Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,14.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15064 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на СРС, 63 състав под № 466273 от 08.08.2018г., постановено по
гр.дело № 45139/2017г., с което са отхвърлени обективно съединените искове
по чл.422 от ГПК , предявени от
жалбоподателя срещу М.В.В.- Х., както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - за сумата от 950,85лв. - главница, претендирана
като неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2016г., доставена за
имот- ап.№ 14, находящ се в гр.София, ж.к.********, ведно със законната лихва
от 14.02.2017г.- до окончателното изплащане и 2/ правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 80,00лв.- мораторна лихва за
забава върху главницата, натрупана за периода 15.10.2015г.- 20.12.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
8950/2017г. по описа на СРС, 63 състав. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане
за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания - нарушение на
материалния закон и неправилност.
Поддържа неправилност на извода на съда, с който е прието, че
ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди. Твърди, че от събраните по делото доказателства- писмото на СО и
извлечението от персоналната партида на ответницата от Агенцията по
вписванията се установява, че
ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, като собственик на
имота. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени като основателни, с присъждане на
направените по делото разноски. Заявява евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата
страна , в случай, че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата
страна ГМ. В.В.-Х.
оспорва жалбата и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение по
съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор на жалбата
в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Третото лице
– помагач на ищеца - „М.Е.“
ООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като
обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице
и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1
от ЗЗД и чл.149 от ЗЕ и чл.422 от ГПК,
вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно установена по делото фактическа
обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с
въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за основателно заявеното от ответницата
възражение с отговора на ИМ за липса на
валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца. Настоящият съдебен
състав приема, че ответницата няма качеството
на „битов клиент“ на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2“а“ от ЗЕ, приложим към исковия период от време. От ищеца, в съответствие с носената
от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не са ангажирани никакви доказателства
в подкрепа на твърдението му, че ответницата се явява собственик или титуляр на
вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот. По делото от ищеца
не са представени писмото на СО и справката от Агенцията по вписванията, на
които той се позовава като доказателства, установяващи твърдяното право на
собственост на ответницата върху процесния имот. Като последица от това, съдът приема, че по делото не е доказано наличието
на твърдяното облигационно правоотношение от ищеца между него и ответницата за процесния
имот за исковия период от време, поради
което и ответницата не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по
предявените искове. Ето защо, законосъобразно и правилно с обжалваното решение
исковите претенции са отхвърлени като неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата – обжалваното решение
следва да бъде потвърдено , а въззивната жалба на ищеца срещу него- оставена
без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемата –ответник направените от последната
разноски по делото във въззивното производство в размер на 350,00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Воден от
горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 63 състав под №
466273 от 08.08.2018г., постановено по гр.дело № 45139/2017г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.В.В.- Х.- сумата от 350,00лв.- разноски по делото
за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.