№ 424
гр. Варна , 01.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500019 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Д. Р. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. В. Савов от АК-Варна срещу Решение № 261256/16.11.2020 год.,
постановено по гр. дело № 2207/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са уважени
предявените от „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора срещу
въззивника – ответник З. Д. Р. от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл.
108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, като:
1) е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Сий Сайд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора е собственик на следния недвижим
имот – реална част от с площ от 252 кв.м., намираща се изцяло в границите на поземлен
имот с идентификатор № 10135.2566.159 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 21704
кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори
10135.2566.161, 10135.2566.208, 10135.2566.6517, 10135.2576.1, 10135.2566.6516,
10135.2566.158, 10135.2566.64, 10135.2566.48 и 10135.2566.63, очертана в зелен цвят и
заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Рени Попова на л. 112 от гр. дело №
2207/2018 год. на РС-Варна, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
решението, като имотът е придобит по силата на договор за покупко-продажба от 04.08.2009
год., обективиран в нот. акт № 183, т. II, дело № 229/2009 год. на нотариус Полина Миткова,
с рег. № 478 и ответникът З. Д. Р. от гр. Варна е осъден да предаде на ищеца „Сий Сайд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора владението върху гореописаната
реална част от ПИ с идентификатор № 10135.2566.159 по КККР на гр. Варна;
2) ответникът З. Д. Р. от гр. Варна е осъден да заплати на ищеца „Сий Сайд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на гореописаната реална част от ПИ с
идентификатор 10135.2566.159 по КККР на гр. Варна, за периода от 14.02.2013г. до
13.02.2018г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е при
1
съществени нарушения на материалния и процесуалния закони. Твърди се, че изводите на
първоинстанционния съд почиват на предположения, а не на безспорно установени по
делото факти, поради което и решението е и необосновано. Съдът не е обсъдил всички
наведени от ответника (въззивник) възражения за нищожност на актовете за държавна
собственост, а също и на договора за замяна от 26.01.2009 год., с който праводателят на
ищцовото дружество е придобил имота и по конкретно- не е обсъдил възраженията, че
скиците на имота, в който попада и процесната реална част, издадени от ДГС-Варна,
послужили както за съставянето на АДС, а така също и за сключване на договора за замяна,
са незаконни, тъй като са издадени от некомпетентен орган. Според ЗКИР с одобряването на
КККР на гр. Варна дейностите на Общинската служба по земеделие и гори по поддържане
на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното
землище се прекратяват. Навежда още, че от доказателствата по делото е устнановено, че
към датата на сключване на договора за замяна от 26.01.2009 год. имотът е част от
урбанизирана, а не е горска територия, поради което и не е бил държавна собственост. При
това положение договорът за замяна е нищожен поради противоречие със Закона за горите.
При сключването на договора за замяна е нарушен и чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗКИР, който
изисква описание на имота с идентефекатор по кадастъра. Не е обсъдено и възражението му
против валидността на трите акта за държавна собственост, поради това, че съгласно чл. 13,
ал. 15 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
(редакция от 21.10.2008 год.), горите и земите от държавния горски фонд се установяват
служебно от общинската служба по земеделие и след съгласуване с директора на
съответната регионална дирекция по горите се издава решение. Решението, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на акт за държавна собственост
върху имота. В конкретния случай за издаването за оспорените три АДС има подадено
заявление от директора на ДГС-Варна на 02.12.2008 год., което е във връзка с провеждане на
процедура по чл.14 от Закона за горите за нуждите на Явор Илиев Хайтов. От това следва,
че и трите АДС са издадени на 09.12.2008 год. защото не е възможно единият АДС да е
издаден на 09.10.2008 г., при условие, че е издаден по повод заявление от 02.12.2008 год. И
трите АДС са вписани в СВ-Варна на 18.12.2008 год. Как инж. Главчева е знаела за г-н
Хайтов още на 02.12.2008 год., при условие, че неговото заявление е per. № 94-ЯЯ-17 от
16.12.2008 год. е въпрос, на който първоинстанционното решение не дава отговор, въпреки
наведените от ответника възражения за нищожността на договора за замяна.
Изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот е бил гора, а съответно и
държавна собственост, е неправилен и противоречи на нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ, според
който не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за
устройство на територията, както и земеделските земи. Според установената фактическа обстановка, преди
издаването и вписването на трите акта за държавна собственост и на договора за замяна са действали множество
планове, а последният е кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. и според
кадастралната карта имотът, в който попада процесната реална част е с идентификатор 10135.2566.148, целият с
площ от 145 784 кв. м., с трайно предназначение „урбанизирана територия"; начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване", без данни за собственик. Т. е. относимо и към двете дати на вписване – 18.12.2008 год.
на АДС и на 29.01.2009 год. на договора за замяна, имотът, на който ищецът претендира, че е
собственик, не е гора, а като гора възниква едва с изменението на КК от 27.02.2009 г. Въззивникът
счита, че от събраните доказателства се налага извода, че процесният имот е представлявал
урбанизирана територия и съгласно чл. 2, ал. З от Закона за горите не е можел да бъде включен в
горски фонд, от което пък следва извода, че и трите АДС, както и договора за замяна са нищожни
и на това основание. Не е отчетено също, че към 09.12.2008 год. е липсвала валидна заповед за
оправомощаване на зам. Областния управител, издадена от назначения областен управител, да утвърждава актове
за държавна собственост, при което и процесните три АДС са нищожни и на това основание. След като АДС са
нищожни, то е нищожен и договорът за замяна, от което пък следва, че ищецът е придобил имота от
несобственик. Навежда още, че дори и процесният имот да е предствлява земя от горския фонд, договорът за
замяна е нищожен, тъй като със сключването му се нарушва закона, вкл. и приетата забрана за замени на земи от
държавния горски фонд с други горски имоти. Неправилно е счетено за неоснователно и възражението на
ответника, че е придобил процесната реална част по давност. Неправилно и в нарушение на процесуалните
правила са кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, а са игнорирани показанията на
ангажираните от ответника свидетели. Не е отчетено, че свидетелите, посочени от ищеца, изнасят факти за целия
имот, а не конкретно за процесната реална част, владяна от ответника, както и че показанията им са относно
2
факти от 2013 год. и след това, а наведените от ответника твърдения за придобиване на имота по давност са за
осъществявано владение от 1998-2000 год., когато същият е оградил процесната реална част и оттогава упражнява
фактическа власт върху нея, вкл. и върху бунгалото, с намерение за своене. Не е отчетено също, че между
ищцовото дружество и двамата свидетели съществуват особени отношения – с разрешението на ищцовото
дружество те са си построили бунгала върху „неговата земя“, плащат му наем. В различен смисъл са показанията
на ангажираните от ответника свидетели, но съдът не е изложил никакви мотиви защо приема показанията им за
недостоверни.
По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, излага, че доколкото решението в частта му, с която е уважен
ревандикационния иск е неправилно, предвид обусловеността на иска по чл. 59 ЗЗД от иска за собственост, то
решението и в тази част е неправилно.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец по
исковете) „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Настоящият състав, като се запозна с делото, намира, че на основание чл. 267, ал. 2
ГПК, следва да изслуша повторно вещото лице инж. Р. Попова, изготвила заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на дата 05.04.2019 год.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от З. Д. Р. от гр. Варна, чрез процесуален
представител адв. В. Савов от АК-Варна, въззивна жалба срещу Решение №
261256/16.11.2020 год., постановено по гр. дело № 2207/2018 год. по описа на РС-Варна, с
което са уважени предявените от „Сий Сайд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Стара Загора против въззивника – ответник З. Д. Р. от гр. Варна обективно кумулативно
съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, изслушване във въззивната
инстанция на вещото лице инж. Рени Попова, изготвила заключението по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на дата 05.04.2019 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 22.03.2021
год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, както и вещото лице
инж. Рени Попова.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4