РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 05.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д.МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 92 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по повод искова молба на Т. И. Т., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.Г. от ЛАК, срещу Агенция за социално подпомагане, гр. София. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лева (по 2 000 лв. за всеки един от шестте месеца, в които ищецът е бил лишен от детето си – 23.01.2018 г. – 23.07.2018 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, „считано от датата на прекратяване на увреждането“. Обезщетението се претендира за нанесени на ищеца неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Ловеч, с която детето му Д. Т.Д., ЕГН: **********, спешно е настанено в ДМСГД - Плевен за срок от 6 месеца и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закон за закрила на детето. Вредите като пряка и непосредствена последица от отменения акт според ищеца се изразяват в отрицателни емоции – страдание за детето, силен стрес, безсъние, притеснение, загуба на мотивация за живот, тревога за живота и здравето на детето, отчаяние. Като исков период е посочен периодът на действие на заповедта: 23.01.2018г. – 23.07.2018г.
По повод разпореждане на съда от з.с.з. на 16.04.2019 г., с което исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. изрично да се посочи цената на иска и правното основание, както и периода, за който се претендира мораторна лихва, предвид посочването в ИМ на 84, ал. 3 от ЗЗД, като искът за мораторна лихва е заявен в ИМ: „заедно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на увреждането /крайната дата на действие на административния акт – 23.08.2018 г”, в който смисъл искът не е конкретизиран нито като размер, нито като период /с начална и крайна дата/; 2. в случай че се поддържа иск за мораторна лихва, следва да се представи документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на АдмС – Ловеч; 3. да се конкретизира петитума на исковата молба, като се посочат конкретните размери на двата иска – главен и иска за мораторна лихва ; 4. да се представи 1 бр. препис от уточняващата молба за ответника, ищецът е подал уточняваща молба вх. № 1436/22.04.2019 г., в която заявява, че: „оттеглям иска за лихва“, като единствено претендира иск за главница – 12 000 лв. неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Г.Г., който поддържа исковата молба в заявения размер от 12 000 лв., като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Агенция за социално подпомагане, гр. София - е депозирал писмен отговор, в който сочи, че исковата молба е нередовна и недопустима, алтернативно, че същата е неоснователна. Сочи, че за същите вреди за същия период майката на детето – Й.П.И. е завела друго дело в Административен съд – Ловеч, като сочи, че причината за издаване на отменената заповед Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Ловеч са били именно действията на ищеца. Сочи, че именно майката на детето Й.П.И. е сигнализирала за упражнено върху нея насилие РП – Ловеч, както и за употреба на алкохол от бащата на детето – ищеца Т.Т., по повод на което е била разпоредена проверка, по който повод е издадена отменената като незаконосъобразна заповед. Сочи, че отменената като незаконосъобразна заповед - Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Ловеч е била издадена по повод разпореждане за извършване на проверка на РП – Ловеч. Сочи, че ищецът е имал възможност да осъществява редовни срещи с детето си, както и че предприетата мярка за закрила на детето е изцяло в интерес на детето. Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция, като претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. В., който
поддържа писмения отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение,
че исковата молба е основателна, като сочи, че претендираните неимуществени
вреди произтичат от отменената заповед, като счита, че размерът на
обезщетението следва да се редуцира от съда по справедливост, т.к. ищецът не е
бил лишен от възможност да се вижда с детето си.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, като адресът на ищеца също е в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства както по настоящото дело, така и по приложените към настоящото дело две други административни дела, че ищецът Т.Д.Т. е баща на детето Д. Т.Д., ЕГН: **********, както и че към датата на издаване на отменената в последствие заповед е ищецът е живял на семейни начала с майката на детето Й.П.И..
По повод подадена в РП - Ловеч жалба, прокурор при Районна прокуратура Ловеч с Разпореждане от 22.01.2018г. нарежда да се извърши предварителна проверка съвместно от служители на РУ при МВР Ловеч и ДСП, отдел „Закрила на детето“, като на последните са поставени задачи да установят дали условията, при които живее майката, създават риск за правилното физическо и психическо развитие на детето, осигуряват ли му се и по какъв начин задължителните педиатрични консултации, предприети ли са мерки за закрила на майката и детето.
На 23.01.2018г. служители на ДСП - Ловеч съвместно с представители на РУ - Ловеч извършват посещение на адреса, провеждат разговори с майката и бащата на детето, с неговата баба по майчина линия, както и със съсед, живущ на шестия етаж, за което съставят протоколи от същата дата, в който отразяват техните обяснения.
Изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал, в който е прието, че Д. Т.Д. е дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б.„б“ от ДР на Закон за закрила на детето. На 23.01.2018г. е проведена работна среща на мултидисциплинарния екип при работа в случаи на деца жертви на насилие или в риск от насилие във връзка с разпореждането на Районна прокуратура - Ловеч. След изслушване на изразените становища и разглеждане на случая е изготвен план за действие, изразяващ се в това да се предприеме спешна мярка за закрила на детето чрез настаняване в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) гр. Плевен и да се насочат родителите да ползват социални услуги към ЦОП - Ловеч за повишаване на родителския капацитет. Изготвен е и социален доклад – предложение относно предприемане на спешна мярка за закрила на детето, в който е прието, че родителите към момента не са в състояние да осигурят сигурна среда за детето и е в интерес на малолетното дете да бъде предприета спешна мярка за закрила „настаняване в Дом за медико-социални грижи за деца гр. Плевен“ за срок от шест месеца и/или до промяна в обстоятелствата с оглед осигуряване на сигурна и безопасна среда за отглеждане на детето и грижи, съответстващи на възрастта и потребностите му.
Със Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. Директорът на ДСП - Ловеч нарежда спешно настаняване на детето Д. Т.Д. в ДМСГД гр. Плевен за срок от шест месеца и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закон за закрила на детето. Родителите на детето обжалват тази заповед по административен ред пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Ловеч, който с Решение №11-РД04-0114/13.02.2018г. я потвърждава.
Родителите обжалват заповедта пред Административен съд - Ловеч, като по жалбата е образувано адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложено към настоящото дело. С Решение № 113 от 27.07.2018г. състав на Административен съд - Ловеч отменя заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон – при липса на предпоставките за предприемане на спешната мярка. Решението на съда влиза в сила като необжалвано от страните на 29.08.2018г., като от същата дата влиза в сила и отмяната на Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. на Директора на ДСП - Ловеч. По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред.
Също не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че след издаването на горната заповед и настаняване на детето в ДМСГД гр. Плевен, органите на ДСП - Плевен не са направили искане по чл. 28 от Закона за закрила на детето пред РС - Плевен, каквото задължение им вменява чл. 27, ал. 2 от същия закон.
Съдът е уважил доказателствените искания на ищеца, като е
изискал и приложил към настоящото дело
адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд – Ловеч и адм.д. № 331/2018
г. по описа на Административен съд – Ловеч.
По делото са разпитани свидетели, посочени от страните.
Свидетелката Д.В.Й. е баба на детето Д. Т.Д. по майчина линия и отглежда детето, като родителите на детето: бащата – ищецът Т.Т. и майката св. Й.П.И., отново са разделени, като майката живее с друг мъж на семейни начала. Свидетелката Й. сочи, че са ходили на свиждане при детето с дъщеря си, като ищецът Т. „не е идвал с нас. Т. не е ходил в Закрила на детето в Плевен“. Същата свидетелка по-нататък сочи точно обратното: „ходихме аз, майката и бащата да видим детето. Мен не ме допускаха, но майката и бащата ги допускаха“. Свидетелката Д.Й. сочи, че: „тогава се караха с дъщеря ми. Дъщеря ми и Т. се разделиха преди да се върне детето.“
Свидетелката Й.П.И., която е майка на детето Д. Т.Д., сочи, че: с ищеца – бащата на детето /ищеца/ не живеят заедно от три години и половина, като сочи, че тя самата живее в с. **** от година и половина, а детето живее при майка й и баща й в гр. Ловеч. Същата свидетелка сочи, че са посещавали детето в дома в Плевен с колата на Т.Т., който „в началото обичаше детето си“, като „от началото, когато се роди детето, Т. помагаше, но сега вече – не. Т. има друго дете-момче. Аз живея с втори мъж в с. ****“. Сочи, че: „с Т. се разделихме, когато ни взеха детето“. Сочи, че: „в началото, когато взеха детето и то беше в Плевен, ходихме заедно с Т. 3-4 пъти, а аз после ходих сама с такси.... Т. не ми е давал пари за таксито. Аз си го плащах с парите на майка ми...... Когато върнаха детето, Т. не е идвал да вижда детето. Детето е при майка ми и при баща ми вече почти една година..... Т. първоначално даваше пари, а сега спря да дава пари“.
Свидетелят М. М., съсед на ищеца, сочи, че ищецът е претърпял промяна от момента на отнемането на детето, като „се затвори, не общуваше“. Сочи, че той самият е ходил в Плевен с Т. да виждат детето. Сочи, че доходите на Т. са над 1000 лв. месечно.
Свидетелят С. С. , съсед на ищеца, сочи, че познава и бабата на детето св. Д.Й., която също му е съседка, като с дядото на детето са били преди време колеги. Свидетелят С. сочи, че от 30 години е приятел на ищеца, като след като детето е било отнето е настъпила промяна в ищеца – „стана по-тъжен, не излизаше на кафе .... Беше притеснен и искаше да си го върне. Преди да вземат детето беше по-весел“.
По делото са представени както документите от административната преписка по издаване на отменената Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. на Директорът на ДСП - Ловеч, така и социални доклади и други изготвени от ДСП - Ловеч документи във връзка с оказваната на семейството помощ след извеждане на детето, съдържащи се и в адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложено към настоящото. Релевантна към предмета на спора и към психическите преживявания на ищеца през исковия период е Оценка на родителския капацитет на л. 78 от делото, в която е отразено, че „бащата и майката демонстрират емоционална привързаност към детето и страдание поради отделянето му от семейството“, както и че „В периода след извеждане на детето извън семейството се наблюдава период на изпитание на техните взаимоотношения и временни затруднения помежду им“.
Видно от писмо на Дом за медико-социални грижи за деца в Плевен до ДСП – Плевен /на л. 107 от делото/, в същото се сочи, че детето Д. Т.Д. има регистрирани посещения от близки и роднини на територията на ДМСГ – Плевен, януари и февруари – ежедневни, а март, април, май, юни и юли – две пъти седмично.
По-голямата част от останалите документи са създадени след отмяната на процесната заповед и касаят периоди извън исковия.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, твърдящо настъпване на вреди в неговата правна сфера, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Съгласно изискванията на ГПК, в ИМ е конкретизиран ответника – АСП, който е юридическо лице, в чиято териториална структура се намира издателят на отменената заповед (чл.2, ал.3, чл.7, ал.1 и ал.2 и т.52 от Приложение към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на АСП); описани са фактическите обстоятелства, на които се основава иска – отменен като незаконосъобразен административен акт за спешно настаняване на дете извън семейството; посочени са вредите; уточнен е исковия период, в който са настъпили последните – от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г. (периодът на действие на заповедта); формулиран е петитум – да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на ищеца за вредите; ясно е посочен размера на исковата претенция – 12 000 лева.
Съдът приема исковата молба за доказана по основание, но размерът на исковата претенция от 12 000 лв. е значително завишен и не съответства на установеното по делото:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. на Директора на ДСП - Ловеч, с която последният нарежда спешно настаняване на детето Д. Т.Д. в ДМСГД гр. Плевен за срок от шест месеца и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закон за закрила на детето, е отменена като незаконосъобразна с Решение № 113 от 27.07.2018 г. по адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд - Ловеч, влязло в сила на 29.08.2018г. Следователно се установява наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред. Установява се още, че в срока по чл.27, ал.2 от Закона за закрила на детето органите на ответника не са отправили искане до РС - Плевен за настаняване на детето по съдебен ред, съответно съдът не е определил такава мярка. Следователно престоят на детето в ДМСГД гр. Плевен и отделянето му от биологичното семейство за целия исков период (а и след него, въпреки отмяната на заповедта) е обусловен единствено от отменената като незаконосъобразна заповед на Директора на ДСП -Ловеч.
Съдът намира за доказано че ищецът Т. е претърпяла вредите, описани в исковата молба, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска. Конкретно тези вреди се установяват от показанията на разпитаните свидетели и се базират на личните им възприятия за исковия период – преди извеждането на детето ищецът е бил спокоен, а след извеждането на детето се е затворил в себе си, станал е необщителен. Следва да се отчете, обаче, че няма категорични доказателства ищецът Т. да е изживял някакъв значителен стрес, да е претърпял промяна в здравословното състояние след издаване на отменената незаконосъобразна заповед, като няма и категорични доказателства този стрес да се дължи само на извеждането на детето с отменената Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора на ДСП – Ловеч. Напълно възможно е ищецът да е станал по-затворен и необщителен не само в резултат на извеждането на детето, а и в резултат на обтегнатите отношения с майката на детето, която, видно от всички гласни доказателства, го е напуснала слез издаването на незаконосъобразната заповед и живее с друг мъж. Горното няма как да не се отрази на емоционалното състояние на ищеца.
Допълнително няма спор по делото, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, както и от доказателствата по приложеното към настоящото дело по адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд - Ловеч, че именно в резултат на действията на ищеца – данни за злоупотреба с алкохол и обстоятелството, че върху майката на детето е било упражнено насилие се е наложило по сигнал до РП – Ловеч извършването на проверка, като след тази проверка е издадената и впоследствие отменена Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора на ДСП – Ловеч.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ - Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Няма спор по делото, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, както и от доказателствата по приложеното към настоящото дело адм.д. № 90/2018г. по описа на Административен съд – Ловеч, че жалбата до РП – Ловеч е била подадена от майката на детето свидетелката Й.П.И., като при извършената съвместна проверка от РУ на МВР – Ловеч и ДСП – Ловеч на адреса, в който е живеело детето с родителите си, се е установило, е детето Д. Т.Д. и майката Й.П.И. са били заключени в апартамента на ищеца, като майката не е имала ключ, като е установено, че майката и детето са били заключвани ежедневно в жилището.
Съдът намира, че е установено, че отнемането на детето се е отразило негативно върху емоционалното състояние на бащата – ищеца Т., но от друга страна следва да съобрази обстоятелството, че липсват доказателства за изживян изключителен стрес, отделно дори и да е изживян стрес от бащата, то същият може да е в резултат и на раздялата на ищеца с майката на детето и обтягането на отношенията между двамата родители и то при положение, че самата майка на детето св. Й.И. е сигнализирала компетентните институции, което като резултат е довело и до издаването на отменената като незаконосъобразна заповед.
По делото са налице безспорни доказателства (включително представени от АО), че майката е искала детето да й бъде върнато, посещавала го е в ДМСГД - Плевен първите два месеца ежедневно, а следващите четири месеца – два пъти седмично, но липсват категорични доказателства колко често бащата на детето - ищецът Т.Т. е придружавал майката при свижданията на детето в гр. Плевен. От гласните доказателства се установява единствено, че ищецът Т.Т. е возил няколко пъти майката на детето на свиждане в гр. Плевен, но се установява, че в много случаи майката е пътувала и с такси, като ищецът не е придружавал майката св. Й.И., нито е помагал със средства за заплащането на таксито от гр. Ловеч до гр. Плевен и обратно.
Както беше посочено по-горе, в официален документ, създаден от служители на ответника (Оценка на родителския капацитет, приложение към Социален доклад изх.№ 31/21.05.2018г.), на л. 78 от делото е отразено, че „бащата и майката демонстрират емоционална привързаност към детето и страдание поради отделянето му от семейството“, както и че след извеждане на детето извън семейството са пострадали техните взаимоотношения. Т.е. и в преписката на ответника са налични писмени доказателства за претърпени от ищеца емоционални страдания във връзка с отнемането на детето с отменената като незаконосъобразна заповед.
Ето защо съдът приема за доказано, че преживените от ищеца Т.
негативни преживявания, отчуждение и нежелание за социални контакти
представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка и са
последица именно от отменената като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от
23.01.2018г. на Директора на ДСП - Ловеч и разпореденото с нея извеждане на
детето от семейната среда и настаняването му в институция. С изпълнението на
заповедта е въздействано директно и непосредствено върху правната сфера на
увреденото лице-ищец; вредите нямаше да бъдат изтърпени, ако тази заповед не
беше издадена и детето не беше отнето от биологичните му родители за целия
исков период.
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Т.Т. е доказан по своето основание. Ищцът е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а от свидетелските показания се установява, че негативните му преживявания са в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора на ДСП - Ловеч.
Въз основа на горното следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от Т.Т. неимуществени вреди от отменената заповед. Негативните преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен акт, и на основание чл. 4 от ЗОДОВ подлежат на възмездяване чрез обезщетение.
Неоснователни са възраженията на ответника, че същият не носи отговорност, тъй като е изпълнил прокурорско разпореждане. Тези възражения се основават на т.10 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на Общото събрание на ГК на ВКС, според която когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност. Мотивите на ВКС са, че не се носи отговорност от АО, когато органите на следствието и прокуратурата са му разпоредили по отношение на дадено лице да бъдат взети определени мерки, което става чрез издаването на административен акт или предприемане на определени действия. В случая цитираното ТР не е приложимо, тъй като от РП Ловеч е разпоредено на служителите на ДСП - Ловеч, отдел „Закрила на детето“ единствено да установят дали условията, при които живее майката, създават риск за правилното физическо и психическо развитие на детето, осигуряват ли му се и по какъв начин задължителните периодични педиатрични консултации, като в докладната записка на ДСП да се посочи предприети ли са мерки за закрила на майката и детето и какви. От РП - Ловеч няма разпоредено задължение за ДСП Ловеч да издадат заповед за извеждане на детето от семейната му среда и настаняването му в институция, нито да предприемат други мерки за закрила по Закона за закрила на детето. Поради изложеното издаването на Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора на ДСП - Ловеч е извършено изцяло в рамките на оперативната му самостоятелност и е основано на преценката на служители на ДСП, а не на прокурорски акт.
Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период от издаване на заповедта на 23.01.2018 г. до датата на прекратяване на действието й с изтичане на шестмесечния срок на 23.07.2018 г., тъй като заповедта е отменена след последната дата. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания.
Както беше посочено по-горе, следва да се съобрази, че с отнемането на детето в резултат на незаконосъобразната заповед е била частично нарушена връзката на бащата - ищеца Т. с детето, но следва да се съобрази, че с оглед малката възраст на детето – около една година и осем месеца, същото е имало по-силна емоционална връзка с майката св. Й.И..
Следва да се съобрази, че видно от приложеното към
настоящото дело адм. д. № 331/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч,
с влязло в сила съдебно решение № 7 от 17.01.2019 г., постановено по адм.д. №
331/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е осъдена: Агенция за
социално подпомагане гр. София да заплати на майката на детето Й.П.И. с ЕГН: **********,
сумата от 6 000 (шест хиляди) лева за претърпените от последната неимуществени
вреди, причинени от отменена по съдебен ред като незаконосъобразен административен
акт Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на Директора на ДСП - Ловеч, с която
детето й Д. Т.Д. спешно е настанено в ДМСГД - Плевен за срок от 6 месеца и/или
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закон за закрила на детето, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на решението на АС Ловеч по адм.д.
№ 90/2018г. – 29.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо съдът намира, като съобрази и гласните, и писмените
доказателства по настоящото дело и приетата за установена по-горе фактическа
обстановка, че няма как претърпените от ищеца бащата Т.Т. неимуществени вреди
да са равностойни на претърпените от майката неимуществени вреди от една
страна, а от друга страна следва да се съобрази, че майката и бащата на детето – всеки от тях поотделно са завели по три
дела в Административен съд – Ловеч или общо шест дела в настоящия съд все по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като
претендираните неимуществените вреди от майката и бащата на детето по всички
общо шест дела са все във връзка с издаването на отменената като
незаконосъобразна заповед, както и действия на ответника по повод на издаването
на същата и последваща заповед. Същото е известно на страните, т.к. ищецът
майката и бащата ползват един и същ адвокат Г. Г. по всички общо шест дела в
настоящия съд, като е служебно известно и на настоящия състав на съда. Следва
да се посочи, че издаването на незаконосъобразен административен акт, действия
и бездействия на административен орган, както и завеждането на основателна
искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не следва да се превръща в самоцелно средство
за осигуряване на допълнителни доходи и то в размер, съществено надхвърлящ
установения размер на трудовото възнаграждение на ищеца.
Видно от удостоверение на л. 360 от делото, ищецът по делото
получава трудово възнаграждение в размер на 610 лв. месечно, като получава
допълнително възнаграждение между 350 лв. – 450 лв. месечно.
С настоящата искова молба се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. на месец или общо 12 000 лв. за
всички шест месеца.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца следва да бъде 400 лв.
месечно, или общо 2 400 лв. за целия исков период от шест месеца, за която сума
настоящата искова молба е основателна, а за горницата над 2 400 лв. до
претендирания размер от 12 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Както беше посочено, по-горе ищецът
не претендира лихва върху главницата, което е видно изрично от молба вх. №
1436/22.04.2019 г. /на л. 15 от делото/.
Ищецът претендира и заплащане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, като вино
от договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото, упълномощеният
адвокат Г.Г. го е защитавал безплатно.
Ето защо на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с
оглед уважената част от иска следва да бъде осъден ответника да заплати на
адвоката на ищеца сумата от 178 лв. разноски по делото за процесуално
представителство. Сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 178 лв. съдът определя, като съобрази
както чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, така и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като
процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание не посочи изрично в
какъв размер претендира адвокатско възнаграждение, като единствено посочи:
„претендирам възнаграждение в зависимост от сумата, която ще бъде осъден
ответника да заплати“.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, да заплати на Т. И. Т., ЕГН: **********,***, сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018 г. на Директора на ДСП - Ловеч, с влязло в сила на 29.08.2018 г. решение № 113 от 27.07.2018 г. по адм.д. № 90/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, за периода от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над 2 400 лв. до 12 000 лв.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане гр. София, да заплати на адвокат Г.Г. ***, сумата от 178 лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: