№ 350
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Р. В. К., ЕГН ********** против
Решение № 4335 от 31.07.2024г., постановено по гражданско дело №
********. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Областна администрация Варна, ЕИК
******** иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за
разликата над 5 091,84 лева до претендираните 6 207,52 лева. Изложени са
подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди се, че размерът на обезщетението при правилно приложение на
нормативните актове съответства на изчислената по вариант 2 сума от
приетата съдебно-счетоводна експертиза – 6 207,52 лева. Сочи се, че
вътрешните правила на административния орган не могат да се ползват с
примат над законовите норми. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите
на чл.228 КТ, както и на Тълкувателно решение №2/12.12.2013г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в обжалваната му част. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Областна администрация Варна заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
1
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен от Р. В. К., срещу Областна
администрация Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4 700 лева, частичен иск от общо 6 126,93 лева, в съдебно заседание
увеличен в размер от 6 207,52 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради незаконно уволнение, от дата 14.12.2023год. до
14.06.2024год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че по силата на
валидно сключен трудов договор №********., Р. К. е бил назначен на
длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" в Областна
администрация - Варна, която била и негов работодател, при основна заплата в
размер на 270 лева. На 29.05.2020 г. трудовият договор бил прекратен, като на
същата дата между страните се сключва нов такъв с № ******** г. Твърди се,
че с това прекратяване на трудовия договор и повторното му сключване се
работодателят целял да не признава придобития от ищеца професионален
опит на сходна позиция и съответно да заплаща допълнително
възнаграждение. С решение № ****** г. по гражданско дело №
************* по описа за 2024 година на Варненски районен съд
уволнението се признава за незаконно, отменя се и ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. За периода след 14.12.2023 г. се сочи,
че ищецът не е започвал работа при друг работодател.
Според Р. К. определеният процент допълнително възнаграждение следва да
2
бъде 30,4%.
Ответникът Областна администрация - Варна оспорва иска, като счита
същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи се, че в
Правилника за вътрешния трудов ред, включително в редакцията му към
подписване на горепосочения трудов договор между Р. К. и Областна
администрация Варна, е отбелязано (чл. 49), че процентът за прослужено
време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993г е 0,8 % за
всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в Областна
администрация Варна. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение,
тъй като ищецът е придобил право на пенсия и е разполагал с дублиращ доход
преди да постъпи на работа в Областна администрация Варна, а трудовото
правоотношение не е осигурявало основния му доход още преди то да бъде
прекратено.
С постановеното по спора Решение № 4335 от 31.07.2024г.,
постановено по гражданско дело № ********. по описа на Районен съд -
Варна първостепенният съд е осъдил на основание чл.225, ал.1 от КТ
Областна администрация Варна да заплати на Р. В. К. сумата от 5091,84 лева,
представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без
работа поради незаконното му уволнение, извършено със заповед №
******************год. на областен управител, за периода от 14.12.2023год.
до 14.06.2024год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
- 10.07.2024год., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата над сумата от 5091,84 лева до претендираните 6 207,52лева.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От приетата по делото заповед № ***************год. на
обл.управител се установява, че е прекратено трудовото правоотношение с Р.
В. К. на длъжност „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС, ПМС
212/10.11.1993год. в обл.администрация Варна,считано от 01.06.2020год.
На 29.05.2020год. между областна администрация Варна и Р. В. К. е
сключен трудов договор №********год. по силата на който ищецът е приел да
изпълнява длъжността „Изпълнителен-оперативен дежурен на ОСС“, код по
НКПД ******* със задължения утвърдени от работодателя в длъжностна
характеристика,неразделна част от трудовия договор. Уговореното място на
3
работа е : град Варна,ул.П. №26,работно време – по график на смени, като
договорът е сключен за неопределено време, считано от 01.06.2020год.
Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 610 лева,което ще
се изплаща еднократно и окончателно до последно число на текущия месец.
Служителят получава допълнително заплащане към основното си трудово
възнаграждение за професионален опит 0,6% за всяка година придобит
професионален опит в обл.администрация Варна.
Със заповед №РД-23-7701-12/14.12.2023год. е прекратено трудовото
правоотношение с Р. В. К. на длъжност „изпълнителоперативен дежурен на
ОСС“, ПВС 212/10.11.1993год. в областна администрация Варна, считано от
14.12.2023год.
С решение №************год. по гр.дело №********год. на ВРС е
признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. К., извършено на
основание чл.328,ал.1,т.10 КТ със Заповед №**************год. ,издадена от
обл.управител на област Варна и възстановен Р. В. К. на заеманата до
уволнението длъжност- „изпълнителоперативен дежурен на ОСС“ при
областна администрация Варна.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства-л.18-л.53 се установява,че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът е получавал пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
изготвена ССчЕ, което настоящата инстанция кредитира като ясно,
отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. От него
се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда, което е дължимо за времето, през което ищецът е останал без работа
поради това уволнение за периода от 14.12.2023 г. - 23.05.2024 г. и
съизмеряващо с брутното трудово възнаграждение на работника при
минимална работна заплата за определения период, е в размер на 4 760,37 лв.
(таблица 1). При условие, че бъде начислено допълнително месечно
възнаграждение с процент 30,4% върху основната работна заплата за
професионален стаж и опит на сходна позиция върху основното месечно
възнаграждение, пропорционално на отработените дни, обезщетението е в
размер на 6207,52 лв. (таблица 2). Размерът на месечното брутно трудово
4
възнаграждение на ищеца в месеца, предхождащ уволнението, атакувано в
производството по гражданско дело № ********г., е 991,12лв. и включва:
основна работна заплата - 780,00 лв ., допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален стаж - 8,8% е в размер на 68,64 лв., безплатна храна -
76,96 лв., нощен труд - 65,52 лв. Общо БТВ: 991,12 лв. В брутния размер за
изчисление на обезщетение влиза само основната работна заплата (780,00лв.)
и ДВТСПО (68,64 лв), която е в размер на 848,64 лв. Съобразно така
определеното месечно брутно трудово възнаграждение, размерът на
обезщетението по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния периода от време, а
именно за шест месеца, считано от датата на уволнението (14.12.203г.) до
14.06.2024г. в таблица 3 по фиш за м.11/2023г. В колона 4 е изчислено БТВ по
месеци и дни за периода 14.12.2023г. - 14.06.2024г. и обезщетението е в размер
на 5014,69 лв. Ако съдът приеме 6 пълни месеца по 848,64 лв., то
обезщетението е в размер на 5091,84 лв.
Спорът по делото е концентриран около това какъв следва да бъде
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. В тази връзка ВОС намира
следното:
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетение е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение. Съдебната практика не се отклонява
от изискването на закона, като приема, че при определяне на обезщетение за
незаконно уволнение е меродавно брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за месеца, предхождащ уволнението /Решение № 47
от 28.03.2006 г. по д. № 1813/2003 г. на ВКС/. Заповедта за уволнение, която е
основание за наличие на правен интерес за водене на настоящия спор, е била
връчена на Р. К. на 14.12.2023г. Следователно, за предхождащ месец от датата
на уволнението следва да бъде приет месец ноември, като въз основа на
полученото през същия месец, следва да се определи и основата за дължимото
обезщетение.
Съдебната практика е последователна и приема, че обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника при определен вид
имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда,
който същият би положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение
5
/Решение № 166 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4468/2014 г. на ВКС/. В брутното
трудово възнаграждение, като основа за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, се
включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната
заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор /Решение № 166
от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС/. Сумите за предоставяне на
безплатна храна, както и възнаграждението за положен нощен труд не се
отнасят към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер
/Решение № 561 от 03.10.2024 г. по гр. д. № 3226/2023 г., г. к., іv г. о. на ВКС;
Решение № 50233 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 330/2022 г., г. к., іv г. о. на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
основата, върху която следва да се изчисли дължимото обезщетение по чл. 225
КТ включва основното месечено възнаграждение и допълнително месечно
възнаграждение върху основната работна заплата за професионален стаж и
опит в процент, определен в трудовия договор. Обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ съставлява заместваща облага, от която работникът или служителят е
лишен в резултат на неправомерното действие на работодателя, което е
препятствало възможността му да престира труд и така да получи работната
заплата. Чрез получаваното трудово възнаграждение работникът си осигурява
своята и на семейството си издръжка. Минималната работна заплата е
нормативно определен долен праг на заплащане на труда по трудово
правоотношение, за който законодателят е приел, че има капацитет да осигури
минимални средства за съществуване. Чрез минималната работна заплата се
гарантира изпълнението на предназначение на трудовото възнаграждение.
При незаконното уволнение неизпълнението на трудовата функция за срок от
6 месеца след уволнението е по вина на работодателя и работникът има право
на обезщетение, което да изпълнява същата роля, каквато има и трудовото
възнаграждение. При тази хипотеза обезвредата за работника и служителя
следва да е в такъв обем, който да му обезпечи поне минимален стандарт на
живот. Ето защо обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не следва да бъде по-
ниско от съответния размер на минималната заплата за периода на оставането
без работа поради незаконното уволнение в рамките на 6-месечния период,
считано от уволнението /в този смисъл ТР №2/12.12.2013г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГК на ВКС/. За периода 14.12.2023г. – 31.12.2023г.
6
минималната работна заплата за страната е в размер от 780 лв., а за периода
01.01.2024г. – 14.06.2024г. същата е в размер от 933 лева. Ето защо
възприетият от районния съд размер на обезщетението от 848,64 лева се явява
неправилен, доколкото е под установения за страната към онзи момент размер
на минималната работна заплата. От друга страна, възражението на
жалбоподателя, че процентът на ДВТСПО е в размер от 30,4%, е
неоснователно. По делото липсват доказателства в тази насока, а видно от
представения трудов договор, този процент се начислява върху основното
трудово възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит при работодателя Областна администрация Варна, а не
изобщо. С оглед гореизложеното, обезщетението, дължащо се на основание
чл. 225, ал.1 от КТ за периода 14.12.2023г. - 14.06.2024г. възлиза на 5 697,47
лева, до който размер следва да бъде уважена исковата претенция.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът е отхвърлен за размера над присъдените
5091.84 лева до сумата от 5 697,47 лева, като в останалата част решението
следва да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно с уважената част
от претенцията, в размер от 1 024,47 лева – адвокатско възнаграждение за
двете инстанции на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. В полза на Областна
администрация Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50 лева за двете инстанции.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавната такса на основание чл.78,ал.6 от ГПК в размер от
227,90 лв. – държавна такса за първоинсанционно производство и 113,95 лв. –
държавна такса за въззивно производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4335 от 31.07.2024г., постановено по гражданско дело
7
№ ********. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Р. В. К., ЕГН ********** срещу Областна администрация
Варна, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.3 вр. чл. 225, ал.1
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 207,52 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение от дата 14.12.2023год. до 14.06.2024год., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за
разликата над присъдените 5 091,84 лева до сумата от 5 697,47 лева и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал. 1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ Областна
администрация Варна, ЕИК ******** да заплати на Р. В. К., ЕГН **********
сумата от още 605,63 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение от дата 14.12.2023год. до 14.06.2024год.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 4335 от 31.07.2024г., постановено по гражданско
дело № ********. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК ******** да заплати
на адвокат П. П. Панайоотов от ВАК с личен номер от единния регистър на
адвокатите-******** с адрес: град Варна,бул.М.Л. №21А,оф.2, като
пълномощник на ищеца Р. В. К., ЕГН**********, сумата от 1 024,47 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК ******** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 227,90
лева – държавна такса за първоинсанционно производство, както и да заплати
по сметка на ВОС сумата от 113,95 лв. – държавна такса за въззивно
производство.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, да заплати на Областна
администрация Варна, ЕИК ******** сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9