Р E Ш Е Н И Е
№ 102
гр.Плевен, 02.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Веска Андреева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 31 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 707 от 22.12.2022 г.,
постановено по анд № 20224430201538/2022 г., Районен съд – Плевен е отменил
Наказателно постановление № 647585-F654581 от 15.07.2022 г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция“Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр.с 8,чл.118,ал.4 от ЗДДС на М.П.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на шестстотин лева, за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че
на 4.05.2022 г. при извършване на
контролна покупка на 10 бр.баклави и 10 бр.пасти на обща стойност 50 лева,
заплатени изцяло в брой от Н.Н.А. – СИП на М. П., не
изпълнил задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва
фискално устройство чрез което да се отчитат оборотите от извършени продажби. Г.,
който е приел плащането, не е издал ФКБ,
нито друг документ, удостоверяващ плащането. При проверката е установено, че физическото
лице извършва търговска дейност-продажба на захарни изделия, без да е изпълнило
задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално
устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършени продажби.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от юрисконсулт М.Ж. като пълномощник на Началник отдел
„Оперативни дейности“ –В.Търново, в която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за
неправилен извода на въззивния съд, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от наказващият орган, без да са
събрани всички доказателства, че жалбоподателят е осъществявал търговска
дейност, като физическо лице. Счита този довод на съда за неправилен, тъй като не са взети под внимание
всички представени писмени и гласни доказателства. Сочи, че проверката е възникнала на база подаден
сигнал, който е предоставен пред съда. Твърди, че М.Г. неколкократно е осъществявал продажба от
личният си автомобил, без да издава касови бележки и в тези случаи същият
укрива данъци, а реализира приходи. В заключение моли съда да отмени оспореното
решение и да потвърди НП. Претендира разноски в размер от 150.00 лева. за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Ж., която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, претендира за отмяна на
решението и потвърждаване на НП, прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът М.П.Г. не се явява и не
се представлява. Постъпило е писмено становище от .упълномощения адвокат Г., в
което излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба,
моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че делото не е изяснено от фактическа
страна-не е извършена проверка на представените писмени доказателства и на
обясненията на санкционираното лице, че остатъкът от получаваната продукция е
била продавана от наказаното лице с цел да си набави допълнителни доходи, както
и не е установено дали към датата на проверката Г. все още е бил на трудов
договор към фирмата-продавач на доставената стока. Моли за отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на фактическата
обстановка, алтернативно-за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
4.05.2022г. във връзка с извършване на доставка на захарни изделия с автомобил
„*****" с per. №***** на адрес гр. Плевен, ул. Дойран №160 е установено,
че М.П.Г. като физическо лице извършва търговска дейност- продажба на захарни
изделия, без да е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в
експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите
от извършените продажби. При извършена контролна покупка на 4.05.2022г. в 13:30ч.
на 10бр. баклави и 10 бр. пасти на обща стойност 50лв., заплатени изцяло в брой
от Р.Н.А. - СИП на М.П.Г., който приел плащането, но не издал ФКБ, нито друг
документ, удостоверяващ плащането. При проверката се установило, че лицето
няма, не е изпълнило задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва
фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършените
продажби. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. Установените факти и обстоятелства при проверката били
документирани с ПИП № 0467091/04.05.2022г., ПИП № 0467099/16.05.2022г. и
протокол №1681846/ 03.05.2022г., съставени на основание чл.110, ал. 4, във
връзка с чл. Ш 50, ал. 1 от ДОПК. АНО приел, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е
възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта и с което на Г.,
на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, била наложена глоба в размер на 600 лева, за
нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Така установената
фактическа обстановка въззивният съд приел, че се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателства - св. Радослав Никифоров - актосъставител и участник в
проверката, св.Н. П., както и от приложените в преписката и приети от съда
писмени доказателства. Съдът приел, че показанията на свидетелите, следва да се
кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления, те са установили нарушението и са
очевидци на същото. Според РС показанията им са източник на пряка
доказателствена информация за установеното, не са противоречиви и няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Съдът
направил констатация, че самият жалбоподател не оспорва факта, че към момента
на проверката не е притежавал ЕКАФП и не е издал касов бон, но считал, че това
не е негово задължение.
Съдът изложил още
съображения, че в хода на административно - наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност
и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават
необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Въззивният съд установил
още от доказателствата по делото следното: От представените при проверката
писмени доказателства и допълнително представени в съдебното производство установил,
че Г. работи по трудов договор в „Едит 12“ ЕООД - Габрово като пласьор на стока
за гр. Плевен срещу определено трудово възнаграждение, а по преценка на
работодателя може да се изплаща и допълнително възнаграждение в зависимост от
степента на изпълнение на трудовите
задължения. „Едит 12“ ЕООД ползва по договор гараж под наем в гр.
Плевен, ул. „Лозенка“ № 2 за склад. Според длъжностната характеристика за
заеманата от Г. длъжност продавач/пласьор/ неговите трудови задължения се
състоят в обслужване на клиенти чрез представяне, офериране и продажба на
продукти, произведени от работодателя, като продажбата се извършва на търговци
в търговски обекти /магазини/. Пласьорът посещава и обслужва клиенти в своя
район, като доставя до магазините им произвежданата от работодателя стока.
Приема парични суми, връща рестото, след като предостави на клиентите си
издадената от работодателя фактура и касов бон за доставената от него стока в
съответния търговски обект. Отчита дейността си пред прекия ръководител —
управителя на дружеството, като съгласува наличните количества стоки в склада;
информира за адресите на магазините, които е посетил; предава отчета от
продажбите и дневния оборот в края на работния ден. Лек автомобил ***** с Per.
№ *****, с който е извършена доставката, видно от свидетелството за
регистрация, е собственост на М.Г..
Съдът счел, че за да е
осъществен състава на вмененото нарушение, следва за извършените продажба на стоки или услуги във или от
търговски обект да не е монтирано, въведено в експлоатация и използвано
регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността. Според въззивния съд
легалната дефиниция на понятието „търговски обект“ е дадена в §1 т.41 от ДР на
ЗДДС : Търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси,
сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище
или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж,
мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
В случая контролните органи
са приели, че личният автомобил на Г. е такъв търговски обект и че той е
извършвал търговска дейност като физическо лице, т.е. от собствено име и за
своя сметка, а не за сметка на работодателя си, откъдето за него произтича
задължението по чл.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. като лице, извършващо
търговска дейност чрез автомобила си да монтира, въведе в експлоатация и
използва ФУ за отчитане на извършените продажби.
Съобразно събраните
доказателства обаче съдът направил извод, че в случая Г. не е извършвал
самостоятелна търговска дейност и за него не произтича такова задължение.
Сладкарските изделия, предмет на извършената продажба са предоставяни на Г. от
работодателя му „Едит 12“ ЕООД - Габрово, който е производител на стоките и
разполага със собствен склад на територията на гр. Плевен. Стоките се доставят
по предварителна заявка на клиенти в магазинната мрежа, като Г. извършва
продажби на произведените от работодателя му сладкарски изделия на търговци в търговски
обекти /магазини/ като им доставя стоката чрез личния си автомобил, приема
паричните суми от клиентите, за което им предоставя издадената от работодателя
фактура и касов бон за доставената стока и по този начин се отчитат продажбите.
Той съгласува и отчита дейността си пред управителя на дружеството за
продаваните стоки като съгласува наличните количества на стоки в склада;
информира за адресите на магазините, които е посетил; предава отчета от продажбите
и дневния оборот в края на работния ден. С оглед на тези данни, решаващият
състав на съда счел, че извършваната от Г. дейност може да се определи като
„разносна търговия“ - продажба на стоки извън търговския обект по предварителна
заявка по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № Н - 18/13.12.2006г. По аргумент
от разпоредбата на чл. 25, ал.2 от
наредбата направил извод, че при разносна търговия фискалната касова бележка се
издава от лицето по чл.З /извършващо търговска дейност/ и се предава на разносвача,
който от своя страна я предоставя : на купувача при плащането, освен когато
плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на
мястото на предаване на стоката или
услугата. Съдът приел, че в случая
жалбоподателят не разполага с мобилно фискално устройство, а видно от трудовия
му договор стоката следва да се придружава от издадена от неговия работодател
фактура и касов бон. В случая доставените сладкарски изделия, произведени от
„Едит 12“ ЕООД не са били придружени от такъв документ за регистриране на
продажбата.
Съдът изложил съображения,
че в хода на извършените три проверки не е достатъчно изяснено дали и как са
били отчетени документално доставените от производителя стоки, как са
заплатени, дали извършената продажба е инцидентен случай, обичайна търговска
практика или се касае за неизпълнение на трудови задължения от жалбоподателят Г.,
не е извършена проверка на „Едит 12“ ЕООД, за изясняване на всички
обстоятелства. Приел, че изводите се основават единствено на дадените последни
обяснения от Г., които са в противоречие с първоначалните му обяснения и с
останалите събрани писмени доказателства. Съдът формирал извод, че не може да
се приеме, че Г. е извършвал самостоятелна търговска дейност чрез собствения си
автомобил, респективно че е задължен да монтира и въведе в експлоатация ФУ и че
автомобилът му представлява търговски обект и е обект на нарушение по чл.7 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006г. Затова счел, че не са били изяснени важни факти и обстоятелства, с
което е допуснато съществено процесуално нарушение и в случая административно
наказващият орган не е доказал по безспорен начин извършване нарушението от
страна на Г.. При тези съображения въззивният съд отменил оспореното НП.
Според касационната инстанция
решението е неправилно- необосновано, тъй като част от решаващите си мотиви
въззивният съд е изградил, позовавайки се на неприобщени по делото
доказателства. От друга страна съдът не е обсъдил и анализирал вече приобщени по делото доказателства нито
поотделно, нито съвкупно с останалите такива , а е изградил правните си изводи
върху част от доказателствения материал-избирателно. По този начин са останали
неизяснени някои факти от значение за отговорността на Г..
За да направи извод, че Г.
не е извършвал самостоятелна търговска дейност и за него не произтича
задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ за отчитане на
извършените продажби, а е работил като пласьор на стоки срещу възнаграждение по
трудов договор, съдът се е позовал на приобщени по делото трудов договор и
длъжностна характеристика. На л.8 от въззивното дело е приложен ТД
№24/29.06.2017 год., по силата на който Г. е заемал длъжността пласьор на
стоки. От своя страна в ТД е разписано изрично, че тази длъжност включва
отговорностите, изброени в приложена длъжностна характеристика. Съдът много
пространно е описал трудовите задължения на Г. по длъжностна характеристика, но
такава приобщена по въззивното дело няма. Поради което и извода на съда,
основан на анализ на задълженията, описани в тази длъжностна характеристика, че
Г. не е извършвал самостоятелна търговска дейност, е необоснован.
Установява се още от този трудов
договор на л.8 от въззивното дело, че работодател на Г. е дружеството „Едит 12“
ЕООД – Габрово. Видно е от приложения на л.27-28 от въззивното дело договор за
наем на недвижим имот, че това дружество ползва под наем гараж, находящ се в
жилищна сграда в гр.Плевен, ул „Лозенка“ №2. Този гараж , според отразеното
в ПИП №0467091/4.05.2022 год. се ползва
от „Едит 12“ ЕООД за склад за съхранение
на сладкарски изделия, които се доставят от сладкарски цех в гр.Габрово, също
стопанисван от „Едит 12“ ЕООД. От този гараж, където се съхраняват доставените
от гр.Габрово сладкарски изделия, такива се вземат от Г. съобразно направените
заявки и се доставят по магазините-виж
Обяснение на Г. на л.19. Според данните в същото това обяснение стоките се оставят
в магазините и след това се плаща по фактура. Тези обстоятелства са мотивирали
въззивния съд да направи извода, че Г. извършва т.нар. разносна
търговия-продажба на стоки извън търговския обект по предварителна заявка.
Извън вниманието на решаващия състав на съда обаче,
е останал факта, че договора за наем на
гаража, в който са се съхранявали сладкарските изделия, е бил прекратен по
взаимно съгласие, считано от 1.01.2021 год., от една страна-споразумение на
л.26. А от друга страна, при извършеното
посещение на този гараж /склад/от контролните органи, повече от година и четири
месеца след прекратяване на договора, не
е установено този гараж/склад/ да не съществува и да не функционира като
склад, видно от ПИП №1681846/3.05.2022 год. Това се установява и от
констатациите в следващия съставен ПИП №0467091/4.05.2022 год., в който е
описано, че „стоките се съхраняват в
склад, находящ се в гр.Плевен, ул „Лозенка“ №2а-този протокол също е съставен
година и четири месеца след прекратяване на наемния договор за гаража, а е
констатирано , че се ползва за склад за сладкарските изделия. Абсолютно
аналогични факти се установяват и от приложеното на л.19 от въззивното дело
саморъчно написано и подписано обяснение от Г. – с дата 4.05.2022 год., че този
гараж се ползва за склад и се стопанисва от „Едит-12“ ЕООД-неговият работодател
по трудов договор. Поставя се въпроса и според касационната инстанция той е
останал неизяснен в рамките на съдебното производство-след като договора за
наем , сключен от дружеството-работодател на Г., за ползване на гаража за склад
за сладкарски изделия , е прекратен на 1.01.2021 год., а повече от година и
четири месеца след това по данните от проверките на контролните органи и от
обясненията на самото наказано лице става ясно, че този гараж/склад /
продължава да се ползва и то като склад за сладкарски изделия, от който склад Г.
е вземал за разнос стоки, от чие име и за чия сметка са извършвани доставките-
от името на „Едит-12“ ЕООД или от името и за сметка на Г.. В тази връзка съдът е могъл да изиска данни от съответната
компетентна ТД на НАП, дали приложеният
на л.8 от делото трудов договор между Г. и „Едит-12“ ЕООД е бил надлежно
регистриран и дали към датата на
проверката от органите на НАП все още е бил действал или е бил прекратен.Биха
могли да се съберат и други относими доказателства-като подавани ГДД от
дружеството, подавани месечни справки и декларации-например по ЗДДС, декларации
обр.1 и 6, счетоводни документи, удостоверяващи извършени доставки , и т.н.
Налични са и други данни по
делото-друго обяснение на Г. от 16.05.2022 год. на л.24, в което е посочено
„Остатъкът от стоката, за който не е
направена поръчка, и за да не бъде бракувана аз продавам лично, за да изкарам
допълнителен доход. Именно заради това аз продадох 10 пасти и 10 баклави на
служителя на НАП на 4.05.2022“. Данните в
това обяснения са в противоречие с поддържаната от Г. теза, че по молба на
работодателя си , с цел услуга, е продал пастите и баклавите на контролните
органи от една страна и от друга са
основание за събиране на допълнителни
писмени и/или гасни доказателства за установяване на факта дали Г. извършва
изцяло дейността по продажба на сладкарски изделия като разносна търговия от
името на работодателя си „Едит-12“ ЕООД, или частично от свое име и частично от
името и за сметка на „Едит-12“ ЕООД, или , вземайки предвид и факта, че гаражът
не се ползва по договор за наем от „Едит-12“ ЕООД към този момент- да се
установи дали Г. не извършва самостоятелно, изцяло от свое име и за своя сметка
търговска дейност- продажба на такива стоки. В този смисъл данни могат да се
почерпят и от изнесените твърдения в приложените по делото сигнали , които ,
макар и анонимни, са очертали основния предмет на дейност на Г., налице са
данни в сигналите за процесния гараж, за начина на осъществяване на доставките
и т.н. Не е изяснено изобщо дали за процесната доставка на 10 бр.пасти и 10 бр.
баклави има от своя страна издадени фактура и касов бон от дружеството „Едит-12“
ЕООД , каквато според Г. е била практиката му при разносна търговия-да дава на
клиентите издадени от Едит-12“ ЕООД
фактура и касов бон за конкретната доставка. Всички тези въпроси са
останали неанализирани и неизяснени от въззивния съд.
Ето защо оспореното решение
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав,
който да събере всички несъбрани при първоначалното разглеждане на делото
писмени и гласни доказателства – длъжностната характеристика на Г.; данни от
съответната ТД на НАП за датата на регистриране на конкретния трудов договор,
срокът, през който този договор е съществувал/съществува, данни за неговото прекратяване,
ако е прекратен; ГДД , месечни декларации, счетоводни документи, удостоверяващи
извършени доставки, доказателства на какво основание продължава да се използва
гаражът и след прекратяване на договора за наем като склад за сладкарски
изделия и от кое лице се използва-„Едит-12“ ЕООД или физическото лице Г. и
други относими, по преценка на решаващия състав доказателства, които ще
допринесат за изясняване на обективната истина. След приобщаване на същите и
разпит на контролните органи ,
включително за останалите неизяснени при първоначалното разглеждане на делото
обстоятелства, съдът следва да анализира вече приобщените при първото
разглеждане на делото и новосъбраните доказателства и да направи извод дали дейността по продажба на сладкарски
издалия се е извършвала изцяло от името на „Едит-12“ ЕООД като разносна
търговия чрез наетото по ТПО лице М.Г., или се е извършвала съвместно от името
и за сметка и на „Едит-12“ ЕООД, и на ФЛ Г., или се е извършвала самостоятелно-
изцяло от името и за сметка на ФЛ Г. като търговска дейност-продажба на
сладкарски издалия. Като следва да се
отговори на въпроса и в отделните хипотези налице ли е търговски обект, и за този
търговски обект произтича ли задължение за някого и за кого да монтира, въведе
в експлоатация и използва ФУ за отчитане на извършените продажби.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 707 от 22.12.2022 г., постановено по анд №
20224430201538/2022 г.на Районен съд –
Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд-Плевен при съобразяване със задължителните указания на
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Председател: /п/ Членове: 1./п/
2./п/