Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 1609 по описа за 2021г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от М.И.Г. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищцата са образувано
против нея на 03.10.2012г. досъдебно производство № Б-58/2012г. по описа на ГДБОП, по което била
привлечена като обвиняем за престъпления
по чл.321, ал.3, вр. ал.1
НК и по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.6, вр. чл.26, ал.1 НК и чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Във връзка с повдигнатото обвинение била екстрадирана от Република Сърбия, където за периода 02.02.2013г.-27.03.2013г. била с мярка „задържане под стража“,
а след това от 28.03.2013г.- 22.07.2013г. с мярка „домашен арест“, после изменена в парична гаранция. Била й наложена мярка за забрана напускане
пределите на страната, както и по искане на
Специализираната прокуратура
обезпечение на бъдещо наказание-конфискация върху собствено имущество. По внесен
от Специализираната прокуратура обвинителен акт било образувано
НОХД № 1236/2015г. по описа
на Сп.НС с повдигнато обвинение в извършването на посочените по-горе престъпления, прекратено с влязло в сила разпореждане
на съда поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Впоследствие с Определение от 09.02.2016г. по НОХД №
293/2016г. на Сп.НС наказателното производство спрямо ищцата било
прекратено, влязло в сила на 09.02.2016г. Твърди като последица
от проведеното наказателно производство, в тази част от
предприетите и наложени спрямо нея мерки
за принуда, да е претърпяла неимуществени вреди, за които претендира
заплащането на обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер с изложени доводи, че заявените с исковата молба негативни лични изживявания, здравословни
проблеми и финаснови затруднения не са доказани и не
се намират в причинна връзка с действия на прокуратурата по воденото
наказателно производство. Счита претендирания размер
на обезщетението за завишен и несъответен на действителните вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С постановление от 03.10.2012г.
на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано ДП № Б-58/2012г. по
описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр.№ 665/2012г. по описа на
Специализирана прокуратура първоначално срещу неизвестни извършители за
престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК за това, че
в периода м.10.2011г.-м.08.2012г. в гр.София и на територията на страната
участвали в организирана престъпна група с цел да извършват в страната и
чужбина престъпления по чл.255 НК и престъпления по чл.253 НК.
С постановление от 17.12.2012г. М.Г.
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК вр. чл.253 НК и за
данъчни престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.6, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. По същото досъдебно за тези престъпления са били привлечени и други лица-И.Т.,
В.Л., В.М.и И.К..
Към 17.12.2012г. ищцата е била
извън пределите на страната, поради което привличането й като обвиняем с
посоченото постановление е осъществено задочно при условията на чл.206 вр. чл.269, ал.3 НПК. На същата дата 17.12.2012г. прокурор
при Сп.П постановил задържането й за срок от 72 часа по чл.64, ал.2 НПК,
считано от момента на довеждането на територията на Република България.
Поради неизвестност на
местонахождението й на 15.12.2012г. била обявена за общодържавно издирване, включително
международно с червена бюлетина на Интерпол, както и издадена европейска
заповед за арест по ЗЕЕЗА.
На 02.03.2013. била задържана от
властите в гр.Белград, Република Сърбия, и приведена в предварителния арест там,
където престояла до 26.03.2013г., когато била екстрадирана в Република
България.
В деня
на връщането й в страната с постановление на разследващ полицай от 26.03.2013г.
отново била привлечена като обвиняем за посочените престъпления, а с
определение от 27.03.2013г. постановено по ЧНД № 445/2013г. по описа на Сп.НС
оставено без уважение искането на прокурора за „задържане под стража“ и взета
мярка за неотклонение „домашен арест“. Тази мярка е търпяла до 09.05.2013г.,
когато с постановление на Специализираната прокуратура е изменена в парична
гаранция от 100 000лв., а по късно с друго постановление от 22.07.2013г.
гаранцията намалена на 30 000лв.
С постановление от 21.12.2012г.
на прокурор при Специализираната прокуратура по досъдебното производство е
наложена забрана на обвиняемите, в това число и ищцата, да напускат пределите
на Република България. Тази мярка е отменена спрямо нея с
определение от 26.08.2014г. по ЧНД № 1119/2014г. на Сп.НС.
От приетите писмени доказателства
/стр.95-112/ се установява, че въз основа подадени молби с няколко постановления
на наблюдаващия прокурор на ищцата е било разрешено да напуска пределите на
страната във връзка с диагностицирането и лечението
на хронично заболяване-дискова херния и дискова протрузия,
за периодите 20.11.2013г.-27.11.2013г.; 10.12.2013г.-17.12.2013г.;
07.01.2014г.-17.01.2014г.; 16.02.2014г.-22.02.2014г.; 20.02.2014г.-20.05.2014г.
и 20.05.2014г.-20.08.2014г.
Във връзка с повдигнатите
обвинения в досъдебното производство по искане на прокурора с определение от
19.12.2012г. по ЧНД № 2179/2012г. по описа на Сп.НС на основание чл.72 НПК вр. чл.397 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещото
наказание „конфискация“ на част или на цялото имущество на ищцата чрез налагане
запор върху л.а. Мерцедес Е 500 с ДК № С ****НС и ремарке Детлефс
с ДК № С ****ЕН; с определение от 14.01.2013г. по ЧНД № 29/2013г. по описа на
Сп.НС наложена възбрана върху собствения
й недвижим имот-ПИ с идентификатор 44094.1.40, находящ
се в с.Лозенец, общ.Царево, м.Трафа с площ 606 кв.м.,
а с определение от 28.01.2013г. по ЧНД № 109/2013г. на Сп.НС възбрана върху
други имоти-апартамент № 20 в гр.София, район Изгрев, ул.А.П.Чехов № 69, ет.4 и
9/10 ид.ч. от апартамент № 10 в гр.София, ****. С последващо определение от 22.01.2015г. постановено по НОХД
№ 109/2013г. на Сп.НС обезпечението чрез възбрана върху двата имота в гр.София
е отменено, съответно с постановление от 18.05.2015г. на прокурора на основание чл.234, ал.8 НПК са отменени
останалите обезпечителни мерки по чл.72 НПК.
По молба на ищцата по чл.368 НПК
е образувано ЧНД № 1129/2015г. по описа на Сп.Нс, по което с определение от
14.09.2015г. досъдебното производство е върнато на прокурора с предоставена
възможност в тримесечен срок да внесе обвинителен акт, да внесе предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или със споразумение за решаване на делото, или да го прекрати след
констатация, че от привличането й като обвиняем през 2012г. е изтекъл срок
надвишаващ този по чл.368, ал.1 НПК.
С ново постановление от
27.07.2015г. обвиненията са били прецизирани и изменени в престъпления по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, три по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.4 и вр. чл.26, ал.1 НК и едно по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7 вр. чл.20, ал.4 и вр.
чл.26, ал.1 НК за ръководена от ищцата организирана престъпна група, с
участието на другите обвиняеми И.К., В.М., В.Л. и И.Т. създадена с цел
извършването на престъпление против данъчната система по чл.255 НК.
В определения от съда срок
Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт с образувано НОХД №
1236/2015г. по описа на СНС, 12 състав, срещу ищцата и останалите обвиняеми. С
разпореждане от 20.10.2015г. делото било прекратено на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.2, т.3 НПК поради допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения и върнато на прокурора за
отстраняването им в едномесечен срок. Разпореждането е потвърдено с определение
от 24.11.2015г. по ВЧНД № 220/2015г. на АСНС.
На 29.01.2016г. Сп.П внесла
отново обвинителен акт срещу същите лица и за същите престъпления, по който образувано
НОХД № 293/2016г. по описа на СНС, 12 състав. С определение от 09.02.2016г.
съдът прекратил наказателното производство по отношение ищцата М.Г. и други
двама от обвиняемите на основание чл.369, ал.4 и ал.5, вр.
чл.249, ал.1 и чл.248, ал.2, т.2 НПК. Поради необжалваемост
определението е влязло в сила на датата на постановяването му-09.02.2016г.
По-късно на 05.08.2016г. Главният
прокурор сезирал ВКС с искане за възобновяване, оставено без уважение с решение
от 04.04.2017г. по н.д.№ 961/2016г. по описа на ВКС.
Изложеното предпоставя
извод за осъществяване предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата, чрез процесуалния субституент
Прокуратурата на Република България, за причинени на ищцата вреди от воденото
наказателно производство.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство;
упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда;
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или
професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на
обезщетението с претърпените вреди.
Ищцата е била
обвинена в извършването на няколко престъпления от общ характер-участие в
организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления, част от
които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК, но за всички предвидено наказание
лишаване от свобода и конфискация на част или
цялото имущество.
Спрямо нея е била взета мярка за
процесуална принуда „домашен арест“, търпяна в периода 27.03.2013г.-22.07.2013г.,
а преди това задържана в Република Сърбия във връзка с производството по
екстрадиция в периода 02.03.2013г.-26.03.2013г., т.е. общо около четири месеца,
в които е била възпрепятствана във възможността да се придвижва свободно. Правото
на свободно придвижване е било ограничено и от наложената мярка „забрана да напуска пределите на
страната“, търпяна в периода 21.12.2012г.-
26.08.2014г., т.е. около
една година и девет месеца, но следва да се посочи, че в рамките на този период
многократно е получавала разрешение да пътува в чужбина във връзка с лечение на
заболяване.
Допълнително върху част от
имуществото й бил наложен запор и възбрана, възпрепятстващо възможността
пълноценно да упражнява правото си на собственост, респ. да осигури средства за
внасяне на определената гаранция, която първоначално е била във висок размер.
Наказателното производство е
продължило 3 години и 2 месеца, считано от образуването му на 03.10.2012г. до
прекратяването спрямо ищцата на 09.02.2016г. Продължителността му е обусловена
от усложнената фактическа обстановка и изясняване съпричастността на няколко
лица с повдигнати обвинения. Но следва да се отбележи, че за част от периода е
налице бездействие от страна на разследващите и прокуратурата, за което е било
проведено производство по чл.368 НПК, както и бездействие в изпълнение в указан
от съда срок за отстраняване допуснати на досъдебното производство процесуални
нарушения, довело и до неговото прекратяване.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си св.И.Ц.сочи, че познава ищцата от много години
и я посещавала в дома й, когато била под домашен арест за да я преглежда,
консултира и лекува като лекар. Ищцата имала кардиологични проблеми с кръвното
налягане, болки в кръста по повод дискова херния, които имала отпреди, но се
влошили след като била задържана. Имала и психологични проблеми с депресивни
състояния, тревожност, безсъние. Споделяла, че е в тежък период, много хора се
отдръпнали от нея, не можела да работи и няма финансови средства. Поради
притесненията проблемите със сърцето продължили и впоследствие, поради което
непрекъснато правела консултации и изследвания при различни специалисти и пиела
лекарства. Сочи още, че имала и проблеми със ставите и гръбначния стълб с
провеждано лечение при кинезитерапевт. Воденото дело й се отразило негативно,
тъй като се променила, станала затворена и подтисната.
Свидетелят М.Г., бивш съпруг на
ищцата, сочи, че преживяла тежко престоя си в ареста в Сърбия, тъй като била
чужденка там, условията били лоши, имали проблеми с намирането на адвокат. След
екстрадицията в България много отслабнала, не приличала на човек, била съсипана
психически. Много общи познати спрели да контактуват с нея и я отбягвали дори
след делото. Искала да ходи на медицински прегледи поради съмнение за рак на
гърдата в Испания, като за целта подавала молби за разрешение да отиде в
чужбина, но не се получавало. Била много притеснена, защото е обвинена в нещо,
което не е извършила. Свидетелят и други
близки й помогнали да съберат пари за гаранцията, която била висока и непосилна
за нея.
По делото са представени
разпечатки от медийни публикации /стр.328-334/ съдържащи данни за образуваното
досъдебно производство, резултат от проведена полицейска акция наречена
„универсалните“; за естеството на престъпленията, задържането на обвиняемите, в
тази част за арестуването на ищцата в Сърбия; данни относно хода на
разследването и проведено съдебно заседание по повод искане за налагане мярка
за неотклонение на ищцата. Видно от публикациите за случая и повдигането на
обвиненията на медиите е било съобщено от Специализираната прокуратура с
посочване имената на обвиняемите.
Въз основа тези доказателства
съдът обоснова извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в лични негативни изживявания като потиснатост, безпокойство, несигурност,
ограничения и смущения в социалното общуване, чувство на накърнени добро име,
чест и достойнство, нарушения в общото здравословно състояние, които са в
рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност. Интензитетът
на тези болки и страдания е засилен с оглед множеството предприети спрямо нея
мерки за процесуална принуда на досъдебното производство и от широкото медийно
отразяване на случая с отразяване на данни от Прокуратурата, направило
обществено достояние обвиненията. Ищцата е с чисто съдебно минало,
не е осъждана за престъпления или други правонарушения и няма доказателства преди това да е била обект на разследване.
По делото се установи, че отпреди
е страдала от хронично заболяване-дискова
херния и дискова протрузия, във връзка с което
многократно в рамките на времето, в което е била с наложена мярка „забрана за
напускане пределите на страната“, е получавала разрешение да пътува в чужбина
за изследвания и лечение. Няма
доказателства това заболяване да се е обострило и то
по причина воденото досъдебно производство. Не са ангажирани и доказателства в
потвърждение на заявеното от свидетелите да е имала и други здравословни
проблеми-със сърцето, с гръбначния стълб и ставите, а и такива обстоятелства не
са посочени в исковата молба.
Твърдението за проведено срещу
нея ревизионно производство от НАП не е
подкрепено с доказателства, но и да е така, само по себе си това обстоятелство
не е от естество да причини неимуществени вреди, тъй като е последица от
законни действия на данъчния орган по установяване на данъчни задължения.
При горното съдът приема
справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 7 000лв., до който размер
предявеният иск следва да се уважи.
Върху така определения размер
следва да се присъди законната лихва претендирана
от подаване на исковата молба до
изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. Представлявана е от
адвокат въз основа представено писмено пълномощно, но не са представи
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, нито данни
процесуалното представителство да е било при условията на чл.38, ал.1 ЗА,
поради което такива разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** и ****, ет.1, ап.2, сумата от 7000лв. на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по ДП № Б-58/2012г. по описа на ГДБОП, пр.пр.
№ 665/2012г. на Специализирана прокуратура, прекратено с определение 09.02.2016г.
по НОХД № 293/2016г. по описа на СНС, 12 състав, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба-08.02.2021г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, разноски
по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: