Решение по дело №1279/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№69…

гр. Самоков, 07.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1279 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявило срещу Р.С.А. ***, искове за установяване съществуването на следните свои вземания срещу ответницата: за сумата 895,02 лв. – главница по Договор за заем CrediHome № 1162-00010575, сключен на 02.08.2016 г. между „Микро Кредит” АД и ответницата; за сумата 126,82 лв. – договорна лихва по договора за заем за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г.; за сумата 244,80 лв. – сума за допълнителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г. по сключен на 02.08.2016 г. договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00010575; за сумата 673,20 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги, дължима за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 02.07.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 679/2018 г. по описа на РС – Самоков до окончателното им изплащане, както и за сумата 72,84 лв. – лихва за забава по договора за заем, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 01.07.2018 г. и за сумата 65,44 лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 01.07.2018 г. Ищецът претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че горепосочените суми представляват неизпълнената част от парични задължения на ответницата по договор за заем CrediHome № 1162-00010575, който последната сключила на 02.08.2016 г. с „Микро кредит” АД. По силата на подписано на 10.03.2017 г приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015 г. „Микро кредит” АД прехвърлило на ищеца всички свои вземания по горепосочения договор с ответника, който бил уведомен за станалата продажба с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и получено лично от нея преди подаване на исковата молба. 

За тези свои вземания ищецът подал на 02.07.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 679/2018 г. на РС – Самоков. Съдът издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника – ответник в настоящото производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното производство вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В молба, постъпила в съда на 17.04.2019 г., юрк. Боянка Рахнева, пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковете и отправя искане същите да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Пред съда ответницата не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието й.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, а по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответницата е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 10.01.2019 г., в което са й указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено на ответницата на 18.02.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 3, вр. чл. 49 от ГПК – по местоработата й чрез установения неин работодател на адреса му на управление по неговото седалище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Редовно призована за насроченото открито съдебно заседание отново по местоработата й, ответницата не се е явила пред съда.

Ответницата не е направила искане за разглеждане на делото в отсъствието й.

Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответницата обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

По разноските.

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 350 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 679/2018 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 91,56 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 679/2018 г. на РС – Самоков за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението /41,56 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в присъдения размер /50 лв./, който няма основание да бъде увеличаван, а 258,44 лв. са разноски в настоящото производство, в това число 158,44 лв. дължим размер на довнесена държавна такса за разглеждане на обективно съединените искове и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определен от съда в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /обн. ДВ, бр. 5/2006 г., посл. изм. и доп. обн. ДВ, бр. 98/2015 г./ с оглед общия размер на цената на иска и невисоката конкретна фактическа и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Р.С.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 895,02 лв., представляваща главница по Договор за заем CrediHome № 1162-00010575, сключен на 02.08.2016 г. между „Микро Кредит” АД и Р.С.А.; за сумата 126,82 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г.; за сумата 244,80 лв., представляваща сума за допълнителни услуги за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г. по сключен на 02.08.2016 г. договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00010575; за сумата 673,20 лв., представляваща застрахователна премия по договора за допълнителни услуги, дължима за периода от 18.11.2016 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 02.07.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 679/2018 г. по описа на РС – Самоков до окончателното им изплащане, както и за сумата 72,84 лв. – лихва за забава по договора за заем, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 01.07.2018 г. и за сумата 65,44 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 01.07.2018 г.

ОСЪЖДА Р.С.А. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумата 350,00 лв. за разноски, от които 91,56 лв. представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 679/2018 г. по  описа на РС – Самоков за внесена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение и 258,44 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: