Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 22.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 246 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./08.05.2019
г. началник на Районно управление *** е наложил на жалбоподателя Е.С.Н. административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Р., редовно
и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е.С.Н. е
правоспособен водач на моторни превозни средства, като притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство №.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ./01.04.2019 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., е
приложена спрямо Е.С.Н. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство”.
Така посочената заповед е
отменена с решение № ./25.06.2019 г. по адм. д. № ./2019
г. по описа на Административен съд – Перник.
На 17.04.2019 г. бил съставен акт
№ 226 за установяване на административно нарушение от свидетеля Ж.Р.Ж. в
присъствието на свидетеля М. Н. Г., срещу Е.С.Н., за това, че на 17.04.2019 г.,
около 13,30 ч., в гр. Р., на ул. „О. П.“, срещу бл. 4 на ЖК „Т.“, управлявал л.
а. „Ф. Г.“, с рег. № РК. АР, собственост на Р.Т. Р., като при извършена
проверка не представя СУМПС и след направена справка се установява, че лицето
притежава СУМПС №., издадено на 20.06.2012 г., което е отнето със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ./01.04.2019 г.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.
150 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Ж.Р.Ж. и свидетелят по акта М. Н. Г., които
потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е изложена в съставения
АУАН.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като последователни, логични, съответстващи на писмените
доказателства и неоспорени от страните.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № ./08.05.2019
г. следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Като основание за
този извод на съда е преценената неправилна приложимост от страна на административнонаказващия орган на материалния закон при
подвеждане на обстоятелствата от обективната действителност, счетени за
релевантни, с оглед предмета на делото, към приложената правна норма на чл. 150 ЗДвП. Съгласно чл. 150 ЗДвП „всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 3 и при провеждане на изпита за придобиване на провоспособността
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”. В конкретния случай към дата
17.04.2019 г. жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство – автомобил,
марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № РК . АР, в гр. Р., на ул. „О. П.“. Безспорно
е, че към този момент водачът е притежавал СУМПС № ., издадено на 20.06.2012 г.
Към датата на процесното, прието за извършено от административнонаказващият орган нарушение по смисъла на
чл. 150 ЗДвП, жалбоподателят е бил фактически лишен от възможността да
упражнява правото си да управлява МПС, да реализира своята правоспособност за
това, тъй като издаденото му при изначално придобитата му правоспособност
свидетелство за управление на моторни превозни средства, е било временно отнето
чрез прилагане на принудителна административна по чл. 171, т. 1 б. „д“ ЗДвП –
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство”, със заповедта за прилагане на принудителна административна мярка от
01.04.2019 г. – ЗППАМ № ./01.04.2019 г., Фактът на отнето към процесния момент със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка свидетелство за управление на МПС не се и оспорва от
жалбоподателя. Фактическото лишаване от възможността да се упражнява придобито
по съответен ред право да се управлява моторно превозно средство не може да се
приравнява в случая изцяло на липса на правоспособност за управление на моторно
превозно средство. Такова разграничение е направил и законодателят, като в
следващата се на чл. 150 ЗДвП норма, а именно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, изрично е
предвидил определени случаи, когато се забранява управление на моторно превозно
средство, включително и когато свидетелството за управление на водача е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП – както е и настоящият случай.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП „за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено”. С поведението си на 17.04.2019 г. при
управлението на моторно превозно средство, след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е било временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1, б. „д“ ЗДвП, жалбоподателят е осъществил според съда елементите от
състава на административно нарушение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, но не
и административно нарушение по смисъла на чл. 150 ЗДвП, за което е наказан с
обжалваното НП № ./08.05.2019 г. Налице е неправилно приложение на закона, а
това опорочава наказателното постановление и налага отмяната му изцяло като
незаконосъобразно.
От друга страна наказващият
орган, на свой ред, погрешно е приел, че е налице хипотезата на „отнемане на
СУМПС“ (тъй като фактическото изземване на СУМПС не е равнозначно на отнемане
по смисъла на ЗДвП) и е приложил като основание за налагане на санкцията
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да съобрази, че към датата на
проверката спрямо жалбоподателя не е имало влязла в сила ЗППАМ, с която да е
било отнето свидетелството му за управление на МПС, който факт на практика
определя наличието на посочената хипотеза.
Не на последно място, съдът
съобразява и факта, че ЗППАМ № ./01.04.2019 г. е била отменена с решение № ./25.06.2019 г. по адм. д. №./2019 г. по описа на Административен съд – П.,
което налага извода, че към 17.04.2019 г., на която дата административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е извършил процесното
нарушение, не са били налице предпоставките на закона за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № ./08.05.2019 г.,
издадено от началника на Районно управление ***, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ./08.05.2019 г., издадено от началник на Районно
управление ***, с което на Е.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение
на чл. 150 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: