производство № 163/2016 г. по описа на това управление, а автомоила бил оставен като веществено доказателство на съхранение в двора на полицейското управление гр.Велики Преслав. В хода на проведеното разследване, по даденото описание на лицата предоставили им микробуса и при проведено разпознаване, свидетелите Атанас И. Колев и С. И. П. са разпознали като лицето представило им се с името „Д." и предоставило им владението на „Фолксваген Транспортер"-а подсъдимият Д.Ю.М..

От заключението на вещото лице по назначената автотехническа оценителна експертиза, стойността на отнетия лек автомобил – микробус марка „Фолксваген Транспортер", с рег.№ ОВ 48-50 АМ, собственост на свидетеля В.Н.К. ***, е на стойност от 2 425,50 лева.

От така установената фактическа обстановка и по описания в нея начин, съдът приема, че с деянията си всеки от двамата подсъдими е осъществил съставите на три различни престъпления, както следва :

подсъдимият Д.Ю.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на съставите на престъпленията :

по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.297, ал.3 от НК, като на 19.05.2016 г. в гр.Ловеч, като „затворник" - изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в затвора Ловеч, затворническо общежитие „Полигона" - Ловеч, наложено му с присъда № 2/22.01.2015 г. по НОХД № 1212/2914 г., в сила от 07.02.2015 г. на Районен съд гр.Търговище и затворника -„лишения от свобода" С.М.А., ЕГН : **********, изтърпяващ наказанието си в същия затвор, се наговорили да избягат чрез задружни усилия, като пристъпили към изпълнение на замисленото бягство, избягали от външен работен обект, където работели - обект в ЗВЧ "Осъм" АД гр.Ловеч,

по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т. 3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1 и чл.26, ал.1, чл.28, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като през нощта, за времето от 21:45 часа на 19.05.2016 г. до 01:00 часа на 20.05.2016 г., в с.Умаревци, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, при условията на повторност, в съучастие като съизвършител със С.М.А., ЕГН : ********** ***.Търново /лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Ловеч/, противозаконно отнел, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, с намерение да ги ползва чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и са били изоставени без надзор, както следва : 1. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ РР 5379 АР, на обща стойност от 2 066,40 лева, от владението на собственика М.С.С., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Васил Левски" № 3, последвала е повреда на превозното средство /счупено стъкло на предна дясна врата, свален и повреден „кожух" на волана, повреден заключващ механизъм на предна дясна врата, повредена ел.инсталация за запалване и ключ, светлини и мигачи, откъртена кора пред тях/, с причинени щети в общ размер на 233,98 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 19.05.2016 г. в с.Умаревци, на ул."Никола Томов", до дом № 15; 2. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген пасат" с рег.№ ОВ 09-39 АМ, на обща стойност от 1 886,85 лева, от владението на собственика Ц.Т.Е., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието й, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор, паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Драгоман" № 3, последвала е повреда на превозното средство /спукано предно панорамно стъкло и повреда в предна ходова част/, с причинени щети в общ размер на 755,90 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 20.05.2016 г. в землището на с.Александрово, област Ловеч, на път 31 /Ловеч – Левски/, при км.24, в близост до ЖП прелез  и

по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, като на 20.05.2016 г., около 02:30 часа в с.Александрово, област Ловеч, ул."Гено Димов" № 48, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С.М.А. ЕГН : ********** ***.Търново, отнел чужда движима вещ - лек автомобил - микробус „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, на стойност от 2 425,50 лева, без знанието и съгласието на собственика - В.Н.К.,***, с намерение противозаконно да го присвои, като открадната вещ - лекия автомобил не е била под поС.ен надзор.

Подсъдимият С.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна от съставите на престъпленията :

по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.297, ал.3 от НК, като на 19.05.2016 г., в гр.Ловеч, като „затворник" - изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в затвора Ловеч, затворническо общежитие „Полигона" Ловеч, наложено му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода» в размер на 8 години, на основание чл.23 - 25 от НК, с определение по НЧД № 377/2015 г. на РС Търговище по присъди по НОХД № 30/2011 г. на PC Търговище и ЧНД № 212/2011 г. на ОС Пазарджик, с което е заменен остатък от наказание „пробация" по НОХД № 99/2007 г. на PC Пещера и затворника - „лишения от свобода" Д.Ю.М., ЕГН : ********** ***, изтърпяващ наказанието си в същия затвор, се наговорили да избягат чрез задружни усилия, като пристъпили към изпълнение на замисленото бягство - избягали от външен работен обект, където работели - обект в ЗВЧ "Осъм" АД - гр.Ловеч ,

по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т. 3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1 и чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като през нощта, за времето от 21:45 часа на 19.05.2016 г. до 01:00 часа на 20.05.2016 г., в с.Умаревци, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, в съучастие като съизвършител с Д.Ю.М., ЕГН : ********** *** /лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Ловеч/, противозаконно отнел, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, с намерение да ги ползва чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и са били изоставени без надзор, както следва : 1. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ РР 5379 АР, на обща стойност от 2 066,40 лева, от владението на собственика М.С.С., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието му, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Васил Левски" № 3, последвала е повреда на превозното средство /счупено стъкло на предна дясна врата, свален и повреден „кожух" на волана, повреден заключващ механизъм на предна дясна врата, повредена ел.инсталация за запалване и ключ, светлини и мигачи, откъртена кора пред тях/, с причинени щети в общ размер на 233,98 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 19.05.2016 г. в с.Умаревци, на ул."Никола Томов", до дом № 15; 2. Противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген пасат" с рег.№ ОВ 09-39 АМ, на обща стойност от 1 886,85 лева, от владението на собственика Ц.Т.Е., ЕГН : ********** ***, без знанието и съгласието й, с намерение противозаконно да го ползва, като МПС е било без поС.ен надзор, паркирано в с.Умаревци, област Ловеч, на ул."Драгоман" № 3, последвала е повреда на превозното средство /спукано предно панорамно стъкло и повреда в предна ходова част/, с причинени щети в общ размер на 755,90 лева, и превозното средство е изоставено без надзор на 20.05.2016 г. в землището на с.Александрово, област Ловеч, на път 31 /Ловеч – Левски/, при км.24, в близост до ЖП прелез  и

по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, като на 20.05.2016 г., около 02:30 часа в с.Александрово, област Ловеч, ул."Гено Димов" № 48, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Д.Ю.М., ЕГН : ********** ***, отнел чужда движима вещ - лек автомобил - микробус „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, на стойност от 2 425,50 лева, без знанието и съгласието на собственика - В.Н.К.,***, с намерение противозаконно да го присвои, като открадната вещ - лекия автомобил не е била под поС.ен надзор.

Съдът намира, че подсъдимите Д.М. и С.А. са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.297, ал.3 от НК чрез действия, като предварително са взели решение да избягат, уговаряйки се помежду си по кое време да го направят и от кое място ще напуснат обекта на който са работили по начин, че това да остане незабелязано от останалите. Заявили са на другите работници и на началник цеха, че отиват да обядват и са пристъпили към изпълнението на замисленото бягство, като през прозорец на дамската тоалетна на първия етаж на сградата, където се е намирала столовата на завода, са напуснали пределите му. Самопризнанията на подсъдимите относно тези обстоятелства, потвърдени от тях и в хода на съдебното следствие, кореспондират и косвено се подкрепят от показанията на свидетелите П. Славчев, П. П., Г. Й., Г. И., В. П. и И. Ч. /том V, л.98-104/, както и от снимковите кадри извлечени от видеофайла, съдържащ запис от охранителната камера на „Осъм” АД – видеотехническа експертиза /том V, л.80-84/. Макар и да не могат да се идентифицират лицата заснети от охранителната камера, то ясно се вижда, че в периода 11:02:10 – 11:02:23 часа, две лица напускат територията на завода и се отправят към намиращия се в непосредствена близост паркинг. Този час съвпада със заявеното от самите подсъдими, че са избягали от обекта около 11:00 часа. Кореспондират и с данните за отнетия от същия този паркинг лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег. № ОВ 50-03 АС, собственост на Н. К. В. от гр.Ловеч.

Безспорно от писмените доказателства по делото се установява, че към момента на извършване на деянието и двамата подсъдими са имали качеството „затворник”, съгласно легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл.297, ал.3 от НК, тъй като са изтърпявали влезли в сила присъди „лишаване от свобода” в ЗО „Полигона” към Затвора Ловеч.

Обстоятелство, което е улеснило бягството на двамата подсъдими е факта, че са били на общ режим на изтърпяване на наказанията им и че са работели на външен за затворническото общежитие обект, където не са били охранявани от служители на Затвора Ловеч. 

От субективна страна и двамата подсъдими са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване, наговаряйки се предварително.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то и т. 3, във връзка с чл.346, ал.1 от НК, подсъдимите М. и А. са осъществили чрез действия, като са отнели от владението на свидетелите М.С. и Ц.Е. собствените им леки автомобили, без тяхното съгласие. Макар и установеното владение върху двете превозни средства от страна на двамата подсъдими да е било за кратко време, то деянията са били довършени, тъй като продължителността на ползването е без значение. Деянията двамата са извършили при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като Обстоятелството, че малко след това са изоставили отнетите автомобили без надзор, след като са предизвикали по тях и различни технически повреди, квалифицира деянията им по чл.346, ал.2, т.1, предл.1-во и 2-ро от НК. Квалификацията по чл.346, ал.2, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.28 от НК пък се обуславя от факта, че и двамата подсъдими многократно са били осъждани с влезли в сила присъди за престъпления против собствеността – справки за съдимост на М. и А. /том V, л.132-136 и л.158-163/. Макар и престъплението по чл.346 от НК да е предвидено в друга глава от НК ( Глава единадесета, Общоопасни престъпления, Раздел ІІ – Престъпление по транспорта и съобщенията), то негов предмет е точно определена чужда движима вещ – МПС, като разликата с кражбата е и специалния субективен признак – намерение само за ползване на отнетото МПС. В този смисъл, това е престъпление и против личната собственост и съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 от НК, разпоредбата на ал.1 от същия текст е приложима и в разглеждания случай. В частност за подсъдимия Д.М. е налице и влязла в сила присъда за същото престъпление – присъда № 29/25.03.2011 г. по НОХД № 191/2011 г. на РС Търговище, влязла в сила на 12.04.2011 година.

Обстоятелството, че отнетите автомобили на свидетелите С. и Е. са били оставени без поС.ен надзор – паркирани на улицата, като това на Е. не е било и заключено, квалифицира деянията по отношение и на двамата подсъдими по чл.346, ал.2, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от НК.  

Деянията двамата са извършили при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са отнели две МПС, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са били през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл.

От субективна страна, при осъществяване на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, прдл.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т. 3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1 и чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Налице е и специалния субективен признак на престъплението, тъй като подсъдимите са имали намерение само да ползват отнетите автомобили, с цел отдалечаването им от мястото, където са изтърпявали наказанията си „лишаване от свобода” и предвижването им до област Търговище.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, подсъдимите М. и А. са извършили чрез действие, като в съучастие като извършители са отнели чужда движима вещ - лек автомобил (микробус) марка „Фолксваген Транспортер" с рег.№ ОВ 48-50 АМ, без знанието и съгласието на собственика В.Н.К..

За разлика от по-горе обсъденото престъпление по чл.346, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, при отнемането на този автомобил подсъдимите са имали намерение да го своят, като са осъществили това намерение, разпореждайки се са автомобила. Преотстъпили са владението върху него на свидетеля С. И. П. от с.Осмар, област Шумен /том ІV, л.6/, получавайки в замяна от него друг лек автомобил (бартер) и сумата от 50 лева. Това обстоятелство квалифицира отнемането на лекия автомобил „Фолксваген Транспортер", като кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, а и този състав поглъща съставите по чл.346 от НК.  

Видно от приложените справки за съдимост / том V, л.132-136 и л.158-163/, подсъдимите Драга М. и С.А. са били осъждани многократно за извършени престъпления от общ характер, като част от наложените им наказания са изтърпели ефективно. С оглед на тези им осъждания, деянието чрез което са отнели лекия автомобил от владението на свидетеля В.К. се квалифицира и по отношение на двамата, като престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, т.е. извършено е при условията на опасен рецидив.

Обстоятелството, че отнетия лек автомобил „Фолксваген Транспортер" се е намирал паркиран на улицата пред дома на свидетеля К. и не е бил под поС.ен надзор, квалифицира пък деянието и по отношение на двамата подсъдими по чл.195, ал.1, т.2 от НК.

От субективна страна, при осъществяване на това престъпление подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

Приетата за установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените и веществени доказателства, от заключението на вещите лица по назначените дактилоскопна, видеотехническа и три автотехнически експертизи, от свидетелските показания, както и от самопризнанията на подсъдимите, направени на досъдебното производство и потвърдени от тях по реда на съкратеното съдебно следствие. Последните изцяло кореспондират както помежду си, така и със събраните на досъдебното производство доказателства и очертават фактическа обстановка по случая изцяло съвпадаща с описаната от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.   

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.

Причините за извършване на престъпленията общи и за двамата подсъдими се явяват ниската им правна култура, незачитането и безразличието спрямо неприкосновеността на чуждата собственост и най-вече - трайно изградените им престъпни навици. Въпреки сравнително младата им възраст и двамата до момента са били осъждани многократно, като за част от престъпленията са търпели ефективно наложени им наказания „лишаване от свобода”.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Д.Ю.М., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства направените от него самопризнания, тъй като са дадени на досъдебното производство, като по този начин е съдействал на разследващите органи, както и семейното му положение има малко дете със жената, с която живее на съпружески начала. Направените на досъдебното производство самопризнания съдът съобрази като смекчаващо вината обстоятелство по същите съображения и по отношение на подсъдимия С.А..

Като отегчаващи вината обстоятелства и за двамата съдът отчете многобройните им предишни осъждания, които видно от справките им за съдимост, като се изключат осъжданията, които обуславят квалификацията опасен рецидив за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от НК, също са многобройни. Факт касаещ отново и двамата е, че почти всичките им осъждания са за престъпления против собствеността, което определя високата им степен на обществена опасност и упоритостта, с която извършват подобни деяния. По отношение на престъпленията по чл.346, ал.2 и чл.196, ал.1, т.2 от НК, като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие и за двамата подсъдими, че тези деяния са били извършени докато те са изтърпявали наказания „лишаване от свобода” и след като са избягали от затворническото общежитие. Респективно, за престъплението по чл.298, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие, че следва да бъде отчетен факта и че след като вече са извършили престъпление, избягвайки от затворническото общежитие, двамата са продължили упорито да извършват нови такива – тези по чл.346, ал.2 и чл.196, ал.1, т.2 от НК. Отново като общ и за двамата се натрапва и извода, че търпените до момента от тях наказания по различните влезли в сила присъди, включително и по тези, които са търпели към момента на бягството от ЗО „Полигона”, не са изиграли целения от закона превантивен и възпитателен ефект. Поради тази причина, съдът прие, че не може да бъде кредитирано като смекчаващо вината обстоятелство изразеното от подсъдимите Д.М. и С.А. съжаление за стореното. Съдът счита същите за формално направени и единствено с цел да облекчат положението си, но не и че двамата действително са осъзнали противоправността и обществената укоримост на стореното. Този си извод съдът подвежда и от цялостното поведение на подсъдимите М. и А., както при уговорката им за извършване на бягството и осъществяване на същото от затворническото общежитие, така и от последващите им действия на отнемане на леките автомобили. Всичките те са систематизирани, последователно насочени към осъществяване на престъпленията, както и реализиране на отнетото при последното престъпление (кражбата на микробуса) и никъде не личи дори и минимално колебание в намеренията им, още повече като се има предвид, че и двамата отлично са съзнавали факта на многобройните си осъждания до момента, част от които също при условията на опасен рецидив и въпреки това, тези осъждания не са им подействали възпиращо.

С оглед на така изложените съображения по отношение на определяне вида и размера на наказанията, съдът прие, че и за двамата подсъдими наказанията за всяко от престъпленията по трите обвинения, следва да са „лишаване от свобода”, като размера им се определи съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, над средния предвиден за съответните престъпления.

В случая съдът съобрази и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, предвид на проведеното предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие, като размера на всяко от наказанията „лишаване от свобода” и за двамата подсъдими, съдът редуцира при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като ги намали с 1/3.

Ето защо и на основание чл.298, ал.2, във вр. с ал.1, във връзка с чл.297, ал.З и чл.54 от НК, съдът осъди подсъдимият Д.Ю.М. на четири години лишаване от свобода, а на основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият М. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на  две години и осем месеца.

На основание чл.346, ал.2, т.1, пр.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1, чл.26, ал.1, чл.28, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, съдът осъди Д.М. на лишаване от свобода в размер на шест години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание за това престъпление с 1/3, като М. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години.

Тъй като подсъдимият Д.М. не притежава СУМПС, то поради тези съображения съдът не наложи предвиденото в нормата на чл.346, ал.4 от НК наказание «лишаване от право да се управлява МПС».

За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът осъди подсъдимият Д.Ю.М. на лишаване от свобода в размер на осем години.

На основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание за това престъпление с 1/3, като подсъдимият М. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на пет години и четири месеца.

Тъй като деянията по трите престъпления са извършени от М. при условията на реална съвкупност, то на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът му определи общо най-тежко наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода.

С оглед високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, упоритостта и условията, при които са били извършени, на основание чл.24 от НК, съдът увеличи така определеното общо най-тежко наказание за трите престъпления с осем месеца, като подсъдимият Д.Ю.М. следва да изтърпи общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода.

Така определеното и увеличено общо най-тежко наказание на подсъдимия Д.Ю.М., на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим  в затвор.

Предвид обстоятелството, че деянията по настоящата присъда са били извършени от подсъдимия Д.М. преди да е влязла в сила присъдата за престъплението, за което е бил осъден със споразумение № 116/25.07.2016 г. по НОХД № 850/2016 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 25.07.2016 г., то на основание 25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо най-тежко наказание по настоящата присъда и по това споразумение в размер на шест години лишаване от свобода.

Определеното след групирането на наказанията по двете присъди общо най-тежко наказание лишаване от свобода, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим  в затвор.

На основание чл.25, ал.2 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание шест години лишаване от свобода, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД № 850/2016 г. по описа на РС Ловеч.

Предвид факта, че деянията по настоящата присъда, както и деянието, за което е бил осъден с одобреното споразумение по НОХД № 850/2016 г. по описа на РС Ловеч са били извършени по времето докато Д.М. е изтърпявал наказанието наложено му с присъда № 2/22.01.2015 г. по НОХД № 1212/2014 г. по описа на РС Търговище, влязла в сила на 07.02.2015 г. и преди да я е изтърпял, то на основание чл.27, ал.2 от НК, съдът постанови да се присъедини изцяло към неизтърпяната част от наказанието по присъдата на РС Търговище, увеличеното общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, определено по настоящата присъда.

По отношение на подсъдимия С.М.А., за престъплението по чл.298, ал.2, във вр. с ал.1, във връзка с чл.297, ал.З от НК и съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, съдът го осъди на четири години лишаване от свобода, а на основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият А. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на  две години и осем месеца.

На основание чл.346, ал.2, т.1, пр.1-во и 2-ро, т.2, предл.З-то, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.346, ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, съдът осъди С.А. на лишаване от свобода в размер на шест години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание за това престъпление с 1/3, като А. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години.

Тъй като и подсъдимия С.А. не притежава СУМПС, то поради тези съображения съдът не наложи предвиденото в нормата на чл.346, ал.4 от НК наказание «лишаване от право да се управлява МПС».

За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът осъди подсъдимият С.М.А. на лишаване от свобода в размер на осем години.

На основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание за това престъпление с 1/3, като подсъдимият А. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на пет години и четири месеца.

Тъй като деянията по трите престъпления са извършени от А. при условията на реална съвкупност, то на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът му определи общо най-тежко наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода.

С оглед високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, упоритостта и условията, при които са били извършени, на основание чл.24 от НК, съдът увеличи така определеното общо най-тежко наказание за трите престъпления с осем месеца, като подсъдимият С.М.А. следва да изтърпи общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода.

Така определеното и увеличено общо най-тежко наказание на подсъдимия С.М.А., на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим  в затвор.

Предвид обстоятелството, че деянията по настоящата присъда са били извършени от подсъдимия С.А. преди да е влязла в сила присъдата за престъплението, за което е бил осъден със споразумение № 116/25.07.2016 г. по НОХД № 850/2016 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 25.07.2016 г., то на основание 25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо най-тежко наказание по настоящата присъда и по това споразумение в размер на шест години лишаване от свобода.

Определеното след групирането на наказанията по двете присъди общо най-тежко наказание лишаване от свобода, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим  в затвор.

Предвид факта, че деянията по настоящата присъда, както и деянието, за което е бил осъден с одобреното споразумение по НОХД № 850/2016 г. по описа на РС Ловеч са били извършени по времето докато С.А. е изтърпявал наложено му с Определение № 237/27.05.2015 г. по ЧНД №  377/2015 г. по описа на РС Търговище,  общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода и преди да го е изтърпял, то на основание чл.27, ал.2 от НК, съдът постанови да се присъедини изцяло към неизтърпяната част от наказанието по определението на РС Търговище, увеличеното общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, определено по настоящата присъда.

Съдът намира така наложените наказания на двамата подсъдими за справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянията и на авторите им, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Иззетите като веществени доказателства по делото 1 брой компакт диск, бял на цвят, марка „Verbatim ID-R" 700 МВ, с черен надпис върху диска: „Запис от охранителна камера на „Осъм" АД, след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на „Осъм" АД.

Вещественото доказателство, представляващо свидетелство за управление на МПС с № *********, на името на К.
Н.К., ЕГН : **********, след влизане на присъдата в  сила, следва да се върне на собственика К. Н.К..

Вещественото доказателство - лек автомобил „Фолксваген Транспортер", с рег.№ ОВ 48-50 АМ, ведно със
свидетелство за регистрация част
I и част II и контактен ключ, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на собственика В.Н.К. ***. 

По отношение на веществените доказателства МРЗ плеър, черен на цвят, акумулатор с надпис на него VOLTКRAFT 800 А, 6004020806092 и акумулатор с надпис „Ваппег starting  bull" 640А, 59505, след  влизане на присъдата в сила следва да се отнемат в полза на държавата, тъй като собствеността на същите не беше установена от доказателствата по делото.

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимите Д.Ю.М. и С.М.А., да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч направените по делото разноски за експертизи и технически помощници в размер общо на  631,13 лева.

 

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                   

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :