О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.София, 25.11.2019 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА                                                                            

 

след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 584 по описа на АСНС за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по частен протест на прокурор при СП и частна жалба на защитника на подсъдимия Н.С. по НОХД 3066/2019 г. на СНС, 10 състав против протоколно определение от 04.11.2019г., с което в производство по чл.270 НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д.А. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и е оставено без уважение искането на подсъдимия Н.С. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

         С протеста се иска отмяна на определението, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д.А. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, като се излагат аргументи за наличие на обосновано предположение относно авторството на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, реална опасност от укриване и извършване на престъпление от подсъдимия и разумност на срока на задържане. По отношение на здравословните проблеми на подсъдимия, се изтъква, че те не са от естество, което да предполага спешна хирургическа намеса.

         Срещу протеста е подадено възражение от защитника на подсъдимия Д.А., в което се посочва, че здравословно състояние на подсъдимия се е влошило в следствения арест и е налице реален риск от инвалидизиране на Д.А., което би било в нарушение на ЕКЗПЧОС.

С жалбата се иска отмяна на определението, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия  Н.С. от „Задържане под стража“ в по-лека, като се излагат аргументи против изводите на първоинстанционния съд за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимия. Посочва се също така изтеклият продължителен срок на задържане.

         Въззивният съд, като се запозна с жалбата и протеста, както и с приложените по делото материали счита, че жалбата и протестът са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен Обвинителен акт против четири лица, сред които и двамата посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на подсъдимия Д.Д.А. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.199, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК; за две престъпления по чл.346, ал.2, вр.ал.1 НК; по чл.330, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК; по чл.339, ал.2, вр.ал.1 НК и по чл.348, б. „а“ НК, а на подсъдимия Н.Л.С. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал 2 НК; по чл.199, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК; за две престъпления по чл.346, ал.2, вр.ал.1 НК; по чл.339, ал.1 НК и по чл.348, б. „а“ НК.

Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Според въззивния състав, правилен е изводът на първоинстанционния, че към настоящия момент това обосновано предположение по отношение и на двамата подсъдими не е разколебано и то е различно от извода за вината им. Това предположение може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимите в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Правилен е и изводът на СНС, че липсва реална опасност от укриване на подсъдимите. Доказателства в подкрепа на такава опасност по делото няма.

Относно реалната опасност от извършване на престъпление, въззивният състав се съгласява със заключението на първоинстанционния, че може да бъде направен извод за наличие на реална опасност за извършване на престъпление от двамата подсъдими, независимо от чистото им съдебно минало. Правилно СНС е базирал този свой извод на повдигнатите обвинения за множество отделни престъпления, засягащи различни обществени отношения. В тази насока СНС основателно е изтъкнал и тежестта на някой от тях – по чл.321 НК и по чл.199 НК, като е посочил продължителния инкриминиран период и множеството деяния, включени в обвиненията. Затова не могат за бъдат споделени изложените в жалбата твърдения, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление е намалял до степен на липса на такъв в следствие на продължителното задържане.

Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимите до настоящия момент, не може да бъде определен като неразумен, предвид сложността на делото и фазата, в която се намира. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Видно е, че делото, което се води срещу четирима подсъдими, всички с обвинение за повече от едно престъпление, някои от които при условията на чл.26 НК с множество деяния и продължителен инкриминиран период. При това положение е вярно, че делото може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност.

Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимия Н.С. следва да бъде оставено без уважение.

За да измени мярката за неотклонение на подсъдимия Д.А. от „задържане под стража“ в „домашен арест“ СНС е посочил влошеното здравословно състояние на подсъдимия. По делото е назначена СМЕ, чието заключение е, че подсъдимият страда от дискова херния, варикоцеле на тестисите и диспетичен синдром. Мнението на експертите е, че посочените заболявания не могат да бъдат лекувани в арестите и изискват специализирано лечение в многопрофилна университетска болница. Посочват, че е наложителна хирургическа интервенция на дисковата болест на гръбначния стълб, която да бъде в планов порядък и не може да се извърши в болницата на затвора. Препоръчват постъпване в голяма многопрофилна болница.

При това положение СНС правилно е преценил, че опасността подсъдимият А. да извърши престъпление, може и следва да бъде преодоляна със следващата по тежест мярка за неотклонение - „домашен арест“, която ще бъде съобразена в по – голяма степен и със здравословното му състояние и нуждата от провеждане на необходимото лечение. При такова заключение на вещите лица, неоснователни са изложените в протеста доводи за съвместимост на посочените заболявания на подсъдимия и констатираната наложителност на хирургическа интервенция с продължаване на престоя му в местата за лишаване от свобода. 

         Предвид горното, жалбата и протестът следва да бъде оставени без уважение, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.11.2019 г. по НОХД № 3066/2019 г. на СНС, 10 състав.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: