РЕШЕНИЕ
№260650
гр.Русе,
10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 10 ноември през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6107 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
********* срещу А.А.А. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 202,72
лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-16626457/12.12.2018г.;
сумата от 2,69 лева представляваща възнаградителна лихва и сумата от 19,50
лева мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2019г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.09.2020г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260137/30.09.2020г. по ч.гр.д. № 4352/2020г. по описа на РС - Русе.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
потребителски заем № CREX-16626457/12.12.2018г по силата на който му бил отпуснал потребителски кредит за закупуване на
стоки. Твърди, че ответникът преустановил редовното плащане на вноски по
кредита.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че страните са сключили договор
за потребителски заем. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 4352/2020г. по описа на РРС се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, гр. София, против ответника е издадена
Заповед № 260137/30.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите описани в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № CREX-16626457/12.12.2018г. на ответника е бил отпуснат кредит за
покупка на стоки на изплащане за срок от 8 месеца. Ответникът се задължил да
върне кредита на 8 вноски по 205,41 лева.
От представените по делото
доказателства се установява, че А. преустановила редовното обслужване на
стоковия кредит на 20.08.2019г.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е и отправена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до ответницата покана, като в същата е посочено, че поради преустановено
плащане по процесния договор, вземането на дружеството е обявено за предсрочно
изискуемо. По делото липсват доказателства горната покана да е достигнала до
адресата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. В
контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, че дружеството е заплатило на търговеца, избраните от
ответника стоки и че същите са получени от последния и факта на осъществяване на
всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и ответника е сключен договор за потребителски
кредит № CREX-16626457/12.12.2018г по силата на който му бил отпуснал потребителски кредит за
закупуване на стоки за срок от 8 месеца, като условието било кредитът да се
върне на 8 вноски по 205,41 лева. А.А. преустановила редовното обслужване на
стоковия кредит на 20.08.2019г.
Първият спорен по делото въпрос е
относно действителността на договора с оглед въведеното от ответника възражение
същият да противоречи на изискването на чл. 11 от ЗПК.
Настоящият договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т.7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне
на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл.10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно
размера на предоставения заем, общ размер на плащанията, стоката или услугата и
нейна цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита. Изискването на т. 9а
на чл. 11, ал. 1 от ЗПК не намира приложение в случая,
доколкото с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за
договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл.11,
ал.1, т. 7 – 12 и 20 от ЗПК, поради което и съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за несъответствие на договора с
установените реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за
недействителност на договора в неговата цялост.
Следващият спорен по делото въпрос
упражнено ли е надлежно от кредитора правото на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното от приложението за отпускане на
потребителски стоков кредит, за
кредитополучателя възникнало задължение да заплаща месечна погасителна вноска в
размер на 205,41 лева за срок от 8 месеца до пълното погасяване на
задължението.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на
императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, доколкото дружеството е било до заличаването му
през 2018г. финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ /вписано под № 189 в
регистъра на банковите институции на БНБ/. Ето защо и за да бъде завършен
преобразуващия фактически състав за отнемане преимуществото на срока е
необходимо не само обективния факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена единствено покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора за
упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но липсват
данни същата реално да е била изпращана до ответника,
респ. получена ли е тя или не от него.
Ето защо и следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд
фактическия състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на
предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите вноски е бил
недовършен.
Независимо от горното, съдът намира, че
с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за упражнено
право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на
предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на
спора. За разлика от случаите, когато кредиторът основава на твърденията си за
предсрочна изискуемост с искане за незабавно изпълняема заповед, искането за
снабдяване само с изпълнително основание, но не и с изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК не налага притезанието на
кредитора да е възникнало още преди сезирането на съда. Това е така, защото в
този случай заявителят само описва възникването на вземането си, но не го
доказва като изпълняемо към този момент с документ по чл. 417 и 418 ал.3 от ГПК. Заявеното по чл. 410 от ГПК
вземане може и да не е още изскуемо, но да стане изпълнеямо, ако не бъде
оспорено от длъжника. Затова и в този случай изпълнителна сила на издаденото от
съда изпълнително основание възниква само ако заповедта се стабилизира поради
неоспорването й в срок или след разрешаване на спор относно съществуването
и/или изпълняемостта на дълга. В тази хипотеза изпълнителен лист още не е
издаден. С отчитане на новонастъпилите факти в хода на процеса относно
съществуване на изпълняемото право не би се променил момента на възникване на
правото на принудително изпълнение. Независимо кога е станало изискуемо (преди
или след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително
едва след приключване на исковия процес, съответно в случая не са приложими
разрешенията, наложени в съдебната практика относно отричане на факти,
пораждащи изискуемост след заявление по чл. 417 от ГПК.
Допълнителен аргумент в тази насока може да бъде извлечена и от разпоредбата на
чл. 422 ал.4 от ГПК, с която се изключва възможността
за възстановяването на преждевременно събрано принудително вземане. Ако
взискател без право на принудително изпълнение (недоказал изискуемост към
момента на издаване на изпълнителния лист) може да запази получено неизсикуемо
плащане, на още по голямо основание кредитор, чието вземане е станало изискуемо
преди стабилизиране на заповед по чл. 410 от ГПК
като изпълняем акт, следва да бъде легитимиран за принудително изпълнение.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че ответникът дължи връщане на незплатената част от предоставения му финансов ресурс.
В тежест на ответника е да установи факта на погасяване на дълга по кредита,
като същият не е ангажирал доказателства в този смисъл.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от заявените вземания,
възлизащи общо в размер на 75,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 125,00 лева, депозит за особен представител в размер на 300,00 лева,
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ в размер на 300,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева които възлизат в общ размер на 825,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, че
А.А.А. с ЕГН:********** дължи на ищеца сумата от 202,72 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем № CREX-16626457/12.12.2018г.;
сумата от 2,69 лева представляваща възнаградителна лихва и сумата от 19,50 лева мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2019г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.09.2020г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260137/30.09.2020г. по ч.гр.д. № 4352/2020г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН:**********
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 75,00 лева, разноски по заповедното производство както и сумата от 825,00 лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/