Р E Ш Е Н И Е
№ 515
гр.Плевен, 10.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
При секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 763 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 164 от 13.03.2019 г., постановено по НАХД
№ 2807 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № РД-И-071/24.07.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което на „Монофарм“ ЕООД – София е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.284в от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, за извършено
нарушение на чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Изпълнителна
агенция по лекарствата, чрез юрисконсулт Н. Д., в която са наведени доводи, че съдебният
акт е неправилен, постановен в нарушение на закона. Касаторът посочва, че не е
съгласен с мотивите
на районния съд относно допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42,
т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещи до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, изразяващи се в ограничаване възможността му да
научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
неговата отговорност. Счита се, че не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН. Посочва
се, че в конкретния случай административнонаказващият орган е установил
извършеното нарушение, след като на 07.03.2018г. е получил изискани документи
за извършени продажби за конкретен период, като на същата дата са получени
четири фактури и следва от този момент да се приеме, че нарушението е
установено, а не след получаване на документите административнонаказващият
орган да пристъпи към отделно квалифициране на всяка една фактура като
извършване на отделно нарушение и да наложи отделни АУАН и НП. Посочва се, че
търговският стокооборот, дори в хипотезата на извършване на административно
забранени дейности, не може да бъде ограничен до осъществяване само на едно
деяние, което да бъде санкционирано, в случай че деянието е извършвано
нееднократно за период от 13 месеца, а е установено еднократно. Счита се още,
че налагането на една имуществена санкция за едно точно описано деяние не води
до невъзможност за защита само защото се основава на събрани доказателства от
различни дати. Сочи се, че административнонаказващият орган се е съобразил с
основен принцип на ЗАНН — чл. 12, а именно, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Счита се, че в случай, че следва за всяка отделна сделка
да бъде наложено отделно наказание, административнонаказващият орган ще бъде
изправен пред хипотезата или да налага санкции, които не кореспондират по
размер с всяко отделно извършено нарушение, или да налага санкции за маловажни
случаи на административни нарушения. Сочи се също, че обстоятелството, че е
наложено наказание само за едното описано нарушение и то в минималния предвиден
размер е по-благоприятно за нарушителя и не накърнява правото му на защита,
затова не е достатъчно да обоснове отмяна на НП. Твърди се, че е настъпило изменение
на материалноправната норма и в новата си редакция чл. 284в от ЗЛПХМ предвижда
значително по-големи по размер санкции за подобни нарушения, но на
административно наказаното лице е наложена имуществена санкция по
по-благоприятния за него закон. Счита се, че в настоящия случай в
АУАН и НП ясно и точно са посочени обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, безспорно е доказано извършването на снабдяване по смисъла на
материалния закон ЗЛПХМ, чрез приобщените доказателства - фактури за покупко-продажба.
В заключение се моли за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Изпълнителна агенция по
лекарствата гр. София не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – „Монофарм“ ЕООД –
София не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при
извършена проверка на 23.02.2018г. в аптека на „Фармар“ ООД, намираща се в
гр.Плевен, с констативен протокол управителят е задължен в срок до 06.03.2018г.
да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от аптеката за периода
01.01.2017г.-23.02.2018г., като от представените такива е установено, че на
24.10.2017г., 16.11.2017г., 12.12.2017г., 19.01.2018г. търговецът на едро с
лекарствени продукти „Монофарм“ ЕООД е закупил от търговеца на дребно с
лекарствени продукти „Фармар“ ООД лекарствени продукти с режим на отпускане „по
лекарско предписание“ конкретно посочени в наказателното постановление, като по
този начин „Монофарм“ ЕООД не е изпълнил задължението да се снабдява с
лекарствени продукти само от производители, вносители или търговци на едро с
лекарствени продукти, получили разрешение за извършване на тази дейност по реда
на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Нарушението е
квалифицирано по чл.207 ал.1 т.4 вр. с чл.284в от ЗЛПХМ.
Съдът е приел за неоснователни възраженията в жалбата
за нарушение на чл.40 ал.4, чл.52 ал.4 и чл.52 ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в присъствието на двама свидетели, а едномесечният срок е
инструктивен, а не преклузивен. За да отмени обаче, наказателното постановление
съдът е счел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел е за неясно времето и обстоятелствата при извършване на нарушението.
Посочил е, че в постановлението са отразени четири дати, което поставя въпроса
дали се касае за четири отделни случая и дали те имат характера на четири
самостоятелни нарушения, като за всяко от тях би следвало да е налице отделно
описание на нарушението. Посочил е също, че не е ясно защо, като се касае за
едно нарушение, са отразени общо четири дати, при положение, че закупуването на
лекарствени продукти само на една от датите, би било достатъчно да бъде
осъществен състава на административно нарушение. Направил е заключение, че по
този начин са нарушени нормите на чл.42 т.3, т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е
посочил още, че е нарушен и чл.18 от ЗАНН, тъй като на юридическото лице е
следвало да бъдат наложени четири имуществени санкции за всяко отделно
нарушение, вместо една.
Решението е неправилно.
Съгласно чл.284в ал.1 т.4 от ЗЛПХМ, притежателят на
разрешение за търговия на едро, който извършва дейността си на територията на
Република България, е длъжен да се снабдява с лекарствени продукти само от
производители, вносители или търговци на едро с лекарствени продукти, получили
разрешение за извършване на тази дейност по реда на този закон. Безспорно е, че
санкционираното дружество притежава разрешение за търговия на едро с
лекарствени продукти, а „Фармар“ ООД е търговец на дребно с лекарствени
продукти. От приложените по делото фактури се установява, че търговецът на едро
е закупил от търговеца на дребно лекарствени продукти, т.е. налице е извършено
нарушение на чл.207 ал.1 т.4 от ЗЛПХМ.
Правилно районният съд е приел, че няма нарушение на
чл.40 ал.4 от ЗАНН. В действително актът е съставен въз основа на официален
документ и това е констативният протокол от проверката, извършена на
23.02.2018г. при търговеца на дребно. В този случай при съставянето на АУАН е
възможно същият да бъде съставен без свидетели, но тази възможност не е
използвана, като актът е подписан и от двама свидетели, които са посочени в
него, и които са свидетели при съставянето и предявяването на АУАН.
Неправилно,
обаче, районният съд е приел, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Както в акта, така и в НП ясно
и точно са посочени мястото на нарушението - гр.Плевен, ул.“****“ №***, и четирите
отделни дати, на които „Монофарм” ЕООД се е снабдило с лекарствата от
търговеца на дребно. Ясно и точно са
посочени и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Приобщените
по административно-наказателната преписка и по делото фактури доказват
снабдяване по смисъла на ЗЛПХМ. В случая това снабдяване е извършено
незаконосъобразно, доколкото притежателят на разрешение за търговия на едро,
който извършва дейността си на територията на Република България (в случая
ответника по касация), е длъжен да се снабдява с лекарствени продукти само от
производителите, вносителите или търговците на едро с лекарствени продукти,
получили разрешение за извършване на тази дейност по реда на този закон.
В случая
действително се касае за отделни нарушения на закона, макар и еднакви по вид и
идентични по описание, защото покупката по всяка отделна фактура осъществява
състав на соченото нарушение. Обстоятелството, обаче, че е наложено наказание
само за едното описано нарушение и то в минималния предвиден в нормата размер е
по-благоприятно за нарушителя и не накърнява правото му на защита, затова не е
достатъчно да обоснове отмяна на НП на процесуално основание. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че след издаването на наказателното постановление разпоредбата
на чл.284в от ЗЛПХМ е изменена, като е налице увеличаване на размера на
санкцията за нарушения като процесното. Доколкото обаче законът, по който
дружеството е наказано, е по-благоприятен, именно той следва да бъде приложен.
Като не е
достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил решение,
което следва да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 164 от 13.03.2019 г., постановено по
НАХД № 2807 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-И-071/24.07.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с което на „Монофарм“ ЕООД – София е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.284в от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, за извършено нарушение на
чл. 207, ал. 1, т. 4 от ЗЛПХМ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/