РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело №
20215300502069 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото по делото е образувано по въззивна жалба от „Теленор
България“ЕАД против решение № 26178/21.06.2021г. по гр.д.№ 13504/2020г. на ПРС, 18
гр.с., в частта, с което са отхвърлени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на Б. В. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, че същата дължи на жалбоподателя сумата от 12.48 лева –
неустойка по Договор за мобилни услуги от 08.02.2017г.; 49,65 лева – неустойка по Договор
за мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 117.10 лева – разлика за устройство по Договор за
мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 62.46 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги от
17.05.2018 г..; 156.17 лева – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги от
17.05.2018 г. и Договор за лизинг от 17.05.2018 г.; 62.46 лева – неустойка по Договор за
мобилни услуги от 18.05.2018 г.; 155.19 лева – разлика за устройство по Договор за мобилни
услуги Договор за мобилни услуги от 18.05.2018 г. и Договор за лизинг от 18.05.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3507/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7046/2020 г. по описа на ПРС, както и в частта за съразмерно
отхвърлените разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение в посочените части е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно РС не е взел предвид, че претендираните неустойки следва
1
са в размер на три месечни абонаментни такси, който размер е справедлив и не е
необосновано висок, тъй като в договора за мобилни услуги е посочено, че максималният
размер на неустойката не може да надвишава 3 месечени такси и в тази връзка неустойката
от 62,46 лв. – не я надвишава – позовава се на съд.практика, че така претендираната
неустойка не противоречи на добрите нрави; че съдът не е обсъдил, че в конкретния случай
неизпълнението е в максимален възможен обем – за срок от 24 месеца пропуснатите ползи
на оператора се равняват на 499,68 лв /20,82х24/. По отношение на отхвърлените суми за
разлика в цената на мобилните устройства неправилно съдът е приел, че т.11 от договора е
неясна, защото е конкретизиран размера на вземанията, тъй като в т.7 от договора е
посочена стандартна цена на устройствата, както и размера на направените отстъпки в
цените на устройствата, а в клаузата на т.11,б.“б“ – изрично е уговорено, че потребителят
дължи такава част от разликата в цената /направената отстъпка/, каквато съответства на
оставащия срок на договора, т.е. клаузата взема предвид обема на неизпълнение. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.
От въззиваемата Б. В. Й., ЕГН **********, чрез адв.Е. И., е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Излага доводите, че съдът е длъжен служебно да провери действителността
на договора досежно нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда
напотребителя и при нарушаване на императивни правни норми.Счита, че уговорената
неустойка запредсрочно прекратяване на договора излиза извън нейната обезпечтелна,
обезщетителна и санкционна функции и създава условия за неоснователно обогатяване на
оператора като нарушава принципа за справедливост; конкретно, никъде в договорите не е
уговорено, че при прекратяване на договора поради неизпълнение, купувача ще дъли
отстъпката от цената на устройството; правилно съдът е приел, че не може впоследствие да
се търни скато неустойка предоставена търговска отстъпка.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от
„Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.92 и чл. 205 от ЗЗД. В исковата молба се твърди,
че с Б. В. Й. били сключени и валидно действали договори за мобилни услуги, както следва:
Договор за мобилни услуги с № +***** от 08.02.2017 г. за срок от 24 месеца по програма
„Старт 4,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 4,99 лв.; на 16.11.2017 г. бил
сключен Договор за мобилни услуги с №+***** за срок от 24 месеца по програма „Интернет
15,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв. и промоционален абонамент
в размер на 13,99 лв.; на 17.05.2018 г. бил сключен Договор за мобилни услуги с №+***** за
срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99“ с неограничени национални минути и роуминг
в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.; на 17.05.2018 г. и по
повод горепосочения договор с №+*****, Освен мобилни услуги на Й. било предоставено
на лизинг и мобилно устройство марка марка NOKIA 2 Black за обща лизингова цена в
размер на 92,00 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер
на 4,00 лв.; на 18.05.2018 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с
№+***** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99“ с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.; на
18.05.2018 г. и по договора с №+*****; на Й. било предоставено на лизинг и мобилно
устройство марка марка марка NOKIA 5 Blue за обща лизингова цена в размер на 275,77
2
лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,99 лв. С
уточняваща молба на л.26 от д.РС, ищецът е конкретизирал, че относно размера на
предсрочно изискуемите лизингови вноски по договор за лизинг с №+***** за устройство
Nokia 2Black претендира сумата 76 лв.-/сбор от 19лиз.вн. /за отчетен период 25.9.2018-
24.10.-2018 г., а по дог.лизинг с №+***** – 227,81 лв. .-/сбор от 19лиз.вн. /-за същия отчетен
период; по отношение на неустойките претендира следните суми: неустойка от 12,48 лв. по
договор с № +***** – в размер на 3 мес. аб.такси без ДДС; 49,65 лв. -по договор с №+*****
- в размер на 3 мес. аб.такси без ДДС; 62,46 лв. -по договор с №+*****- в размер на 3 мес.
аб.такси без ДДС; 62,46 лв.- по договор с №+***** - в размер на 3 мес. аб.такси без ДДС.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Поради прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната на устройства били обявени за
предсрочно изискуеми. Операторът е представил фактури /л.7,11 от д.РС/, както следва: ф-
ра от 15.11.2018 г. – за начислена неустойка за сумата 179,23 лв. за предсрочно прекратяване
на договор за услуги за отч.период 15.10.2018-14.11.2018 г.; ф-ра от 25.10.2018 г. за
предсрочно прекратяване на договор за услуги за отч.период 25.9.2018-24.9.2018 г.; за
сумата 436,28 лв. – неустойка за предсночно прекратяване на договор за моб.услуги и
вноски за лизинг -303,81 лв.
С подадения отговор от Й., чрез пълномощника й, се оспорват исковете. Клаузата за
неустойка се оспорва като нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Решението на ПРС в уважителната му част по отношение на неплатените
абонаментни такси и неплатените лизингови вноски – не е обжалвано и е влязло в сила.
С вл. в сила решение по същото дело /в необжалваната част/, е прието за установено,
че въззиваемата дължи заплащане на предоставените й услуги по издадените от доставчика
фактури по възникналите задължения за заплащане на определени суми за определени
отчетни периоди и с определени падежи.
По отношение на предсрочно прекратяване на договора поради неплащане, ПОС
намира не е налице дължимост на абонаметните такси за оставащия период на договора, тъй
като няма данни, че операторът е отправил до клиента уведомление, че поради неизпълнение
прекратява договора по негова вина.
По отношение на неустойката, която е такава за обезщетяване на вредите за
доставчика, настъпили по причина на предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги поради неизпълнението му от страна на потребителя, ще е дължима само, ако
действително е било налице такова неизпълнение, даващо основание на доставчика да
развали договора и ако той е развален по предвидения в закона ред и съобразно с
предвидените в самия него условия за това.
В чл.19б, б.“в“ от Общите условия на „Теленор България“ЕАД, съставляващи
неразделна част от договора за мобилни услуги, е предвидена възможност за дружеството
едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от
него суми. Тази клауза в общите условия обаче не изключва приложението на
3
императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото
липсва писмено изявление от жалбоподателя до въззиваемата, с която същата да е
уведомена, че, ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде
развален. Неспазването на изискването по горепосочената разпоредба опорочава твърдяното
едностранно прекратяване, което би следвало да има за последица дължимостта на
неустойката. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в частта
досежно неустойката. За пълнота на мотивите следва само да се добави, че клаузата за
неустойка се явява и нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като дава
възможност на доставчика да получи в пълен обем възнаграждението за ограничен
единствено от срока на договора брой доставки, които няма да достави след предсрочното
прекратяване на договорните отношения с клиента. Както се получава и в конкретния
случай, на база на тази клауза се претендират абонаментни вноски за целия период на
договора, независимо от това колко време същият е изпълняван.
Предсрочната изискуемост е в зависимост от валидното предсрочно прекратяване /
разваляне/ на договора за мобилни услуги. Ето защо, предвид липсата на отправено до
въззиваемата изявление за разваляне на договора за мобилни услуги с подходящ срок за
изпълнение, претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна изискуемост на
пълния размер на лизинговите вноски се явява неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил правилен съд.акт-
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. Въззиваемата чрез адв.Е.И. претендира
разноски, изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора – неуважаване на въззивната
жалба, въвзиваемата има право на разноски. По делото страната се представлява безплатно
от адвокат Е. И., по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. Съдът определя размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв.- с оглед цената на иска, съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал.2,
т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26178/21.06.2021г. по гр.д.№ 13504/2020г. на ПРС, 18 гр.с., в
частта, с което са отхвърлени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК **** да бъде признато за установено по
отношение на Б. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, че същата дължи на
жалбоподателя сумата от 12.48 лева – неустойка по Договор за мобилни услуги от
08.02.2017г.; 49,65 лева – неустойка по Договор за мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 117.10
4
лева – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 62.46 лева -
неустойка по Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г..; 156.17 лева – разлика за
устройство по Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г. и Договор за лизинг от 17.05.2018
г.; 62.46 лева – неустойка по Договор за мобилни услуги от 18.05.2018 г.; 155.19 лева –
разлика за устройство по Договор за мобилни услуги Договор за мобилни услуги от
18.05.2018 г. и Договор за лизинг от 18.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3507/13.07.2020 г. по ч.гр.д. №
7046/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на адв. Е.Г. И., АК-****, личен
№ **********, със служебен адрес – гр. *****, сумата в размер на 300 лв.- адвокатски
хонорар за процесуално представителство на въззиваемата пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5