РЕШЕНИЕ
№ 2514
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря А. ИВ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110210706 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-01-
11/08.07.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция
(АДФИ), с което на основание чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и
Заповед № ЗМФ-30 от 19.01.2022 г. на министъра на финансите, за нарушение на чл. 116,
ал.1, т. 3 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 10000 /десет хиляди/ лева.
В подадената жалба се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и се претендира отмяната на НП. Сочи се липса на качеството
възложител на жалбоподателката, липсата на мотиви защо наказващият орган е приел, че
сключеният договор, към който е подписан процесният анекс, попада в обхвата на ЗОП,
както и защо е прието, че приложима е максималната прогнозна стойност. Във връзка с
прогнозната стойност на допълнителното споразумение, жалбоподателката намира, че
правилно се е позовала на данни от САПИ ЕООД, но това не е обсъдено от наказващия
орган. Излагат се доводи за наличието на „крайна необходимост“, доколкото касае
обезпечаването на доставки на храна в затворите и затворническите общежития, както и за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съображения се претендира съдът да
отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призована, не се явява, а се
представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. А. И., която поддържа
жалбата. В пледоарията си моли за отмяната на НП, тъй като не се установява извършено от
жалбоподателката нарушение от обективна и субективна страна. Алтернативно, моли за
квалифициране на случая като маловажен. Претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
1
Административнонаказващият орган – директорът на АДФИ, чрез своя процесуален
представител – юрисконсулт Матева, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като излага подробни доводи в писмени бележки. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ /ДП „ФЗД“/ е юридическо лице със
седалище гр. София и териториални поделения в затворите в страната. Същото попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като организация по смисъла на чл. 4, т. 2
ЗДФИ. Предвид това изпълнителният директор на предприятието е публичен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП - представляващ
публичноправната организация по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП.
За периода от 19.05.2015 г. до 30.01.2020 г. ДП „ФЗД“ е представлявано от
изпълнителния директор И Р И, а за периода от 03.02.2020 г. до 30.11.2021 г. - от
жалбоподателката М. Б. Д., в качеството й на изпълнителен директор. Съгласно чл. 5, ал. 4
от Правилника за устройство и дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“,
приет с ПМС № 255/05.10.2010 г. /ред. към ДВ 80 от 12.10.2010 г. изм. и доп., бр. 105 от
18.12.2018 г./, предприятието изпълнява и възлага обществени поръчки при условията и по
реда, предвидени в ЗОП.
По силата на заповед ФК-10-1070/24.08.2021 г., издадена от директора на АДФИ и
изменяна и допълвана неколкократно, на служители на АДФИ било възложено извършване
на финансова инспекция на ДП „ФЗД“, гр. София, която включвала и ревизиране на
процесния договор и допълнителните споразумения към него, сключени 2020 и 2021 г. В
екипа на финансовата инспекция била включена и свидетелката И. Чиндина-Илиева, старши
финансов инспектор.
В хода на извършената финансова инспекция проверяващият екип установил, че с
Решение № 3-1-2187/06.12.2018 г. И Р И – тогавашен изпълнителен директор на ДП „ФЗД“,
в качеството на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП,
открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на храни и
напитки за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода, по обособени позиции от № 1
до № 4, като по обособена позиция № 3 предметът на договора бил „Доставка на храни и
напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода за нуждите на
териториалните поделения Бургас, Варна и Сливен на ДПФЗД“, а останалите позиции
касаели други места за лишаване от свобода. Прогнозната стойност на обществената
поръчка възлизала на 12 913 223 лв. без ДДС за всички позиции. Процедурата била
регистрирана в АОП с № 00537-2018-0027.
С Решение № 3-1-2450/05.04.2019 г. било обявено класирането на участниците и
определените за изпълнители по съответните обособени позиции. По обособени позиции №
1 и № 3 за изпълнител било обявено Обединение „Доставка на храни ДПФЗД 2019“, а по
обособени позиции № 2 и № 4 - „Панда - И.П.“ ЕООД.
С писмо № 1-4209-32 от 07.05.2019 г. определеният за изпълнител по обособени
позиции № 1 и № 3 уведомил възложителя, че е в невъзможност да изпълни условията на чл.
112, ал. 1, т. 3 ЗОП, при което с Решение № 3-1-2500/07.05.2019 г., на основание чл. 112, ал.
3 ЗОП, възложителят изменил т. 2 от Решение № 3-1-2450/05.04.2019 г. за избор на
изпълнител в частта, засягаща обособена позиция № 1 и обособена позиция № 3, и
определил за изпълнител по посочените две обособени позиции участника, класиран на
второ място - „Панда - И.П.“ ЕООД. По този начин дружеството станало изпълнител на
2
всички позиции по договора.
На 16.05.2019 г. бил сключен договор № 1-4209-36/16.05.2019 г. между ДП „ФЗД“,
представлявано от изпълнителния директор И Ии „Панда - И.П.“ ЕООД, гр. София. Общата
прогнозна стойност на доставките, предмет на договора по обособена позиция № 3,
възлизала на 1 515 674 лв. без ДДС или 1 818 808.60 лв. с ДДС. Срокът на договора бил 24
месеца.
В т.2.2. от договора било предвидено, че единичните цени на хранителните продукти
се изчисляват на база цените на едро за страната, отразени в периодични бюлетини на
САПИ ЕООД, коригиран с коефициент, предложен от изпълнителя.
Прието било, че при условие, че възложителят своевременно е открил обществена
поръчка с аналогичен предмет, съобразявайки законово установените срокове за
обжалването й, но към момента на изтичане на срока на договора процедурата не е
приключила с влязло в сила решение за избор на изпълнител и не е сключен нов договор,
при изпълнение на изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП, възложителят има право да
удължи срока на договора до сключване на договор за изпълнение на новооткрита поръчка,
но не с повече от 12 месеца.
Съгласно чл. 2.4, общата стойност на опцията - удължаване срока на договора с 12
месеца, била в размер на 757 475.00 лв. без ДДС, или 908 970.00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 14
от договора било прието, че той може да бъде изменян или допълван от страните при
условията на чл. 116 ЗОП.
До 13.05.2021 г. към договора били сключени три допълнителни споразумения,
включително Анекс с peг. № 1-4209-84/30.08.2019 г., подписан на основание чл. 116, ал. 1, т.
7 ЗОП и чл. 14 от договор № 1-4209-36/16.05.2019 г. за изменение на чл. 1 и чл. 5.1 от
договора като са добавени още 5 адреса за доставки и Допълнително споразумение peг. № 1-
4209-327/19.11.2020 г., подписано на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП за изменение
стойността на договора с не повече от 757 837.00 лева без ДДС съгласно чл. 116, ал. 2 ЗОП.
На 14.05.2021 г. между ДП „ФЗД“, представлявано от жалбоподателката Д. в
качеството й на изпълнителен директор и „Панда - И.П.“ ЕООД, гр. София, представлявано
от И П, в качеството на управител, е сключено допълнително споразумение peг. № 1-4209-
418 към договора от 16.05.2019 г., на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от ЗОП, за
доставка на храни и напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода за
нуждите на териториални поделения Варна, Бургас и Сливен на ДП ФЗД. Като обосновка
към допълнителното споразумение било посочено, че към момента на сключването му с
Решение № 1-6134-8/30.10.2020 г. на възложителя е открита обществена поръчка с предмет:
,Доставка на храни и напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода,
при ДП „ФЗД“ по обособени позиции“, като решението е обжалвано и отменено с Решение
№ 54 от 21.01.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №
K3K-830/2020 г., оставено в сила с Решение № 3965/29.03.2021 г. по адм. дело № 2287/2021
на ВАС, както и че към момента не е достигната стойността на периодичните доставки,
възложени за изпълнение с допълнително споразумение № 1-4209-327/19.11.2020 г. към
договора.
Съгласно допълнителното споразумение от 14.05.2021 г., срокът на Договор № 1-4209-
36/16.05.2019 г. бил удължен до настъпване на някое от изброените условия /което настъпи
първо/ - изчерпване на стойността по допълнителното споразумение № 1-4209-
327/19.11.2020 г. към договора; сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с
аналогичен предмет; изтичане на 12 месеца от датата на влизане в сила на споразумението.
В хода на проверката, са представени писмени обяснения за причините за сключване
на споразумението от К К представител на ДП „ФЗД“, който посочил, че към момента на
подписването му стойността на последното допълнително споразумение от 19.11.2020 г. все
3
още не била изчерпана, а срокът по договора е изтичал два дни по-късно – на 16.05.2021 г.
Посредством писмо peг. № 1-7185-53/03.12.2021 г. и справка от 03.12.2021 г. се
изяснило, че за периода от 16.05.2019 г. до 15.05.2021 г. начислените доставки на
хранителни продукти са в размер на 1 848 571.43 лв. без ДДС, или 2 218 285.72 лв. с ДДС,
като за същия период по договора ДП ФЗД е изплатило средства в размер на 2 178 757.76 лв.
Сумата, представляваща разлика от стойността на доставките и съответно платените
средства, била изплатена през следващите 30 дни, съгласно чл. 3.2 от договора.
Проверяващият екип, въз основа представените документи и извършена справка по
партида на възложителя в Регистъра на обществени поръчки, установил, че изменението на
договора било заложено като опция в документацията за обществената поръчка и в чл. 4.1 и
чл. 2.4 от сключения договор № 1-4209-36/16.05.2019 г., при условие, че възложителят
своевременно е открил обществена поръчка с аналогичен предмет, съобразявайки законово
установените срокове за обжалването й, но към момента на изтичане срока на договора
процедурата не е приключила с влязло в сила решение за избор на изпълнител и не е
сключен нов договор, в който случай, при изпълнение изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1
ЗОП, възложителят има право да удължи срока на договора до сключването на договор за
изпълнение на новооткритата поръчка, но не с повече от 12 месеца, като следва да уведоми
изпълнителя за прилагане на опцията.
С оглед установеното в хода на проверката св. И. Ч – И на длъжност старши финансов
инспектор в АДФИ приела, че сключвайки допълнително споразумение peг. № 1-4209-
418/14.05.2021 г., с което е изменен Договор № 1- 4209-36/16.05.2019 г. в частта относно
срока на действие на договора, без да са налице основанията за това, посочени в чл. 116, ал.
1, т. 3 ЗОП, жалбоподателката Д. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1,
т. 3 ЗОП.
Поради това на 11.01.2022 г., в присъствието на жалбоподателката Д. и на свидетел
при установяване на нарушението, св. Ч – И съставила АУАН № 11-01-11/11.01.2022 г. за
нарушение на чл. 116, ал.1, т. 3 ЗОП, извършено на 14.05.2021 г. в гр. София с подписването
на допълнителното споразумение без да са налице основанията за това. АУАН бил
предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписала. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
срещу АУАН постъпили писмени възражения, които до голяма степен са преповторени и в
жалбата. Но същите не били уважени от наказващия орган, който издал обжалваното НП.
На основание съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация, било издадено и процесното НП № 11-01-11/08.07.2022 г. от
директора на АДФИ, с което на основание чл. 255, ал. 3 вр. чл. 261, ал. 2 ЗОП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за
нарушение по чл. 116, ал.1, т. 3 ЗОП.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателката на 13.07.2022 г., видно от известието за
доставяне. Срещу така издаденото наказателно постановление била изпратена по пощата до
СРС жалба от Д. на 25.07.2022 г. като след представяне на преписката от АДФИ е
образувано и настоящето дело.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
И. Ч. (актосъставител), като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът изцяло цени показанията на свидетеля
Илиева, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Тя лично е участвала в проверката по проведената обществена
поръчка и е установила кога е сключен договора, кога са сключени и допълнителното
4
споразумение и какви са техните параметри. Свидетелката лично е установила и кои лица са
подписали допълнителното споразумение от 14.05.2021 г., както и какви причини са били
посочени за сключването му. Тези факти несъмнено се установяват и от приложените по
делото договор, допълнителни споразумение, справка за отговорни длъжностни лица,
заповеди и др., а и не се явяват спорни между страните.
От писмените доказателства и преди всичко самия договор и допълнителните
споразумения/анекси към него, включително процесното псоразумение от 14.05.2021 г.
безспорно се установява и неговото съдържание и дата на подписване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от доказателства за датата на връчване на процесното НП и на депозиране на
жалбата срещу него, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал.1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон, но при неправилна преценка относно
обществената опасност на извършеното.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 261, ал.1 от ЗОП и АУАН е съставен от
длъжностно лице от АДФИ, а НП е издадено от "оправомощено от министъра на финансите"
длъжностно лице съгласно чл. 261, ал.2 от ЗОП. Не са допуснати и съществени процесуални
нарушения, свързани с описание на обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически характеристики и правна квалификация, като в тази връзка
актосъставителят и наказващият орган са описали всички обстоятелства по извършване на
проверката и констатираното нарушение и с това са спазили императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, като актовете са подписани от
съответните лица и са надлежно връчени на жалбоподателя. Ясно са отразени датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, като е обоснована и отговорността
именно на наказания субект. Изложени са изрични мотиви относно длъжностното качество
на М. Д. към датата на извършване на нарушението, доколкото именно тя е изпълнявала
функциите на изпълнителен директор на ДП ФЗД към посочената дата.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон.
Жалбоподателката е публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП,
която е отговорна за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и
отчитане на резултатите от обществените поръчки - /чл. 5, ал. 1 от ЗОП/. ДП ФЗД е
публичноправна организация по смисъла на пар. 2, т. 43 от ДР на ЗОП, като изрично в
Правилника за дейността и устройството на ДП ФЗД е посочено, че предприятието възлага и
изпълнява обществени поръчки по реда на ЗОП.
Видно от представените справки за отговорните лица по ЗОП, в този период не са
делегирани правомощия във връзка с организирането и/или възлагането на обществени
поръчки на друго длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Следователно
5
изпълнителният директор на ДП ФЗД като негов законен представител е бил отговорния
субект за изпълнение на задълженията на предприятието по реда на ЗОП. А видно от
справката, към 14.05.2021 г. именно жалбоподателката е изпълнявала тази длъжност, поради
което и тя лично е подписала процесното допълнително споразумение. С оглед изложеното,
съдът намира за изцяло неоснователни доводите в жалбата, че жалбоподателката не е
отговорен субект по ЗОП и ДП ФЗД не попада в обхвата на приложение на закона.
Вменената като нарушена разпоредба на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП предвижда, че
договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни,
когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е
могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на
предмета на договора или рамковото споразумение. „Непредвидените обстоятелства" са
законово дефинирани съгласно т. 27 от § 2 от ДР на ЗОП, а именно обстоятелства, които са
възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на
дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят
невъзможно изпълнението при договорените условия. В този смисъл, обстоятелството
следва да е непредвидимо за възложителя. Това предполага възникването му да не се дължи
на негово действие или бездействие, т.е. възложителят следва да е положил дължимата
грижа, и въпреки това да не е могъл да предвиди настъпването му.
В случая безспорно се установи подписването от страна на жалбоподателката като
изпълнителен директор на ДП ФЗД на допълнително споразумение на 14.05.2021 г., с което
е удължен срока на Договор № 1-4209-36/16.05.2019 г. с още 12 месеца. Като основният
спорен момент е дали това изменение в условията на договора е законосъобразно направено
по реда на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, на която разпоредба се е позовало ДП ФЗД. Във връзка с
този въпрос съдът е склонен да се солидаризира с наказващия орган, че в случая не са били
налице особени непредвидими обстоятелства, които да оправдават подобно изменение.
В случая се доказа, че с Решение № 1-6134-8/30.10.2020 г. М. Д. в качеството си на
изпълнителен директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, е открила
обществена поръчка с предмет „Доставка на храни и напитки на едро за лавки и бюфети в
местата за лишаване от свобода, при ДП „ФЗД“ по обособени позиции“. Процедурата е по
вид открита, с две обособени позиции и прогнозна стойност 8 616 567, 78 лв. без ДДС.
Действително процедурата е открита шест месеца преди изтичане срока на договор № 1-
4209-36/20.05.2019 г. със същия предмет за една от обособените позиции, но възложителят
не е съобразил законово установените срокове за обжалване. В резултат на това към
момента на подписване на допълнително споразумение № 1-4209-418/14.05.2021 г.,
процедурата все още не е била приключила с избор на изпълнител. Но съдът приема, че
началният момент на започване на процедурата не е бил съобразен със сроковете по ЗОП,
включително сроковете за предварителен контрол от АОП, срок за представяне на оферти,
срок за дейността на комисия, срок за определяне на изпълнител, срок за обжалване на
решението за откриване на процедурата, за определяне на изпълнител, както и
възможността за обжалване на актовете на възложителя пред КЗК, респективно ВАС, с
произтичащото от това забавяне. Макар да е трудно да се предположи колко време би
отнело обжалването пред КЗК или ВАС, е очевидно, че срокът от 6 месеца е недостатъчен.
Изложеното води до заключението, че обстоятелствата, поради които е изменен срокът
на договор № 1-4209-36/16.05.2019 г., сключен между ДП ФЗД и „Панда - И.П.“ ЕООД, не
попадат в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП.
От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателката по
непредпазливост. Като възложител на обществени поръчки и законен представител на ДП
ФЗД тя е била длъжна и е могла да организира обявяването на предходната обществена
поръчка по-рано и по този начин да не достига до необходимост от подписване на
6
допълнително споразумение за удължаване на срока на договора. Освен това тя е следвало
да направи по-задълбочено проучване относно съдебната практика по прилагането на
понятието непредвидими обстоятелства и да е наясно, че в конкретния случай такива не са
налице и е недопустимо позоваването на такива за изменение на договора.
Във връзка с изложените в жалбата доводи за съществуваща крайна необходимост за
сключване на допълнителното споразумение, съдът на първо място намира, че достигането
до това положение се е дължало преди всичко на поведението на възложителя, а и в случая
не следва да се излагат задълбочени мотиви за това обстоятелство, тъй като е съществувало
друго правно основание за изменение на договора от 14.05.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал.1, т. 1 от ЗОП „Договорите за обществени
поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато промените са
предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и
недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и
естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се
използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката или на рамковото
споразумение.“
В НП подробно е изложено становището, че всички обстоятелства по чл. 116, ал.1, т. 1
ЗОП са били налице в случая. Изменението на договора от 14.05.2019 г. чрез опция е
заложено в документацията за обявената обществена поръчка, като срокът за изпълнението
й е определе на 24 месеца от датата на сключване на договора, с опция за удължаване с не
повече от 12 месеца. Като и в чл. 4.1 и чл. 2.4 от договора от 14.05.2019 г. между страните е
уговорено, че при условие, че възложителят своевременно е открил обществена поръчка с
аналогичен предмет, съобразявайки законово установените срокове за обжалването й, но
към момента на изтичане на срока на договора процедурата не е приключила с влязло в сила
решение за избор на изпълнител и не е сключен нов договор, при изпълнение на
изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП, възложителят има право да удължи срока на
договора до сключване на договор за изпълнение на новооткрита поръчка, но не с повече от
12 месеца. Като в този случай, възложителят следва да уведоми изпълнителя за
приложението на опцията. Съгласно чл. 2.4, общата стойност на опцията - удължаване срока
на договора с 12 месеца, е уговорена в размер на 757 475.00 лв. без ДДС, или 908 970.00 лв.
с ДДС. Съгласно чл. 14 от договора било прието, че той може да бъде изменян или допълван
от страните при условията на чл. 116 ЗОП.
Това обстоятелство, макар и отразено в разпита на актосъставителя и подробно
аргументирано в издаденото НП не е било взето предвид от наказващия орган при
преценката относно обществената опасност на извършеното от жалбоподателката.
С оглед на така изложените съображения, настоящият състав намира основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът
намира, че нарушението разкрива значително по-ниска от типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид и следва да бъде разглеждано като малозначително, доколкото в
случая е било допустимо удължаването на срока на договора чрез подписване на
допълнително споразумение, но не на основание чл. 116, ал.1, т. 3 от ЗОП, а на основание
чл. 116, ал.1, т. 1 от ЗОП. Самият наказващ орган признава, че са били изпълнени всички
условия за законосъобразното позоваване на последната разпоредба. Отделно от това съдът
отчете, че допълнителното споразумение е удължило срока на договора за допустимия срок
от 12 месеца и е подписано 2 дни преди изтичането на срока на договора, който е свързан с
осигуряването на стоки в лавките и бюфетите на местата за лишаване от свобода. Несъмнено
оставането на тези места без доставки би довело до възникване на напрежение у лишените
от свобода и до нарушаване на правата им по ЗИНЗС.
Съдът не би могъл да пренебрегне и размера на наложената глоба на жалбоподателката
7
– 10000 лева, което се явява максималната санкция съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 3
от ЗОП в актуалната й редакция към датата на нарушението, доколкото предвидената
санкция за възложител, сключил споразумение за изменение на договор в противоречие с чл.
116, ал. 1 ЗОП в размер на 1 % от стойността на договора в случая надвишава 10 000 лева.
Тази санкция е очевидно непропорционална на чисто формалното допуснато от
жалбоподателката нарушение, свързано с погрешното посочване на чл. 116, ал.1, т. 3 ЗОП
като основание за изменение на договора вместо допустимото основание по чл. 116, ал.1, т.
1 ЗОП, като на практика в случая не би имало разлика в правните последици между двете
хипотези. В тази връзка съдът отчете, че с удължаването на срока по договора не е
предвидено и изменение в неговия бюджет. А видно от посочените разходвани средства по
договора, все още е имало неизразходвана сума в размер на около 500 000 лева, която е била
предвидена за доставки след подписване на допълнителното споразумение от 19.11.2020 г.
Всичко това води до извода, че е налице едно чисто формално нарушение, свързано по-
скоро с позоваване на грешно основание за изменение на договор за обществена поръчка,
което не е довело до причиняване на вреди на бюджета или увреждане на условията за
свободна конкуренция или прозрачност при разходване на публични средства.
Воден от горното, съдът намира, че допуснатото от жалбоподателката Д. нарушение на
чл. 116, ал.1, т. 3 от ЗОП е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наложеното й
административно наказание следва да бъде отменено, а на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателката да бъде предупредена, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото
в проведеното съдебно заседание е участвала лично упълномощената адв. И., която е
осъществила процесуално представителство на жалбоподателя и чрез подаване на жалбата
срещу НП. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева за адвокатска защита по делото. Размерът
на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. И., като договорът служи и за разписка за
плащането. От страна на процесуалния представител на АДФИ е направено възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. С оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, правилото на
чл. 78, ал. 5 ГПК противоречи на европейското право и нарушава принципите на
конкуренцията, като съдът не е обвързан от размерите на минималните адвокатски
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Но въпреки това, съдът съобрази, че минималното
възнаграждение в случая би било 1300 лева с оглед правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
което прие за ориентир относно справедливата оценка на адвокатския труд. Съдът прецени,
че уговореното възнаграждение в размер на 1000 лева се явява достатъчно и е съобразено с
фактическата сложност на делото, с обема на доказателствата и специфичния предмет на
производството, както и с размера на наложената на жалбоподателката глоба. Следователно
претенцията е основателна и възнаграждението в размер на 1000 лева следва да бъде
присъдено на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-11/08.07.2022 г., издадено от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 255, ал.
3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, за нарушение на чл. 116, ал.1, т. 3 от ЗОП на
жалбоподателя М. Б. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10000
/десет хиляди/ лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Б. Д., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, дори и да представлява маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебното решение, за второто нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ да заплати
на М. Б. Д. с ЕГН ********** сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9