РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Велико Търново, 26.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на единадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №148 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ, загл.
изм. ДВ бр. 51/2022г./.
Образувано е по
жалба на адв. К. К., в качеството му на пълномощник на Е.И.Г., едноличен
търговец с фирма ЕТ
„Е.Е.Г.“ от с. Р., обл. В. Търново, срещу Решение №04/311/00141/3/01/04/02
на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за
налагане на финансова корекция по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., с което
на ЕТ „Е.Е.Г.“ на основание чл. 72, ал. 1 и чл.
73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал. 1 и
ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., издадена
от МЗХ, е определена окончателна финансова корекция в размер на 391 149,05
лв.
Жалбоподателката твърди, че при издаване на обжалвания
акт са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсата на дата на
документа обуславя невъзможност да се изследва неговата валидност, поради което
е нищожен. Счита, че неправилно в оспорваното
решение е прието, че е налице неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и
това представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Изтъква че установяването на публичното задължение е
извършено след изтичане срока на действие на договора за подпомагане
№04/311/00141 от 17.11.2014г. и след петгодишния срок на мониторинг по този
договор, при изтекла погасителна давност по чл. 3, (1)
Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година. Жалбоподателката
поддържа липса на нарушение по договора. Предвидената в Договора БФП инвестиция
е извършена, ваканционното селище е изградено и функционира. Приходите,
записани в бизнес плана, са прогнозни и индикативни. В сключения Договор липсва
задължение за реализиране на „приход". Целите на програмата са изпълнени,
а е невъзможно да се оцени жизнеспособността на проекта за проверяваните 3
години при по-дълъг мониторингов период.
Допълнителни съображения излага в представено по
делото писмена защита. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по делото – изп. директор на ДФ
„Земеделие“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Подробни съображения
представя в писмено становище. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оспорваното Решение №04/311/00141/3/01/04/02 на изп.
директор на Държавен фонд „Земеделие“ на ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р., обл. В. Търново е определена финансова корекция в
размер на 391 149,05 лв. Това решение е връчено на оспорващата по пощата на
30.01.2023г., което е видно от приложеното известие за доставка на стр. 1948 от
адм. преписка по делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство,
е подадена на 10.02.2023г., което е видно от поставения на нея вх.
№01-6500/8498#23/10.02.2023г.
по описа на ДФ „Земеделие“. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна не е спорно, че между ДФЗ-РА и ЕТ „Е.Е.Г.“ е сключен Договор №04/311/00141 от 17.11.2014г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. Предмет на Договора е предоставяне от ДФЗ на
Ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160 лв.,
свързана с осъществяването на Проект № 04/311/00141 от 22.06.2010г. Съгласно договора фондът предоставя
на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка за изграждане
на ваканционно селище „Балкана“ в с. Калайджии, общ. Златарица, обл. В.
Търново, като срокът за
извършване на инвестицията е 15.09.2015г./вж. Договор №04/311/00141/17.11.2014г.,
стр. 99 и сл. от делото/.
Съгласно чл.
9.1, б. “г“ от Раздел IX „Други условия“ неразделна част от одобрения за подпомагане проект е и Бизнес
планът.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства, представеният от оспорващия Бизнес план/стр. 28 и сл.
от делото/ включва "Изграждане на
Ваканционно селище "Балкана" в с. Калайджии, общ. Златарица".
Услугите, които ще се предоставят са: туристически услуги, изразяващи се в
настаняване на туристи и предлагане на храна. Между очакваните резултати от завършване
на инвестицията по проекта са устойчиво повишаване на приходите от собствен
бизнес и осигуряване на допълнителни работни места, като съгласно посоченото в
част IV „Финансово-икономически статус – приходи и разходи" бенефициерът
следва да реализира приходи от продажби
на услуги - туристически пакет и храна, както следва:
За първата година /2012г./ приходите са 108 150лв. от
туристически пакет и 78 516лв. от храна. За втората година /2013г./ приходите
са 120 750лв. от туристически пакет и 96
600лв. от храна. За третата година /2014г./ приходите са 131 250лв. от
туристически пакет и 115 499лв. от храна. За четвъртата година /2015г./
приходите са 183 960лв. от туристически пакет и 134 904лв. от храна. За петата
година /2016г./ приходите са 210 420лв. от туристически пакет и 175 350лв. от
храна. За шестата година /2017г./ приходите са 245 490лв. от туристически пакет
и 175 350лв. от храна. За седмата година /2018г./ приходите са 252 885лв. от
туристически пакет и 180 625лв. от храна. За осмата година /2019г./ приходите
са 252 885лв. от туристически пакет и 180 625лв. от храна. За деветата година
/2020г./ приходите са 300 475лв. от туристически пакет и 214 625лв. от храна.
За десетата година /2021г./ приходите са 300 475лв. от туристически пакет и 214
625лв. от храна.
Съгласно
таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки" от бизнес плана
ползвателятна БФП се задължава да поддържа 1бр. управленски персонал, 1бр.
административен персонал и 9 бр. производствен персонал. За първата година
/2012г./ е предвидено осигуряването на 9 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 7 производствен персонал. За втората година /2013г./ е предвидено
осигуряването на 9 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и
7 производствен персонал. За третата година /2014г./ е предвидено осигуряването
на 9 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 7
производствен персонал. За четвъртата година /2015г./ е предвидено
осигуряването на 11 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и
9 производствен персонал. За петата година /2016г./ е предвидено осигуряването
на 13 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 11
производствен персонал. За шестата година /2017г./ е предвидено осигуряването
на 13 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 11
производствен персонал. За седмата година /2018г./ е предвидено осигуряването
на 14 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 12
производствен персонал. За осмата година /2019г./ е предвидено осигуряването на
15 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 13 производствен
персонал. За деветата година /2020г./ е предвидено осигуряването на 15 лица – 1
управленски персонал, 1 административен персонал и 13 производствен персонал.
За десетата година /2021г./ е предвидено осигуряването на 16 лица – 1
управленски персонал, 1 административен персонал и 14 производствен персонал.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е
в размер на 391 160 лв. и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на
цитирания проект, от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от
държавния бюджет на Република България. Съгласно чл. 8.1 от договора в случай,
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, Фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми. Аналогично е съдържанието на чл.
46 от Наредба №30/2008г.
6. С Анекс №1 от 04.03.2015г., са изменени разпоредби
към Договора, като одобрената безвъзмездна финансова помощ се определя по
приложени Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и се договаря
междинно плащане на сума в размер на 286 754,93 лв.
Съгласно чл. 33 от Наредба №30/2008г., със заявка за
окончателно плащане от 09.06.2015г./вж. стр. 111 и сл. от делото/ ЕТ "Е.Е.Г."
е заявила финансова помощ за плащане в размер на 391 160 лв. С писмо за
оторизация на плащането POT № 11009 от 28.08.2015г е извършено окончателно
плащане от ДФ3 към ЕТ "Е.Е.Г." на сума в размер на 391 149, 05 лв/стр.
121 и сл. от делото/.
Видно от материалите, съдържащи се в приетите по
делото производства по АД №58482020г. и АД №759/2021г., в изпълнение на задължението за последващ
контрол органи на ДФЗ-РА /Регионален технически инспекторат В. Търново/ са
извършили проверка на място, за резултатите от която е съставен констативен
протокол, в който са отразени несъответствие между заложените показатели по бизнес
плана и реалното им изпълнение/вж. л.740 от кл-р 2/3 от АД № 584/2020г./.
С писмо изх. №01-6500/8498 от 25.10.2019г. на
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомен ЕТ „Е.Е.Г.“, че при проверката е установено неизпълнение
на задълженията съгласно одобрения бизнес план, а именно:
неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор
№04/311/00141 от 17.11.2014г. и на основание чл. 46 и чл. 47 от Наредба
№30/11.08.2008г. и т. 30 от писмени указания с наименование „Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013
г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обнародвани в ДВ бр.
69 на 30.08.2019 г. /по нататък за по-кратко „Правилата“/, ще се наложи санкция
в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Определеният
размер на задължението е 391 149,05 лв.;
не са запазени и не са разкрити заложените по
бизнес план 5 работни места /Таблица 5 -
„Разходи за заплати и социални осигуровки/, от които 1 брой работно място на
позиция „управленски персонал“ и 4 броя работни места на позиция „производствен
персонал“. Това е определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор
№04/311/00141 от 17.11.2014г. като на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от
договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба №30/11.08.2008г. и т. 18 от Правилата ще
следва санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора, с
определен размер на задължението 39 114,90 лв.
На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата общият
размер на задължението е определен в размер на 391 149,05 лв.,
представляващи 100% от получената субсидия, за което е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№04/311/00141/3/01/04/01 от 04.09.2020г. с изх. № 01/6500/8498#2 от 13.08.2020г. от изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
След
обжалването на този акт по съдебен ред е образувано производството по АД №584/2020г.
по описа на АСВТ, като с Решение №8/02.03.2021г. по това дело съдът е отменил АУПДВ №04/311/00141/3/01/04/01.
Това решение е било отменено с Решение №12739/14.12.2021г. по АД №5107/2021г.
по описа на ВАС, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, където е образувано производството по АД №759/2021г.
С Решение №120/01.06.2022г. по това
дело съдът е отменил АУПДВ №04/311/00141/3/01/04/01, издаден от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
След приключване на съдебното
производство до жалбоподателката е било изпратено писмо изх. №01-6500/8498#18/25.07.2022г./стр. 11 и сл. от делото/, с което на основание чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕФСУ е била уведомена за образуваното производство за определяне на
финансова корекция и е предоставен срок за възражения в рамките на законово
определения. От страна на ЕТ „Е.Е.Г.“ са били депозирани писмени
възражения. Впоследствие е било издадено обжалваното решение, с което при
възприемане изцяло на горепосочената фактическа обстановка, ответникът е приел,
че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба
№30/11.08.2008г. за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00141
от 17.11.2014г. на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора и чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена финансова
корекция в размер на 391 149,05 лв., представляващи 100% от получената
субсидия/на практика в размера, определен с отменения АУПДВ/.
Това решение се оспорва с възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на фактически
и правни основания за налагане на финансова корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят
на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. От своя страна Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на ЕС /§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП/. По силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни
РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за
националните доплащания.
Налични са доказателства, че лицето, подписало акта,
към този момент заема длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие". Видно от Решения по т. 2 от заседанието на Управителния съвет
на ДФЗ, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022г./вж. стр. 185 от делото/.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК, като в
процедурата по издаването му не са допуснати сочените в жалбата процесуални
нарушения.
Неоснователно се явява оплакването
за допуснато нарушение на чл. 59, ал 2, т. 8 АПК, а именно – липса на дата на
издаване на акта. Решението за налагане на финансова корекция има уникален №04/311/00141/3/01/04/01,
който съответства на Договора за БФП, сключен с бенефициера /№ 04/311/00141/,
като останалите цифри се генерират автоматично от системата. На самото решение
е поставен изх. №01-6500/8498#21 от 24.01.2023г., съответно са налице дата и
номер по описния регистър на ДФЗ. Същия носи датата, съдържаща се в неговия
уникален изходящ номер по регистъра на административния орган, с което
законовото изискване следва да се счита за изпълнено.
Не може да бъде споделено изразеното
становище за незаконосъобразност на оспорваното решение, тъй като според
оспорващия че след изтичане на мониторинговия период по сключения между
бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за
издаване на акт от категорията на процесния. Съдът счита, че обстоятелството,
че за констатираните нарушения първо е било проведено производство по издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане, приключило с отменен АУПДВ №04/311/00141/3/01/04/01, не е пречка за реализиране на
производство по налагане на финансова корекция, доколкото предвидената в Регламент
(ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности давност не е изтекла.
Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за процедурите за санкции,
касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от
момента, в който нередността е извършена. В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случай най-ранният начален момент, от който може да се претендира
възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на
първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят заложените в
бизнес плана на ползвателя приходи, а именно – финансовата 2016г. Следователно,
най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от
Регламент 2988/95, е 01.01.2017г. за вземания, произтичащи от
неизпълнение на приходите за финансовата 2016г. При това положение, 4-годишният
срок от извършване на нередността от 2016г. би изтекъл на 01.01.2021г. Следва
да се има предвид обаче, че съобразно разписаното в чл. 3, § 1 от Регламента
срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което
е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия,
отнасящи се до нередността – срокът за давност започва да тече отново след
всяко действие, което го прекъсва; въпреки това срокът за давност влиза в сила
най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок,
ако компетентните власти не са наложили санкция. В случая в периода
17.06.2019г. – 26.06.2019г. е извършена проверка от експерти на Държавен фонд
"Земеделие" в Регионален технически инспекторат, при която е
констатирано неизпълнение на задълженията съгласно одобрения с Договор №04/311/00141 от
17.11.2014г. бизнес
план. Нередностите са установени при проверка през 2019г., за резултатите от
която ползвателят е надлежно уведомен на 26.06.2019г., следователно давността е
прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и
срок, равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на
нередността за финансовата 2016г., тъй като решението за определяне на
финансова корекция е издадено през 2023г.
Отделно от това в конкретния
случай е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1,
ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. /, като давностният срок следва да започне
да тече от 01.01.2019г. Административното производство за извършване на
финансова корекция следва да се счита за образувано на 25.07.2022г. с
изпратеното на бенефициера уведомително писмо по чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, т. е в рамките на давностния срок чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство
представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от
Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на
решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер
на извършваната финансова корекция предвиденият давностен срок по см. чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент №2988/95, не е изтекъл.
Съгласно § 1, т. 2, б.
"б" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторинговият период
за договорите, сключени след 1 януари 2015г., е пет, респ. три години, считано
от датата на окончателното плащане по тях. На основание § 12 от ПЗР
на ЗИДЗПЗП/обн. ДВ бр.2/2018г./ започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. Поради това периодът на мониторинг – от 28.08.2015г.
/датата на окончателно плащане/ до 28.08.2020г., не е бил изтекъл към момента
на откриване на производството по издаването на първоначалния АУПДВ. В случая
независимо от отмяната на този акт, е образувано производство за определяне на
финансова корекция, както вече се посочи в рамките на давностния срок по чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на Съвета от 18 декември
1995 година, като приключването на мониторинговия период към момента на
издаване на акта за определяне на финансова корекция не погасява с обратна сила
компетентността на органите в едно образувано и проведено административно
производство.
Следва да се отчита,
че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. е част от
многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в
държавите членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС
Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби,
съдържащи се в Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С
оглед на което и при прилагането на чл. 3, § 1,
ал. 2, изр. второ от Регламент №2988/95, доколкото не е прекратена
многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор
№04/311/00814 от 06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на Съвета от 18 декември
1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
се явява продължен и съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и
правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за
администриране на нередности и за налагане на финансови корекции.
За неоснователни
съдът намира изложените от жалбоподателя аргументи за неприложимост на
правилата на ЗУСЕФСУ/загл. изм. ДВ бр. 51/2022г./ спрямо установената с
обжалваното решение нередност във връзка с проект по програмен период 2007 –
2013г. Законът не е времево ограничен само до програмен период 2014 – 2020г., а
установява общи правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени
правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от
европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл са и мотивите към
законопроекта от които е видно, че цел на закона е постигането на устойчивост
на регулаторната среда и максимално кодифициране и унифициране на правилата, по
които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ/ЕФСУ, както и да се
преодолее разпокъсаността на нормативната уредба, установена през посочения
програмен период. Макар договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ да се отнасят до финансиране по програмен период 2007-2013г., процедурата
по администриране на сигнала за нередност, а впоследствие и на самата
нередност, са осъществени след влизане на закона в сила.
В самия договор са
визирани клаузи, съгласно които ДФЗ има право на постоянен контрол за целевото
използване на инвестицията – т. 4.1 от договора; контрол и след оказване на помощта/т.4.2/;
при условията, визиран в б. „а“ – „и“ от т. 4.4. от договора има право да
откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ и да претендира
за възстановяване на цялата или част от помощта. Изрично в раздел VIII „Отговорност“,
т. 8.1 е посочено, че отговорността на бенефициера за възстановяване на помощта
се носи освен при неизпълнение на договорните задължения и при неспазване на
нормативните изисквания, като изрично са посочени чл. 46 и чл. 47 от Наредба
№30/11.08.2008г.
В контекста на изложеното по-горе,
правилно административният орган е възприел посоченото в съдебните актове
досежно приложимостта на производството по реда на Раздел III от Глава пета на ЗУСЕФСУ към установените нередности при жалбоподателката
и е пристъпил към определяне на финансова корекция по този ред.
Оспорваното решение е постановено и
при правилно приложение на материалния закон.
В хода на предходното
и настоящото административно производство е констатирано изпълнение на
одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години от 2016г. до
2018г., включително, средно аритметично с размер от 13,77% от заложените
приходи. По делото е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение, като кореспондиращо с писмените доказателства по делото и
неоспорено изрично от страните по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, се кредитира
от съда.
За 2016г. ДФЗ констатира, че
жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 15 218, 68 лв., а вещото лице
приема, че реализираните приходи от туристически пакет и храна са в размер на 15 402,16
лв. За 2017г. ДФЗ констатира, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер
на 18 241,10 лв., а от заключението на СИЕ вещото лице приема, че реализираните
приходи от туристически пакет и храна са в размер на 15 200, 92 лв. За 2018г.
ДФЗ констатира, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 53 007,55
лв., а вещото лице приема, че
реализираните приходи от туристически пакет и храна са в размер на 44
172,96 лв.
За периода календарна
2016г. от контролните органи на администрацията на ответника са установени приходи в размер на 18 262 лв., представляващи
изпълнение от 8,18 % спрямо заложените в производствената програма
186 016,82 лв. Според заключението на СИЕ приходите от субсидирана дейност
за този период е в размер на 15 402,16 лв., т.е. по-малко дори от
отчетеното при извършената проверка.
За финансовата година
2017г. са реализирани приходи от 15 200,92 лв., което е изпълнение в
размер на 6,99% от прогнозираните в бизнес плана финансови параметри за втората
година – 217 321,20 лв., като според експертизата изпълнението на
приходите е с същия размер.
За 2018г. са
установени приходи в размер на 44 172,96 лв., което е 17,90% изпълнение
спрямо заложените в програмата за съответната година 246 750 лв., като според
заключението на вещото лице размерът на приходите е от 44 630,18 лв.
Средният размер на
изпълнение на приходите по плана според изчисленията в оспорвания
административен акт е 13,77%, като според СИЕ този показател е 9,08%. Според
обясненията на вещото лице в съдебно заседание разликите между посочените
размери на приходите в доклада на РТИ и заключението на СИЕ се явяват в
резултата на наличието на други приходи от дейността на предприятието на
едноличния търговец, които са взети предвид общо от проверяващите органи,
независимото от диференцираното счетоводно отчитане на тези приходи. Но
независимо от това изнесените данни, както обективирани в оспорвания акт, така
и в приетото заключени на СИЕ, водят до извод, че изпълнението на бизнес плана
по показател „приходи от субсидирана дейност“ за три последователни пълни
финансови години е под 20%.
Така изчисленият краен процент
спрямо приходите в бизнес плана сочи за неизпълнение, което правилно е
квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г.,
задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет
години от сключване на договора. За така констатираното неизпълнение се следва
финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи
положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 от ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007–2013 г., а именно – когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над две
финансови години, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора. Поради това неоснователни са възраженията, че
ответникът не е обосновал размерът на определената финансова корекция, съобразно
нормативно посочените критерии.
Съобразно изискването на чл. 16, ал. 2
от Наредба №30/11.08.2008г. бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в
случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на
целите по чл. 2. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план
е залегнало разкриване на 9 работни места. При направената проверка е
установено, че за 2016г., 2017г. и 2018г. не са запазени и не са разкрити заложените по
бизнес план 9 /девет/ работни места /Таблица 5 - „Разходи за заплати и социални
осигуровки/, от които 1 бр. работно място на позиция „управленски персонал“, 1
бр. „административен персонал“ и 7 бр.
работни места на позиция „производствен персонал“. От контролния орган е
извършена справка в НАП за разкритите работните места при ЕТ „Е.Е.Г.“ и след
направени изчисления е установено, че средно годишно заети лица за 2016г. са
4,17 броя, при заложени по бизнес план 9 броя, за 2017г. са 7,58 броя, при
заложени по бизнес план 9 броя и за 2018г. са 4,33 броя при заложени по бизнес
план 9 броя, или изпълнение над 50%, но под 100% спрямо параметрите, заложени в
бизнес плана. Такива са стойностите по този показател от бизнес плана и според
заключението на експертизата.
Горепосочените обстоятелства не се
оспорват изрично от жалбоподателя. Очевидно е налице неизпълнение на заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период
от три пълни финансови години, което представлява нарушение на поетите
ангажименти и фиксираните с т. 4. 18 от Договор №04/311/00141 от 17.11.2014г., вр. § 1, т. 19 от ДР
на Наредба №30/11.08.2008г. задължения. При това положение налице е
нарушение по смисъла на т. 8. 1. от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г., вр. чл. 46, ал. 1
и ал. 2 от Наредба
№30/11.08.2008г., за което съобразно т. 18 и т. 30 от Приложение към
раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. се следва санкция в размер на 10%
от предоставената финансова помощ по договора, като изпълнението е над 50% от
предвиденото, а тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по
мярката и времетраенето на неизпълнението е продължило повече от две финансови
години. В този смисъл правилно е прието наличието на основание по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.
В § 1, т.6 и
т. 26 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г. е дадена легална дефиниция на понятията
„икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от Наредба №30/11.08.2008г. решението за одобряване на заявлението за
подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите,
дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка,
посочени в приложение №6, т.е. оценката не е само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на
планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде
одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в
него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по
този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на
проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на
одобрения бизнес план, както и на заложеният брой работни места води до
несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в
Наредба №30/11.08.2008г. Дефиницията на „нередност“ визира единствено нарушение
на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от
дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява
нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и
вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба
№30/11.08.2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а
съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата
върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4.18 от
договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана
финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на
проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ
на посочените правни основания /в този смисъл вж. Решение №3612/05.04.2023г. по
АД №379/2023г. по описа на ВАС/.
От констатациите за нарушение от страна на
ползвателя на помощта следва извод за законосъобразност на финансовата
корекция, поради това, че са нарушени описаните разпоредби от европейското и от
националното законодателство и от договора. Правилно в съответствие с
разписаното в чл. 3, ал. 1 от цитираните Правила е определен размерът на
окончателната финансова корекция за сумата от 319 149,05 лв. като вземане, което е най-голямо по
размер. Съгласно цитираната норма, когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира - в тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. В този случай сумата от 391 149,05 лв., като най-голяма по размер санкция,
представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ.
Следва да се подчертае, че изрично в
оспорваното решение са визирани като неизпълнени изискванията по чл. 16, ал. 2
от Наредба №30/11.08.2008г., поради което настъпват правните последици,
визирани в чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 от същата Наредба, на които текстове
изрично се е позовал ответника. Поради това са неоснователни оплакванията за
липса на конкретно позоваване на основанията по чл. 46 от Наредба
№30/11.08.2008г.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. С
оглед липсата на посочен размер на претендираните разноски и действителната
фактическа и правна сложност на делото и неявяване на процесуален представител
в открито съдебно заседание, съдът присъжда такива в размер на 200 лв. съгласно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание
препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Е.И.Г., едноличен търговец с фирма ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р.,
обл. В. Търново, срещу Решение №04/311/00141/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р., обл. В. Търново, ЕИК
*********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 200/двеста/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: